РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Плевен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430103596 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК и чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против
И. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 3750,47лв.-
главница, сумата от 190,93лв.- договорна лихва за периода 10.03.2019г.-
18.02.2020г., сумата от 113,10лв. обезщетение за забава за периода
10.03.2019г.-18.02.2020г., сумата от 147,94 лв. обезщетение за забава след
изискуемост за периода 19.02.2020г.-10.09.2020г., 120 лева разходи при
изискуем кредит; ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на заявлението-11.09.2020г., за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№*** по описа на Районен съд-Плевен.
С Определение №2708/01.07.2022г. по настоящото дело, на осн. чл. 130
ГПК, производството е прекратено частично като недопустимо по отношение
на сумата от 120 лева разходи при изискуем кредит. Определението не е
1
обжалвано.
В исковата молба се сочи, че на 19.04.2018 г. между *** /чийто
правоприемник е ***/ като кредитор, и И. Т. М., като кредитополучател, е
бил сключен договор за кредит ***, като била отпусната сума в размер на
4500 лева с падежната дата за плащане на вноските по кредита 10-то число.
Твърди се, че съгласно чл. 8 от Договора, кредитът се олихвява с номинален
фиксиран лихвен процент, в размер на 6,95 % годишно, за целия срок на
договора. Излагат се доводи, че при погасяване на кредита са допуснати
нередовности при плащането на дължими вноски за лихви и/или главници,
което е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на
19.02.2020г., на основание чл.10, ал. 2 от Част II от Договора за кредит,
поради невнасяне на дължимите суми за главници и/или лихва над 90 дни.
Твърди се, че на 10.03.2019 г. по дълга е внесена частична погасителна
вноска, след което плащанията са преустановени. Посочва се, че не са
внесени вноските в размер на 107,99 лв. всяка от м. април 2019 г. до м.
февруари 2020 г., като закъснението за погасяването на вноските от м. март
2019 г. до ноември 2019 г. надхвърля 90 дни. Сочи се, че начислената в
периода 10.03.2019 г. до 18.02.2020 г. лихвена надбавка за забава не включва
периода на извънредно положение в страната и не е начислявана от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. Твърди се, че *** е уведомила длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението с писмена покана,
връчена чрез ***, като адресът е посетен трикратно в рамките на 1 месец, но
И. М. не е открита на него, поради което на 04.02.2020 г. е поставено
уведомление на входната врата. Сочи се, че в предоставения й срок И. М. не
се е явила за получаване на поканата, предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила след изтичане на срока- на 19.02.2020 г. Твърди се, че ищцовото
дружество е депозирало пред Районен съд-Плевен заявление по реда на чл.
417 от ГПК, като е било образувано ч. гр. д. № *** и е била издадена заповед
за изпълнение срещу ответника, поради което за ищеца възниква правния
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Претендират се и
направените разноски в исковото и заповедното производство. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено
доказателствено искане – за СИЕ с посочени в исковата молба въпроси.
Направено е искане за прилагане на ч.гр.д.№***.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез
2
особения представител адв.И. Т. от *** Изразено е становище, че искът е
допустим, но неоснователен по отношение на неговия претендиран размер, в
частта, касаеща предсрочната му изискуемост. Посочва, че приложената
покана за доброволно изпълнение не следва да бъде приета и кредитирана
като доказателство, като излага доводи, че не съвпадат датите на връчване и
датите на направените посещения на съответния адрес. Твърди се, че не е
представено и уведомление за предсрочна изискуемост, нито данни за
неговото надлежно връчване на ответницата. Посочва се, че не става ясно в
какъв размер е обслужван кредита и за какъв период от време има внасяни
вноски, нито кога точно е внесена последната вноска и кога е преустановено
плащането на дължимите ежемесечни вноски. Не са направени
доказателствени искания, не са представени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение № *** по ч.гр.д.№*** по описа на РС-Плевен по ч. гр.
д. № *** по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз
основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от
ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество,
предявеният положителен установителен иск е частично основателен.
Вземането на *** произтича от договор за кредит *** от 19.04.2018 год.,
с който на ответника И. Т. М. е бил отпуснат кредит в размер на 4500 лв. За
изясняване на размера на задължението на ответника към ищцовото
дружество в хода на съдебното дирене е прието заключението на съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно заключението, на 19.04.20218г. по
разплащателна сметка при *** на ответницата И. М. е преведена сума от 4500
лева. Посочено е, че по процесния договор за кредит са постъпили суми за
погасяване на задълженията в общ размер на 1150,45 лева, от които:
главница в размер на 749,53 лева за периода 19.04.2018г.- 10.02.2019г.вкл.;
договорна лихва в размер на 223,13 лева за периода 19.04.2018г.-10.03.2019г.
/частично/, застрахователни вноски в размер на 22,97 лева за периода
19.04.2018г.-10.03.2019г., обезщетение за забава в размер на 4,82 лева за
периода 19.04.2018г.-10.03.2019г., такса за усвояване в размер на 150 лева.
3
Вещото лице дава заключение, че последното плащане по договора е на
11.03.2019г., в размер на 5,05 лева, с което са погасени договорна лихва в
размер на 3,11 лева частично от вноска в размер на 20,28 лева, дължима на
10.03.2019г. и застраховка в размер на 1,94 лева, дължима на 10.03.2019г.
След 11.03.2019г. по договора не са постъпвали плащания. Размерът на
дължимите суми към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-11.09.2020г. са както следва: 3750,47 лева предсрочно
изискуема главница към 19.02.2020г., договорна лихва за периода
10.03.2019г.-18.02.2020г. в размер на 209,06 лева / след направени уточнения
в открито съдебно заседание от вещото лице за допусната техническа грешка/,
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост-19.02.2020г. в
размер на 85,40 лева, обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост-19.02.2020г.-11.09.2020г. в размер на 157,50 лева. Вещото лице е
дало заключение, че към 11.09.2020г., датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, има забава в плащанията на осемнадесет
вноски с падежи от 10.03.2019г./частично/ до 10.08.2020г. Заключението не е
оспорено от страните, вещото лице е направило уточнения в открито съдебно
заседание по отношение на допусната техническа грешка, и е прието като
обективно и отговарящо на поставените въпроси. С оглед всичко
гореизложено, съдът счита, че при определяне размера на дължимите от
ответницата суми следва да вземе за база изчисленията, направени от ВЛ при
изготвяне на заключението по допуснатата СИЕ.
Основното възражение на особения представител на ответника по иска,
касае изискуемостта на вземанията на ищеца. Тук е мястото да се отбележи,
че съгласно чл. 10. 2 от общите условия, които са неразделна част от
процесния договор, при допусната забава в плащанията на главница и/ или
лихва над 90 дни, Банката има право да обяви вземането си за
възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо. В този случай
изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателя с писмо с
обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл.16 на настоящия
договор. Съгласно чл. 16 от договора, всички известия между страните ще се
смятат за правилно адресирани, ако са изпратени на адреса на страната,
посочен в настоящия договор. При промяна на адреса, както и при всяка
следваща промяна на адреса, кредитополучателят се задължава да уведоми
Банката писмено. В противен случай, за валиден между страните ще се счита
последния адрес, посочен писмено.
В настоящия случай е безспорно, че последното плащане по договора е
било на 11.03.2019г. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 на тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
4
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
При връчване по възлагане частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ) се
прилагат правилата на чл. 37–58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44
ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостоверят от
длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Видно от
приложеното копие на уведомление съгласно чл.47, ал.1 ГПК, по ***, ***, с
район на действие ***, уведомлението е поставено на входната врата на
регистрирания от ответницата адрес на 04.02.2020г., като е отразено, че са
направени посещения на дати 22.01.2020г., 29.01.2020г., 04.02.2020г., както и
че на адреса е установено друго лице, което е заявило, че е закупило имота
преди три-четири години и не познава лице с имена И. М.. Поради
гореизложеното, Съдът приема, че длъжникът е бил надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В
тази връзка следва се има предвид, че законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения. Това е подчертано и в Решение № 148/02.12.2016г. по т.д №
2072/2015г., I т.о. на ВКС, което посочва, че начинът на удостоверяване на
връчването на документа зависи от избрания от кредитора способ за
уведомяване. Разграничени са различни случаи на удостоверяване, като в
хипотезата на направен избор за връчване на уведомлението на длъжника
чрез пощенска пратка, приложение намират условията за доставяне на
пощенски пратки, определени в Общи правила, приети с решение №581/
27.05.2010 год. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.
36 ал. 2 от ЗПУ. От друга страна не може да се игнорира обстоятелството, че
връчването на исковата молба на ответника представлява повторно
уведомяване на последния за предсрочната изискуемост на вземането. Тъй
като този факт е от значение за спорното право, той следва да се съобрази
като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Ответникът се счита за уведомен и когато предсрочната изискуемост на
вземането е съобщена на особения му представител, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в
решение № 198/18.01.2019г. по т.д. 193/2018г. I т.о. на ВКС: връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. С т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20 а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
5
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение
са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по
време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В
решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. е посочено,
че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК
може да се приеме, че предявяването на иска има характер на волеизявление
на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява
на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то моментът на
предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от
ответника по иска. В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т. о. също е прието, че исковата молба по чл. 422 ГПК може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
При това положение съдът приема за неоснователни доводите на
особения представител на ответника, че предсрочната изискуемост на
вземанията по договорното правоотношение не е била настъпила, тъй като не
е представено уведомление за предсрочна изискуемост, нито данни за
неговото връчване, както и че на поканата е отразено връчване на 21.01.2020г.
Съдът намира, че поставената резолюция „Връчване 21.01.2020“ и подпис,
представлява датата, на която на поканата е поставена резолюция да бъде
връчена, доколкото с уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК на *** ответницата е
поканена да получи именно горепосочената покана. Отразени са три дати на
посещение на адреса на ответницата-22.01.2020г., 29.01.2020г. и 04.02.2020г.,
като е отразено обстоятелството, че на адреса живее друго лице, което е
закупило къщата преди 3-4 години и не познава ответницата.
На основание гореизложеното, Съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 3750,47 лева главница, 190,93 лева договорна лихва за
периода 10.03.2019г.-18.02.2020г., 85,40 лева обезщетение за забава до датата
на настъпване на изискуемост за периода 10.03.2019г.-18.02.2020г., сумата от
147,94 лв. обезщетение за забава след изискуемост за периода 19.02.2020г.-
10.09.2020г., а за разликата до 113,10 лева обезщетение за забава до датата на
6
настъпване на изискуемост за периода 10.03.2019г.-18.02.2020г., искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Сумите се дължат ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда – 11.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е претендирал разноски за държавна такса в размер на 82,97 лева, 200
лева за депозит за вещо лице, 100 лева за юрк.възнаграждение, 300 лева за
депозит за особен представител, от които Съдът счита, че ответникът следва
да му репарира разноски в размер на 678,39 лева съразмерно с уважената част
от иска.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, Съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските от заповедното производство в общ размер на 130,54 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от
ГПК, че И. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и
***, сумата от 3750,47 лева главница, 190,93 лева договорна лихва за
периода 10.03.2019г.-18.02.2020г., 85,40 лева обезщетение за забава до датата
на настъпване на изискуемост за периода 10.03.2019г.-18.02.2020г., сумата от
147,94 лв. обезщетение за забава след изискуемост за периода 19.02.2020г.-
10.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 11.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, които суми представляват част от
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № *** по ч.гр.д.№***
по описа на РС-Плевен, като за разликата до претендираното обезщетение
за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 10.03.2019г.-
18.02.2020г., в размер на 113,10 лева, ОТХВЪРЛЯ иска КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Т. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от *** и ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 678,39 лева съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Т. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от *** и и ***, направените разноски в
заповедното производство в общ размер на 130,54 лева, съразмерно с частта
от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8