№ 5364
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110144703 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Етажните собственици на сграда с
идентификатор ..., представляваща ваканционен комплекс ..., секция „В“, находяща се
на адрес: ..., представлявани от управителя на ЕС ...... срещу С. П. Г. обективно
съединени искове установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК за
следните суми: сума в размер на 2246.23 евро, представляваща неплатени вноски за
разноски за поддържане и управление на общите части в периода от 01.01.2018г. до
31.12.2021г., ведно със законната лихва от 23.03.2022г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на сумата и сума в размер на 648.96 евро –
обезщетение за забава за периода от 28.08.2019г. до 31.01.2022г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът дължи процесната сума,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г., тъй като е собственик на апартамент
В308, находящ се в секция „В“ в апартаментен комплекс ..., находящ се на адрес: ....
Твърди се, че на проведени 2 ОС на ЕС на 06.08.2019г. и на 11.08.2021г. са приети
решения за определяне на размера на дължимата от всеки собственик в сградата вноска
за управление и поддръжка на общите части като ответникът не е изпълнил приетите
решения и не е заплатил дължимите вноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 не е постъпил
отговор от ответника. В депозираното възражение от ответника по реда на чл. 414 ГПК
в хода на заповедното производство същият е оспорил наличието на валидно
облигационно правоотношение, както и размера на вземанията.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 15182/2022г. по описа на СРС, 34-
1
ти състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил
в законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на
вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват
допустими.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗУЕС.
В тежест на ищците е да установят кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. качеството на ответника на собственик на обект в сградата в режим
на ЕС; 2. законосъобразно взети решения от ОС на ЕС, с които в тежест на ответника
са възложени конкретни по вид и размер задължения.
С изготвения по делото доклад /л. 71, стр. 2/ посочените обстоятелства са
отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните. В проведеното на 09.03.2023г. открито съдебно заседание /л. 83/
ответникът категорично е заявил, че няма възражения по доклада. По отношение на
възражението на ответника, че не е налице валидно облигационно правоотношение с
ваканционен комплекс ..., следва да се посочи, че в случая е налице едно специфично
производство, което се развива по реда на ЗУЕС. ЗУЕС, от своя страна, урежда
обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим
на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях, като
управлението обхваща реда и контрола върху ползването и поддържането на общите
части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и
контрола върху изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите. Ето защо в случая възражението на ответника, че не е налице валидно
облигационно правоотношение е ирелевантно, доколкото в случая се касае за
управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост. ЗУЕС урежда
обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в
режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на
части от тях, като управлението обхваща реда и контрола върху ползването и
поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сграда в режим
на етажна собственост, както и контрола върху изпълнението на задълженията
на собствениците, ползвателите и обитателите.
ЗУЕС урежда обществените отношения, свързани с управлението на
общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и
задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти или на части от тях, като управлението обхваща реда и
контрола върху ползването и поддържането на общите части и спазването на
вътрешния ред в сграда в режим на етажна собственост, както и контрола върху
изпълнението на задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите.
С оглед гореизложените съображения и с оглед представените по делото
писмени доказателства: нотариален акт /л. 11 и сл./; протоколи от проведени Общи
2
събрания /л. 15 и сл./ предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от 23.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
С изготвения по делото доклад /л. 71, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните
обстоятелства: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния
за изпълнение на паричното задължение.
С оглед изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищците. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 944.02 лева /сумата
от 780.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 164.02 лева – ДТ/.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. т. 12 от ТР № 4/2013год. на ВКС на ищеца се
дължат разноски, като същите възлизат на сумата от 653.25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Етажните собственици на сграда с идентификатор ...,
представляваща ваканционен комплекс ..., секция „В“, находяща се на адрес: ...,
представлявани от управителя на ЕС ...... срещу С. П. Г., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ......, че С. П. Г. дължи следните суми: сума в размер на 2246.23 евро,
представляваща неплатени вноски за разноски за поддържане и управление на общите
части в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва от
23.03.2022г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на
сумата и сума в размер на 648.96 евро – обезщетение за забава за периода от
28.08.2019г. до 31.01.2022г.
3
ОСЪЖДА С. П. Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ...... да заплати на
Етажните собственици на сграда с идентификатор ..., представляваща ваканционен
комплекс ..., секция „В“, находяща се на адрес: ..., представлявани от управителя на ЕС
......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 944.02 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 653.25 лева – разноски за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4