Решение по дело №2132/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 453
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20195220202132
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

22.07.2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2132 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. против Наказателно постановление №2019-1818-01-678 от 02.04.2019 г. на Началник на сектор в РУ гр.Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.64, ал.4 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. Не сочи нови доказателства.  

Ответникът по жалбата РУ гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител поддържа становище, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.  

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 15.03.2019 г. около 18,30 часа на Главен път І-8, км 206+650, посока за гр.Пловдив, след като й е било разпоредено устно в 17,15 ч. от мл.експерт В. С., в качеството му на полицейски орган, дадено му в изпълнение на възложените фенкции по охрана на обществения ред и превенция, да не стои на пътното платно и да не създава предпоставки за ПТП, както и да не нарушва ЗДвП НОБДДВНСП на Община Пазарджик, същата не е изпълнила дадените й полицейски разпореждания и продължила да стои на пътното платно.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно  постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С.М.-актосъставител, В.С., както и писмените доказателства представени по делото.

При издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на ЗАНН за пълнота и срочност.

Констатациите посочени в акта, относно неизпълнение на устно разпореждане  да не стои на пътното платно, с което създава предпоставки за ПТП се потвърждават от еднопосочните показания на свидетелите С. и М..

От показанията на свидетеля С. се установи, че същият ден при обход на главен път І-8 забелязали жалбоподателката да се намира на на пътното платно. Било й разпоредено устно да напусне платното, закщото създава предпоставки за ПТП. Същата се отдръпнала от платното за движение, но след час полицейските служители отново я видели леко навлязла на асфалта на пътното платно.

Тези обстоятелства не се опровергават по никакъв начин, поради което съдът им дава вяра.

Във основа на тези доказателства, съдът намира от правна страна, че е осъществен фактическият състав на чл.64 от ЗМВР.

Установи се, че в изпълнение на възложените им функции по опазване на обществения ред, полицейските органи са разпоредили устно на 02.04.2019 г. на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл.64, ал.2 от ЗМВР да да не стои на пътното платно и да не създава предпоставки за ПТП.

Тези разпореждания, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР са задължителни за изпълнение. Като не е изпълнила дадените й разпореждания, а е продължила с действията си да навлиза в пътното платно, жалбоподателката виновно е нарушила чл.64, ал.4 от ЗМВР, което е скрепено със санкция по чл.257, ал.1 от ЗМВР.

Доводът на пълномощника на жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът приема за неоснователен.

При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние.

За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява в застрашаване на безопасността на движение, както и пълното неглижиране на задълженията по спазване на закона.

Вярно е, че представеното решение на ТЕЛК сочи, както и заклю(ението на психиатричната експертиза, че жалбоподателката е с лека умствена изостаналост, но при служебна проверка в деловодната програма, става ясно, че на същата има съставени огромен брой НП, както за същото нарушение, така и за други административни нарушения.

В този смисъл не може да се направи извода за наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното нарушение.

При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, но не е отчел, че нарушението е извършено за първи път.

При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е неправилно определен, равен на максимума по чл.257, ал.1 от ЗМВР и следва да бъде изменен, като се намали до минимума от 100 лв.  

По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано, но незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената санкция до посочената стойност.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но съгласно чл.114 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съдът намира, че искането е основателно независимо, че се касае за частично отменен/изменен санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е незоносъобразен по отношение на размера на санкцията, поради което изменен.

Поради това АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбподателката направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съобразно отменения размер на санкцията.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.М. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.

С оглед на това и резултата по делото-изменение на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за частично основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за един адвокат в размер на 60 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ НП №2019-1818-01-678 от 02.04.2019 г. на Началник на сектор в РУ гр.Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. за нарушение на чл.64, ал.4 във връзка с ал.2 във връзка с ал.1 от ЗМВР и на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложена ГЛОБА в размер на 500 лева, като

НАМАЛЯВА размера на ГЛОБАТА от 500 лева на 100 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвкотско възнаграждение в размер на 60 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.

          

                                   

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: