Определение по дело №508/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 2221
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700508
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2221

гр. Плевен , 3.11.2022  г.

 

Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди  двадесет и втора година, в състав:                                                         

                                                             Председател:  Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №508  по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.78, ал.7 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

С молба до Административен съд – Плевен с вх. № 6040/3.11.2022 г на Националното бюро за правна помощ (НБПП) е представено решение №СФ-8968-22059/17.10.2022год., с което на основание отчет № 8968/2022 г. за предоставена правна помощ от адвокат А Б Й  по адм. дело № №8559/2021 год. по описа на ВАС-София и на основание чл. 24, изр.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ, на адвокат Й  е определено да се изплати възнаграждение в размер на 360, 00 лева /триста и шестдесет/ лева. Претендира се на основание в полза на НБПП да бъдат присъдени посочените разноски и да се издаде изпълнителен лист.

Искането на Националното бюро за правна помощ е допустимо - подадено е от институцията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП и заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.

Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на Националното бюро за правна помощ направените разноски. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, доколкото е възможно, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено. Настоящият случай не е такъв.

Друга разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ е чл. 78, ал. 7. Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена - изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв – исковата молба на лицето, което е получило правна помощ, е отхвърлена, видно от постановеното Решение № 319/10.06.2021 год. на АС-Плевен по адм.дело №508/2020 год. и Решение  №7150/14.07.2022 год. на ВАС по адм.дело №8559/2021 год.  , а и по делото не са представени доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение - само за определено. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази хипотеза също не е налице, тъй като по делото не е постановено осъдително решение спрямо ищцата, получила правна помощ.

Неотносими към настоящото производство са разпоредбите на чл. 189 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК). Наказателно-процесуалния кодекс не е приложим в производството по административни дела.

С оглед на горното не е налице определен в закона случай по чл. 27а ЗПП за дължимост от страна на получилата правна помощ ищца на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл. 56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.

Видно от изложеното претенцията на Националното бюро за правна помощ е неоснователна. Затова съдът следва да остави искането без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Административен съд –Плевен

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски по адм. дело №8559/2021 год. по описа на ВАС в размер на 360, 00 лева /триста и шестдесет/лева, представляващи определено с решение №СФ-8968-22059/17.10.2022 год. на Националното бюро за правна помощ възнаграждение за правна помощ, предоставена на Е.Т.Ш. от адвокат А Б Й-7982.

Определението е окончателно.                

ПРЕПИС от настоящото определение да бъде изпратено на НБПП.

 

 

 

СЪДИЯ:/п/