О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 25.03.2021 год., гр.Провадия
Провадийският районен съд, на двадесет и пети март, две
хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско
дело № 1603 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството е образувано
по искова молба от Б.Ш.Х. с ЕГН **********, с адрес *** срещу община Дългопол.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства, на които се основават претендираните права:
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на дворно място от 1967г., находящо се в
с.Лопушна с площ 570 кв.м. съгласно нотариален акт № 121. том II, дело 631/1967
год.. Твърди, че през 1976г. със Заповед № 4464/11.08.1976г. са му отчуждени
220 кв.м. от дворното място за построяване на детска градина, за което получил
обезщетение.
Ищецът счита, че е
собственик на останалите 350 кв.м. от отчужденото му дворно място, но служители
от община Дългопол му обяснили, че му отчуждено цялото дворно място.
Ищецът твърди, че не
са му заплатени останалите 350 кв.м. от дворното място, затова подал молба с
вх.№ ОС-183/19.06.2017г. до Председателя на общински съвет Дългопол, с която
поискал да бъде обезщетен за отчуждените му 350 кв.м. от дворното място. На
14.09.2017г. получил отговор с писмо с изх.№ ОС-257/14.09.2017г., с което се
казвало, че ищецът бил обезщетен със сумата от 878.90 лева, която сума е
обезщетение само за 220 кв.м. и паянтова постройка, съгласно Заповед №
4464/11.08.1976 год.
Иска се съдът да
осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева за отчуждените
му със Заповед № 4464/11.08.1976г., но незаплатени 350 кв.м. от собственото му
дворно място с пл.№ 387, в кв.5 по плана на с.Лопушна съгласно нотариален акт №
121, том II. дело 631/1967 год..
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по
делото.
В него той излага, че
исковата молба е нередовна, тъй като не било ясно какво искане прави ищеца.
Дали предявения иск е осъдителен или установителен.
Исковата молба не отговаря
на императивните изисквания на чл. 127 ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК, като задължение
на ищеца е да изложи фактите от значение за спора и да формулира съответно на
тях искане до съда, но в случая това не е сторено еднозначно, ищецът е длъжен
да изложи обстоятелствата, на които основава иска и предмета на заведения иск.
Имот с пл. № 387 в кв.5
с.Лопушна (за част, от който претендира ищеца) е по предходния план на с.
Лопушна, а по действащия план представлява части от УПИ VII-за училище и УПИ
VIII за детски дом в кв. 11, които са публична общинска собственост на Община
Дългопол съгласно АОС № 114/10.12.1999 г. и АОС № 280 / 31.01.2002 г.
В действащия
кадастрален и регулационен план на с.Лопушна одобрен със Заповед № 2010 /
16.12.1987 г. са заснети имотни граници, които съвпадат с регулационните
граници на УПИ VII-за училище и VIII-за детски дом, което от своя страна
доказва, че Община Дългопол владее имотите описани в АОС в тяхната цялост от
преди 1987г. Сградите в имотите - училище в УПИ VII и детска градина в УПИ VIII
са заснети в действащия кадастрален и регулационен план на с.Лопушна към
момента на одобряването му - 1987 г., което е доказателство, че в УПИ VII -за
училище и в VIII -за детски дом в кв. 11 строителството е реализирано преди
1987 г.. Процесния имот е отреден за училище и детски дом през 1976г., при
действието на ЗТСУ /отм./ като отреждането е станало със Заповед № 3750 от
1976г. на председателя на ОНС - Варна, въз основа на която е издадена Заповед №
4464 от 11.08.1976год. на председателя на ИК на СОНС - с. Партизани, което
установява проведена на законово основание и по законен ред процедура по
отчуждаване на имота.
След отчуждаването на
имота са реализирани мероприятията, наложили отчуждаването, като в същия е
построена сградата на училището като в частта извън сградата са реализирани
благоустройствени мероприятия - тротоари, зелена площ, прокарани са
електропроводи и т.н. Предвид това размерите и границите на дворното място не
съществуват така, както са били към момента на одържавяване. Всичко това
показва, че реализираните на място предвиждания на плана засягат изцяло бившия
имот пл. № 387 в кв.5 и поради това няма възможност за образуване на
самостоятелен УПИ при условията на чл.19, ал.1, т.5 и т. 6 от ЗУТ.
Към момента на
депозиране на исковата молба границите на дворното място не съществуват, така
както са били към момента на одържавяването. Имота не съществува в тогавашния
си вид нито по плана, нито на място.
На собственика на
одържавения имот е изплатена сумата, представляваща определеното обезщетение.
Актът с който е определено обезщетението не е оспорен от ищец.
Иска се отхвърляне на
предявения иск.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявен е осъдителен
иск по чл.95 вр. с чл.98 ЗТСУ (отменен).
Съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл.
153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези
факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищцовата страна, че носи
доказателствената тежест да докаже, бил собственик на дворно място с пл.№ 387, в кв.5 по плана на
с.Лопушна съгласно нотариален акт № 121, том II. дело 631/1967 год., което е
отчуждено с Заповед № 4464/11.08.1976г., че са му заплатени пари само за
отчуждените 220 кв.м. и паянтова постройка, че стойността на незаплатените и
отчуждени 350 кв.м. от дворното място към момента на отчуждаване е 5000 лева.
Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника, че следва да
докаже, че отчуждителната процедура на процесното дворно място е
законосъобразна, че е заплатил на ищеца определеното в Заповед №
4464/11.08.1976г. обезщетение за цялото дворно място, че мероприятията, за
които е отчуждено са изпълнени.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че ищцовата
страна не сочи доказателства, че стойността
на незаплатените и отчуждени 350 кв.м. от дворното място към момента на
отчуждаване е 5000 лева.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на
спора.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.04.2021 год. от 10:45
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молбата и
отговора писмени доказателства.
НАПЪТСТВА
страните към
сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг
способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни
за тях.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна,
адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава
СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото
или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните на ищеца
чрез адв.В., а на ищеца и от отговора.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….