РЕШЕНИЕ

 

№ 394

 

гр. Перник, 21.11.2016 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

Съдия: Людмила Пейчева

 

при участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 298 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът Е.Р.Р., с ЕГН: **********, непълнолетен, със съгласието на майка си Е.М.К., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, моли да се осъди ответника Б.Г.В., с ЕГН: **********,***, понастоящем в ***, да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, вследствие на нанесени му средни телесни повреди – нараняване, проникващо в коремната кухина и нараняване на голямото було и кръвоизлив в коремната кухина, причинени с нож в резултат на непозволено увреждане, станало на *** год. в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - *** год. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Б.Г.В. моли да се уважи иска, но в по – малък размер, тъй като няма възможност да заплати претендираната сума.

Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

От приложеното нох. дело № 98/2016 год. по описа на Пернишкия окръжен съд се установява, че на *** год. е постигнато споразумение между Окръжна прокуратура, гр. Перник и защитника на обвиняемия Б.Г.В. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 29/2015 год. по описа на О. с. с. при ОП гр. П., съдържащо съгласие по всички въпроси по чл. 381, ал.5 НПК. Споразумението е одобрено от съда и с него обвиняемият Б.Г.В. е признат за виновен в това, че на *** год., в градинката в близост до *** при опит да извърши посоченото в споразумението умишлено престъпление е причинил на ищеца Е.Р.Р. - непълнолетен, използвайки нож, средни телесни повреди, изразяващи се в нараняване проникващо в коремната кухина, нараняване на голямото було и кръвоизлив в коремната кухина, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Поради това и на основание чл. 199, ал.1, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.12, б. „Б“, във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК, съдът е наложил на обвиняемия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл. 61, т.2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим и изтърпяване в затвор.

Одобреното споразумение има характера на влязла в сила присъда, която съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото са изслушани показанията на свидетелите  К. А. Н. и Е.М.К.. Същите се възприемат от съда, а показанията на последната свидетелка, която е майка на ищеца, се преценяват и по реда на чл. 172 ГПК. Същите отишли на мястото на инцидента и видели ищецът да лежи на земята с кръв в областта на корема. Веднага го транспортирали в МБАЛ гр. П., където го поел екип на Спешна помощ. Първоначално бил в шок, но след това осъзнал какво се е случило. След операцията имал много силни болки дори  при всяко движение. При изписването му болките продължили. Дълго време не можел да се храни и в резултат на това отслабнал с 12 килограма. Шест месеца не трябвало да ходи на футбол и на фитнес, да спортува и да вдига тежко, тъй като имало опасност да направи херния и да утежни положението си. Един месец не ходил на училище, а имало и период, в който не искал да излиза от до дома си. Все още не е готов за активен спорт. В момента при определени движения продължава да изпитва болки и дърпане в областта на операцията.

От съдебно - медицинската експертиза изготвена от вещото лице д - р С.К.С., което като компетентно дадена се възприема от  съда се установява, че на *** год. ищецът бил намушкан от ответника с нож в корем, което наложило настаняването му в Х. о. и извършване на хирургична интервенция по спешност. Установено е порезно - прободно проникващо нараняване в коремната кухина с увреждане на голямото було и кръвоизлив в коремната кухина. Оперативната интервенция е завършила с отстраняване на част от голямото було, дренаж на коремната кухина и възстановяване целостта на коремната кухина. Налице е гладък следоперативен период. Болничният престой е продължил от *** год. до *** год., след което лечението продължило в домашно - амбулаторен порядък до пълно възстановяване, което при липса на усложнения, както в случая, продължава около 3 месеца. Според вещото лице пострадалият е претърпял болки и страдания, както по време на нараняването, така и по време на проведеното лечение и възстановителният период. Състоянието му е било класифицирано като разстройство на здравето, временно опасно за живота. Същият е претърпял неудобства по време на възстановителният период, включващи физическо натоварване, самообслужване и дейности в общественият и личен живот, характерни за възрастта. В момента не се установяват проблеми в здравословното му състояние, свързани с прекараната травма и такива не се очакват в бъдеще. Според вещото лице описани изменения на коремната стена, свързани с операцията, са трайни и представляват козметичен дефект. Обективно се установява в областта на дясната долна коремна половина вертикален ръбец с дължина 13 см. и ширина до 2 см., белезникав, леко надигнат, грубоват, неболезнен. Подлежащите тъкани са добре зараснали, няма болка при изследване на коремната стена и не се опипват патологични образувания в областта на ръбеца.

Предвид изложеното следва да се приеме, че прекият причинител на непозволеното увреждане – ответникът Б.Г.В. със своите неправомерни действия е осъществил състава на чл. 45 ЗЗД. Доказано е виновно и противоправно поведение на ответника, както и причинна връзка между това поведение и последвалия от него вредоносен резултат за ответника Е.Р.. Това е така, тъй както съгласно чл. 300 от ГПК, под извършване на деянието се разбира осъществяване на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това в случаите, когато в този състав, като квалифициращ признак е включено причиняването на вреди, констатациите на наказателния съд за реализирането на такива вреди са задължителни за гражданския съд, като тази обвързаност се разпростира и по отношение на причинната връзка между действието и настъпилите вреди. По смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и в случая същата е установена със задължителна сила.

Предвид изложеното следва да се приеме, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ответника Б.Г.В. по реда на чл. 45 ЗЗД.

С оглед характера и степента на увреждане съдът счита, че сумата от 30 000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпяните неимуществени вреди - болки и страдания по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Същата съответства на травматичните увреждания и последиците от тях, както и на периода, през който са били търпени болките и страданията. Наред с това увреждането е причинило на пострадалото дете значителни затруднения и неудобства по време на възстановителният период, включващи физическо натоварване, самообслужване и дейности в общественият и личен живот, характерни за неговата възраст. Следва да се има предвид и факта, че противоправното поведение на ответника е насочено срещу дете на 16 години и благодарение на бързата и адекватна намеса на свидетелите е предотвратен по - тежък резултат.

По делото не е установено ищецът да е допринесъл с поведението си за съпричиняване на вредите, поради което определеното обезщетение не следва да бъде намалявано на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД. Поради това възражението на ответника, че искът е прекомерно завишен е неоснователно.

Следователно предявения иск е основателен и доказан в размер на сумата 30 000 лева и следва да бъде уважен в този размер.

Върху присъдената сума се дължи и законната лихва по чл. 86, ал.2 ЗЗД, считано от датата на увреждането -  *** год. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, със съгласието на майка си Е.М.К., сумата от 500 лева платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от *** год.

Ответникът следва за заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 1 200 лева, както да заплати и 120 лева разноски по делото за платено възнаграждение на съдебно – медицинската експертиза.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Б.Г.В., с ЕГН: **********,***, понастоящем в ***,  да заплати на Е.Р.Р., с ЕГН: ********** - непълнолетен, със съгласието на майка си Е.М.К., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,       сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на нанесени му средни телесни повреди - нараняване проникващо в коремната кухина и нараняване на голямото було и кръвоизлив в коремната кухина, причинени с нож, в резултат на непозволено увреждане, станало на *** год. в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - *** год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.Г.В., с ЕГН: **********,***, понастоящем в ***,  да заплати на Е.Р.Р., с ЕГН: ********** - непълнолетен, със съгласието на майка си Е.М.К., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***,  сумата от 500 лева платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от *** год.

ОСЪЖДА Б.Г.В., с ЕГН: **********,***, понастоящем в ***  да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 1 200 лева, както да заплати и 120 лева разноски по делото за платено възнаграждение на съдебно – медицинската експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                               СЪДИЯ: