РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Тутракан, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100192 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ на
„Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу А. М. А. с ЕГН **********. Предметът му е
установяване на вземането по Заповед № 12/15.02.2022 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 68/2022 на РС
Тутракан, която е връчена лично на длъжницата на 25.02.2022 г. и срещу
заповедта е подадено по пощата на 24.03.2022 възражение по чл. 414 ГПК. До
пристигане на възражението в съда е издаден изпълнителен лист №
34/30.03.2022, който по разпореждане на съдията докладчик не е връчен на
ищеца, за да се изчака приключването на исковото производство. Заповедта
за изпълнение е издадена за 168,59 лева главница и 32,11 лева мораторна
лихва. Установителният иск е за същите суми и е подаден чрез куриер на
04.05.2022 – в едномесечния срок от съобщението (връчено на 05.04.2022) по
чл. 415, ал. 2, т. 1 ГПК.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца настоящ адрес на ответницата потребител в *** – чл. 113
ГПК, и от цената на иска, която е 168,59 лева за главница и 32,11 лева за
мораторната лихва. Довнесена е държавната такса, съгласно чл. 415, ал. 4
ГПК.
Ищецът „Е.-п. п.“ АД се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт И.. Твърди, че А. М. А. е негов
клиент с клиентски № ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
1
потребление, заведен с абонатен № ***, ***, находящ се на адрес: ***.
Заявява, че вземането по издадената заповед за изпълнение се формира от три
фактури: ФП ********** от 19.12.2019, с падеж 27.01.2020, за отчетен период
08.11.2019-07.12.2019, сума 69,02 лева, лихва към 27.01.2022 – 13,50 лева; ФП
********** от 20.01.2020, с падеж 25.02.2020, за отчетен период 08.12.2019-
07.01.2020, сума 91,30 лева, лихва към 27.01.2022 – 17,12 лева; и ФП
********** от 19.02.2020, с падеж 16.04.2020, за отчетен период 08.01.2020-
07.02.2020, сума 8,27 лева, лихва към 27.01.2022 – 1,49 лева. Фактурите
отразяват цената за консумирана електрическа енергия в съответния отчетен
период.
Ищецът представя справка от имотния регистър за доказване на довода
си, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния
обект на потребление през 2015 г., като след това не го е отчуждила. Позовава
се на Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на III Г.О. на
ВКС за пасивната материална легитимация на ответницата по вземанията на
дружество, доколкото същата се явява собственик на електроснабдения имот
през процесния период.
Ищцовото дружество моли за уважаване на иска, с който да се признае
за установено вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
68/2022 на РС Тутракан. Претендира разноски.
Ответницата А. А. оспорва иска. Твърди, че е нередовен и недопустим,
но не излага доводи в тази насока. По основателността на същия излага
множество твърдения и доводи. Не е сключвала договор с ищеца и не е
ползвала услугите му. Разпечатките и фактурите, които са представени от
ищеца, не доказват, според нея, че тя има абонатен и клиентски номер в
ищцовото дружество. Не е била уведомявана за изразходваната ел.енергия.
Счита, че само заради това, че е собственик на имота в *** не следва да плаща
за консумирания в обекта ток. Изтъква, че фактурите са издадени на друго
лице, а не на нейно име. Настоява, че токът трябва да се плаща от живущите
на адреса, защото тя като собственик на имота твърди, че не е имала
представа къде и кой е изразходвал тази ел.енергия, за какъв период от време
и кой е бил свързан към електромера.
Ответницата моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните доказателства, на становищата на
страните и на закона, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Искът на „Е.-п. п.“ АД е установителен, предявен по реда на чл. 422
ГПК във вр. чл. 98а, ал. 2, т. 4 от Закона за енергетиката във вр. чл. 17, ал. 2
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-про продажби“ АД и чл. 86 ЗЗД за сумите по фактурите – главница и
лихви, за които е издадена заповедта за изпълнение. Според тези разпоредби
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни
общи условия, които съдържат реда и сроковете за заплащане. В цитираните
2
общи условия потребителят е длъжен да плаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия.
С доклада по делото са обявени за ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищцовото дружество е лицензиран краен снабдител за
територията на област Силистра, който продава електрическа енергия на
регулирани цени при публично известни общи условия, и че в процесния
период в обекта в *** е консумирана ел.енергия в количеството, отразено в
трите фактури ФП ********** от 19.12.2019, ФП ********** от 20.01.2020 и
ФП ********** от 19.02.2020.
Същественият въпрос, който възниква и който е от значение за
решаване на делото, е кой следва да се счита за потребител, когато се сменя
собствеността на електрозахранвания обект, със или без запазване правото на
ползване от страна на прехвърлителя, без да е отразена промяна в
титулярството на партидата на абоната в базата данни на енергийното
дружество – кредитор по вземането за цена на консумираната електроенергия.
Оттук, кой следва да е длъжник по задължението за цена за консумираната
ел.енергия.
Фактурите, чиито стойности формират главницата по вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение, са издадени на името на
получателя Фатмегюл Даудова М.ова, с адреса на електрозахранвания обект в
с. Коларово, ул. „Витоша“ № 13.
От приетата в откритото съдебно справка от имотния регистър се
установява, че на 08.12.2014 г. Ф. М.ова е прехвърлила срещу издръжка и
гледане собствеността на поземлен имот, включващ жилищна сграда на
същия адрес като този във фактурите за ток – ***. Приобретател по сделката е
С. А. А., а прехвърлителката си е запазила правото на ползване върху
вещта. Освен това е уговорено приобретателят да не може да прехвърли на
свой ред собствеността другиму, без изричното съгласие на
прехвърлителката. Доколко това условие е валидно, няма значение. Важното
е, че на 21.12.2015 г. С. А. продава същия имот на ответницата А. А..
За да обоснове защо А. А. дължи цената на консумираната ел.енегия в
периода след придобиване от нейна страна на собствеността на недвижимия
имот, ищцовото дружество неправилно се позовава на Решение №
205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на III Г.О. на ВКС. Ищецът не
отчита факта, че Фатмегюл М.ова, макар и стар собственик на имота, си е
запазила вещното право на ползване. Тя не е ползвател на договорно
основание, а в мотивите на решението на ВКС, в което се цитират мотивите
на ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК, ясно се прави
разграничение в кои случаи задълженият за цената на консумираната
ел.енергия се явява новият собственик и в кои не е той. Прието е, че Законът
за енергетиката свързва качеството на длъжник на цената на доставена
топлинна, респ. електрическа енергия за битови нужди с качеството на
собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото
3
вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор
между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна, респ.
ел.енергия.
По делото не се представиха договори между доставчика на
ел.енергията и ответницата А. А., поради което пасивната материална
легитимация на последната би се извела от качеството и на собственик на
̀
имота, стига да не беше учредено вещно право на ползване другиму.
Именно защото се доказа по делото, че носителят на вещното право на
ползване на електроснабдения недвижим имот, през процесния период на
консумация (08.11.2019-07.02.2020), е лицето Ф. Д. М.ова, на чието име
съвсем правилно са издадени и фактурите, няма основания ищецът да
претендира цената за консумираната електроенергия от собственика на
недвижимата вещ – ответницата А..
Не са наведени доводи, нито е поискано събирането на доказателства,
че вещното право на ползване е прекратено на основанията по чл. 59 или чл.
61 от Закона за собствеността.
Ето защо, искът срещу собственика на вещта А. А. за консумираната в
процесния обект и период електрическа енергия се явява неоснователен и
следва да се отхвърли, поради което Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.-п. п.“ АД с ЕИК *** срещу А. М. А. с ЕГН
********** за установяване съществуването на вземането по Заповед №
12/15.02.2022 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д.№ 68/2022 на Районен съд Тутракан, поради това че вземането не е
възникнало към ответницата за сумите: 168,59 лева главница,
представляваща цената за предоставени ел.енергия по фактури ФП
********** от 19.12.2019, ФП ********** от 20.01.2020 и ФП ********** от
19.02.2020, издадени за обект на потребление ***, абонатен № ***, клиентски
№ ***; ведно със законната лихва върху главницата от 10.02.2022; както и
32,11 лева мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура (първият
на 27.01.2020) до 27.01.2022 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
4