№ 37
гр. Харманли, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от Г. Д. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр.
Харманли, ул. „ *** против НП № 20-0271-002116 от 16.03.2021г. на
Началник група на ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли с което на
основание чл. 182, ал.1,т.6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ Глоба“ в размер на 750,00 лева „ лишаване от право да
управлява МПС „ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление.
Жалбоподателят сочи, че АУАН №981286 серия АА от 06.03.2021 г. е издаден
извън срока по чл.34 от ЗАНН., както и че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно и издадено при нарушаване на
административно процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с
което атакуваното НП да бъде отменен.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Г.С. Г. от АК
– Хасково, негов защитник, който сочи, че при издаването та АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения.
1
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ,като съобрази
изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2020 г. в 16:32 часа в гр. Харманли на бул. *** срещу
бившия завод за релета в посока фабрика Златна Тракия управлява лек
автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер *** собственост на Д.Г. С.
ЕГН********** с наказуема скорост 109 км/ч. при разрешена за населено
място до 50км/ч. Скоростта е фиксирана и заснета с ATCC TFR1-M 526 клип
7989 и приспадната допустима грешка 3%. За извършеното нарушение е
приложен снимков материал по преписката и съдът намира, че е
горецитираното МПС се е движело с превишена скорост на сочения ден и
място в АУАН и НП, който факт не се оспорва от жалбоподателя. Извършена
е справка като е установено, че автомобилът е собственост на Д.Г. С.
ЕГН**********, съгласно декларация подадена от последния по чл.189, ал.5
от ЗДвП на 05.03.2021г. Съгласно подадената декларация на 16.11.2020г. в
16:32 часа Г. Д. СТ. е управлявал личния си лек автомобил БМВ 320Д с
регистрационен номер ***. За нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП свид. СЛ. Г.
СЛ. му съставил АУАН в присъствието на свид. М. Н. АТ. и на
жалбоподателя, който лично без възражения подписал акта. АУАН му бил
прочетен, предявен и му бил връчен екземпляр от него. При предявяване на
АУАН нарушителя не направил възражения против констатациите по акта, не
подал възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за това.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: НП №20-0271-002116 от 16.03.2021 г, издадено от началник
група при ОДМВР Хасково; АУАН №981286 серия АА от 06.03.2021 г.;
заверено копие от Декларация №271000-2021/05.03.2021 г.; копие на снимка
извадка от видеоклип №7989 от 16.11.2020 г, заснет от автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол на скоростта TFR – 1M 526 ; копие от
снимка видеоклип; заверено копие от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г на
министър В.Р.; заверено копие от Заповед №8121з – 825/19.07.2019 г на
министър М.М.; заверено копие от извадка на констатирано нарушение в
системата на КАТ. Протокол от проверка на Мобилна станция видео контрол
„TFR-1M“№1-53-20 и Протокол за ползване на Автоматизирано техническо
средство или система №271р-34126/17.11.2020 г.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно
подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a
2
contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен неин анализ не се
налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му, както и че
същото представлява одобрен тип. Представени са надлежни доказателства за
собствеността на процесното МПС, който въпрос ще бъде обсъждан по-долу в
настоящото изложение. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С
оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и
електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63,
ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността
на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентна
държавна институция; в предвидената от закона писмена форма и съдържание
, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
При издаване на АУАН не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 от
ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН-налице е описание на
3
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени, не са допуснати нарушения на чл.
40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването му. АУАН е
съставен от компетентно за това лице в присъствието на жалбоподателя и
един свидетел. На следващо място спазени са формата и реда за издаването на
НП и по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено
нарушението, а именно – 16.11.2020 г. в 16:32 часа в гр. Харманли на бул.
*** срещу бившия завод за релета в посока фабрика Златна Тракия управлява
лек автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер *** собственост на Д.Г. С.
ЕГН********** където се е намирало и АТСС за контрол на скоростта, като
точните координати на мястото са: **** и същите са посочени в заснетия и
показан на нарушителя видео клип. Предвид изложеното съдът намира, че
мястото на извършване на нарушението е безспорно установено, а и този факт
не се оспорва от жалбоподателя.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Правилно е посочена и
нарушената законова разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички
съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
Предвид гореизложеното и с оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
16.11.2020 г. в 16:32 часа е правилно квалифицирано, поради което и
производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност
на нарушителя чрез издаването на обжалваното наказателно постановление,
се е развило при спазване на установените процесуални правила.
По приложението на материалния закон
Администртивно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 ат ЗДвП. В тежест на издателя на НП
е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от
обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени
средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта
в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място
е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
4
на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 56
km/h - с глоба 750 лв. Сумата съставлява предвидения минимален размер на
глобата от 700 лева при превишаване на скоростта с 50 км/ч, като към тази
сума е добавена сумата от 50 лева, за следващите 5 km/h над превишаването
от 50 km/h. Относимо към процесния случай и с оглед съдържанието на
приложената санкционна разпоредба, за да е налице основание за налагане на
глоба в размер на 750 лева следва да е регистрирана скорост на движение,
превишаваща позволената (в случая от 50 km/h) с 50 km/h, плюс превишаване
с още 5 км/ч. Т. е. наказуемо с глоба от 750 лева е превишаване с над 50 km/h,
което е в диапазона – от превишаване с 55 км/ч. до превишаване с 59 км/ч.
При това положение, посочването в процесните АУАН и НП на скорост на
движение от 109 км/ч вместо на скорост от 106 км/ч, не рефлектира върху
размера на глобата, тъй като и в двата случая, при валидно ограничение от 50
km/h, наказуемото превишаване на скоростта е в диапазона от 55 km/h до 59
km/h, в единия случай 55 km/h, в другия 59 km/h. Поради това, очевидната
грешка при посочване на наказуемата скорост, която скорост следва да е тази,
след приспаднат толеранс в полза на водача, в процесния случай не е
съществен порок на производството, в степен да обоснове извод за
самостоятелно основание за отмяна на НП, съответно извод за недоказаност
на този обективен елемент на процесното нарушение. Вписването на скорост
от 109 km/h вместо на скорост от 106 km/h в случая не рефлектира
съществено върху предявеното административнонаказателно обвинение, тъй
като не променя съществено основния обективен елемент от състава на
нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. второ от ЗДвП, а именно
управление на МПС с превишаване на разрешената скорост в диапазона от 55
до 59 km/h, съответно не рефлектира съществено върху правото на защита на
наказаното лице, както и не променя приложимия материален закон, тъй като
и при превишаване с 56 km/h /посочена като наказуемо превишаване във
видеоклипа/ и при превишаване с 59 км/ч, предвиденият размер на
административното наказание "Глоба" е 750 лева.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП с редакцията на цитираната по –горе
правна норма, (ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) е предвидено, че при нарушение
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. За установеното нарушение,
съгласно санкционната норма за чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се предвижда
наред с наказанието "глоба" и наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от три месеца, като последното наказание няма как да бъде
5
наложено с издаването на електронен фиш, поради което правилно е спазена
общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване
на НП за реализиране на административно–наказателната отговорност на
жалбоподателя.
В случая нарушението е установено от мобилна система за
видеоконтрол "TFR1 - M" № 526, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка – клип № 7989, с координати на
мястото **** измерената скорост на движение на автомобила на
жалбоподателя е била 109 км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 %, поради което наказуема скорост от 106 км/ч.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или
този, на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
пътното превозно средство. Видно от съдържанието на обжалваното
наказателно постановление е, че с него се налага санкция на Г. Д. СТ. с ЕГН
********** с адрес гр. Харманли, ул. „ ***, като водач управлявал на
инкриминираната дата лекия автомобил, собственост на Д.Г. С.
ЕГН**********,депозирал декларация Декларация №271000-2021/05.03.2021
г..
Съдът намира, че несъмнено и от настоящия ответник е осъществено
нарушението по приложената в НП правна квалификация. Според чл. 21, ал. 1
от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава стойността на скоростта в km/h за
населено място от 50 km/h. За престъпването на така установената забрана се
предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП в съответната
хипотеза. Безспорно е установено по делото, че на 16.11.2020 г. в 16:32 часа в
гр. Харманли на бул. *** срещу бившия завод за релета в посока фабрика
Златна Тракия управлява лек автомобил БМВ 320Д с регистрационен номер
*** собственост на Д.Г. С. ЕГН********** с наказуема скорост 109 км/ч. при
разрешена за населено място до 50 km/h, или с превишаване от 56 km/h. При
6
това положение и независимо от посочването в АУАН и НП на наказуема
скорост от 109 km/h, вместо 106 km/h, предвид факта че превишаването и при
двете стойности е в диапазона от 55 до 59 km/h, то правилно отговорността
му е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, предл. 2 от ЗДвП. Предвид
това наложени са предвидените в кумулация и с фиксиран размер, съответно
срок, административни наказания, което е съобразено и с правилата на чл. 27
от ЗАНН.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят Г. Д. СТ. от гр. Харманли, като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията
на закона и да се движи с разрешената скорост за населено място от 50 км/ч.
Същият е подценил настъпването на общественоопасните последици
(застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при
пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост,
независимо от наличното ограничение.
Управлението на ППС с превишена скорост в населено място е
санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение от 56 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия
текст е предвидил, че за превишаване над 50 km/h -се налага глоба 750 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв. В случая административно -наказващият орган правилно е определил
наказанието в размер на 750 лева и лишаване от право до управлява МПС за
срок от три месеца, като за съда не съществува възможност да го ревизира.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай,
по смисъла на чл.28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи
на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното
приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.11 ЗАНН
въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93, т.9 НК следва да бъде
приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с
оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде
освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко
е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или
„формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и
7
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал
в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на
закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени
или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 ЗАНН (а това се
отнася и за чл.9, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с
оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е
значително – с 56 км/ч над разрешената скорост, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен
интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна
проверка на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция
не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо,
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал 1, предл. І ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0271-002116
от 16.03.2021г. на Началник група на ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли с
което на Г. Д. СТ. с ЕГН ********** с адрес гр. Харманли, ул. „*** на
основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ Глоба“ в размер на 750,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС „ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8