Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…………2022 г., гр.
Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І – ви тричленен състав,
в публично
заседание на деветнадесети май през 2022 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова КАНД № 951 по
описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/
вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от Регионална
инспекция по околната среда и водите – Варна, представлявана от директора инж.
В. К. срещу
Решение № 326/04.03.2022 г. по НАХД № 5385/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна, І състав, с което е отменено наказателно постановление №**********-70/05.10.2021г.
на директора на РИОСВ –Варна, с което на „ДТХ“ ООД, ЕИК ********, на основание
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 135, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Оспорва се с
основанията на чл.348, ал.1, т.1 от НПК приложим на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че постановеното от Районен съд - Варна решение е в противоречие
с материалния закон. Аргументира се, че нарушението е безспорно извършено и
доказано, предвид липсата на предоставена информация за дейност с отпадъци,
доколкото до края на деня, в който е започнал превоза – 11.06.2021г.
дружеството не е изпратило на електронната поща на инспекцията копие от
попълнен формуляр по Приложение VII от Регламент 1013/2006, подписан в
поле 12. Сочи, че правилно е определена датата на извършване на нарушението, а
именно до последния час на деня, в който е започнало натоварването, а именно
11.06.2021г., а не както е приел съда – 12.06.2021г., в който ден няма
натоварване. Моли решението на Районен съд-Варна да се отмени и да се потвърди
наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуален представител –
ст. юриск. К. поддържа жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – „ДТХ“ ООД, гр. Варна чрез
процесуален представител – адв. М. Д. в писмен отговор оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли въззивното Решение да бъде оставено в сила. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора и претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно постановено, поради което
пледира за оставянето му в сила.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения
срок и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Дружеството – ответник по касация е санкционирано за
нарушение на чл.135, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗУО, вр. чл. 48, ал.1 от същия
закон и чл. 22, ал.4 от Наредба №1 за реда и образците, по които се предоставя
информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични
регистри. С НП № **********-70/05.10.2021г. издадено
от директора на РИОСВ - гр. Варна му е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000,00 лева на основание чл. 135, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. чл. 53, ал.1
и чл. 83, ал.1 от ЗАНН. Изпълнителното деяние е осъществено като дружеството не
подало информация за извършен трансграничен превоз на отпадъци в
законоустановените срокове /изпращане на Анекс 7 по електронна поща, не
по-късно от деня на натоварване/. Нарушението е установено с писмени документи –
справка от Националния координационен център с вх.
№04-00-1034/А857/17.06.2021г., Анекс 7 и ЧМР-товарителница, Констативен
протокол №014538/23.06.2021г. Въз основа на събраните писмени документи и след
събиране и на гласни доказателства, районният съд е приел, че дружеството
безспорно е извършило нарушението и правилно е било санкционирано по реда на
ЗУО. Независимо от горното е приел, че в НП не е посочена датата на извършване
на нарушението, а само датата на установяването му – 11.06.2021г., която дата е
посочена в АУАН като дата на извършване на нарушението. Приел е, че дори да се
приеме, че посочената в НП дата е дата не само на установяване, но и на
извършване на нарушението, последната не е определена правилно от
административнонаказващия орган. Предвид установеното нарушение, изразяващо се
в бездействие, датата следва да бъде в деня, следващ този, в който дължимите
действия е следвало да бъдат извършени, а именно 12.06.2021г. С горните мотиви въззивният съд е отменил
процесното НП.
Решението на
Районен съд-Варна е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което, в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Наведените в касационната жалба доводи за съставомерност на извършеното са неоснователни и не обосновават наличие на касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Неоснователен е основният касационен довод, че въззивният съд неправилно е приел като дата на извършване на деянието - 12.06.2021 г., вместо - 11.06.2021 г. Задължението на дружеството, регламентирано в чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, е да изпрати копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 г. подписано в поле 12, не по – късно от деня на натоварване, който в процесния случай е 11.06.2021 г. При положение, че се касае да задължение, което следва да бъде изпълнено в определен срок, на следващият ден след изтичането му е налице неправомерно поведение от страна на задълженото лице. Нарушението е извършено чрез бездействие - неизпълнение в рамките на законово определения срок, поради което на практика на 12.06.2021 г. е било формално осъществено.
Независимо от изложеното, решението на ВРС като краен резултат е правилно.
Отговорността на юридическото лице е ангажирана в качеството му на получател на отпадъци по Регламент № 1013/2006, като съобразно правилото на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 1/2014 г., в сила към момента на извършване на нарушението и съставяне на АУАН, лицата, уреждащи превози, внос и получателите на отпадъците, в случаите, когато не се изисква нотификация, са били длъжни да изпратят до РИОСВ по местоназначението на отпадъците по електронна поща не по-късно от деня на натоварването копие от попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (EO) № 1013/2006 г., подписан в поле 12. С настъпилото изменение, в сила от 01.10.2021 г., текстът на разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от подзаконовия нормативен акт е променен, при което в случаите, за които не се изисква нотификация за превози на отпадъци или внос по Регламент (ЕО) № 1013/2006 от страна на получателите на отпадъците, в каквото качество е ангажирана отговорността на дружеството, по електронна поща до РИОСВ по местоназначение на отпадъците не по-късно от един ден от деня на натоварването следва да бъде изпратено копие на попълнен формуляр по образец съгласно Приложение № 52. При това положение се налага извод, че с редакцията на чл. 22, ал. 4 от наредбата, която е в сила към датата на издаване на наказателното постановление, е отпаднало обсъденото по-горе задължение за получателя на отпадъците, съответно е отпаднала и наказуемостта за това, че търговецът не е изпратил до РИОСВ по електронна поща не по-късно от деня на натоварването копие на попълнен формуляр по Приложение VII. В новата редакция на чл.22, ал.4 от Наредбата се съдържа друго по вид задължение, но то се въвежда за първи път, считано от 01.10.2021 г. и към датата, възприета за момент на осъществяване на нарушението, такова обективно не е съществувало. При положение че съгласно сега действащата нормативна рамка отпада наказуемостта за допуснатото от страна на жалбоподателя неизпълнение, приложение следва да намери принципът на "по-благоприятния закон", в резултат на което правилно районният съд е отменил наказателното постановление.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение
извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл.
218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото касационният ответник има
право на разноски. В случая обаче искането се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършени такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение І-во от АПК и чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 326/04.03.2022
г. постановено по АНД № 5385/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
2.