№ 326
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503548 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 20.07.2021г по гр.д. № 16016/2019г Софийски градски съд, ГО, 3-ти
състав е осъдил ЗД“Бул инс“АД да заплати на В. Т. Ж. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000лв , причинени от ПТП настъпило на 30.01.2018г, причинено
от водач на МПС, чиято отговорност е била застрахована при ответника, на осн.
чл.432,ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 25 000лв до 70 000лв . Приел е, че не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. Със същото решение съдът е
осъдил третото лице помагач И.Б. да заплати на ЗД Бул инс АД сумата от 1 000лв,
частично претендирани от 70 000лв – по регресна претенция на осн. чл.500,ал.2, изр.1
от КЗ при условие, че застрахователят заплати на ищеца присъдената сума.
Решението на СГС е влязло в сила като необжалвано в осъдителната си част, с
която е уважен частично предявения първоначален иск, съответно и в осъдителната
част по предявения обратния иск, както и в отхвърлителната за сумата над 50 000лв.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца В.Ж., представляван
от адв. Х., в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
1
неимуществени вреди за сумата над 25 000лв до 50 000лв, с оплакване за
незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към
иска обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени като претърпени от
ищеца неимуществени вреди. Моли , след като бъдат съобрази претърпените от ищеца
неимуществени вреди да му бъде присъдено обезщетение в размер на 50 000лв.
Претендира и направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗД Бул инс АД е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Третото лице –помагач на застрахователя не взема становище по жалбата.
В о.с.з. въззивникът В.Ж. не се представлява. Депозира, чрез адв. Х., писмено
становище ,че поддържа въззивната си жалба, моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски по делото и прави, под евентуалност възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна ЗД Бул инс АД се представлява в о.с.з. от адв.Н., която
оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно.
Претендира разноските по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който
представя.
Третото лице – помагач на застрахователя И.Б. не се представлява в о.с.з. и не
взема становище по делото.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
2
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила в
осъдителната части за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди от
процесното ПТП / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО.
Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД Бул инс
АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за вредите, претърпени при ПТП,
настъпило на 30.01.2018г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
59години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от вещото лице д-р С.- ортопед-травматолог се
установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на ребра от 3-то до 9-то,
включително 7, 8, 9-то с разместване вляво, контузия на главата с охлузване на кожата
на челото, сътресение на мозъка, контузия в областта на ляв лакът и контузия на дясна
глезенна става с подкожен хематом. Ищецът е лекуван консервативно, с покой и
корсет. Според вещото лице при подобни травми възстановителният период е
продължил около 5 месеца, като през първите два месеца болките са били с по-
интензивни. Вещото лице сочи, че при преглед на ищеца е констатирал наличието на
белег вдясно-челно и болка при натиск в областта на счупените ребра.
В о.с.з. на 22.05.2029г вещото лице допълва, че счупените ребра са зараснали с
разместване, което е обяснение на болките, които ищецът изпитва. Допълва, че
мозъчното сътресение е отшумяло за около месец, като характерните му признаци са
3
били гадене, главоболие, световъртеж.
В същото о.с.з. е изслушана свид. Р., живуща с ищеца на семейни начала, която
дава показания, че първоначално ищецът не можел да става, изпитвал болки в главата и
ребрата. След изписването от болницата ищецът бил в болнични 6 месеца. Според
свидетелката той не можел да се обслужва сам. И досега ищецът се оплаквал от болки.
След инцидента, според свидетелката ищецът имал стрес и се будел нощем.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и в частта , в
която се описват лично възприети от свидетеля факти.
Съдът , като съобрази претърпените от ищеца травми- счупвания на множество
ребра, с разместване на фрагментите, множество контузии и мозъчно сътресение, като
съобрази първоначално силни болки, обездвижването през първите дни на лечението
му , невъзможността ишщецът да се обслужва сам и необходимостта от помощ в
ежедневието през тези дни, като съобрази продължителността на възстановителния
период , установените и сега проявяващи се болки, но и настъпилото възстановяване
на ищеца съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца за
претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 40 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по справедливост вреди
съдът съобразява и момента на настъпването на увреждането и стандарта на живот в
страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Пред настоящата инстанция ответникът не оспорва извода на СГС за липса на
съпричиняване на увреждането , доколкото няма развити въззивни оплаквания в този
смисъл. Ето защо следва да се приеме, че застрахователят не поддържа тези си
възраженията и съдът не следи служебно за правилността на решение в тази му част.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 40 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата над 25 000лв до 40 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
4
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от още 103лв, до общата
сума от 265лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение от още 223лв до пълния
дължим размер от 1503лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 600лв.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищеца е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 1714.29лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 300лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 921.60лв с ДДС, получено като се съобрази обжалваемия
интерес от 25 000лв , уважената част от жалбата- 15 000лв и минималният размер на
адв. възнаграждение по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ- 1280лв.
На ответника се дължат разноски от 680лв , от общо доказани 1700лв. С оглед
горепосочения размер на минималното адвокатско възнаграждение при обжалваем
интерес от 25 000лв съдът приема, че претендираната сума от застрахователя не е
прекомерна и възражението на въззивника по чл.78,ал.5 от ГПК следва да се приеме за
неоснователно.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264880 от 20.07.2021г , постановено по гр.д. №
16016/2019г на Софийски градски съд , IГО, 3-ти състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от В. Т. Ж. против ЗД“Бул инс“АД за сумата над 25 000лв до 40 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която В. Т. Ж.
е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 1714.29лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на В. Т. Ж. с ЕГН
********** сумата от още 15 000лв, преставляващи разликата между присъдените
25 000лв и дължимите се 40 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 30.01.2018г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата , считано от 13.07.2018г до окончателното й изплащане, както и
сумата от още 103лв- съдебно деловодни разноски, направени пред първата инстанция.
5
.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264880 от 20.07.2021г , постановено по гр.д. №
16016/2019г на Софийски градски съд , IГО, 3-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“ АД с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество Д. и Х. сумата от още 223лв- възнаграждение за защита пред СГС, както и
сумата от 921.60 лв- възнаграждение за защита пред САС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“ АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 600.00лв- държавна такса , а по сметка на Софийски
апелативен съд- сумата от 300лв- държавна такса за въззивното производство, на осн.
чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Ж. с ЕГН ********** да заплати на ЗД“Бул инс“ АД с ЕИК
********* сумата от 680лв- разноски, направени пред въззивната инстанция на осн.
чл.81, вр. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ЗД Бул инс
АД- И. Б. Б. с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6