№ 2010
гр. Варна, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20233110116561 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от П. В. К. срещу С. М. Щ.
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена му от ответника на
12.08.2021 г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023 г., до окончателното заплащане на
претендираното парично обезщетение, както и на сумата от 2612,99 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2021 г. до 21.12.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че на 12.08.2021 г. около 00,55 часа ищецът бил на
касата в денонощен хранителен магазин на ул. „Шипка“ №18 в гр. Варна, откъдето
искал да закупи кутия цигари. Междувременно пред магазина го изчаквало такси. Пред
него на касата бил ответникът, който в този момент заплащал закупените от него стоки.
Докато заплащал покупките ответникът разговарял с касиерката Маруся Капинчева,
като разговора помежду им обаче се проточил и продължавал повече от необходимото
за заплащане и бавел ищеца. Тогава той помолил ответника да побърза, тъй като го
чакало такси. На отправените към него думи ответникът реагирал остро и агресивно,
обърнал се към ищеца и започнал да го ругае и използва нецензурни думи на английски
език. Накрая казал „Глупак, не ми се прави на отворен!“ и „Разбра ли ме?“. Ищецът
отговорил, че е разбрал, след което и той нагрубил ответника. Ответникът взел торбата
с покупките и тръгнал към изхода на магазина, но изведнъж се спрял, обърнал се и се
отправил към ищеца. Когато стигнал до него го хванал за гърлото и започнал да го бута
назад. Започнал да му нанася удари с ръце и крака в областта на тялото и главата.
Първоначално между двамата застанал друг служител в магазина - продавач-
консултанта Еленка Янкова, която се опитвала да ги разтърве, но била избутана от
ответника. Тогава в магазина влязла близка на ответника - Светослава Панчева, която
също се опитала да спре ответника да нанася удари на ищеца, но и тя не успяла. От
своя страна ищецът също се опитал да се защити като се опитвал да избута нападателя
си. Когато ответникът за пореден път се опитал да удари с крак ищеца, втория успял да
го хване за крака и загубвайки равновесие ответника паднал на земята. Веднага обаче
се изправил и продължил да нанася удари на ищеца с ръце и крака в областта на тялото
1
и главата, при което той паднал на пода, а Панчева успяла в този момент да издърпа
ответника към изхода на магазина и така нападението спрямо ищеца било
преустановено. В този момент дошли служители на „СОД Спартак“ ООД, извикани от
касиера Маруся Капинчева. След тях пристигнали и полицейските служители, които
установили самоличността на всички присъстващи.
С Решение № 140/26.01.2023 г., постановено по АНД № 5252/2022г. по описа на
Районен съд – Варна, 45 състав ответникът е признат за виновен в това, че на
12.08.2021 г. в гр. Варна причинил на ищеца лека телесна повреда, престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание „глоба“. Сочи се, че според изготвена в хода
на разследването СМЕ вследствие на нанесените удари с юмруци и ритници на
12.08.2021 г. ищецът е получил кръвонасядания и травматичен отток в областта на
дясната скула разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и тръвматичен отток по
вътрешната лигавична повърхонст на горната устна, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Навежда се довод, че нанесеният побой оставил траен отпечатък в съзнанието на
ищеца, защото освен причинените му телесни увреждания, които сами по себе си са
определили чувство на болка, същият е преживял и силен емоционален стрес.
Посегателството над личността му, случило се на публично място и пред очите на
много хора, довело и до чувство на унижение и срам. Ищецът търпял физически болки,
неудобство, случилото се е отразило на спокойствието и съня му, преживял е
психическа травма.
Поддържа се, че до настоящия момент на ищеца не е изплатено обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в
следствие на непозволено увреждане, извършено от ответника. Ищецът предявява и
акцесорна претенция за лихви за забава, а именно сумата от 2612,99 лева върху
главницата от 10 000 лв. за периода от датата на увреждането - 12.08.2021 г. до
20.12.2023 г.
При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът С. М. Щ. е депозирал в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на
исковата молба, с който се изразява становище за неоснователност на предявените
искове, като оспорва същите по основание и размер. Счита, че не са налице законовите
предпоставки на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране на неговата отговорност. Поддържа, че
справедливото обезщетение в случая, съобразявайки икономическите условия в
страната към датата на увреждането, периода му на продължителност, възрастта на
пострадалия към същия момент, вида и степента на увреждането, както и съдебната
практика и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, не надвишава сумата от 650 лв., доколкото към
датата на увреждането тази сума се равнява на МРЗ и не са налице многобройни
травматични увреждания. Намира претендирания размер от 10 000 лв. за прекомерен.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, поради
липса на лечение, което е в пряка връзка с продължителността на възстановителния
период, както и поради обстоятелството, че ищецът е отправил псувня преди
настъпване на инцидента, а също така е извършил действия в насока увреда здравето
на ответника, като му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, без които вероятно е
нямало да се достигне до този резултат. В този смисъл моли за отхвърляне на
предявените искове, а в условията на евентуалност след като съдът определи по
справедливост обезщетението за неимуществени вреди, да намали същото с 80%
поради съпричиняване на вредите от ищеца. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на назначената по делото комплексна съдебно-
медицинска и психологична експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
2
С доклада по делото, обективиран в Определение № 1904/14.02.2024 г. и приет
за окончателен с протоколно определение от 19.04.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК, вр. чл. 300 ГПК, е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се
от доказване, че с влязло в сила на 11.02.2023 г. Решение № 140/26.01.2023 г. по АНД
№ 5252/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 45 с-в, ответникът С. М. Щ. е признат
за виновен в това, че на 12.08.2021 г. в гр. Варна, причинил на ищеца П. В. К. лека
телесна повреда, изразяваща се кръвонасядания и травматичен оток в областта на
дясната скула, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от Наказателния кодекс, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130,
ал.1 НК.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Постановление от 21.12.2022г. по пр.пр. №
12176/2021г. на ВРП, Решение № 140 от 26.01.2023 г. по НОХД № 5252/2022г. по
описа на ВРС, 45 състав, Медицинско удостоверение № 836/2021 г., издадено от
Съдебна медицина – Варна.
Не се оспорва от ответника описаната в исковата молба фактическа обстановка,
а и от материалите по приобщеното АНД № 5252/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, 45 с-в, се установява, че процесният конфликт между страните се е случил около
00,55 часа на 12.08.2021 г. в денонощен хранителен магазин на адрес гр. Варна, ул.
„Шипка“ № 18, като ищецът помолил ответника на касата да побърза с покупките, тъй
като го изчаквал таксиметров шофьор пред магазина, тогава ответникът се обърнал и
приближил към него и започнал да се държи агресивно като го ругае на английски език
и обижда на български език, ищецът също изпсувал и ответникът тръгнал към изхода
на магазина, но се върнал, хванал за гърлото ищеца, започнал да го бута назад и да му
нанася удари с ръце и крака в областта на тялото и главата. Служител в магазина и
близка на ищеца се опитали да преустановят нападението, ищецът също се опитвал да
се защити като избута нападателя и го хване за крака, но едва след падане на пода на
ищеца след ударите на ответника и намеса на близката на ищеца, която издърпала
ответника към изхода на магазина, нападението било прекратено.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна
съдебно-медицинска и психологична експертиза се изясняват правнозначимите
обстоятелства, че естеството на получените от ищеца увреждания – оток и
кръвонасядания по лявата скула, контузно-разкъсна рана по лигавицата на горната
устна в дясно с оток и кръвонасядания около нея и контузия в областта на гръдния
кош, вследствие на насения му побой от ответника, не налага предприемане на лечение
и няма данни за възникнали усложнения във възстановителния процес. След анализ на
всички представени по делото медицински документи и извършен личен преглед на
ищеца вещите лица достигат до фактическия (доказателствен) извод, че ищецът се е
възстановил напълно от получените физически травми за период от две-три седмици,
като раната в областта на устните през първите дни предизвиква известно усещане за
болка при говор и хранене с не особено голям интензитет. Видно от заключението към
момента на провежданата експертиза ищецът е емоционално стабилен, с изключение
на единични остатъчни симптоми на посттравматичен стрес като кошмарни видения и
ситуационен страх. Според експертите в резултат на внезапния стрес след нанесения
побой и получените травматични увреждания ищецът е развил първоначално
симптоми на гняв, тревожност, раздразнителност, срам, потиснато настроение и
нарушен сън с кошмарни съновидения, както и страх от повторение на събитието.
Описаните симптоми са били по-силно изразени в продължение на една година в
рамките на периода на разстройство в адаптацията. Същите са от негативния регистър
и предвид техния интензитет и продължителност представляват психична травма за
3
пострадалия.
Изяснява се от свидетелските показания на водените от ищеца свидетели Р.Н.Н.
и М.Н.С., че макар уврежданията на ищеца да са били леки („понатъртен“ леко, „нищо
особено“) и той да не е страхлив човек, след процесния инцидент от лятото на 2021 г. е
имало промяна в неговото настроение и се е притеснявал да не се срещне отново с
ответника. Според св. Неделчев ищецът се срамувал да излиза на улицата, за да не му
се подиграват хората. Св. Самарджиев излага пред съда, че ищецът бил стресиран от
случилото се, което било изненадващо за него, без той да е провокирал с нещо
ответника. Свидетелства, че тогава не желаел да излиза навън, а понастоящем
продължавал да избягва да минава през ул. „Шипка“, където се случил инцидентът, тъй
като изпитвал някакъв страх.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд – Варна е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо
обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно)
основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответника,
извършен чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между
предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца), причиняване на неимуществени вреди,
причинно-следствена връзка между противоправното деяние, извършено от ответника,
и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно
(в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност
се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Тези обстоятелства следва да бъдат установени
от ищеца.
Както бе изяснено по-горе, безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване е, че ответникът е извършил виновно соченото от ищеца противоправно
деяние от 12.08.2021 г., за което е признат за виновен с влязло в сила на 11.02.2023 г.
Решение № 140/26.01.2023 г. по АНД № 5252/2022 г. по описа на Районен съд – Варна,
45 с-в. Следователно, спорът в настоящото производство се концентрира върху
последиците от деянието, а именно дали ищецът е претърпял вследствие на деянието
твърдените неимуществени вреди.
Фактът на последвалите от нападението на ищеца болки, страдания и негативни
психически преживявания се установява, както от събраните писмени доказателства –
медицинско удостоверение, издадено от компетентен здравен орган при УМБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД, и заключението по назначената комплексна съдебно-
медицинска и психологична експертиза, така и от събраните гласни доказателствени
средства, а именно – от разпита на свидетелите Р.Н.Н. и М.Н.С..
От посочените доказателствени средства се изяснява и правнорелевантното
обстоятелство, че е налице причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на ответника и травматичните увреждания, респ. с изживените от ищеца
болки и страдания, т.е. те не биха настъпили, в случай че ответникът не беше
извършил нападението срещу ищеца.
С оглед така приетите фактически положения и правни съображения при
съвкупната преценка на събрания доказателствен материал, настоящият съдебен състав
счита, че всички материални предпоставки за възникване на имуществена отговорност
за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане са установени по
делото.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
4
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, както и възрастта на увреденото лице, ръководейки се от обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на обезщетение.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца е причинена лека телесна повреда
от ответника, изразяваща се в кръвонасядания и травматичен оток в областта на
дясната скула, разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток по
вътрешната лигавична повърхност на горната устна, обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като възстановителният период е траел
един непродължителен период – две-три седмици, след който период ищецът напълно
се е възстановил от тези травматични увреждания, без да се е налагала хоспитализация
или предприемане на лечение. Макар и физическата болка от тези наранявания,
нанесени на ищеца от хулиганското поведение на ответника на обществено място пред
други хора, да е отшумяла след около две-три седмици, според заключението на
комплексната съдебно-медицинска и психологична експертиза, както и според
показанията на свидетелите, ищецът е изживял и психологична травма от преживения
внезапен стрес при увреждането на здравето му, изпитвал тревожност,
раздразнителност, срам и страх от повторна среща с ответника, бил е с потиснато
настроение, имал нарушения в съня и не е искал да излиза от вкъщи, които симптоми
са били по-силно изразени в продължение на една година от инцидента. Настоящият
съдебен състав при преценка на продължителността, интензивността на болките и
страданията, изпитвани от ищеца, предизвикания душевен смут, състояние на страх и
психично напрежение, намира, че следва да му бъде определено заместващо
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 4000 лв.
Неоснователно е своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца (т. нар.
„компенсация на вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Изяснено е по делото, че
ответникът е започнал конфликта с проявената към ищеца вербална агресия,
прераснала във физическа такава, като не може да се приеме, че нагрубяването му от
ищеца в отговор на отправените към него обиди и ругатни и опитът да се предпази от
ударите на ответника, представляват съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, което да води до намаляване на дължимото му се обезщетение. За да е
налице т. нар. „компенсация на вини”, следва на е налице противоправно поведение на
увредения, което е пряка и непосредствена (в необходимата причинно-следствена
връзка) причина за настъпване на вредоносните последици. Намаляването на
обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични
доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, в случай че по време
на инцидента ищецът е замълчал и не е отговорил на нецензурните обиди на ответника.
Очевидно е, че ответникът е инциирал конфликта със словесни атаки и арогантно
отношение и настоящият съдебен състав не възприема защитната му теза, че
неприемливото му хулиганско поведение, демонстриращо превъзходство над
личността на ищеца, не би се проявило и не би се стигнало до физическата
саморазправа, ако ищецът бе си премълчал. В този смисъл съдът приема, че ищецът не
е допринесъл с поведението си за настъпването на травматичните му увреждания от
нанесения побой от ответника.
5
С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от
4000 лв., а да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.
като неоснователен.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата,
считано от датата на деликта – 12.08.2021 г., тъй като при причиняване на вредоносен
резултат от непозволено увреждане, делинквентът изпада в забава от момента на
извършване на противоправното деяние, без да е нужна покана – чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД е основателен и следва
да бъде уважен за сумата от 1046,65 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, изтекла за исковия период от 12.08.2021 г. до 21.12.2023 г.,
изчислена съобразно определения от БНБ основен лихвен процент за процесния
период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта. Следователно, за разликата
до пълния предявен размер от 2612,99 лв. акцесорната претенция за мораторна лихва
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в тежест на
ответника следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 400 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на адвоката,
предоставил безплатната правна помощ на ищеца в настоящото производство, а на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника има право на сторените от него разноски в
размер на сумата от 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира, че съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото платеното в брой адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лв. на процесуалния представител на ответника, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 02.02.2024 г., не се явява
прекомерно, като за определяне на дължимия размер адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, предоставил му безплатна правна помощ,
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, съдът е изходил от същия размер.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83,
ал. 1, т. 4 ГПК да заплати дължимата държавна такси и разноски по делото съобразно
уважената част от предявените искове, а именно в размер на 401,92 лв. за дължима
държавна такса и разноски за изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и
психологична експертиза.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П. В. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ***, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на нанесена му от ответника
на 12.08.2021 г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.12.2023 г., до окончателното заплащане на
претендираното парично обезщетение, както и на сумата от 1046,65 лв. (хиляда и
четиридесет шест лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.08.2021 г. до 21.12.2023 г., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата
над присъдената сума от 4000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1046,65 лв.
до пълния предявен размер от 2612,99 лв.
6
ОСЪЖДА С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М. Х. П., ЕГН
**********, със служебен адрес ***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на ищеца П. К. В.
безплатна адвокатска помощ по исковото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ***, да заплати на С.
М. Щ., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. М. Щ., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 401,92 лв.
(четиристотин и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща дължими
държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7