МОТИВИ към присъда по нохд № 42/2013г. по описа на АРС ІІ н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу б.А.М. *** и същият е предаден на съд за извършено
от него престъпление по чл.
195,
ал. 1, т. 3, 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК,за
това че на 18.04.2012 год. в гр.
Асеновград, обл.Пловдивска, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на техническо средство/отвертка/, е отнел чужди
движими вещи - Швейцарски часовник марка
„Секонда” на стойност 175.00 лв., парфюм марка „Аква Булгари” на стойност 45.00
лв., кортик общовойскови РБ – К.К. на стойност 250.00 лв., Сабя - ІІІ райх на
стойност 200.00 лв., плакет „Света Богородица” с 1 бр. юбилейна монета с жълт
кант с надпис „Български колекционерски клуб и образа на Мадарски конник” на
стойност 40.00 лв., 1бр. монета от 50 пенса на стойност 1.50 лв., 1 бр.
египетска монета с йероглифи на стойност 10.00 лв., 1 бр. монета от бял метал с
надпис R.I.MP.HU.BO.REG на стойност 3.00 лв., 1бр. монета от бял
метал с надпис CROWN: 1937 на стойност 2.00 лв., 1 бр. монета от бял
метал с надпис LIBERTY: 1906 на стойност 2.00 лв., 1 бр. монета от бял
метал с надпис SCHHAFFHAUSEN 1865 на стойност 2.00 лв., 21 бр. монети
от по 1 ст. на стойност 0.21 лв., 1 бр. монета от 0.05 ст. на стойност 0.05
лв., 36 бр. монети от по 0.02 ст. на стойност 0.72 лв. или вещи на обща
стойност 731.48 лева от владението на Р.И.И., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В
съдебно заседание е проведено предварително изслушване , при наличие
на условията на чл.371 т.2 от НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата фактическа обстановка и същата квалификация на вината, отразена в
обвинителния акт.По отношение на наказанието заема становище ,че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по реда на
чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК и чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1
от НК,а именно: „лишаване от свобода” в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА , чието
изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Защитникът
на подсъдимия заема становище ,идентично с това на прокурора ,както относно
фактическата обстановка , така и досежно вида и размера на наказанието.
Подсъдимият признава
фактите по обвинителния акт, признава вината си и изразява съжаление за
извършеното.
Съдът,след
като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната
съвкупност,приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б.А.М.
е роден на *** *** № 16, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, не работещ, осъждан, ЕГН: **********. Бащата на подсъдимият е починал
,а майката го оставила от раждането му, за отглеждане в различни социални
институции. Първоначално е настанен за отглеждане в ДДЛРГ „Гергана“
с.Нареченски бани,а след навършване на 7-годишна възраст, до навършване на 18г.
– в ДДЛРГ „Таню Войвода“ Асеновград. След навършване на пълнолетие е изпратен в
Защитено жилище за младежи в гр.Хасково,
но доброволно го е напуснал. Към настоящия момент живее в гр.Асеновград при
свои близки,не работи и няма доходи.До момента е осъждан веднъж за извършено
престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК , за което му е било
наложено наказание „пробация“, което е изтърпяно на 30,12,2010г.
С оглед
направеното признание на вината, признанието на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,както и
изразеното съгласие от подсъдимия да не се събират доказателства за тези факти
,съдът приема ,че фактическата обстановка ,изложено в обстоятелствената част на
обвинителния акт е безспорно установена. Установено е ,че свид. И. И. притежава
наследствена къща, в гр. Асеновград, ул.”****. Къщата е двуетажна и през 2011
год. и началото на 2012 год. в нея живеел свид. Р.И. - баща на свид. И. И..
Свид. Р.И. съхранявал различни вещи в къщата и познавал подс. Б.М. и често му
давал дребни суми. Подс. Б.М. знаел, че свид. Р.И. живее сам в къщата и в нея
съхранява различни вещи и парични суми. В началото на 2012 год. подсъдимият
отишъл да живее в гр. Хасково. На 17.04.2012 год. се върнал в гр. Асеновград и
вечерта се видял със свид. Н.Л.. Казал му, че иска да извърши кражба от къщата,
където живеел свид. Р.И., тъй като знаел, че в момента няма никой там. Свид. Л.
категорично му отказал. Около 22.00 часа двамата отишли в интернет зала в
кв.”Баделема” в гр. Асеновград и се видели със свид. Г.М.. Подсъдимият казал и
на него, че възнамерява да извърши
кражба и му предложил и той да участва. Свид. Мехмед също отказал. Около 2.00
часа на 18.04.2012 год. подс. М. и двамата свидетели отишли в дома на Л.. От
там подс. М. взел голяма отвертка с червена дръжка и тръгнал към дома, където
живеел свид. Р.И.. Свидетелите Н.Л. и Г.М. отишли в казино „Монако”. Подсъдимият
стигнал до къщата на свид. Р.И., по външното стълбище отишъл до входната врата
и с помощта на отвертката разбил бравата на вратата. След това влязъл в стаята,
намираща се в дясно от входната врата и от там отнел следните вещи:швейцарски
часовник марка „Секонда”, парфюм марка „Аква Булгари”, кортик общовойскови РБ –
К.К., Сабя ІІІ райх, плакет „Св.Богородица” с 1 бр. юбилейна монета с жълт кант
с надпис „Български колекционерски клуб” и образа на Мадарски конник, 1бр. монета
от 50 пенса, 1 бр. египетска монета с йероглифи, 1 бр. монета от бял метал с
надпис R.I.MP.HU.BO.REG, 1бр. монета от бял метал с надпис CROWN: 1937, 1 бр.
монета от бял метал с надпис LIBERTY: 1906, 1 бр. монета от
бял метал с надпис SCHHAFFHAUSEN 1865, 21 бр. монети от по 1 ст., 1 бр.
монета от 0.05 ст., 36 бр. монети от по 0.02 ст. Така отнетите вещи сложил в
найлонов чувал и напуснал къщата, като забравил отвертката на легло. След това подс.
М. с откраднатите вещи се върналв дома на свид. Л.. Там били свидетелите Л. и Г.М..
Подсъдимият им казал да не пипат вещите, които се намират в чувала, и че има
намерение на сутринта да ги продаде в гр. Пловдив. След това тримата легнали да
спят. Около 07.00 часа на същия ден подс. М. отишъл заедно със свид. Л. в гр.
Пловдив и продал на свид. П.Н. кортика, сабята, плакет „Св.Богородица” и
юбилейна монета с образа на Мадарски конник. Свид. Н. попитал подсъдимия, дали
вещите са крадени, на което той отговорил, че са негови лични и попълнил
декларация в уверение на това. За вещите той получил от свид. Н. сумата от 264
лева. Тъй като дължал на свид. Л. 100 лева, обвиняемия му дал от тези пари
сумата от 120 лева. След това двамата се разделили и подс.М. ***. От другите
вещи, които останали в дома на свид. Л., свид. Г.М. взел юбилейната монета с
надпис „Български колекционерски клуб”.
На 20.04.2012
год. свид. Р.И. отишъл в дома на сина си на ул.”**** в гр. Асеновград и
установил, че входната врата на втория етаж е разбита. Сезирал РУП Асеновград и
на място пристигнала следствено оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествие.
С протокол за това процесуално следствено действие била иззета отвертката, с
която обвиняемия разбил входната врата. Свид. Р.И. изразил съмнение пред
служителите на РУП Асеновград, че извършител на кражбата е подс. Б.М.. След
това констатирал липсите на по-горе описаните вещи.
С протокол за
доброволно предаване от 21.04.2012 год. свид. Н.Л. предал на полицай Г.К. 1бр.
парфюм марка „Аква Булгари”, монета от 50 пенса, 1 бр. монета от бял метал с
йероглифи, 1 бр. монета от бял метал с надпис R.I.MP.HU.BO.REG, 1бр. монета от
бял метал с надпис CROWN: 1937, 1 бр. монета от бял метал с надпис LIBERTY: 1906, 1 бр.
монета от бял метал с надпис SCHHAFFHAUSEN 1865, 21 бр. монети от
по 1 ст., 1 бр. монета от 0.05 ст., 36 бр. монети от по 0.02 ст., като в
протокола било записано, че това са вещи, които ги е оставил Б., които ги е
откраднал от къща.
С протокол за
доброволно предаване от 21.04.2012 год. свид. Г.М. предал на полицай Г.К. 1бр.
юбилейна монета с надпис „Български колекционерски клуб”. В протокола било
записано, че монетата е била дадена на свидетеля от Б..
С протокол за
доброволно предаване от 21.04.2012 год. свид. П.Н. предал на полицай Г.А. 1бр.
Сабя ІІІ райх и копие от декларация, като в протокола било записано, че сабята
е закупил от Б.М., а копието от декларация е документ, с който е закупил
вещите.
С разписка
вещите били върнати на свид. Р.И..
В хода на
разследването са изготвени три броя стоково-оценъчни експертизи, от чиито
заключения е видно, че стойността на откраднатите вещи от подс. М. е 731.48
лева.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена , съгласно чл.373 ал.3 от НПК ,от признанието
на обвиняемия на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт
което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
– показанията на свидетелите Р.И., И. И., Н.Л., Г.М., Д.Е., Н.Г. и П.Н., както
и от писмените доказателства-справка за съдимост, характеристична справка,
декларация и др. Съдът счита ,че следва
да се кредитират показанията на посочените по –горе свидетели ,при установяване
на фактическата обстановка ,тъй като
същите са добросъвестно депозирани, основани на техни преки възприятия, без
каквито и да е вътрешни противоречия , взаимно допълващи се и логични.Съдът възприема заключението на трите
СОЕ като компетентно изготвени и пълни.
От наличните по делото
доказателствени материали ,събрани и проверени по реда и със средствата
предвидени в НПК,по безсъмнен начин се установява извършването на
престъплението ,предмет на настоящето наказателно производство, неговото
време,място,механизъм и начин на осъществяване,както и авторството му,което не
се оспорва от подсъдимия.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
С действията си на
18,04,2012г., подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.194 ал.1
от НК- на лице е противозаконно отнемане на вещите предмет на престъплението от
владението на техния собственик и установяване на трайна фактическа власт върху
тях от негова страна,която му е дала възможност да се ползва от вещите и да се
разпорежда с тях.Проникването в помещенията,в които са се съхранявали отнетите
вещи е станало след разбИ.е на входната врата с помощта на техническо средство
– отвертка, поради което е налице правна
квалификация по чл.195 ал.1 т.3 и 4 от НК.
С оглед на изложеното
съдът квалифицира извършеното като престъпление по чл.195 ал.1 т.3,4 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и подс.М. бе
признат за виновен в извършването му.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл,тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
Съобразно
принципа на законоустановеност на същото съдът взе предвид визираната в закона
санкция за извършено престъпление по чл.195 ал.1 от НК-“лишаване от свобода” от
1 до 10г. Съобразно принципа на индивидуализация на наказанието следва да се
отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.Деянието е със
завишена степен на обществена опасност,касае се за тежко престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК.Тук следва да се отчете фактът, че част от щетите са
възстановени.Степента на обществена опасност
на извършителя съдът преценява
като невисока ,предвид съвкупната преценка на данните за личността му. При
определяне на степента на обществена опасност на извършителя съдът взе предвид тежкото му семейно
и материално положение,младата му възраст, социалната среда , в която е
израснала, липсата на адекватни грижи, пряката назантересованост от страна на
майка му от неговото израстване и развитие, липсата на средства, които да отговарят на
ежедневните му потребности, наличието на интелектуален дефицит, които фактори
оказват негативно влияние върху развитието му и цялостното му поведение. Следва
да се вземат предвид също така и изразеното съжаление за извършеното от него,
както и оказаното пълно съдействие в хода на разследването. От друга страна
съдът прецени и обстоятелството,че са на лице лоши характеристични данни и
предишно осъждане. След анализ на посочените индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, съдът счита че в случая са на лице условията на чл.55 от НК,
т.е. многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в Закона наказание за този вид престъпление (в случая минимум една
година „лишаване от свобода“) се явява несъразмерно тежко. Ето защо и на
основание чл.373 ал. 2 от НПК вр. чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, съдът е
на становище,че за извършеното престъпление по чл.195 ал.1 от НК, на подсъдимия
следва да бъде наложено „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” под минимално предвидения в
Закона размер, а именно: за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Изпълнението н атака
наложеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед данните за
личността на подсъдимия, съдебния състав
счита , че така наложеното наказание ,в този му вид и размер ще
способства в най-висока степен за постигане целите на наказанието , визирани в
чл.36 от НК.
На основание
чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от размера на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ следва да се приспадне времето , през което подсъдимият е бил задържан
по ЗМВР, считано от 16.00 часа на
24.04.2012г. до 14.40 часа на 25.04.2012г.
Подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Асеновград сумата от 75 лв.,
представляващи разноски по водене на делото.
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред и в частност - правото на собственост.
По
посочените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: