Решение по дело №13897/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1933
Дата: 30 май 2023 г.
Съдия: Елена Николова
Дело: 20223110113897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1933
гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110113897 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№71989 от
20.10.2022 г. от К. И. М., ЕГН **********, гр. В., чрез адвокат Р. Ж., гр. Варна, ул.
„Шипка" № 2 срещу „ДИЯНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Република" № 25, представлявано от управителя си
Цветан Кирилов Костов, с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с петитум да бъде осъден ответникът „ДИЯНА"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул.
„Република" № 25, представлявано от управителя си - Цветан Кирилов Костов да
заплати на ищеца К. И. М., ЕГН **********, гр. В.:
1/ сумата от 11740,00 /единадесет хиляди седемстотин и четиридесет/ лева,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения, от които по 650, 00 лева
месечно - за всеки от месеците Август, Септември, Октомври, Ноември и Декември
2020г. /за периода 01.08.2020г. - 31.12.2020г/, по 670,00 лева месечно за всеки от
месеците през 2021г. /за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г./ и 450,00 лева - за месец
Май 2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба в Съда – 20.10.2022 г., до окончателното им изплащане,
на осн. чл.128, т.2 от КТ.
2/ сумата от 1220,00 /хиляда двеста и двадесет/ лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, общо 44 дни, от които 20 дни за
2020г., 20 дни за 2021г. и 4 дни за 2022г., на основА.е чл.224 ал.1 КТ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в Съда – 20.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
1
3/ сумата от 1624,19 /хиляда шестстотин двадесет и четири лева и деветнадесет
стотинки/ лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава върху всяка една от
главниците по точки 1 и 2 от петитума на исковата молба, за периода 01.10.2020 г. -
17.10.2022г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:
Ищецът работил в ответното дружество „ДИЯНА" ЕООД гр. Варна,
първоначално като „Общ Работник" - от 26.01.2001 г. до 01.01.2004г., а впоследствие
на Длъжност „Стругар", от 01.01.2004г. до 01.06.2022г., когато трудовото му
правоотношение било прекратено, на основА.е чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на Труда, по
взаимно съгласие на стрА.те, изразено писмено.
Трудовият договор на ищеца бил сключен на основА.е чл. 67 КТ, за
неопределено време при пълно работно време - осем часа, при петдневна работна
седмица, при основно месечно трудово възнаграждение, в размер на 590, 00 лева - след
01.01.2019г., 640, 00 лева - след 01.01.2020г., 660, 00 лева - след 01.01.2021г., а след
01.01.2022г. - 400, 00 лева, когато преминал на работа на четири часа. Работодателят
му начислявал допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6% върху основното му трудово възнаграждение, за всяка година
трудов стаж на същата или сходна длъжност. Трудовото му възнаграждение следвало
да бъде заплатено до края на месеца, следващ този, за който се дължи. Размерът на
платения годишен отпуск бил 20 дни годишно.
След прекратяване на трудовото правоотношение на 01.06.2022г. работодателят
му дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер на 1220, 00
лева, от които за 2020г. - 20 дни, за 2021г. - 20 дни и за 2022г. - 4 дни, или общо 44 дни,
на основА.е чл.224 ал.1 КТ, както и неизплатени трудови възнаграждения за периода:
01.08.2020г. - 31.12.2021 г., както и за месец Май 2022г. на обща стойност 11740, 00
лева, както следва:
м. 08.2020г. - 650.00 лева.
м. 09.2020г. - 650,00 лева.
м. 10.2020г. - 650,00 лева.
м. 11.2020г. - 650,00 лева.
м. 12.2020г. - 650,00 лева.
м. 01.2021г. - 670,00 лева.
м. 02.2021г. - 670.00 лева.
м. 03.2021г. - 670,00 лева.
м. 04.2021г. - 670,00 лева.
м. 05.2021г. - 670,00 лева.
2
м. 06.2021г. - 670,00 лева.
м. 07.2021г. - 670,00 лева.
м. 08.2021г. - 670,00 лева.
м. 09.2021г. - 670,00 лева.
м. 10.2021г. - 670,00 лева.
м. 11.2021г. - 670,00 лева.
м. 12.2021г. - 670,00 лева.
м. 05.2022г. - 450,00 лева.
Претендира и обезщетение /лихва/ за забавено плащане, считано от деня,
следващ падежа на всяко дължимо и неизплатено трудово възнаграждение и
обезщетение, до деня, предхождащ депозирането на Исковата молба в Съда, както
следва:
1/ Върху възнаграждението за:
м. 08.2020г. - 650, 00 лева, лихва за периода 01.10.2020г. - 17.10.2022г., в размер
на 134,87 лева.
м. 09.2020г. - 650, 00 лева - лихва за периода 01.11.2020г. -17.10.2022г., в размер
на 129,27 лева.
м. 10.2020г. - 650, 00 лева, лихва за периода 01.12.2020г. - 17.10.2022г., в размер
на 123,86 лева.
м. 11.2020г. - 650, 00 лева, лихва за периода 01.01.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 118,26 лева.
м. 12.2020г. - 650, 00 лева, лихва за периода 01.02.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 112,66 лева.
м. 01.2021 г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.03.2021 г. - 17.10.2022г., в размер
на 110,93 лева.
м. 02.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.04.2021г. - 17.10.2022г.. в размер
на 105,16 лева.
м. 03.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.05.2021г. - 17.10.2022г.. в размер
на 99,57 лева.
м. 04.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.06.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 93,80 лева.
м. 05.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.07.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 88,22 лева.
м. 06.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.08.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 82,46 лева.
3
м. 07.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.09.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 76,69 лева.
м. 08.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.10.2021 г. - 17.10.2022г., в размер
на 71,10 лева.
м. 09.2021 г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.11.2021 г. - 17.10.2022г., в размер
на 65,33 лева.
м. 10.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.12.2021г. - 17.10.2022г., в размер
на 59,75 лева.
м. 11.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.01.2022г. - 17.10.2022г., в размер
на 53,48 лева.
м. 12.2021г. - 670, 00 лева, лихва за периода 01.02.2022г. - 17.10.2022г., в размер
на 48,21 лева.
м. 05.2022г. - 450, 00 лева, лихва за периода 01.07.2022г. - 17.10.2022г., в размер
на 13,63 лева.
2/ Върху Обезщетението по чл.. 224 ал. 1 КТ - 1220, 00 лева, лихва за периода
01.07.2022г. - 17.10.2022г., в размер на 36,94 лева.
Общият размер на обезщетенията за забавено плащане на дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения, възлиза на 1624,19 лева.
В съдебно заседА.е ищецът чрез процесуален представител поддържа
предявения иск.
Ответникът в съдебно заседА.е не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на
стрА.те и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представеното по делото копие от трудова книжка на ищеца се установява, че
същият е работил в „ДИЯНА“ ЕООД като стругар в периода от 12.01.2009 до
01.06.2022 г., като в периода: 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. трудово му възнаграждение е
било в размер на 640,00 лв., в периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в размер на
660,00 лв. и в периода: 01.01.2022 г. – 01.06.2022 г. в размер на 400,00 лв.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-
счетоводна експертиза на вещото лице А. В., от която се установява, следното:
В периода от 12.01.2009 до 01.06.2022 г. месечното нетно възнаграждение на
ищеца е било в размер на по 627,74 лв., в периода: 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. е било в
размер на 650,43 лв. и за месец май 2022 г. в размер на 396,06 лв., или общо сумата от
11242,52 лв. Размерът на дължимото се обезщетение за неизползван платен годишен
4
отпуск в размер на 48 от дни, от които 22 дни за 2020 г., 22 дни за 2021 г. и 8 дни за
2022 г., е в общ размер на 1297,86 лв. Обезщетението за същите дни през 2020 г. и 2021
г. и за 4 дни през 2022 г., или общо за 44 дни, е в размер на 1189,70 лв. Размерът на
дължимата лихва върху горните суми е в общ размер на 1572,22 лв.
От ищеца е предявен иск с правно основА.е чл.128, т.2 от КТ. Съгласно тази
разпоредба работодателят е длъжен в установените срокове за изплаща начисленото
трудово възнаграждение. Видно от представената трудово книжка на ищеца, същият в
процесния период е полагал труд при ответното дружество, с уговорено трудово
възнаграждение съгласно твърденията на ищеца за съответните периоди. От ответника
не бяха ангажирА. доказателства за заплащане на положения от ищеца труд, съобразно
уговореното, поради което незаплатените трудови възнаграждения се явяват дължими.
От ищеца е предявен иск и за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск на осн. чл. 244, ал.1 от ГПК.
Съгласно посочената разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвА.я платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Доколкото от ответното
дружество не бяха ангажирА. доказателства за ползван от ищеца платен годишен отпуск за
процесния период съдът намира, че ответникът му дължи обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в посочения от вещото лице размер.
Поради уважаване на главните искове претенции, съдът намира, че на ищеца се дължи и
законната лихва за забава, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
С оглед изготвената експертиза на вещото лице, която съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изговтена, съдът намира, че предявените искове са
основателни именно до посочените в нея размери, като за разликите над тези суми до
предявените исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основА.е чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски. Доколкото обаче нито е представен
списък по чл.80 от ГПК, нито доказателства за извършени разноски, съдът намира, че
на ищеца не следва да бъдат присъждА. съдебно-деловодни разноски.
На основА.е разпоредбата на чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Варна
държавната такса за заведените искове и направените по делото разноски за съдебно-
счетоводна експертиза, както следва:
Държавната такса по иска с правно основА.е чл.128, т.2 от КТ – 449,70 лв.
Държавната такса по иска с правно основА.е чл224, ал.1 от КТ – 50,00 лв.
Държавната такса по иска с правно основА.е чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл.264 от
КТ – 62,89 лв.
Депозит на съдебно-счетоводна експертиза – 220,00 лв.
5
Или общо 782,59 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДИЯНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Република" № 25, представлявано от управителя си
Цветан Кирилов Костов ДА ЗАПЛАТИ на К. И. М., ЕГН **********, гр. В. сумата от
11242,52 лв. (единадесет хиляди двеста четиридесет и два лева и петдесет и две
стотинки), представляваща незаплатено трудово възнаграждение, както следва: за м.
08.2020г. – 627,74 лева, за м. 09.2020г. - 627,74 лева, за м. 10.2020г. - 627,74 лева, за м.
11.2020г. - 627,74 лева, за м. 12.2020г. - 627,74 лева, за м. 01.2021г. - 650,43 лева, за м.
02.2021г. - 650,43 лева, за м. 03.2021г. - 650,43 лева, за м. 04.2021г. - 650,43 лева, за м.
05.2021г. - 650,43 лева, за м. 06.2021г. - 650,43 лева, за м. 07.2021г. - 650,43 лева, за м.
08.2021г. - 650,43 лева, за м. 09.2021г. - 650,43 лева, за м. 10.2021г. - 650,43 лева, за м.
11.2021г. - 650,43 лева, за м. 12.2021г. - 650,43 лева и за м. 05.2022г. – 396,06 лева, на
осн. чл.128, т.2 от КТ, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба -
20.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдените 11242,52 лв. до предявените 11740,00 /единадесет хиляди
седемстотин и четиридесет/, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба
- 20.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДИЯНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Република" № 25, представлявано от управителя си
Цветан Кирилов Костов ДА ЗАПЛАТИ на К. И. М., ЕГН **********, гр. В. сумата от
1189,70 лв. (хиляда сто осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки),
представляваща незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 44 дни, както следва: 22 дни за 2020 г., 22 дни за 2021 г. и 4 дни за 2022 г.,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 20.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 1189,70 лв. до предявените сумата от 1220,00 /хиляда двеста и двадесет/
лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 20.10.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението като неоснователен, на осн. чл.224, ал.1 от
КТ.
ОСЪЖДА „ДИЯНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Република" № 25, представлявано от управителя си
Цветан Кирилов Костов ДА ЗАПЛАТИ на К. И. М., ЕГН **********, гр. В. сумата от
1572,22 лв. (хиляда петстотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки),
6
представляваща законната лихва за забава върху сбора от сумите от 11242,52 и 1189,70
лв. за периода от настъпване на забавата на всяко задължение до завеждане на исковата
молба – 19.10.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1572,22 лв.
до предявените сумата от 1624,19 /хиляда шестстотин двадесет и четири лева и
деветнадесет стотинки/ лева като неоснователен, на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДИЯНА" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Република" № 25, представлявано от управителя си
Цветан Кирилов Костов ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – Варна сумата от
782,59 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) лева,
представляващи държавна такса и разноски в производството пред настоящата
инстанция, на осн. чл.78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7