Решение по дело №5280/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2022 г.
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20225330205280
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2310
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330205280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 612063-F617364/19.11.2021
г. на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Н.
А. К., ЕГН ********** е наложено на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ административно
наказание "Глоба" в размер на 1150,90 лв. за извършено нарушение по чл. 86,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1,
вр. чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, Н. А. К., в жалбата и в съдебно заседание чрез
процесуалния му представител, оспорва издаденото срещу него наказателно
постановление /НП/. Прави искане за отмяната му като незаконосъобразно,
неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна процесуална
помощ по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив, се представлява в съдебно
заседание от юрисконсулт Кулова, която пледира за отхвърляне на
подадената жалба и потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
1
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Н. А. К. за
това, че като данъчнозадължено по ЗДДС лице, установено на територията на
страната, жалбоподателят не е начислил следващия се ДДС по облагаеми
доставки /с място на изпълнение на територията на страната/, извършени за
данъчни периоди от 01.07.2019 г. до 31.03.2021г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно.
За периода от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г. задълженото лице е
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.1, изр.1-во и ал.2, т.1 от
ЗДДС в размер над 50 000 лв. /51 554,04 лв./, формиран от търговия със стоки
– ножове и часовници. Клиенти на Н. А. К. са данъчно незадължени лица.
Продажбите се осъществяват чрез онлайн сайт Etsy.com. Плащанията се
приемат по банков път.
За реализираните продажби чрез онлайн търговия са постъпили
плащания по банков път, подробно описани в приложение № 1, неразделна
част от АУАН № F617364/28.06.2021г.
Реализираният облагаем доход в размер на 51 554,04 лв. през
м.11/2018г. е формиран чрез постъпили приходи по банков път.
Данъчното събитие по описаните в приложение № 1 доставки е
настъпило на основание чл.25, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗДДС на датата, на която е
получено плащането.
На датата на данъчното събитие така, както е посочено по-горе, ДДС е
станал и изискуем на основание чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.
С оглед на горното, Н. А. К. е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.12.2018 г. включително,
съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1, изр.1-во от ЗДДС, което не е направено.
За периода от изтичане на срока за издаване на акта за регистрация по
ЗДДС, съгласно чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС /т.е. 14.12.2018 г./, ако лицето
беше подало в срок заявлението за регистрация по ЗДДС до датата на
отпадане на основанието за регистрация по ЗДДС, лицето е следвало да
начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки, както следва:
1. За периода: 01.10.2019 г. – 31.10.2019г., когато лицето не е било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок,
въпреки че е било длъжно, Н. А. К. не е начислил ДДС в общ размер на
1150,90 лв. по облагаеми доставки – продажби към данъчно незадължени
лица, на обща стойност 6905,39 лв. /в това число данъчна основа: 5754,49 лв.
и ДДС 1150,90лв./, описани подробно в Приложение № 1, неразделна част от
АУАН № F617364/28.06.2021г./, извършени посредством куриерски фирми,
което е неразделна част и от настоящото наказателно постановление.
Данъчното събитие по описаните в приложение № 1 доставки е
2
настъпило на основание чл.25, ал.1 и ал.3, т.4 от ЗДДС на датата, на която
доставчикът е получил плащането по банков път, като на същата дата ДДС е
станал изискуем, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли
ДДС за извършените от него облагаеми доставки по смисъла на чл.86, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, като в срок до 30.10.2019 г. състави обобщен отчет по чл.119,
ал.1 от ЗДДС с данъчна основа: 5754,49 лв. и ДДС: 1150,90 лв. /доколкото на
основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС издаването на фактура не е задължително
при получатели – данъчно незадължени лица/, и като посочи така съставения
отчет в дневника си за продажби и в справката-декларация за данъчен период
01.10.2019г. – 31.10.2019г., които е следвало да подаде в ТД на НАП-Пловдив
в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно в срок: до 14.11.2019г. включително.
На основание чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема,
че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е
определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Нарушението е установено в гр.Пловдив на 27.04.2021г. и е открито със
съставяне на Протокол за извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, приключила с Протокол обр.кд.73 с № П-16001620181576-073-
001/27.04.2021г.
За установеното срещу жалбоподателя е съставен АУАН №
F617364/28.06.2021г. за извършено от него нарушение на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от ЗДДС, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр.
чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
Разпитана в хода на съдебното производство актосъставителят Г. Д. С.
потвърждава изложените в АУАН констатации, като допълва, че АУАН е бил
съставен в присъствието на санкционираното лице.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, и
непротиворечиви, в съответствие на събраните по делото писмени
доказателства.
След запознаване с приложените по дело АУАН и наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира, че същите не отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН относно тяхното задължително съдържание,
като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничаване право на
защита на жалбоподателя. В нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН /относно
АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /относно НП/, в двата административни
акта липсва пълно и конкретно описание на онези съставомерни фактически
елементи на вмененото на жалбоподателя деяние и обстоятелствата, при
които е извършено, от които да се направи безспорен и категоричен извод за
3
извършено от обективна и субективна страна на административното
нарушение по ЗДДС.
На Н. К. е вменено нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.86,
ал.2, вр. чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1 вр. чл.119, чл.25, ал.1, ал.3,
т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС, от чието съдържание е видно, че основният
съставомерен факт, който следва да се установи, с оглед ангажиране
отговорността на жалбоподателя, е да се установи, че за процесния период
01.10.2019 г. - 31.10.2019 г., същият е извършил облагаеми доставки на
твърдяната стойност, за които като е бил длъжен, не е начислил ДДС в общ
размер на 1150,90 лв. И актосъставителят, и наказващият орган, са формирали
правен извод за осъществени през процесния период от жалбоподателя
облагаеми доставки, но в обстоятелствената част на своите административни
актове не са конкретизирали въз основа на кои установени по несъмнен начин
факти са приели, че жалбоподателят е бил длъжен, но не е начислил
дължимия ДДС по спорните доставки в предвидения от закона срок. На първо
място и в АУАН, и в НП липсва конкретизация и индивидуализация на
отделните доставки, извършени в рамките на посочения данъчен период. Не
са посочени броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект,
техният вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата на
извършване, което е особено съществено нарушение. Не е посочена датата на
извършване на всяка конкретна доставка, което е от значение за извършване
на преценка дали доставката попада в рамките на процесния данъчен период.
На следващо място не е описан видът на всяка конкретна доставка /дали се
касае за доставка на стока или доставка на услуга/ и предметът на доставката,
за да се прецени извършена ли е доставка по смисъла на закона, облагаема ли
е или е освободена от ДДС. Единствената конкретизация в акта и
постановлението се свежда до информацията, че реализираният облагаем
доход от жалбоподателя е формиран от продажба на ножове и часовници.
Посочена е общата стойност на облагаемите доставки, но не и стойността на
всяка конкретна доставка, за да се прецени дали правилно е начислен
дължимият размер на ДДС. За преценка съставомерността на деянието, освен
конкретизация и индивидуализация на всяка една доставка, е следвало в
съдържанието на АУАН и НП да намери отражение и мястото на получаване
на изпращаната стока, за да се направи преценка дали мястото на изпълнение
на доставката е на територията на страната или в чужбина. Следва да се
отбележи, че разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
изискват в АУАН и НП да се посочат всички онези конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, да
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. В
случая при издаване на своите актове, това не е било съобразено от
актосъставителят и наказващият орган. Недопустимо е за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща
към други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в
обстоятелствената част на АУАН и НП, съответно да е надлежно предявено
4
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Липсата на изчерпателно изложени в акта и постановлението факти и
обстоятелства, при наличието на които е извършено нарушението, от една
страна осуетяват възможността на съда да упражни контрол за
законосъобразност върху оспорения административен акт и възпрепятстват
преценката му за съставомерност на деянието, от друга страна съществено
накърняват и правото на защита на наказаното лице, като поставят както съда,
така и жалбоподателя в положение да гадаят за кои сделки се отнася
административното обвинение.
Неописването на броя, датата на извършване и естеството на
доставката, за която се твърди, че е облагаема в АУАН и НП, представлява
съществено процесуално нарушение и се явява самостоятелно основание за
отмяна на НП, каквато е и константната практика на Административен съд
Пловдив.
Предвид императивната норма на чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото –
отмяна на атакуваното НП и съгласно приложените пълномощни и списък с
разноски, в които изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на адв.Я. В. К. сумата
от 310,56 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение е съобразено с
правилото на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Доколкото ТД на НАП гр. Пловдив не е самостоятелно юридическо
лице, то следва разноските да бъдат възложени в тежест на Национална
агенция за приходите по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл.2, ал.2 вр.
чл.19 от Закона за НАП.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 612063-F617364/19.11.2021 г.
на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на Н. А.
К., ЕГН ********** е наложено на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ административно
наказание "Глоба" в размер на 1150,90 лв. за извършено нарушение по чл. 86,
ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.86, ал.2, вр. чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.102, ал.3, т.1,
вр. чл.119, чл.25, ал.1, ал.3, т.4 и ал.6, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на адвокат Я.
5
В. К., вписан в АК-Пловдив, сумата от 310,56 /триста и десет лева и петдесет
и шест стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6