РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Бяла, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на трети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200122 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от В. П. Л. от гр.Д.
м., обл.Р., ул.“Т. К.“ № .., чрез адв.И.И.-АК-Русе, против Наказателно
постановление № 38-0000814 от 29.03.2021г., издадено от Директора на РД
“АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008г. на МТ, на Л. е наложено на осн. чл.93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози административно наказание-глоба в размер на 100лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно, издадено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Искането е НП да бъде отменено изцяло
на посочените основания.
В с.з. жалбата се поддържа лично и от процесуалния представител на
жалбоподателя, като се развиват конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП.Претендират се направените разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021 г., около 14:00 часа, в село Н., обл. Р., на изхода на гр. Б.,
в посока от гр. Б. за гр. С., св.М. Д.-на длъжност инспектор към РД“АА“-
Русе, спряла за проверка на товарен автомобил Скания 114Л-380 с рег. №
....... от категория N3, с поставена табела на предното обзорно стъкло „Превоз
за собствена сметка“, с маршрут на движение от гр. Д. М. до с. В., който в
момента на проверката бил без товар. Автомобилът бил управляван от
жалбоподателя В.Л.. МПС било оборудвано с аналогов тахограф Mannesmann
1
VDO AG тип 1318.2709 със сериен номер 3403809. При извършената проверка
водачът В.Л. не представил в момента на проверката 14:00 часа заповед на
управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът. В
заповедта следвало да се посочат датата или периодът за извършване на
превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на
товара.
Св.Д. приела, че жалбоподателят при извършване на превоз за собствена
сметка е допуснал нарушение по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г.
на МТ, за което му съставил АУАН от 10.02.2021г., подписан от
жалбоподателя с обяснение, че няма възражения и ще се представи. След
извършена проверка на акта, по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО издал
обжалваното Наказателно постановление, връчено лично на 29.03.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на
нарушителя, показанията на св.Димитрова, АУАН, НП, тахографски лист,
снимков материал, заповед, както и останалите доказателства, приложени към
преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение
е съставен от длъжностно лице по чл. 91 вр. с чл. 92 от Закона за
автомобилните превози. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган и
в съответствие с процесуалните правила съгласно чл. 92, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, каквото се явява и Директор РД "Автомобилна
администрация", определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-
30 от 24.01.2020 г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. Не е налице противоречие в описанието на нарушението,
доколкото ясно и непротиворечиво е посочено и в АУАН и в НП, че водачът
не представя към момента на проверката заповед на управляващия ЮЛ, за
чиято сметка се извършва превоза.Поради това още към момента на съставяне
на акта жалбоподателя е разбрал какво точно нарушение му е вменено във
вина и е могъл да организира защитата си в пълна степен, което очевидно е
сторил с представяне пред АНО на изискуемата заповед. Въпреки че това
обстоятелство не е отбелязано в НП, то се извежда при съобразяване на
приложената санкционна норма по чл.93, ал.2 от ЗАвП, която предвижда
санкция при непредставяне на изискуеми документи за осъществявания
превоз.
По същество на жалбоподателя Л. е вменено административно нарушение
по смисъла на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, която
2
разпоредба очертава вменява задължение на водача при извършване на
превози на товари за собствена сметка да представя при поискване от
контролните органи заповед на едноличния търговец или управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на
упълномощено от тях със заповед лице, като в заповедта се посочват датата
или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара. Непредставянето на тази заповед се
санкционира по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, която разпоредба предвижда наказание
глоба в размер на 100 лв. за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В конкретния случай от събрания по делото доказателствен
материал и показанията на актосъставителя по безспорен и категоричен начин
се установява извършено от обективна и субективна страна нарушение на
нормата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ от страна на
жалбоподателя, който на процесната дата, час и място при управление на
посочения товарен автомобил не е представил в момента на проверката
заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът. На датата на проверката Л. е извършвал превоз с поставена табела
"превоз за собствена сметка", установено от св.Д., като й заявил, че щял да
товари в гр.В.. Предвид на това е имал задължение да носи въпросната
заповед, съдържаща датата или периодът за извършване на превоза, часовете
на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара. От
субективна страна нарушението е извършено виновно, по непредпазливост,
по смисъла на чл.7 от ЗАНН. В чл.7, ал.2 от ЗАНН е посочено, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
но такъв не е настоящият. Не следва да бъдат споделени твърденията на
нарушителя в с.з., че е отивал да извърши ремонт на автомобила, тъй като те
не са доказани по никакъв начин нито в хода на проведеното съдебно
производство, а и противоречат на показанията на св.Димитрова, които съдът
кредитира като обективни и безпристрастни, пред която водачът е заявил при
проверката, че ще товари автомобила. Несъмнено, обаче, се установява, че
жалбоподателят е представил пред административно-наказващия орган, преди
издаване на НП, изискуемата по наредбата заповед, приложена впоследствие
и по делото.
Съдът намира, че макар от фактическа страна в хода на съдебното
следствие да се установи съставомерно нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, то са налице предпоставките за маловажност на
случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на
административно нарушение следва да се приеме това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността
3
му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от съответния вид. В процесния случай конкретиката на самото
деяние и обстоятелствата по неговото извършване разкриват смекчаващи
обстоятелства, които определят казуса с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Видно от представеното копие от заповед, същата е издадена от самия
жалбоподател Л., в качеството му на управител на „Л. топливо“
ООД.Следователно с оглед на това, че водачът на МПС и ръководителят на
ЮЛ, за чиято сметка се извършва превозът са едно и също лице, деянието се
характеризира като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за други
извършени от жалбоподателя нарушения по ЗАвтП и подзаконовите
нормативни актове по приложението му, за които да са налице влезли в сила
НП,като липсват и данни разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН вече да е прилагана
по отношение на санкционираното лице и същият да е предупреждаван, че
при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Предвид на това
обществената опасност на дееца в случая е изключително ниска в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид, не са налице настъпили
други вредни последици от деянието, което обуславя извода за
квалифициране на случая като маловажен смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Освен
това съдът намира, че освобождаването от административно-наказателна
отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на
наказанието по чл. 12 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г., постановено по тълкувателно
нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането от административно-
наказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски, като своевременно искане в тази
насока е направено от неговия пълномощник.От съдържанието на
приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 05.04.2021 г.
се установява, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв., което е в минимален размер и е определен по правилата на
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не се
явява прекомерен, а възражението на АНО за прекомерност по реда на чл.63,
ал.4 от ЗАНН се явява неоснователно. На жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лв., които да бъдат възложени в тежест на
ИА "АА"-гр. София, като лице, поемащо разноски по смисъла на § 1, т. 6 от
АПК.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000814 от 29.03.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.18, т.4
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, на В. П. Л., ЕГН ********** от
гр.Д. м., обл.Р., ул.“Т. К.“ № .., е наложено на осн. чл.93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози административно наказание-глоба в размер на 100лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"-
гр.София да заплати на В. П. Л., ЕГН **********, от гр.Д. м., обл.Русе, ул.“Т.
К.“ № .. направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
5