Определение по дело №342/2020 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 01.07.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

             ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                              мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА

   като разгледа докладваното от съдия Н. Янакиева въззивно гр.д.№ 342 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

         

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София чрез ст.юриск. П.С. против Определение № 1007 от 13.03.2020г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№4051/2019г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата чрез намаляването им от 500лв. до минималния размер.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че присъдените с решението разноски на ищцата в размер на 500лв. са неправилно определени и значително завишени. Посочва, че главният иск е за заплащане на обезщетение за извънреден труд, а другият иск е акцесорен, поради което следва да се определят разноски съобразно общият матереален интерес. Присъденото от районния съд възнаграждение от 500лв. било почти двойно и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото. Конкретният правен спор се отличава с ниска по степен правна и фактическа сложност, тъй като подобни казуси многократно са обсъждани и решавани от съдилищата. Между същите страни протичат няколко производства, което обосновава ниската фактическа сложност. Така възнаграждението следва да бъде съобразено единствено с размера на претендираното обезщетение.

Насрещната страна не е подала писмен отговор на частната жалба.

Настоящият състав намира следното:

Производството по гр.д.№ 4052/2019г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от С.В.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд в размер на  1567, 72 лв. за периода от 08.07.2016г. до 31.12.2018г. с правно основание чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 от ЗМВР, ведно със законната лихва при забава и иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 245, 63 лева обезщетение за забавено изпълнение.

Районният съд, с постановеното по делото решение, е присъдил на ищцата, чийто искове са изцяло уважени, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. като е изложил съображенията си, че този размер е към минималния, а по делото е имало повече от едно заседание. Тези мотиви следва да бъдат споделени.

Процесуалният представител на ищцата е изготвил искова молба, направил е своевременни, допустими и относими доказателствени искания, предприемал е необходимите процесуални действия в защита правата на ищцата и се е явявал във всяко едно съдебно заседание като не е ставал причина за отлагане на делото. Вярно е, че единият от предявените искове е акцесорен, но и спрямо правата по този иск пълномощникът е предприел необходимите процесуални действия чрез изменението му.

Освен това изрично е предвидено в ГПК, съответно - в наредбата, че при обективно съединяване на искове се дължи възнаграждение за всеки от тях.

          С оглед гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София против Определение № 1009 от 13.03.2020г. по гр.д. № 4052/2019г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото Решение №133/04.02.2020г. в частта за присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1009 от 13.03.2020г. по гр.д. № 4052/2019г. на Сливенски районен съд

 

 

Определението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: