Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска частно гражданско дело №
12795 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК – З.“АД срещу Уведомление с Изх. № от 31.07.2020г.
на частен съдебен изпълнител В.М., рег. № 860, по изпълнително
дело №
20208600400633, с което е отказано намаляване на възнаграждението за адвокатски
хонорар на взискателя до сумата от 100 лева, както и съразмерно да намали
таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Навеждат
се твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар за изпълнителното производство,
сочи се и несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото.
Жалбоподателят счита, че на пълномощника на взискателя не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело. Твърди
се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от
пълномощника на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство с посочване в същата на способ за
изпълнението, с оглед което извършените процесуални действия по изпълнителното
дело не са необичайни и не е налице основание за присъждане на хонорар в
заявения от взискателя размер.
При тези
данни счита, че разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, тъй като касае
по-голяма фактическа и правна сложност на делото, каквито в настоящото дело не
са предприемани.
Изложени са и доводи за неправомерно начисляване на пропорционална такса
над размерите посочени в т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Поради
изложеното, моли съда да отмени Уведомление с Изх. № от 31.07.2020г. на частен
съдебен изпълнител В.М., рег. № 860, по изпълнително дело № 20208600400633, с
което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
приетите разноски в изпълнението, като намали размера на адвокатското
възнаграждение и коригира размера на начислената по т.26 от Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира направените в настоящото
производство разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК.
На
взискателя по изпълнителното дело Н.П.Д.е изпратен препис от частната жалба,
като същият в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирал писмени
възражения срещу нея, като моли съда частната жалба да бъде оставена без
уважение, а на жалбоподателя да не се присъждат разноски в настоящото
производство. Излага доводи за несамостоятелност на производството по смисъла
на чл.81 ГПК.
По
подробно изложените мотиви в становището по чл. 436, ал.3 от ГПК, за обжалваните действия, ЧСИ В.М.,
сочи, че жалбата е допустима, но намира същата за неоснователна.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело
№ 202008600400633 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ е образувано на
24.07.2020г. по молба на взискателя Н.П.Д.за събиране на сумата от
23 500.00 /двадесет и три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 24.01.2017 ведно със законната лихва от 24.11.2017г. до
окончателното изплащане.
С молба
за образуване взискателят Н.П.Д., чрез пълномощника си адвокат Н.Д.е възложил
на ЧСИ В.М. да образува изпълнително дело срещу „З.А.Д.ОЗК – З.“АД и да събере
сумата по изпълнителния лист да направи пълно проучване на длъжника, да му
връчи покана за доброволно изпълнение, както и да му възложи разноските по изпълнителното дело, в това
число авансовите такси и адвокатското възнаграждение за един адвокат в размер
на 1000.00 лева. Към молбата е приложено - пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на адв. Д..
На
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е упоменато, че
към 24.01.2017г. задължението на изпълнителното дело възлиза на 23 500.00
лева – главница; 8 335.97 лева – лихви, и 110.40 лева – разноски по и.д.,
както и таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен
ДДС в размер на 2 626.87 лева в
полза на ЧСИ, както и други суми дължими към този момент в общ размер на
1 000.00 лева /в т.ч. ДТ, адв.възнаграждение за в.л. за пазач и пр./
На
27.07.2020г. в кантората на ЧСИ М. е постъпила молба от пълномощника на
взискателя – адв. Д., да бъде направена справка и да наложи запор на
установените МПС-та на длъжника.
В последваща молба адвокат Д. депозира искане
за извършване на справка в ТД на НАП за дневниците по ДДС на длъжника по
изпълнителното дело и справка за недвижимите в ИКАР.
С молба
Вх. № 22563/31.07.2020г. в кантората на ЧСИ М. е депозирана молба от взискателя
за извършване на справка от регистъра на БНБ, като при наличие на сметки върху
същите да бъдат наложени запори.
С оглед постъпило
възражение с Вх. № 22107/29.07.2020г. за намаляване на приетото адвокатско
възнаграждение, с уведомление с Изх.№ 35129 от 31.07.2020г. , частният съдебен
изпълнител е съобщил на длъжника, че оставя възражението без уважение.
„З.А.Д.ОЗК
– З.“АД – в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20208600400633 по
описа на ЧСИ В.М., чрез адвокатско дружество „Г.И П.“ депозира частна жалба
срещу уведомление с Изх. № 35129/31.07.2020г., с което е оставено без уважение
възражението за редуциране на адвокатско възнаграждение по описаното
изпълнително дело.
При
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
В
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая
съдът е сезиран с частна жалба против уведомление с Изх.№ 35129 от 31.07.2020г.,
с което частният съдебен изпълнител отказва да намали адвокатското
възнаграждение и да редуцира пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
По
обжалвания размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и
искането да бъде намален до 100 лв., настоящият състав намира следното:
Съгласно
чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, взискателят има право на разноски за процесуално
представителство за образуване на изпълнителното производство, както и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Молбата
за образуване на процесното изпълнително дело е подадена от взискателя чрез
адв. Н.Д., за чиято представителна власт са ангажирани надлежно доказателства.
Приложени са договор за правна помощ и пълномощно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че в конкретния случай са налице процесуални
усложнения в движението по процесното изпълнително дело и не са налице
основания за редуциране на адвокатския хонорар. Видно от приложените по делото
документи длъжникът не е платил доброволно в законоустановения 14
дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Това
бездействие на длъжника е основание взискателя Н.П.Д., чрез
пълномощника си, да депозира молби до ЧСИ В.М. да бъдат извършени множество
справки и изпълнителни действия с цел удовлетворяване на взискателя. В
това число справка за наличие на моторни превозни средства на името на длъжника
и налагане на запор в случай, че се установи собственост, изискване на
информация от ТД на НАП за дневници по ДДС, справка ИКАР за установяване има ли
собственост вписана по партидата на длъжника, справка в регистъра на БНБ и
налагане на съответни запори върху откритите банкови сметки на длъжника. Налице
са активни действия по водене на изпълнителното дело.
С молбата за образуване на изпълнителното дело се иска от съдебния изпълнител да
събере присъдените от съда суми. След образуването на изпълнително дело №
20208600400633 съдебният изпълнител изпраща до жалбоподателя покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по
изпълнителното дело, в които е включено
и задължение за разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на
взискателя в размер на 1 000.00 лева и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 626.87 лева.
На 29.07.2020 г. длъжникът подава
молба възражение,
с което възразява срещу разноските за адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева
като се иска намаляване поради прекомерност на същото до сумата от 100.00 лева,
съобразно Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и корекция на размер на т. 26 Тарифата за таксите и разноските
по ЗЧСИ.
В
хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на другата страна направените по делото разноски, но
само ако е установено, че такива са били направени. Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой
- тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Ако страната, която има право да
получи направените по делото разноски не
е направила такива за възнаграждение за представлявания я адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл. 38 ЗАдв,
каквато хипотеза несъмнено е налице в настоящия случай.
Съгласно
непротиворечивата съдебна практика на Върховния касационен съд, в хипотезата на
чл.38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв за да бъде уважено искането за
присъждане възнаграждение е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ,
без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл.36, ал. 2 ЗАдв. Договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна
следва да бъде установено от данните по делото. Приема се, че преценката за
наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде
направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между
страните достатъчно доказателство за осъществяването на основанията по чл. 38
ЗАдв за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на
страните по договора за правна помощ. Ако противната страна, в тежест на която
съгласно чл. 78 ГПК попадат разноските, твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице тя следва да представи
доказателства. В конкретния случай няма данни да са били представени
доказателства в тази посока.
От представените доказателствата се установява, че взискателя е
представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат, при условията
на чл. 38 от Закона за адвокатурата и възнаграждение се дължи.
Размерът
на вземането на взискателя към датата на образуване на изпълнителното
производство е 31 835.97 лева Съгласно чл. 10 от Наредбата - за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е: за образуване на изпълнително дело - 100 лв. и 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално
представителство, защита и Съдействие и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Минималното адвокатско възнаграждение
съгласно наредбата се изчислява както следва: ½ от съответното
възнаграждение, посочено в чл. 7, ал. 2, т. 4, а именно: 1/2
от 1 485.08 лв. (830.00 лв. + 655.08 лв. (3 % от 21 835.97 лв. - горницата над
10 000) = 742.54 лв+ 100 лв. за образуване = 942.54 лв. + 20 % ДДС = 1031.05
лева.Претендираните разноски с молбата за образуване за адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие са в размер на 1000.00
лв., от което е видно, че същите са
определени под законоустановения размер съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към
момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 1000.00 лв. Поради
това, обжалваният отказ, на ЧСИ В.М., инкорпориран в уведомление с Изх. №
35129/31.07.2020г., по изпълнително дело № 20208600400633, следва да бъде
потвърден.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ:
Според настоящата инстанция, при определяне на „парично вземане“ и „събрана
сума“, въз основа на която се начислява размерът на пропорционалната такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя /ако са
доказани и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв за адвокатско възнаграждение за
представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т.
26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира, както паричното
вземане предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния
лист като титул, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния
процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат на
принудително изпълнение на основание постановлението за разноски в
изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е различно от това, за
което е издаден изпълнителният лист, но правилата за събиране на двете вземания
– това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за
адвокат, са едни и същи – правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски за адвокат
ще се дължат онези такси и разноски по изпълнението, които биха се дължали за
парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист. В подкрепа на този извод
е и редакцията на т. 26, т. 4 от
Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението
– авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените
разноски за адвокат.
Предвид
горното съдът намира, че е неоснователно искането на жалбоподателя за допълнителното й намаляване.
Ето защо жалбата срещу уведомление с Изх. № 35129 от
31.07.2020 г. на ЧСИ В.М. следва да се остави без уважение.
По разноските в настоящото производство:
С жалбата е направено искане за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя, което следва да бъде оставено без уважение от съда предвид изхода на делото.
Така
мотивиран, съдът,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
ЗАД „А.“ АД срещу уведомление с Изх. № 35129 от 31.07.2020 г. на частен съдебен
изпълнител В.М., рег. № 860, по изп. д. № 20208600400633, с което е отказано
намаляване на възнаграждението за адвокатски хонорар на взискателя до сумата от
100 лева, както и съразмерно редуциране на таксата по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.