№ 653
гр. Благоевград, 24.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200501006 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е по жалба с вх. 273500/08.07.2021г. по описа на РС К., подадена от ИВ. Г.
В., ЕГН **********, с. Ж., общ. К., махала „В.“ № 23, срещу Решение № 260390/22.06.2021г.
по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. по описа на същия съд, имащо характер на
определение, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата
претенция на ИВ. Г. В. и Л. И. В.а/починала в хода на производството/, срещу Б. Б. ХР., ЕГН
**********, на адрес: гр. К., кв. „З.“, бл. № 63, вх. Б, ап. 25, за признаване за установено, че
ответницата не е собственик на частта от имот с кадастрален номер 29386.11.141, с площ от
около 80-90кв.м., затворена между следните граници: от З.- границата с имот 29386.11.99; от
север- линията, продължение на северната граница на имот 29386.11.99 до границата с имот
29386.151; от изток- границата с имот 29386.11.151; от юг- линията, продължение на южната
граница на имот 29386.11.151 до границата с имот 29386.11.99, целият с площ от 531 кв.м.,
граничещ с имоти: на север- имот с идентификатор 29386.11.170, представляващ общински
път; на З.- имот 29386.11.142 и имот 29386.11.99; на юг- имот 29286.11.139 и на изток- имот
29386.11.151.
С Определение № 3034/17.11.2021г. на Апелативен съд София, на осн. чл. 23 ал. 3 от ГПК,
гр.д. № 349/2021г. по описа на ОС К., е изпратено за разглеждане на друг равен по степен
съд- ОС Благоевград.
Наведени са с въззивната жалба оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност
на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
1
Във връзка с оплакването за нищожност на обжалваното решение на РС К., поддържа се че
съдът е излязъл извън рамките на своята компетентност при мотивирането на съдебния си
акт, поради което същият противоречи на българския правов ред. Излагат се съображения,
че съдът няма правото да отрича факти, да определят дали заявените от страните факти
съществуват или не, като може единствено да извършва преценка за тяхната относимост към
предмета на делото. Поддържа се, че въз основа на отричането на съществуващи факти,
съдът е стигнал до неверния извод за липса на спор за материално право между страните по
делото, респ. за липсата на правен интерес за ищеца- жалбоподател като основание за
допустимост на предявения отрицателен установителен иск.
С въззивната жалба се сочи, че източник на недопустимост на обжалваното решение на РС
К. е и отричането или подмяната на друг факт- възстановяване на земеделски земи на
праводателят на ищците в съществуващи реални граници. В тази насока поддържа се от
жалбоподателя, че в мотивите на първоинстанционния съд има превратно съобщаване на
два факта- че процесната част от имота не е урбанизирана територия, както твърди съда, а е
друга територия- земеделска земя/което се установява с приложени по делото решение и
скица на ПИ 29386.11.141/ и вторият неверен факт- че иска не е насочен към имот на
ответницата. В този смисъл излагат се доводи с жалбата, че имот с идентификатор
29386.11.151, собственост на ответницата, находящ се в урбанизирана територия в
землището на с. Ж., общ. К., не е предмет на спора по настоящото дело, като с одобряването
на КК и КР, за този имот са потвърдени изцяло основните му характеристики, в това число
границите и площта му. Отделно акцентира се, че този имот също е бил предмет на
земеделска реституция, като значително време след закупуването му от ответницата е бил
преотреден за строителство.
С въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение на РС К. е нищожно и поради
нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът не е разисквал
релевантните за спора факти, така както същите са заявени от страните по делото, а в
противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други- незаявени по
делото факти, като е излязъл извън спорния предмет на делото. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд- че по така предявения отрицателен установителен иск не може да
се формира СПН, за да се постигне целения от ищеца правен резултат, поради което за
защита на нарушените права на ищците, следва да се води друго гражданско дело, на друго
правно основание. Поддържа се с въззивната жалба, че ищецът е преценил в какъв обем да
търси защита на нарушените си права, като съобразно т. 2 от ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на установителен иск за
собственост и други вещни права е налице за ищеца и когато разполага с възможност да
предяви осъдителен иск за същото право. Поддържа се с въззивната жалба, че предмет на
разглеждане на предявения отрицателен установителен иск, е отреченото право на
ответника, като съдът въз основа на събраните доказателства следва да даде отговор дали то
съществува или не/ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/
С въззивната жалба наведени са доводи и за необоснованост на решението на
2
първоинстанционния съд, като се поддържа че съдът не е обсъждал приложени по делото
важни доказателства- двата документа, представени от РДНСК К. по искане на ищците.
Твърди се от жалбоподателят че в тези документи се съдържа извънсъдебно признание на
ответната страна относно действителните граници на имот 29386.11.151. Поддържа се, че са
проведени процедури по одобряване на КК и КР- първоначално само за имота на
ответницата, а в последствие и за всички имоти в землището, като всички неточности са
били отстранени по предвидения в закона административен ред. Ето защо
първоинстанционният съд недопустимо е разсъждавал върху възможността от провеждането
на хипотетични процедури по ЗКИР, тъй като такава процедура е била проведена, а
ответницата не е навела възражения срещу нея, въпреки че е имала такава възможност ако е
считала че правата и са засегнати. Акцентира се с въззивната жалба, че съгласно ЗКИР,
данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти се считат за
верни до доказване на противното- чл. 2 ал.1 и ал. 5 от цитирания закон, поради което
същите може и да не отразяват вярно границите и местоположението на заснетите имоти на
място. В настоящия случай от ответната страна не са представени по делото убедителни
доказателства оборващи презумпцията на закона, установена с цитирания текст. Въззивният
излага доводи, че въз основа на събраните доказателства, не се установи по делото и част от
кой поземлен имот, собственост на ответницата е претендираната част от ПИ 29386.11.141,
предмет на исковата претенция по настоящото дело.
С въззивната жалба се поддържа оплакване и за неправилност на обжалваното решение на
РС К., поради необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Така без
отговор от съда са останали оспорванията на валидността на пълномощното за адвоката на
ответната страна, както и оспорването на истинността на представеното по делото
доказателство- Протокол за определяне на строителна линия и ниво. Навадени са и доводи
за липса на анализ на представените доказателства във връзка с чл. 17 ал. 2 от ГПК.
Навадени са с въззивната жалба и доводи за неправилност на обжалваното решение на РС
К., поради явна липса на безспристрастност на съдебния състав при постановяване на
съдебния акт, за което са излагат подробни съображения от жалбоподателя.
Поради изложените съображения с жалбата и въз основа на ТР 6 от 15.01.2019г., по т.д. №
6/2017г. на ОСГТК на ВКС, иска се от въззивния съд, да обяви обжалваното Решение №
260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. за нищожно, или да го
обезсили или да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да
признае за установено, че ответницата не е собственик на процесната част от имот
29386.11.141.
В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен
отговор от адв. Д. З., АК К., като пълномощник на Б. Б. ХР., ЕГН **********, от гр. К., с
който се оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба, подадена от ИВ. Г. В., тъй
като инвокираните с нея оплаквания за неправилност на обжалваното Решение №
260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г., не страда от пороци,
водещи до неговата отмяна.
3
Поддържа са с отговора на въззивната жалба, че обжалваното решение на РС К. е валиден,
допустим и правилен съдебен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон, поради което същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд.
Излагат се съображения от пълномощникът на въззиваемата страна, че
първоинстанционният съд е извършил обстоен и задълбочен анализ на събраните
доказателства, като е стигнал до верен правен извод за недопустимост на предявения
отрицателен иск за собственост. При преценка на правния интерес на ищеца- да придобие
права върху спорния недвижим имот, чрез оспорване на правото на собственост на
ответника по делото, първоинстанционният съд обосновано е стигнал до верния правен
извод за недопустимост на исковата претенция, доколкото правилно е преценил въз основа
на събраните по делото доказателства, че за ищеца не съществува възможност да придобие
правото на собственост върху спорната част, дори и на оригинерно основание, доколкото се
установява по делото че същият не владее тази част от недвижимия имот. В този смисъл
съдът правилно е приел че предявения иск е недопустим.
Оспорва се и заявеното оплакване с въззивната жалба- за нищожност на обжалваното
решение на РС К., тъй като нищожността е най- тежкия порок на един съдебен акт, който
макар и да не е дефиниран от закона, от съдебната практика се приеме че е налице- когато
решението е постановено извън правораздавателната власт на съда; при незаконен съдебен
състав; при неспазване на изискуемата писмена форма или при пълна неразбираемост на
изразената воля от съда, която не може да бъде разкрита чрез тълкуване на решението и др.
Възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че обжалваното Решение №
260390/22.06.2021г. по становено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. не страда от тези тежки
пороци, поради което не е нищожно.
Оспорва се оплакването за недопустимост на обжалваното решение на първоинстанционния
съд, доколкото не са налице основанията на т. 9 от ППВС № 1/85г., като изразено е
становище и за неоснователност на твърдението за пристрастност на съдебния състав
разглеждал делото и постановил обжалваното решение.
При така изложените съображения с писмения отговор, иска се от въззивния съд да остави
въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди като правилно и
обосновано обжалваното решение на РС К..
Съдът при проВ.та си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание.
Депозирания писмен отговор изхождат от надлежната въззиваема по делото страна, същия е
редовен, депозиран в установения законов срок и следва да бъде съобразен от въззивния съд
при постановяване на решението му.
4
При устните състезания пред въззивната инстанция, жалбоподателят поддържа жалбата си,
на основанията изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС К.,
като предявения отрицателен иск бъде уважен, така както е предявен. Излага доводи, че
правото му на собственост върху претендираната част от ПИ 29386.11.141 е основано на
наследствено правоприемство от неговата майка и по силата на завещание от неговата леля,
като неговите праводатели са придобили правото на собственост въз основа решение на ПК
и представен по делото нотариален акт за собственост. От друга страна излагат се
съображения че от ответната страна не се представиха никакви доказателства за правото на
собственост на претендираната част от поземления имот, като не е получил отговора и
въпроса поставен от ищеца още пред първоинстанционния съд- част от кой от имотите
собственост на ответницата е спорната част от 80-90кв.м. от ПИ 29386.11.141, заградени с
ограда от Б. Б. ХР..
Претендират се от жалбоподателя разноски за пред въззивната съдебна инстанция, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
С писмено становище по делото, депозирано пред настоящия състав на ОС Благоевград на
27.01.2022г., въззиваемата Б. Б. ХР., чрез пълномощника си адв. Д. З. от АК К., оспорва
въззивната жалба и моли въззивният съд да я остави без уважение. Поддържа се че
обжалваното решение на РС К. е валидно, допустимо и правилно, като постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Възразява се срещу оплакването за неправилност на обжалваното Решение №
260390/22.06.2021г. постановено от РС К., по гр.д. № 2458/2019г. по описа на същия съд,
като се поддържа че неоснователни са твърденията за некоректен анализ на събраните
доказателства, което е довело и до неправилно изградени правни изводи на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт.
Поддържа се, че изводите на съда за недопустимост на предявения отрицателен иск за
собственост са обосновани и правно издържани. Доколкото ищецът е обосновал правния си
интерес от предявяването на отрицателен иск за собственост на доводите, че отричайки
правото на собственост на ответницата върху спорната чест от поземления имот, същият би
могъл да придобие правото на собственост върху нея, първоинстанционният съд е
осъществил правна преценка за възможността за придобиване на правото на собственост от
ищеца върху съответната част от земната повърхност, като е стигнал до равния извод че
това е невъзможно, дори и на оригинерно правно основание, като е достигнал до
мотивирания с извод за недопустимост на предявения иск и е прекратил производството по
делото.
При изложените съображения, иска се от въззивния съд да остави жалбата без уважение и да
потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован и като постановен в
съответствие с материалния и процесуалния закон.
Претендират се от въззиваемата страна, разноските направени пред ОС Благоевград.
За да се произнесе в рамките на правомощията си на въззивна инстанция по същество и въз
5
основа на оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград,
съобрази следното:
Първоинстанционния съд/РС К./ е сезиран с искова молба/допълнена с молба уточнение от
08.01.2020г./ депозирана от ищците- ИВ. Г. В., ЕГН ********** и Л. И. В.а, ЕГН
**********, двамата с адрес с. Ж., общ. К., махала „В.“ № 23, срещу ответницата- Б. Б. ХР.,
ЕГН **********, на адрес: гр. К., кв. „З.“, бл. № 63, вх. Б, ап. 25.
Предявен е отрицателен иск за собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде
установено по отношение на ищците- ИВ. Г. В. и Л. И. В.а,/втората починала в хода на
производството пред първата съдебна инстанция и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от
законния си наследник/, че ответницата Б. Б. ХР. не е собственик на част от имот с
кадастрален номер 29386.11.141, с площ около 80-90 кв.м., затворена между следните
граници: от З.-границата с имот 29386.11.99; от север- линията, продължение на северната
граница на имот 29386.11.99 до границата с имот 29386.151; от изток- границата с имот
29386.11.151; от юг- линията, продължение на южната граница на имот 29386.11.151 до
границата с имот 29386.11.99, целият имот с площ от 531 кв.м., граничещ с имоти: на север-
с имот с идентификатор 29386.11.170, представляващ общински път; на З.- с имот
29386.11.142 и имот 29386.11.99; на юг- с имот 29386.11.139; на изток- с имот 29386.11.151.
Ищците твърдят с ИМ и уточнението към нея, че са собственици на претендираната част от
ПИ 29386.11.141, по наследство от праводателя им- И. Хр.в О./поч. през 1996г./- баща на
ищцата и дядо на ищеца, който от своя страна е получил имота по наследство от своя баща-
Хр. Я. О.. Ищецът ИВ. Г. В. претендира правото на собственост и на друго основание, като
заветник по саморъчно завещание от неговата леля- В. И. Ст., ЕГН **********, б.ж. на село
Ж..
Правото на собственост върху посочената част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, ищците
претендират на основание земеделска реституция, въз основа на издадено в полза на
наследниците по закон на Хр. Я. О., б..ж. на с. Ж.- Решение № 26-Р/12.03.1997г. на ПК К.,
постановено на осн. чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, като твърдят че възстановяването на правото
на собственост върху бившите земеделски имоти е извършено в съществуващи на терена
реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че за процесния имот има одобрена и
влязла в законна сила КК и КР, като ПИ с кадастрален № 29386.11.141 е образуван от части
от бившите земеделски имоти, собствеността върху която е възстановена с издаденото
решение на ПК К. на наследодателят на ищците.
Оспорва се от ищците правото на собственост на ответницата Б. Б. ХР., като се твърди че
част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, с площ от около 80-90кв.м.- южно от линията,
образувана от северната граница на имот 29386.11.99 и нейното продължение до границата с
имот 29836.11.151, е заградена от ответницата с телена мрежа и метални колове без правно
основание за това, като към момента на предявяването на иска от съда се владее от
ответната страна.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ищците ИВ. Г. В.
6
и Л. И. В.а/ починала в хода на производството на 16.11.2020г. и заместена по реда на чл.
227 от ГПК от законния си наследник/, че ответницата Б. Б. ХР., не е собственик на частта от
ПИ с кадастрален № 29386.11.141, с площ от около 80-90м., затворена между следните
граници: от З.-границата с имот 29386.11.99; от север- линията, продължение на северната
граница на имот 29386.11.99 до границата с имот 29386.151; от изток- границата с имот
29386.11.151; от юг- линията, продължение на южната граница на имот 29386.11.151 до
границата с имот 29386.11.99, целият имот с площ от 531 кв.м., граничещ с имоти: на север-
с имот с идентификатор 29386.11.170, представляващ общински път; на З.- с имот
29386.11.142 и имот 29386.11.99; на юг- с имот 29386.11.139; на изток- с имот 29386.11.151.
С писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, въззиваемата- Б. Б. ХР.,
ответница пред първоинстанционния съд, чрез пълномощника си- адв. Д. З., оспорва изцяло
предявения иск, на основанията заявени от ищеца с исковата молба по делото.
Възразява се че предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е недопустим,
тъй като ищците не обосновават правния си интерес от неговото предявяване и поддържане
пред съда, тъй като не са установява че същите са собственици на претендираната част от
ПИ с кадастрален № 29386.11.141, нито пък владеят спорната част от имота. Оспорва се
правото на собственост на ищците, тъй като с исковата молба не е представен документ,
легитимиращ същите като собственици на процесния недвижим имот.
Излагат се съображения, че ищците имат правото да изберат в какъв обем и чрез какъв иск
да предприемат защита на правото си, като при предявен отрицателен установителен иск за
собственост на недвижим имот, правен интерес от търсената защита е налице, когато
ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки отричаното от ищеца право, но дори и в
този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално
право- да докаже фактите от които то произтича. Излагат се доводи, че само при установено
защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателен установителен
иск, ищецът има правен интерес да установи несъществуващото вещно право в
пратримониума на ответника. Излагат се доводи от ответницата, чрез пълномощника и адв.
Д. З., че наличието на правен интерес в този случай е абсолютно основание за
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск и при неговата липса, съдът е
длъжен да прекрати делото./ ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на
ОСГТК/
Така с писмения отговор на ИМ, депозиран от ответника пред първоинстанционния съд,
възразява се че предявения отрицателен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като
ищците от една страна не доказват правото си на собственост на претендираната част от ПИ
с кадастрален № 29386.11.141, а от друга страна представеното саморъчно завещание касае
друга част от бивши ПИ № 011059 по КВС на село Ж., като не се оспорва от ответната
страна, че ПИ с кадастрален № 29386.11.141, е образуван при одобряването на КК и КР от
части от бившия земеделски имот № 011059, част от имот № 011057 и имот № 011099,
поради което правото на собственост на ищците е недоказано от представените с ИМ
писмени доказателства.
7
Изложени са доводи с отговора на ИМ пред РС К., че кадастралните карти и регистри имали
само декларативно действие, като за тях законодателят е създал оборимата презумпция на
чл. 2 ал. 5 от ЗКИР за вярност на отразеното по кадастралната карта, до доказване на
противното. Неправилното отразяване на правото на собственост в КК и КР не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото, като оборването на законовата
презумпция се извършва единствено чрез акт за собственост, какъвто в случая липсвал и не
е представен с ИМ. Изложени са доводи с отговора на ответника, че когато непълнотите или
грешките на основни данни в кадастралната карта или регистър са свързани със спор
относно материално право, те се отстранявали по съдебен ред- по аргумент от разпоредбата
на чл. 54 ал.2 от ЗКИР, т.е. в този случай чрез предявяване на положителен установителеи
иск.
С отговора на исковата молба се твърди от ответната страна, че Б. Б. ХР. е собственик на
овощна градина с площ от 1.000 дка, находяща се в местността „При къщите“, в землището
на с. Ж., с ЕКАТТЕ 29386, общ. К., 10 (десета категория) съставляваща поземлен имот с №
011099, по плана на с. Ж., общ. К., при граници и съседи: имот № 011100- трайни
насаждения на наследници на Л. И. В.а; имот № 011059- др. селищна територия- дворни
места извън регулация; имот № 011107- индивидуално застрояване на Б. Б. Х.; имот №
011057- използвана ливада на Б. Б. Х. и имот № 011055- ливада на наследниците на Г.К. В.,
като същата се легитимира като собственик с НА № 118, том 3, peг. № 6838, дело № 421 от
201 г. на нотариус Б.А., peг. № 325 на НКРБ, вписан в Службата по вписванията при КРС
като акт № 187, том 14, дело № 2054/2013г., с вход. Peг. № 4091/06.11.2013г., който имот е
идентичен с ПИ с идентификатор 29386.11.99 по КККР на с. Ж., съгласно представената от
ищците скица № 15-503282/20.07.2018 г., както и на ПИ с идентификатор 29386.11.151 по
КККР на с. Ж. съгласно Нотариален акт № 29, том 1, peг. № 0373, дело № 27/2005г. на
нотариус Е.П., peг. № 188 на НКРБ, вписан в СВ при КРС като акт № 53, том 1, дело №
62/2005г. с вх. peг. № 84 от 18.01.2005г., скица № 11057/02.04.1997г. от ПК К.,;
удостоверение № 41 от 18.01.2005г. на СВ- К. и Скица с координатни точки №
Ф273777/24.02.2005г. на ОД „Земеделие и гори“- К., съдържаща партида на имот № 011057.
Сочи се с отговора на ИМ, че ответницата се снабдила с Нотариален акт № 185, том 2, peг.
№ 5121, дело № 352/2014г. на нотариус peг. № 325, вписан в СВ като Акт № 194, том 10,
дело № 1569/2014г. с вх. peг. № 2784/01.09.2014г. за имота и застроените в него сгради въз
основа Скица на поземлен имот № 115-256398 от 31.07.2014г., издадена от СГКК К., в която
имотът е записан с площ от 2871 кв.м., вместо 3237 кв.м., както било по документа за
собственост на Б. Б. ХР.. Разликата в квадратурата била от процедираната кадастрална карта
и получената т.нар. „контактна зона“, като отстраняването на сочените несъответствия
ставало по реда и правилата на ЗКИР и по конкретно по реда на чл. 44а от цитирани закон.
С отговора на ИМ от ответницата пред РС К., предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 124 от ГПК се оспорва и като неоснователен.
Оспорва се правото на собстевност на ищеца ИВ. Г. В., тъй като той е записан като
собственик на новосъздадения ПИ с идентификатор 29386.11.141, неясно но какви причини,
8
доколкото той не представя по делто документ за собственост. Нямало данни и за това, че
ищците са собственици на поземлен имот № 011099 по КВС в землището на с. Ж., общ. К.,
сега по КК на с. Ж. поземлен имот с идентификатор 29386.11.99. Същият се владеел от
ответницата Б. Б. ХР., на годно правно основание, за което същата представя надлежни
писмени доказателства.
Поради изложените съображения, наведени са доводи от ответната страна, че към момента
на предявяване на отрицателния установителен иск за собственост пред съда, ответницата Б.
Б. ХР. се легитимира като едноличен собственик на ПИ с идентификатор 29386.11.99 по
КККР и ПИ с идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Ж.- на годно правно основание-
дарения и покупко- продажба, като правото и на собственост върху тези имоти е безспорно.
Възразява се с писмения отговор на ИМ пред първоинстанционния съд, че процесиите 80-90
кв.м. неправилно са посочени в КК към поземлен имот 29386.11.141. Поддържа се че е
налице несъответствие в границите на поземлени имот с урбанизирана и пеурбанизирана
територия, което може да се отстрани само в производство по създаване на кадастрална
карта за урбанизирана територия, каквото не е било проведено пред Началника на СГКК- К.
от страна на ищците по делото. Основание за изменението на одобрените КККР в случая
следвало да бъде явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51 ал.1 т. 3 от ЗКИР.
Поради изложеното иска се от първоинстанционния съд с отговора на ИМ по реда на чл. 131
от ГПК, производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковата
претенция, респ. предявения отрицателен иск за собственост- отхвърлен като неоснователен.
Претендират се и сторените по делото разноски пред първата съдебна инстанция.
Пред първоинстанционния съд/РС К./ са събрани писмени доказателства.
В хода на производството пред ОС Благоевград, направено е писмено изявление от страна
на пълномощника на въззиваемата Б. Б. ХР.- адв. Д. З., че в хода на производството по
делото ответницата Б. Б. ХР. се е разпоредила с ПИ с идентификатор 29386.11.99 по КККР
на с. Ж. и с ПИ с идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Ж., на които се легитимира по
делото като собственик, в полза на трети лица чрез възмездни сделки- покупко- продажба,
като за една от сделките представен е пред въззивния съд- НА за покупко- продажба на
недвижим имот № 60, том II, рег. № 2888, нот. Дело № 228 от 22.10.2021г., по описа на
Нотариус М.Т., с рег. № 604 в НК в заверен препис.
Въз основа на анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съставът на ОС Благоевград, ръководен от
вътрешното си убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, приема за установено следното:
Видно е от приетото като писмено доказателство от първоинстанционния съд Решение №
26-Р/12.03.1997г. на ПК К., че на наследниците на Хр. Я. О./б.ж. на с. Ж./е възстаноевно
правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на следните
имоти: № 011058, 011062, 027076, 027088, 027105, 027112 и 039003, всичките по КВС на
землището на с. Ж.. Решението на ПК е издадено на осн. чл. 18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, като
същото е окончателно и в него точно са посочени площта, местоположението на имотите и
9
техните съседи.
Въз основа на издаденото Решение № 26-Р/12.03.1997г. на ПК К., наследниците на Хр. Я.
О.- М.И.в Л., А И. С, Л. И. В.а, Л.И. О. и В. И. Ст., на осн. чл. 483 ал.1 от ГПК и чл. 34а от
ЗСПЗЗ се легитимират като собственици на възстановените земеделски имоти въз основа на
приети като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на земеделски земи,
възстановени по ЗСПЗЗ № 102, том I, рег. № 382, дело № 102/1998г. по описа на Нотариус
Е.П..
По делото е представено от ищеца и прието като писмено доказателство Саморъчно
завещание, съставено на 03.09.1996г. от В. И. Ст., ЕГН **********, в полза на племенника и
ИВ. Г. В., обявено в Протокол от 28.11.2012г. на Нотариус Б.А., с което завещателката е
завещала овощна и зеленчукова градина в землището на с. Ж., махала В., м. „При къщата“,
както и пристройка към жилищната постройка в горния имот, на заветника ИВ. Г. В., при
условие завещателката да запази правото си на ползване върху имота докато е жива.
Установява се по делото от представената от ищцовата страна Скица на поземлен имот №
15-503282-20.07.2018г., издадена от СГКК, че за квартала засягащ претендираните от
ищците части от територията на с. Ж., има одобрена КК и КР със Заповед № РД-18-
1234/13.06.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, като въззивникът ИВ. Г. В. се
легетимира като собственик на ПИ с идентификатор № 29386.11.141, с площ от 531кв.м.,
който се намира в урбанизираната територия на с. Ж.. Поземлен имот с идентификатор
29386.11.141 граничи с други поземлени имоти: 29386.11.142, 29386.11.99, 29386.11.151,
29386.11.139 и 29386.11.170, а като негов собственик в КР е записан ИВ. Г. В., въз основа на
Нотариален акт № 18, том II, рег. № 1565 от 25.04.2013г., който е вписан в СВ към РС К., но
не е представен от ищеца по настоящото дело.
Видно е от приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд заверен препис
от Нотариален акт № 118, том III, рег. № 6838, дело № 421/2013г. по описа на Нотариус Б.А.,
с район на действие РС К., с рег. № 325, В. Л. О. е дарил на Б. Б. ХР., собствения си
недвижим имот: овощна градина, с площ от 1.00дка, представляваща поземлен имот №
011099 в землището на с. Ж., местността „При къщите“, като дарението е прието от
надарената. Видно е от приложената по делото Скица № 014090/21.02.2014г., че поземлен
имот № 011099 по КВС е с площ от 1,000 дка, при граници и съседи поземлени имоти с №
011100, № 011059, № 011107, № 0110057 и № 011055.
С друг представен по делото и приет от съда като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 29, том I, рег. № 0373, дело № 27/2005г. по описа
на Нотариус Е.П., Асен Борисов О. е продал на Б. Б. ХР., свой собствен недвижим имот:
трайни насаждения от 3,237 дка, представляващи имот № 011057 в землището на с. Ж.,
местност „З.“, срещу заплащането на сума от 300лв. Видно е от скицата за продадения имот
№ 027377/24.02.2005г., че същият граничи с имоти с № 011058, № 011059, № 011056 и път
№ 10.
За района засягащ исковата претенция по настоящото дело е бил одобрен КК и КР със
10
Заповед № РД-18-10.6 от 05.02.2013г. на Началника на СГГК- К., като за поземлен имот №
011099 по КВС, и бил заснет ПИ с идентификатор 29386.11.99 по КККР на с. Ж.. При
одобряване на кадастъра, вероятно по искане на ответницата Б. Б. ХР., е било процедирано
преотреждане на поземлен имот № 011057 и поземлен имот № 011107 по КВР на землището
на с. Ж., като за същите е образуван общ поземлен имот, вече като част от урбанизираната
територия на с. Ж.- ПИ с идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Ж..
С приетия като писмено доказателство Нотариален акт № 185, том II, рег. № 5121, дело №
352/2014г. по описа на Нотариус Б.А., Б. Б. ХР. била призната за собственик на ПИ с
идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Ж., с площ от 2871 кв.м., в урбанизираната
територия на с. Ж. и начин на ползване: за друг вид застрояване, ведно с изградените
самостоятелните обекти в него- сграда с идентификатор 29386.11.151.1- жилищна сграда със
застроена площ от 126 кв.м. и сграда с идентификатор 29386.11.151.2- стопанска сграда, със
застроена площ от 35 кв.м. За имота по делото е приложена и приета Скица на поземлен
имот № 15-2653980-31.07.2014г.
Така след одобряването със Заповед № РД-18-10-6/2013г. на кадастралната карта и
кадастралните регистри за територията на имоти 29386.11.57 и 29386.11.107, в землището на
с. Ж., махала „В.“, от двата имота след преобразуване е заснет по плана ПИ с идентификатор
29386.11.151 по КККР на с. Ж., на който ответницита Б. Б. ХР. се легитимира като
едноличен собственик.
Въз основа на представените от ответната страна и приобщени към доказателствата по
делото- Разрешение за строеж № 285/12.11.2008г. и Разрешение за строеж № 90/12.05.2008г.,
издадени от Община К. на собственика Б. Б. ХР. е било разрешено изграждането на
жилищна сграда със ЗП-119кв.м. в поземлен имот № 011057, в м. „Загрене“, в землището на
с. Ж., както и за изграждане на плътна масивна ограда с височина до 2.20м. по вътрешните
имотни граници на ПИ № 57, частично с ПИ № 56, частично с ПИ № 99 и ПИ № 105, с
дължина 130м., която да е разположена изцяло в имотите на собственика Б. Б. ХР.. Даденото
Разрешение за строеж № 285/12.11.2008г. е било допълнено за изграждане на плътна ограда
и по имотните граници на поземлен имот с идентификатор 29386.11.57 по КК и КР на с. Ж..
Пред първоинстанционния съд е представена преписка по искане от ответницата Б. Б. ХР. до
Началника на РО на НСК- К., с което се иска спиране на образуваното административно
производство за спирането на строителство на строеж „Ограда“ в ПИ № 11107 и ПИ №
11057 в м. „Загрене“, в землището на с. Ж., общ. К., поради наличието на фактическа грешка
при определяне на границите на поземлените имоти.
Пред първоинстанционния съд/РС К./ са представени и приети като писмено доказателство-
Комбинирана скица № 2314/2013г. за пълна и частична идентичност на границите на
поземлен имот с идентификатор 29386.11.107, както и План на контактна зона, изработен в
производството по създаване на кадастрална карта за имоти 29386.11.57 и 29386.11.107 в с.
Ж., махала „В.“, ведно с приложен към него списък на засегнатите имоти, от която се
установява кои лица и за какви площи са включени в Списъка на засегнатите имоти за
обезщетяване на собственици по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в контактната зона на тези
11
имоти, са следните имоти от ICBC: 11.57, 11.107, 0.10,11.56, 11.59 и 11.99.
Въззивната инстанция в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, като съобрази
оплакванията във въззивната жалба, както и твърденията и доводите на страните и
становището им по иска, приема следното:
Обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно постановено, от законен
съдебен състав и в рамките на правомощията му, като е подписано от съдията, участвал в
съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и е даден ход на устните
състезания. Решението съдържа всички изискуеми от закона реквизити, съобразно
разпоредбата на чл. 236 ал.1 от ГПК.
Доводите наведени с въззивната жалба за нищожност на обжалваното съдебно решение на
РС К. са неоснователни и това оплакване на жалбоподателя следва да бъде оставено без
уважение. Съобразно с установената съдебна практика, решението на съда е нищожно,
когато е постановено: от незаконен състав- еднолично вместо от съдебен състав; с участие
на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице което не е взело участие при
разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт тъй
като е постановено срещу лице което не е подчинено на властта на българския съд; когато
решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради
абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на решението противоречи на българския
правов ред или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна
страна. С оглед на изложеното, и предвид приетото от съдебната практика с Решение № 97
от 25.02.2004г. по гр.д. № 574/03г. на ВКС I ГО, Решение № 469 от 10.04.2002г. по гр. д. №
814/2001г. на ВКС I. ГО, Решение № 1037 от 21.11.2008г. по гр.д. № 3510/07г. на ВКС I ГО
и Решение № 668 от 15.11.2010г. на ВКС по гр.д. № 1790/2009г., I г.о., ГК, не се установява
нищожност на обжалваното Решение № 260390/22.06.2021г. по гр.д. № 2458/2019г. по описа
на РС К., на нито едно от посочените основания, съставляващи тежки пороци на съдебния
акт. Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, а ако съдът се е произнесъл по непредявен иск или
ненавъведено от страните възражение, както и ако е изградил неверни правни изводи,
налице е неправилност и необоснованост на обжалваното решение, които са основания за
неговата отмяна, но не и за прогласяването на нищожността на съдебния акт.
Фактическите основания изведени с обстоятелствената част на исковата молба, анализирана
в съвкупност с нейния петитум, водят на правния извод, за предявен за разглеждане пред
съда отрицателен установителен иск за правото на собственост с правно основание чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав на ОС Благоевград при проВ.та на допустимостта на предявения иск
счита, че първоинстанционния съд правилно е квалифицирал същия, като е определил
правото чиято съдебна защита се иска, след като е приел исковата молба за редовна, но при
преценката за наличието на правен интерес за ищеца от предявяването и поддържането на
същия пред съда, съставът на РС К. е стигнал до необоснован извод за липсата на такъв,
12
като неправилно е оставил предявения иск без разглеждане като недопустим и е прекратил
производството по делото.
Жалбоподателят- ищец пред първоинстанционния съд ясно и точно е посочил основанията
за правото си на собственост върху частта от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, заключена в
тясна ивица между съседните ПИ с идентификатор 29386.11.99 и ПИ с идентификатор
29386.11.151 по КККР на с. Ж., с площ от приблизително 80-90кв.м., които твърди че са
завладени на ответницата Б. Б. ХР. без правно основание и той е лишен от възможността за
тяхното владение и ползване. Ищецът поддържа че собствеността върху ПИ с кадастрален
№ 29386.11.141 е възстановена по реституция по реда на ЗСПЗЗ и въз основа на
представеното по делото Решение № 26-Р/12.03.1997г. на ПК К., на наследниците на
неговия праводател- Хр. Я. О.. Ищецът сочи че правото му на собственост произтича от
наследяване по закон по право на заместване от неговата майка- Л. И. В.а, както и от
качеството му на заветник по Саморъчно писмено завещание от 03.09.1996г. от заветницата
В. И. Ст./негова леля/.
В този смисъл с оглед на дадените в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС задължителни указания за съдилищата, доколкото наследяването не е
правен способ за придобиване на права, а начина на описание на завещания недвижим имот
в саморъчното завещание, на дава възможност за изводи за идентичност с ПИ с кадастрален
№ 29386.11.141, на който ищецът твърди че е собственик, без да бъде назначена експертиза,
то въззивният състав на ОС Благоевград намира че ищецът разполага с процесуалното право
да предяви отрицателен установителен иск, за да отрече правото на собственост на
ответницата върху спорната част недвижимия имот, като способ за защита на нарушените си
права. Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор за правото на собственост, може сам да определи кога, доколко и какъв обем
защита да търси, след като твърди че е собственик на спорната част на имота на посочено от
него правно основание./ ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/
Всеки който претендира че е носител на правото на собственост или на друго вещно право,
засегнато от правен спор, може като упражни правото си на иск, да стане ищец по делото и
да постави насрещната страна в процесуалната позиция на ответник. При отрицателния
установителен иск за правото на собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на
ответника, то последният е длъжен да изчерпи в процеса всички основания, на които това
право е могло да се породи и от което ответника се ползва. В настоящия случай ответницата
с отговора на исковата молба, е оспорила правото на ищеца върху претендираната от него
част от недвижимия имот, само доколкото е оспорено изобщо правото на ИВ. Г. В. като
собственик на целия ПИ с кадастрален № 29386.11.141. От ответната страна не са наведени
възражения че Б. Б. ХР. е придобила правото на собственост върху спорната част от ПИ с
кадастрален № 29386.11.141, на някое от предвидените в закона основания за придобиване
на правото на собственост. Възразява се на предявения иск, че ответницата безспорно е
собственик на ПИ с идентификатор 29386.11.99 по КККР на с. Ж. и на ПИ с идентификатор
29386.11.151 по КККР на с. Ж., по силата на договор за дарение и покупко- продажба. Както
13
правилно са наведени доводи с въззивната жалба въз основа на която е образувано
настоящото дело, предмет на отрицателния иск за собственост не е правото на собственост
на двата съседни на поземлени имоти, на които ответницата се легитимира като едноличен и
безспорен собственик. Макар с отговора на исковата молба от ответната страна да не е
наведено възражение за придобиване на правото на собственост върху спорната между
страните част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, на някое от предвидените в закона
придобивни основания, то безспорно налице е спор за правото на собственост между
страните по делото по отношение на претендираната от ищеца част от ПИ с кадастрален №
29386.11.141, след като ответницата е заградила тази част с ограда и е лишила ищеца от
възможността да владее и ползва същата./твърдение на ищеца, което не се оспорва от
ответната страна/.
В хода на процеса пред въззивния съд, установи се че след депозирането на въззивната
жалба и отговор на същата/т.е.след конституирането на страните във въззивното
производство/, въззиваемата Б. Б. ХР. е отчуждила възмездно ПИ с идентификатор
29386.11.99 по КККР на с. Ж. и ПИ с идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Ж., в полза
на трети неучастващи по делото лица. Съгласно разпоредбата на 226 ал.1 от ГПК, ако в
течение на производството пред съответната съдебна инстанция, спорното право бъде
прехвърлено на друго лице, делото следва своя ход между същите страни. Отделно следва да
бъдат изложени съображения, че ищецът не претендира права по отношение на отчуждените
недвижими имоти, собственост на ответницата Б. Б. ХР. в хода на делото пред първата
съдебна инстанция. Предмет на предявения отрицателен установителен иск е правото на
собственост на част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, на който ищецът твърди че е
собственик по реституция по ЗСПЗЗ, а иска по съдебен ред да отрече правото на
ответницата, като твърди че същата е неоснователно го е лишила от правото да ползва тази
спорна част. Ето защо въззивният състав на ОС Благоевград намира, че не е налице
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по предявения отрицателен
установителен иск, нито основание за замяна на ответната страна с друга.
В установената съдебна практика на ВКС на РБ е прието, че интерес от отрицателен
установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта или върху част от недвижим имот или когато ищецът има възможност да
придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако успешно отрече правото
на собственост на ответника върху спорния недвижим имот. За да обоснове правния си
интерес в този случай ищецът следва да установи фактите и обстоятелствата на които
основава искането си, като докаже наличието на защитимо свое право, засегнато от
оспорването на ответника по делото, респ. да докаже правното основание от което правото
му на собственост произтича. Ако ищецът не докаже твърденията, на които основава
правния си интерес, производството по делото се прекратява, без съдът да се произнася по
основателността на претенцията- без да изследва дали ответникът притежава или не
претендираното от ищеца право и на какво основание. /ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК/
14
Настоящият състав на ОС Благоевград счита, че преценката на съда за правния интерес на
ищеца в производството по предявен отрицателен установителен иск, е във връзка с
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
не е част от предмета на претенцията. За да обоснове наличието на правен интерес,
достатъчно е за ищеца да докаже фактите на които се позовава с исковата молба, за да
установи съществуването на свое защитимо право. Несъмнено, ищецът би могъл да предяви
съдебно своето право, ако иска да получи от съда по-силната защита чрез установяването
със сила на пресъдено нещо, но тогава той би предявил положителен установителен иск за
собственост, при което ще дължи пълно и главно доказване на всички правно релевантни
факти, обуславящи извода за наличието на заявеното от него вещно право. Въззивният
състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия случай представените по делото писмени
доказателства, убедително подкрепят тезата на ищеца за правото му на собственост върху
претендираната от него част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, по реституция по реда на
ЗСПЗЗ/като наследник на починалата му майка/, въз основа на Решение № 26-Р/12.03.1997г.
на ПК К., и като заветник по силата на представеното саморъчно завещание/от неговата
леля/. Въпреки че по делото не е представен НА № 18/2013г., който да легитимира ищеца
като едноличен собственик на ПИ с кадастрален № 29386.11.141 по КК и КР на с. Ж., въз
основа на окончателното решение на ПК за възстановяване на правото на собственост върху
бившите земеделски имоти, признато е и възстановено правото на собственост на
наследниците на Хр. Я. О., измежду които и майката на ищеца/ нотариален акт № 102, том I,
дело № 102/1998 г. на нотариус с per. № 188/. Ищецът е единствен неин наследник по
закон/Удостоверение за наследници № 05630/25.11.2020г./, следователно по право на
заместване наследява нейните права. Не се оспорва от ответната страна, че претендираните
от ищеца части от територията от земната повърхност, по кадастралната карта на с. Ж., към
настоящия момент е заснета като част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, на който ищецът
твърди че е собственик по реституция и като заветник./Скица на поземлен имот № 15-
503282- 20.07.2018г./ Поради изложеното въззивният състав на ОС Благоевград намира
заявеното от ищеца право на собственост върху претендираната от него част от ПИ с
кадастрален № 29386.11.141, заключена в пространството между ПИ с идентификатор
29386.11.99 и ПИ с идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Ж., за установено по делото
въз основа на заявените с исковата молба факти. Ищецът е обосновал правния си интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск срещу ответницата по делото Б. Б. ХР., с
който отрича правото и на собственост върху тази част от поземления имот, след като
успешно е установил наличието на едно свое защитимо право- правото на собственост по
реституция и завет.
Съобразно приетото от ВКС на РБ, разрешенията на т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. са в сила в
случаите, когато ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежание на самото спорно право, което той отрича на ответника, като доказването на
принадлежността за ищеца на спорното право е въпрос на материална, а не на процесуална
легитимация /т.е. свързано е с основателността, а не с допустимостта на иска/. Прието е, че
производството ще подлежи на прекратяване поради недоказване на фактическите
15
твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се
обосновава с твърдение ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното
такова /Решение № 13/12.03.2016г. по гр.д. № 3637/2015г., Решение № 15/19.02.2016г. по
гр.д. № 4705/2015г. на ВКС, ІІ г.о. и др./. В хипотезата, при която интересът от предявения
отрицателен установителен иск произтича от спор за собственост между страните,
доказването на фактическите твърдения на ищеца е въпрос на материална, а не на
процесуална легитимация. /Определение № 27 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015
г., II г.о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов/.
Възможността ищецът да придобие или запази права, ако отрече правото на собственост на
ответницата, води до безспорния извод за правния интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за установяване на обема на претендираното от въззивника ИВ. Г. В.
вещно право, като ищецът може да избира в какъв обем да осъществи защитата си в процеса.
С приетите разрешения с ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК,
което е със задължителна сила за съдилищата, приема се за невярна тезата, че отрицателния
установителен иск е винаги субсидиарна форма на защита, поради което не може да се
приеме че същият е недопустим, само поради това че защитата чрез него не би била в пълен
обем по отношение на засегнатото от спора право. Видът на иска и обема на защитата
зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната
претенция. В този смисъл не могат да бъдат споделени изложените доводи от
първоинстационния съд, че в настоящия случай предявяването на отрицателен
установителен иск за правото на собственост би бил недопустим, тъй като за постигането на
пълната защита на правата на ищеца, в последствие би се наложило предявяване пред съда и
на други искове/ чл. 108 от ЗС, чл. 109, чл. 53 от ЗКИР/, без които правата на ищеца не биха
могли да бъдат ефективно защитени. Както вече бяха изложени съображения по- горе в
мотивите от въззивния съд, диспозитивното начало в гражданския процес има своята проява
в това, участникът в правния спор сам да определя кога, доколко и в какъв обем защита да
търси, респ. са реши и какъв иск да предяви и срещу кого да го насочи. Становището на
настоящия въззивен състав на ОС Благоевград е че с оглед на местоположението на
претендираната част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, ищецът едва ли би имал правен
интерес от предявяването на ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС или иск
за грешка или непълнота при заснемането на кадастралната граница по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР,
доколкото касае се тънка ивица от земната повърхност, която макар и заснета като част от
ПИ с кадастрален № 29386.11.141, се намира по протежение на границата между ПИ с
идентификатор 29386.11.151 и ПИ с идентификатор 29386.11.99 по КККР на с. Ж., за които
се установява по делото че са собственост на ответницата по делото. Следва да се отбележи,
че интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има
възможност да претендира обезщетение за ползване на част от собствения си недвижим
имот, ако неоснователно е бил лишен от ползването на същия и др.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за правото на
собственост или за друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
16
притежавано от ищеца право, въз основа на заявено с исковата молба правно основание,
което без отричането на правото на ответника, би било смутено с оглед на упражняването
му или би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
Това обаче не означава че правният интерес за отрицателен установителен иск е налице само
когато правото на ищеца е застрашено, но не е нарушено. От разрешенията приети с т. 2 от
ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск има и невладеещият собственик, срещу
владеещите имота или части от него ответници. Ищецът може чрез отрицателния иск да
прекъсне срока на течаща в тяхна полза придобивна давност, да започне да владее имота
чрез тях/чл. 31 ал.2 от ЗС/. В настоящия казус с оглед на местоположението на
претендираната част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141, по отношение на която ищецът
иска от съда да бъдат отречени правата на ответницита по делото, въззивният състав на съда
намира че ищецът би имал правен интерес да отрече правото на собственост на Б. Б. ХР., за
да търси обезщетение за ползването на своята част от имота, от която твърди че
неоснователно е лишен чрез изграждането на ограда, без да има интерес от личното
ползване на имота и неговото владение. /т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №
8/2012г. на ОСГТК/Ето защо не може да бъде отречен правния интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск срещу владеещия собственик, само поради това че в този
случай нуждата от ефективна защита изисква задължителното предявяване на осъдителен
иск. Хипотезите за нуждата от защита за ищеца могат да бъдат най- различни, като
изброяването им в ТР № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г. на ОСГТК не е
изчерпателно. Ето защо на ищеца е предоставена от закона по-широка възможност да
прецени в какъв обем и чрез какъв иск да защити оспореното му или нарушено от ответника
право.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че въпроса за това дали по искане на някоя от
страните по делото са процедирани по административен ред производства за отстраняване
на несъответствия в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия при т. нар. „контактна зона“ или производство за отстраняване на
„фактическа грешка“ при определяне на границите на поземлен имот пред АГКК е без
правно значение по отношение на предявения по делото отрицателен установителен иск за
собственост по чл. 124 ал.1 от ГПК. По аргумент на основанията изложени с ТР № 8 от
23.02.2016г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014г. на ОСГК, исковете за установяване или
отричане на правото на собственост, с предмет реални части от поземлени имоти по
одобрени КК и КР за съответната територия, са допустими и могат да бъдат предявявани
пред съда и без да са проведени административните процедури, предвидени в ЗКИР. Това е
така тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат
само декларативно действие, като от тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите, а когато е налице спор за материалното право на собственост по отношение на
поземлени имоти или части от тях, същите се решават по съдебен ред. Отделно от
изложените съображения, първоинстанционният съд е изложил съображения че за ищеца е
налице правен интерес от провеждането на такива процедура по отношение на недвижимия
17
имот предмет на делото, без да е изискал справка и без да е установил дали тези процедури
не са били вече извършени към датата на предявяване на отрицателния установителен иск за
собственост пред съда.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС
Благоевград разглеждащ делото намира, че въз основа на събраните писмени доказателства,
ищецът ИВ. Г. В. е обосновал правния си интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск срещу ответника Б. Б. ХР., след като е установил правото си собственост
по отношение на претендираната от него част от ПИ с кадастрален № 29386.11.141 по КК и
КР на с. Ж., като на същия следва да бъде признато правото да иска от съда съдебното
отричане на правото на собственост на ответницата върху спорната част от недвижимия
имот. С обжалваното Решение № 260390/22.06.2021г. по гр.д. № 2458/2019г. по описа на РС
К./имащо характер на прекратително определение/, първоинстанционният съд неправилно е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато на РС К., за
постановяване на решение по основателността на предявения отрицателен установителен
иск за правото на собственост.
Следва обжалваното Решение № 260390/22.06.2021г. по гр.д. № 2458/2019г. по описа на РС
К./имащо характер на прекратително определение/да бъде отменено и в частта за
разноските, като такива ще бъдат присъдени от съда при постановяването на решението по
основателността на предявения отрицателен установителен иск с оглед на изхода от делото.
При предявен отрицателен иск за правото на собственост, след като ищецът изобщо отрича
правото на ответника, последният следва при възраженията си пред първата съдебна
инстанция, да изчерпи в процеса всичките си основания, на които спорното право е могло да
се породи в правната му сфера. / т. 1 от ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на
ОСГТК на ВКС/. За да бъде уважена като основателна отрицателна искова претенция, то
правото на ответника следва да е отречено, без оглед на конкретно определено
правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Поради това
предмет на обсъждане и анализ от съда е не само основанието на което ищецът отрича
правото на ответника, но и основанията които ответника е навел с отговора на исковата
молба пред първоинстанционния съд, при решението си дали да уважи предявения
отрицателен иск за правото на собственост като основателен.
Претендираните разноски от жалбоподателя въз основа на представен списък по чл. 80 от
ГПК за пред въззивната съдебна инстанция, следва да бъдат присъдени от
първоинстационния съд при постановяването на решението по делото по същество.
Определението на въззивният съд не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
18
ОТМЕНЯ Решение № 260390/22.06.2021г. по гр.д. № 2458/2019г. по описа на РС К./имащо
характер на определение за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск/, като НЕПРАВИЛНО.
ВРЪЩА делото на РС К., за произнасяне по основателността на предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с който ищецът ИВ. Г. В., ЕГН
**********, с. Ж., общ. К., махала „В.“ № 23, иска съдът да признае за установено, че
ответницата Б. Б. ХР., ЕГН **********, на адрес: гр. К., кв. „З.“, бл. № 63, вх. Б, ап. 25, не е
собственик на частта от имот с кадастрален номер 29386.11.141, с площ от около 80-90кв.м.,
по КК и КР на с. Ж., общ. К., затворена между следните граници: от З.- границата с имот
29386.11.99; от север- линията, продължение на северната граница на имот 29386.11.99 до
границата с имот 29386.151; от изток- границата с имот 29386.11.151; от юг- линията,
продължение на южната граница на имот 29386.11.151 до границата с имот 29386.11.99,
целият с площ от 531 кв.м., граничещ с имоти: на север- имот с идентификатор
29386.11.170, представляващ общински път; на З.- имот 29386.11.142 и имот 29386.11.99; на
юг- имот 29286.11.139 и на изток- имот 29386.11.151.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19