РЕШЕНИЕ №
341
гр. Бургас, 24.01.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6933/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на В.А.А.,***, с която претендира осъждане
на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, да
му заплати следните суми: 1482 лева – главница за допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен
на 228 часа извънреден труд за периода 19.08.2016-19.08.2019 год., и 180,87
лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 30.10.2016-18.08.2019
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от подаване на исковата молба – 19.08.2019 год., до
окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
В
проведеното по делото на 22.01.2020 год. открито съдебно заседание ищецът е
изменил предявените искове, като е увеличил размера на главницата от 1482 лева
до 1555,19 лева и е намалил размера на обезщетението за забава от 180,87 лева
до 176,67 лева.
Правните
основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл.
178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът
оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през процесния
период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът В.А. е заемала длъжността „...........“ в ГКПП-Аерогара Бургас – ГПУ-Летище
Бургас към РДГП – Аерогари София, която е на структурно подчинение на ответната
ГДНП, и през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени, включително
и през нощта – за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
основателен. Съгласно чл. 176 и 179, ал. 1, ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни такива,
и се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение; в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Според чл.
178, ал. 1, т. 3, ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1, ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 %-тно увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9, ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 год. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат възможност държавните служители в
МВР да полагат труд и през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две
наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а
впоследствие и в периода 11.07.2016-02.08.2016 год.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год.
(отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. представлява
празнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която следва
да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че случаят засяга
полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му по различен начин
от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете
положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до
недопустимо поставяне в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица.
В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). От
приетото по делото експертно заключение се установява, че през процесния период
ищецът е положил общо 1554 часа нощен труд, които, преизчислени с
коефициента 1,143, се равняват на 1776.22 часа дневен труд, т. е. налице е
разлика от 222.22 часа, за които на ищеца се дължи допълнително парично
възнаграждение от 1555,19 лева.
Ответникът
не е провел насрещно доказване, за установяване извършено частично или пълно
плащане на тази сума, поради което съдът намира, че главният иск следва да бъде
уважен изцяло, ведно с присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът намира
за основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава за периода до подаване
на исковата молба. Предвид липсата на извършено от ответника плащане на
дължимата главница, на ищеца се дължи и обезщетението за забава, чийто размер е
установен от вещото лице – 176,67 лева, т. е. претенцията е основателна.
Основателността
на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни
разноски от 380 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК
и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати на БсРС държавна такса
върху уважените искове, в размер от 112,21 лева, както и разноски за вещо лице
– 200 лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на В.А.А., ЕГН **********, с адрес
***, следните суми: 1555,19 лева – допълнително възнаграждение за 222.22 часа извънреден труд, положен през периода 19.08.2016-19.08.2019 год.
на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът В.А.
е заемала длъжността „....“ в ГКПП-Аерогара Бургас към РДГП-Бургас при
ответната главна дирекция, и 176,67 лева – сборно обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 30.10.2016-18.08.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 1555,19 лева, начиная от 19.08.2019
год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ,
със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на В.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни
разноски в размер от 380 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към
МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в
размер от 112,21 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, да заплати на
Бургаския районен съд разноски в размер от 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок, считано от 24.01.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ