РЕШЕНИЕ№74
гр.Оряхово, 20.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – Оряхово, в публично съдебно заседание,
проведено на 13.06.2016г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Ц., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№155/2016г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното
Предявен е иск по чл.143,
ал.2, вр.чл.149 от СК от Т.П.И., с
ЕГН:********** ***, като майка и законен представител на малолетното си дете А.А.А.,
ЕГН:********** ***, против А.М.А., ЕГН:********** ***, за осъждане на ответника
да заплаща на роденото от съвместното
съжителство между страните дете А.А.А., ЕГН:********** ежемесечна издръжка в
размер на 105.00 лв., считано от предявяване на иска - 12.04.2016г., до
настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа, до
окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника на основание чл.149
от СК да заплати месечна издръжка за минал период от време, в размер на 100.00
лв., считано една година назад до предявяване на иска.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК се иска постановяване на предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдената издръжка.
В исковата молба се твърди,
че страните нямат сключен граждански брак, а живели в съвместно съпружеско
съжителство, от което имат родено едно дете – А.А.А., ЕГН:**********.От 2012г.
страните не живеят заедно, като към настоящият момент ищцата изцяло е поела
грижите за детето, като й помагат нейните родители, с които живеят заедно в
едно домакинство.Сочи се, че бащата не е давал и не дава никакви средства за
издръжката на детето, търси го много рядко, и то когато ищцата му се обади да
види детето.А. посещава детска градина „ Мир “ в с.Селановци и за майката е
много трудно да го издържа, тъй като детето расте много бързо и се нуждае от
подходящо облекло, както и от учебни пособия.Сочи се също, че от 16.02.2016г.
ищцата работи на минимална работна заплата към Община Оряхово на длъжност „
работник – озеленяване “, но дълго време била безработна.Твърди се, че е
създала много добри условия за отглеждане на детето.Счита, че ответникът е в
работоспособна възраст и може да си позволи да заплаща издръжка в искания
размер, както и че са налице основанията за присъждане на издръжка за минал
период от време, тъй като ответникът не живее при тях с детето от 2012 година и
от тогава не полага никакви грижи за детето.
В
подкрепа на иска представя писмени доказателства: Удостоверение за раждане, издадено въз основа
Акт за раждане №150/30.08.2011г., издадено от Община Кнежа, Удостоверение
№47/14.03.2016г. от ОДЗ „ Мир “ с.Селановци, Трудов договор №25/16.02.2016г..
В срока за отговор от
ответникът не е постъпил такъв.
В съдебно заседание се явява ищецът И., която заявява, че в момента ответникът се намира в чужбина, както и, че същата го е уведомила за датата на разглеждане на делото.Призовката на ответника е върната в цялост.Съдът констатира, че съобщението връчено на дата 21.04.2016г. е получено лично от ответника и в самото съобщение са указани последиците на чл.40, чл.41 и чл.238 от ГПК.Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.40 и чл.41 от ГПК, съобщението, с което се призовава за съдебно заседание беше приложено по делото и същото се счете за редовно връчено.
От
събраният по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На ***г. е родено детето А.А.А., видно
от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №150/30.08.2011г.
от Община Кнежа ( л.4 ).
Представена е Удостоверение №47/14.03.2016г.
от ОДЗ „ Мир “ с.Селановци, от което се установява, че А.А.А. е записан и
посещава редовно детската градина.
От представеният трудов договор
№25/16.02.2016г., сключен между Община Оряхово и Т.П.И., се установява, че И.,
считано от 18.02.2016г. е започнала работа като работник озеленяване, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 420.00 лева.
От изготвения
социален доклад от Д”СП” – Оряхово е видно, че ищцата и ответникът нямат
сключен граждански брак, както и, че двамата са живеели на семейни начала около
две години.От съвместното си съжителство имат родено едно дете - А.А.А..След
фактическата раздяла на двамата родители, която по думи на ищцата е от 2012г.,
грижите по отглеждането и възпитанието на детето е поела майката, която разчита
на помощта и подкрепата на своите родители.Ответникът живее в чужбина.Посочено
е, че детето А.А. е на пет години, видимо спокойно е, в добро здравословно
състояние, с приличен външен вид и видимо поддържана лична хигиена.Детето има
личен лекар – д-р Бамбова, като няма данни за минали и настоящи хронични
заболявания.Сочи се, че жилището, в което живее детето представлява къща в
с.Селановци, на ул. „ Алеко Константинов „ №17, която е в много добро техническо
състояние, стаите са оборудвани с необходимата битова техника и удобства за
живеене, поддържа се нужната битова хигиена и има условия за отглеждане на
детето.
Посочено е, че детето
А.А. не е социално изолирано дете, общува свободно с деца и възрастни, както и,
че образователните потребности на детето са задоволени.Наблюдава се силна
емоционална връзка между майката и детето.В доклада е направен извод, че ищцата
И. е отговорен родител, който е на мнение, че в интерес на детето е да поддържа
добри контакти с другия родител и всеки да е отговорен за грижите към
детето.Заключено е, че предявеният иск е основателен, тъй като и двамата
родители са длъжни да осигурят издръжка на детето си, както и, че задоволяване
на потребностите на децата зависи от възрастта им.
От така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта
Предявените обективно съединени искове
по чл.143, ал.2 и чл.149 от СК са процесуално допустими.
По основателността
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че по делото са установени всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в чл.143, ал.2 от СК, вр.чл.149
от СК фактически състав за възникване на задължение за ответника да изплаща
издръжка на малолетния си син, както за в бъдеще, считано от датата на
завеждане на делото – 12.04.2016г., така и за една година назад преди
предявяване на исковите претенции.
Разпоредбата на чл.143,
ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.Чл.142, ал.2 от СК вменява безусловно
задължение на родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Ответникът
е родител – вписан в акта за раждане като баща и след като по делото не се
доказа, че към настоящия момент осигурява издръжката на детето, то предявеният
иск с правно основание чл.143 от СК е основателен.По делото беше установено, че
родителите са във фактическа раздяла повече от една година преди предявяване на
исковите претенции за присъждане на издръжка, като майката се грижи и издържа
малолетното дете.Нуждите на детето съдът прецени с оглед социално - икономическата обстановка в
страната и изисквания на
живот,
като взе предвид възрастта му, факта, че посещава детска градина и необходимите
средства за храна и облекло.
Издръжката
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг.Семейно - правния характер на издръжката е съпътствана
от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично, а
чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника.
Към момента на
подаването на исковата молба - 12.04.2016г., размерът на
минималната работна заплата е определен с Постановление №375/28.12.2015г. на МС за определяне нов размер на минималната работна заплата
за страната на 420.00 лева. Последното налага извода, че минималният
размер на издръжката по чл.142, ал.2 от СК към настоящият момент е 105.00 лева.
Ето защо съдът следва да осъди
ответникът да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете, като размерът
се определя съобразно критериите и рамките, визирани в чл.142 от СК, а именно
съобразно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка родители,
както и, че минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна
заплата.
На детето А.А.А. следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие.Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
От друга страна ответникът
не ангажира доказателства за актуалните си доходи, но
предвид трудоспособната му възраст, съдът приема, че същият може да реализира
доходи поне в размер на минималната работна заплата за страната- 420.00 лева.
Грижата за
непосредственото отглеждане и възпитание на А. е поела изцяло майката, без
прякото участие на ответника. Съдебната
практика е постоянна в становището си,
че издръжката се определя за един бъдещ период от време и целта й е да задоволи
максимално нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите.Във
всички случаи обаче приоритетът е интересът на детето.
Безспорен е факта, че родителите следва да заплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Неоспорим е и факта, че
ответникът е в трудоспособна възраст и е длъжен да заплаща средства, нужни за
издръжката на детето му.Съдът намира, че ответникът, предвид данните по делото
е в състояние да заплаща издръжка в
размер на минималния,установен от закона, а именно - 105.00 лева, при което
иска се явява основателен и доказан и по размер.
Предвид
разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със
законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на
месеца следващ този, за който се дължи.
Съдът
намира за основателен и искът за присъждане на издръжка за минало време, като
от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът не е давал
такава.Поначало издръжка се дължи за бъдеще време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди.От това правило е предвидено изключение,
като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на
иска – тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била налице и
нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжка.Изложените по
– горе мотиви относно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка
родители, аргументират съда да приеме, че и искът по чл.149 от СК следва да
бъде уважен, като размерът на издръжката за минало време следва да бъде
определен по 100.00 лева ежемесечно, считано от 12.04.2015г., при което иска се
явява основателен и доказан и по размер.Този размер съда определи като взе
предвид размера на минималната работна заплата за страната, който до 30.06.2015г.
е бил в размер на 360.00 лева, а от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. в размер на
380.00 лева.От 01.01.2016г. размерът на минималната работна заплата е 420.00
лева.Съдът намира, че следва да уважи претенцията за издръжка за минало време
за детето в претендирания размер, който е близък до размера на минималната
работна заплата към датата на предявяване на исковата молба, а именно при
минимална работна заплата от 420.00 лева, т.е. размерът на издръжката за минало
време следва да бъде по 100.00 лева месечно, считано една година преди
предявяване на иска – от 12.04.2015г..
Следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл.242,
ал.1 от ГПК.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Оряховският районен съд и следващата се държавна такса – за иска по чл.143 от СК - 151.20 лева, а за иска по чл.149 от СК – 50.00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК А.М.А., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си
дете А.А.А., ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Т.П.И.,
ЕГН:********** *** месечна издръжка в размер на 105.00 лева / сто и пет лева /,
считано от предявяване на иска – 12.04.2016г. до настъпване на законни
основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
на основание чл.149 от СК А.М.А., ЕГН:********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете А.А.А.,
ЕГН:**********, чрез неговата майка и законен представител Т.П.И., ЕГН:**********
*** месечна издръжка от по 100.00 / сто лева /, считано една година преди
предявяване на иска – от 12.04.2015г. до 12.04.2016г..
ПОСТАНОВЯВА
предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН:********** *** да
заплати по сметка на Оряховския районен съд държавна такса върху присъдената
издръжка за бъдеще време в размер на 151.20 лева / сто петдесет и един лева и
двадесет стотинки /, както и държавна такса върху присъдената издръжка за
минало време – 50.00 лева / петдесет лева /.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок считано от 27.06.2016г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: