Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
22.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Йорданка
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 4456 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК вр. чл. 308 ГПК.
С решение № 39 от 19.03.2019 г. по гр.д.
№ 4526/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е отменено влязлото в сила
въззивно решение от 02.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 714/2014 г. на
Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от
04.09.2013 г. по гр.д. № 22949/2012 г. на СРС, и делото е върнато на Софийски
градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за
конституиране на наследниците на починалата страна и разглеждане на спора с
тяхно участие.
С обжалваното решение от 04.09.2013 г. по гр.д. № 22949/2012 г. Софийски
районен съд, 27 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
срещу Р.Я.Т., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от
826.59 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2010 г. - м. 07.2011 г. за топлоснабден имот -
апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, абонатен № 083353, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 г. до окончателното
плащане, както и дължи сумата от 72.07 лв. - лихва за забава върху неплатените главници
за периода от 01.07.2010 г. до 10.01.2012 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 705 лв. – разноски по делото. Решението
е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Р.Я.Т., починала на
28.03.2014 г., в хода на въззивното производство по в.гр.д. № 714/2014 г. на
Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав. С определение от 09.07.2019 г. по
настоящото дело, на основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците
й по закон - Г.С.Г., ЕГН **********, съпруг, Е.Г.Д., ЕГН **********, дъщеря, и С.Н.Я.,
ЕГН **********, дъщеря. Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното
решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон и необосновано. Неправилно районният съд приел, че страните са били в
договорно правоотношение. Нямало подписан договор между ищеца и Р.Т.,
последната не била приемала общите условия на ищеца. По делото не било
установено и количеството реално доставена топлинна енергия в процесния имот.
Твърди се, че ищецът не изпълнявал законовите си задължения по чл. 132 ЗЕ да
поддържа баланса между производството и потреблението на топлинна енергия,
който баланс се осъществявал чрез поддържане параметрите на топлоносителя до
съоръженията на потребителите съгласно одобрения хидравличен режим и
температурен график на системата. Навежда се преклудирано възражение, че
индивидуалните разпределители нямали характеристики на СТИ, както и че договорът
между етажната собственост и ФДР бил „незаконосъобразно съставен“ и не пораждал
правни последици, тъй като за да имало договор с топлинния счетоводител, преди
това абонатите следвало да имат сключен договор с ищеца, а такива договори
нямало. Поради това се иска от съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските
по делото.
С молба от 21.07.2020 г. конституираната по реда на чл. 227 ГПК въззивница С.Н.Я.
представя доказателства, че другите двама наследници по закон на починалата
въззивница - Г.С.Г. и Е.Г.Д., са вписали в книгата по чл. 49 ЗН откази от
наследството, съответно под № 850/08.09.2015 г. и № 101/01.02.2016 г. Със
същата молба се навежда ново възражение - по отношение на процесните вземания
да била настъпила погасителна давност, както и ненаведено във въззивната жалба
оплакване по делото да не били представени документи за метрологичните проверки
на общия топломер в АС и нямало данни същият да е бил годен уред за търговско
измерване.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби от 21.07.2020 г. и 20.04.2021 г. оспорва жалбата
и претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави
евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано
от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата
826.59 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
периода м. 05.2010 г. - м. 07.2011 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София,
ж.к. „*****, ап. **, абонатен № 083353, и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
72.07 лв. - лихва за забава в плащането за периода 01.07.2010 г. - 10.01.2012
г.
За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1834/2012 г. на СРС, 81 състав. Претендирана е и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 26.01.2012 г., до
окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните непреклудирани
доводи е правилно по следните съображения:
Неоснователни са доводите в жалбата във връзка с наличието на валидно
договорно правоотношение между ищеца и Р.Т. по доставка на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват
в писмени допълнителни споразумения.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът (потребителят) на топлинна енергия
за битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с
изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването, сега отменена) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от
09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след
преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката
на отопление в сграда — етажна собственост е резултат от писмено искане,
направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените
в националното право особени правила за етажната собственост.
За неоснователни съдът намира и доводите в жалбата, че
съгласно чл. 16 ЗЗД било необходимо писмено приемане от потребителя на ОУ, за
да породят действие по отношение на него, доколкото специалната норма на чл.
150, ал. 3 ЗЕ изключва приложението на общите норми на ЗЗД.
В случая не е било спорно и по делото се установява от
приетите основно и допълнително заключение на СТЕ, че сградата, в която се
намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа. Фактът, че Р.Т.
е била в процесния период собственик на топлоснабдения имот, не е бил спорен
между страните, а същият се установява и от приетия нот. акт № 159 по нот.д. №
46542/1997 г. на Първи нотариус при СНС при СРС, като на 31.01.2005 г. Р.Т. е
подала и молба-декларация до ищеца за откриване на партида за имота на нейно
име. Приложимите към процесния период Общи условия на ищеца от 2008 г. са
публикувани във вестник „Дневник”,
в брой от 14.01.2008 г. и са влезли в сила с изтичане на 30 дни от
публикацията. Не се твърди и не се установява Р.Т. да е подала заявление по
реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложила специални условия,
нито да е сключено допълнително писмено споразумение между нея и ищеца, поради
което същата е била обвързана от влезлите в сила ОУ на договора. Като собственик на топлоснабдения имот, в процесния период същата е била потребител
на топлинна енергия за битови нужди и е дължала цената на доставената в имота
ТЕ, респ. последната се дължи и от правоприемниците й.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите в
жалбата във връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и
установяването на нейното количество.
Съгласно
ЗЕ в относимите му за спора редакции, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение –
чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на
ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна
– на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от
отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ,
ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната
дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички
собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части
от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Следователно законът утвърждава
като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално
доставената на границата на собственост топлинна енергия (чл. 156, ал. 1 ЗЕ), като етажните собственици дължат на
топлопреносното предприятие цената на доставената до абонатната станция на
сградата - етажна собственост топлинна енергия. Доколкото тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. Така
всеки потребител на топлинна енергия дължи да заплати част от общата цена,
съответна на реално потребеното при въведена система за дялово разпределение
въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището му, и съответна част
от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената топлинна
енергия до абонатната станция се осъществява посредством средство за търговско
измерване в абонатната станция, а индивидуалното разпределение - посредством
индивидуални разпределители и водомери. На разпределение подлежи подадената топлинна
енергия след приспадане на технологичните разходи.
Във връзка с дължимостта на суми за ТЕ от сградна
инсталация вече е налице и тълкуване от СЕС с цитираното решение от 09.12.2019
г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно т. 2 от което член
13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна
уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките
за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Както беше посочено,
договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и потребител на ТЕ
за битови нужди възниква въз основа на писмен договор – по искане на етажните
собственици и носители на вещно право на ползване за присъединяване на сградата
към топлопреносната мрежа, и съобразно публично известни общи условия, одобрени
от КЕВР. Поради това неоснователни са доводите в жалбата за незаконосъобразно
извършвано в исковия период дялово разпределение на топлинната енергия в
процесната сграда от третото лице помагач, които се основават на твърдението,
че условие за валидността на сключения договор между етажните собственици и
фирмата за дялово разпределение било наличието на писмени договори между ищеца
и етажните собственици. Освен това,
съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакция след изменението с ДВ бр. 74/2006 г.),
потребителите в сграда етажна собственост избират лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение. За резултатите от
избора потребителите уведомяват писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая не се твърди и не се установява
етажните собственици да са уведомили ищеца, че дяловото разпределение няма да
се извършва от вече избраното лице „Т.с.“ ЕООД, респ. да са поискали то да се
извършва от топлопреносното предприятие, поради което правилно ищецът е
начислявал дължимите суми за ТЕ, съобразявайки изготвените от третото лице
помагач дялови разпределения.
От приетите в първоинстанционното производство основно и
допълнително заключение на СТЕ, които не са оспорени от ответницата по реда и в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се установява: Абонатната станция в сградата е
въведена в експлоатация с акт от 21.01.1972 г., като е преоборудвана преди
процесния период. Общият топломер в АС е тип „Kamstrup” с електронен блок
„Мultical 66С” и се отчита по електронен път. Общият топломер е преминавал през
изискваните метрологични проверки на всеки две години със заключение
„съответства”. Вещото лице е посочило отчетените от общия топломер ежемесечно
данни в Приложение 1 към заключението, както и количеството ТЕ за
разпределение, след приспадане на технологичните разходи, последните изчислени
по формулата в методиката към Наредба № 16-334 (отм.). В процесния период за
апартамент № ** са начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – въз основа на
реален отчет на уредите - върху 2 бр. отоплителни тела, и съгласно формулата по
Наредба № 16-334/2007 г. (отм.) – за щранг-лира без уред; ТЕ от сградна
инсталация, която е начислявана въз основа на отопляемия обем на имота по
проект от 151 куб. м; ТЕ за БГВ – въз основа на реален отчет на водомер за
топла вода в имота. Дължимата цена на доставената топлинна енергия за процесния
период м. 05.2010 г. – м. 07.2011 г., съгласно допълнителното заключение,
възлиза на 855.64 лв.
Съгласно заключенията, дяловото разпределение е извършвано от ФДР методологически правилно, като
по отношение на абоната е спазена методиката към Наредба № 16-334 (отм.). При изготвяне на заключенията вещото лице
е взело предвид както справката от показанията на общия топломер (Приложение 1
към заключението), така и документите за отчет и приетите по делото и
неоспорени дялови разпределения, изготвени от третото лице помагач. При
установените количества ТЕ, доставени в процесната сграда - етажна собственост,
измерена с годно СТИ и заключението на СТЕ, че дяловото разпределение е
правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота ТЕ,
стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени.
По тези съображения въззивният съд намира, че главният
иск е основателен в пълния му предявен размер от 826.59 лв. и правилно е уважен
от районния съд. Въззивната жалба в частта й по акцесорния иск за лихви е
бланкетна – в нея няма наведени никакви оплаквания за неправилност на решението
в тази част, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма
правомощието да провери правилността на изводите на районния съд по отношение
на този иск.
Видно от приетите в настоящото въззивно производство 2
бр. удостоверения от СРС, двама от наследниците по закон на Р.Т. - Г.С.Г. и Е.Г.Д.,
са вписали в книгата по чл. 49 ЗН при СРС откази от наследството на Р.Т.,
съответно под № 850/08.09.2015 г. и № 101/01.02.2016 г. Съобразно нормата на
чл. 53 ЗН, с частта на отреклите се от наследството се е уголемил деля на
наследника С.Н.Я., и предвид липсата на други призовани към наследяване
наследници, последната отговаря изцяло за задълженията на наследодателката си.
По изложените съображения атакуваното решение следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд посочи в диспозитива си настъпилото в хода
на въззивното производство наследствено правоприемство.
Наведеното в хода на настоящото въззивно производство от
правоприемника С.Н.Я. възражение за погасяване по давност на вземанията е преклудиран
и не следва да се обсъжда. Доколкото се твърди такова погасяване да е настъпило
в хода на делото, възражението е неоснователно предвид нормата на чл. ** ЗЗД и
обстоятелството, че решението, с което е уважена молбата за отмяна,
възстановява висящността на спора.
При този изход, право на разноски за въззивното
производство има въззиваемият. При предходното разглеждане на жалбата същият не
е претендирал разноски, а за настоящото производство е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Настоящият въззивен състав, като съобрази, че освен
подаването на двете молби с идентично съдържание, упълномощен от въззиваемия
юрисконсулт не е извършвал никакви процесуални действия, намира, че
юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението от 04.09.2013 г., постановено по гр.д. № 22949/2012 г. на
Софийски районен съд, 27 състав, с което е признато за установено по
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р.Я.Т., ЕГН **********, почнала в
хода на въззивното производство и по реда на чл. 227 ГПК заместена в процеса от
правоприемника си С.Н.Я., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, сумата
от 826.59 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2010 г. - м. 07.2011 г. за топлоснабден имот -
апартамент № **, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, абонатен № 083353, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012 г. до окончателното
плащане, както и дължи сумата от 72.07 лв. - лихва за забава върху неплатените главници
за периода от 01.07.2010 г. до 10.01.2012 г., вкл. в частта за разноските.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК
*******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.