Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 10.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в
публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Татянка Гавазова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 869 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 20-0906-000909 от 10.09.2020 г. на Началник на сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч е наложено на И.Т.П. ***, административно наказание на основание чл.177,
ал.6, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.145, ал.2
от ЗДвП.
Недоволен от
постановлението останал жалбоподателят П., който го е обжалвал и моли да бъде
отменено изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Като
основание изтъква, че в едномесечният срок, в който е трябвало да извърши
регистрация на мотоциклета е била наложена забрана за напускане и влизане в
областните градове на Р България и тъй като живеел в гр.София, при наложените
епидемиологични мерки е нямало как да напусне гр.София, за да пререгистрира
превозното средство.
В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изтъква
съображения в допълнение към тези от жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по
делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без
уважение и се потвърди наказателното постановление. Алтернативно, в случай, че
бъде уважена жалбата и е направено искане за присъждане на разноски, са заявили
възражение за прекомерност на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН.
От събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т.А.И., С.И.С. и Г.П.Д.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 26.08.2020 г.,
около 15:30 часа жалбоподателят И.П. отишъл в сградата на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Ловеч, намираща се в гр.Ловеч, ул.„Хан Кубрат“ № 2, за
да регистрира мотоциклет марка „*****“, с рег.№ *****. В хода на регистрацията
свидетелят Т.И. – мл.автоконтрольор в сектор ПП установил, че мотоциклета е бил
придобит от жалбоподателя П. с договор за покупко-продажба от 18.02.2020 г., но
не го е регистрирал в едномесечният срок по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
За така установеното
нарушение свидетелят И. съставил на И.П. АУАН бланков № 996511/26.08.2020 г.,
като посочил, че в качеството си на приобретател на посочения по-горе
мотоциклет, не е изпълнил задължението си да го регистрира в едномесечен срок
от придобиването му на 18.02.2020 година. Квалифицирал това като нарушение на разпоредбата
на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Като свидетели при съставянето на акта се подписали С.С.
и Г.Д..
По така съставеният
акт жалбоподателят не е вписал възражения. Подписал го и получил препис от
него.
Няма данни по
делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН П. да е представил писмени възражения.
Въз основа на
акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган също преценил, че жалбоподателят П. нарушил разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.177, ал.6, предл.2-ро от ЗДвП санкция
„глоба“ в размер на 200 лева.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН,
съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.7-8/.
След внимателна
преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон. Не са допуснати процесуални нарушения при издаването на
наказателното постановление, в т.ч. и липса на реквизити на същото, тъй като
такива не бяха констатирани. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление точно е посочена датата и часа на извършване на
нарушението, описано е мястото, където е извършено, както и обстоятелствата при
които е осъществено. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед характера
на вмененото нарушение, с форма на изпълнителното деяние бездействие, правилно,
като дата на извършването му е посочена датата, когато е било установено –
26.08.2020 година. Нарушението е от вида „продължени нарушения“, т.е. при него
нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение,
докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона. В случая, с
оглед датата на придобиване собствеността върху мотоциклета – 18.02.2020 г.,
жалбоподателят П. е следвало да го регистрира в КАТ до 18.03.2020 г.
включително и след като не го е сторил, от този момент нататък (считано от
19.03.2020 г.) е осъществявал състава на чл.145, ал.2 от ЗДвП до момента на
регистрацията му на 26.08.2020 година.
Изчерпателно
наказващият орган е посочил и обстоятелствата свързани с извършеното нарушение
и повече от това не би могъл да стори, тъй като изпълнителното деяние е такова
на просто извършване, под формата на бездействие. При внимателния преглед на
двата акта се установи, че в АУАН и в НП са посочени идентични обстоятелства
около случая и са дадени еднакви, правилни квалификации на нарушението.
Правилно
наказващият орган, въз основа на описаната в акта фактическа обстановка е
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Текста на разпоредбата
е ясен и императивен, като задължава приобретателите на вече регистрирани ППС в
срок до един месец да регистрират придобитото превозно средство в службата за
регистрация на ППС по постоянен адрес или адрес на регистрация на собственика. Това
не е било сторено от жалбоподателя П., който факт се потвърждава от
ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, а и не се оспорва и от
самия жалбоподател. Доводите му за неизпълненото в срок задължение не могат да
бъдат споделени като основателни. Действително, видно от справката в НБДН
/л.19/ настоящият му адрес е в гр.София, но в периода, в който е следвало да
регистрира придобития мотоциклет (18.02. – 18.03.2020 г.) не е имало забрана за
напускане на областните градове без основателна причина. Такава е въведена със
заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съгласно
която контролно-пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните
центове са били организирани и въведени считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г.,
т.е. до изтичането на едномесечния срок за регистриране на мотоциклета
(18.03.2020 г.) подобна пречка не е съществувала. Забраната е била в сила до
13.05.2020 г., но и след тази дата жалбоподателят не е предприел действия по регистрацията
на придобитото ППС, а сторил това значително по-късно, на 26.08.2020 година.
С оглед на тези
съображения, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение
на разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП е категорично установено от обективна
страна.
Изводите за това
съдът основава изцяло на приложения по делото акт за административно нарушение
и показанията на актосъставителя И. и свидетелите С. и Д., които си спомнят с
подробности случая. Показанията и на тримата са обективни, безпристрастни,
непротиворечащи си и логически последователни. Няма индиции за заинтересованост
или предубеденост от тяхна страна спрямо жалбоподателя П.. А и самия той в
жалбата си, както се отбеляза и по-горе, не оспорва верността на тези
констатации, нито пък е ангажирал доказателства, които да ги оборват.
От субективна
страна нарушението е извършено виновно, при евентуален умисъл. Жалбоподателят е
бил наясно, че след придобиването на превозното средство е следвало да го
регистрира в съответната служба на КАТ, но въпреки това не го е сторил в
императивно определения от закона срок, допускайки настъпването на
общественоопасните последици от бездействието си.
По безспорен
начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е
идентифициран с трите си имена и ЕГН.
Ето защо, при
тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от
жалбоподателя И.П. нарушение на нормата на чл.145, ал.2 от ЗДвП, поради което
наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно
издадено.
Правилно
наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма на чл.177,
ал.6, предл.2-ро от ЗДвП и е наложил предвидената за него глоба, която е с
точно фиксиран от законодателя размер.
Въпреки, че не е
направено такова възражение, то следва да се отбележи, че в обсъждания случай
не са налице основания за определянето му като маловажен и приложението на
чл.28 от ЗАНН. Същият не се отличава по своите особености от други нарушения от
този вид, не беше констатирано и наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Напротив, освен, че обективно не е съществувала основателна
причина жалбоподателят П. да не изпълни задължението си да регистрира
придобитото МПС в законовия едномесечен срок, то той е сторил това много по-късно,
повече от пет месеца след изтичането му, едва на 26.08.2020 година.
Водим от горното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 20-0906-000909 от 10.09.2020 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч, с което е
наложено на И.Т.П. ***, ЕГН : **********, административно наказание на
основание чл.177, ал.6, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.145, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :