РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3102 от 13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1587/2018 г.
от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от А. Д. Т., гражданин на
Република Гърция, роден на *** г., и Д. А. Т., ЕГН **********, против Ж. Й.
Л., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН **********:
- иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, имащ за предмет да се
признае за установено по отношение на първия ответник, че договорът за
доброволна делба на недвижим имот от 14.09.2004 г., сключен между Ж. Й. Л.
и Я. Б. Т. е нищожен поради неучастие на съсобственика А. Д. Т.;
- иск с правно основание чл. 108 ЗС, имащ за предмет признае за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ½
ид.ч., а поотделно по ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1970.4261, находящ се в гр. София, район Витоша, ж.к. ***, ул. „***“,
№ 7, с площ от 500 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори:
68134.1970.233, 68134.1970.908, 68134.1970.263, 68134.1970.4262,
18134.1970.261 и да осъди ответниците да им предадат владението на така
описания недвижим имот.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците - А.
Д. Т., гражданин на Република Гърция, жител на гр. ***, роден на *** г. и Д.
А. Т., ЕГН **********, да заплатят на ответника Ж. Й. Л., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от
2 900 лева.
С определение № 11173 от 15.07.2020 г., постановено по гр.д. №
1587/2018 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил
молбата на ищците, инкорпорирана в подадената въззивна жалба за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
С определение № 264293 от 13.11.2020 г., постановено по гр.д. №
1587/2018 г., по реда на чл. 250 от ГПК от Софийски градски съд е отхвърлил
молбата от ищците за допълнение на първоинстанционното решение.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло от ищците А.
Д. Т. и Д. А. Т., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателите поддържат, че събраните по делото доказателства
установяват основателността на предявените искове, поради което молят
въззивния съд да отмени решението и вместо това да уважи предявените
искове.
Молят да им се присъдят направените деловодни разноски.
Насрещната страна Ж. Й. Л., ЕГН ********** е подала отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Насрещната страна Н. С. Н., ЕГН ********** не е подал отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК и не е изразил становище по основателността на
въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
2
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищците – А. Д. Т., гражданин на Република Гърция, жител на гр. ***,
роден на *** г. и Д. А. Т., ЕГН ********** са предявили против Ж. Й. Л., ЕГН
********** и Н. С. Н., ЕГН **********:
- иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН, който да се признае за
установено по отношение на първия ответник, че договорът за доброволна
делба на недвижим имот от 14.09.2004 г., сключен между Ж. Й. Л. и Я. Б. Т. е
нищожен, тъй като в делбата не е участвал първия ищец като съсобственик;
- иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с който да се признае по
отношение на ответниците, че са собственици на ½ ид.ч. /по ¼ всеки един/ от
недвижим имот, находящ се в гр. София, район Витоша, кв. ***, ул. „***“, №
7, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1970.4261, с площ от
500 кв.м., при съседни поземлени имоти с идентификатори: 68134.1970.233,
68134.1970.908, 68134.1970.263, 68134.1970.4262, 18134.1970.261 и да осъди
ответниците да им предадат идеалната част върху така описания недвижим
имот.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че:
- първият ищец А. Д. Т. е сключил през 1990 г. граждански брак с Я. Б.
Т., от който е роден вторият ищец Д. А. Т., имащ качеството на наследник по
закон на починалата през 2007 г. Я. Б. Т., ЕГН **********;
- през 1993г. Я. Б. Т. и А. Д. Л. са придобили по силата на договор за
покупко-продажба правото на собственост върху недвижим имот в равни
части, по ½ идеална част от поземлен имот, представляващ неурегулираното
дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на кв.
***, съставляващо имот пл. № 262 по кадастралния план на гр. София, кв.
***, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда;
- с нотариален акт № 176 от 12.12.1996 г. А. Д. Л. и нейният съпруг Й.
Н. Л. са прехвърлили с договор за дарение на дъщеря си Ж. Й. Л.
притежаваната от тях ½ идеална част от недвижимия имот;
- гражданският брак между първият ищец и Я. Б. Т. е прекратен със
съдебно решение, постановено от гръцки съд, което е било предмет на
екзекватура и признато по надлежния ред на територията на Р. България;
- с договор от 14.09.2004 г. Ж. Й. Л. и Я. Б. Т. са извършили доброволна
делба на притежавания от тях в съсобственост недвижим имот,
представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. ***,
ул. „***“ № 7, със застроена площ от 43 кв.м., заедно с поземлен имот, в
който е построена сградата, целият с площ от 1050 кв.м., съставляващ имот с
пл. номер 262 от квартал 24 по плана на гр. София, в местността „в.з.
3
Киноцентъра III част – разширение“;
- в дял на Ж. Й. Л. е поставен първият етаж от описаната двуетажна
сграда, ведно с целия таван на сградата, ведно с 2/3 ид. ч. от общите части на
сградата, ведно с цялото дворно място, в което е построена сградата;
- в дял на Я. Б. Т. е поставен вторият етаж от същата двуетажна
жилищна сграда, ведно с 1/3 идеални части от общите части на сградата, с
ползване на тоалетната под стълбището на втория етаж;
- с договора е запазено правото на ползване на П. К. Д., съобразно
нотариален акт № 176 от 12.12.1996 г.;
- за уравнение на дяловете Ж. Й. Л. се е задължила да заплати на Я. Б. Т.
сумата от 9 000 лв. в срок до 14.09.2007 г.;
- Я. Б. Т. е починала през 2007 г., а Ж. Й. Л. е обособила по надлежния
административен ред от дворното място самостоятелен УПИ с
идентификатор 68134.1970.4261, който е продала с нотариален акт на Н. С. Н.,
ЕГН **********;
Първият ищец твърди още, че съпругата му по време на брака е
придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място и
сградата, поради което е възникнала съпружеска имуществена общност,
която с прекратяването н брака се е трансформирала в дялова при равни
части ¼ за всеки от съпрузите.
Поддържа, че договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като
съсобственик не е участвал в делбата, а след смъртта на Я. Б. Т. по силата на
наследственото правоприемство вторият ищец е придобил ¼ ид.ч. от правото
на собственост върху първоначалния имот от 1050 кв.м. и върху втория
допълнително обособен от него имот, прехвърлен на втория ответник.
Поискали са съдът да постанови решение, с което да уважи исковете и
да им се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът - Н. С. Н., ЕГН ********** е подал отговор на исковата
молба /л. 96 по гр.дело № 1587/2018г. на СГС/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
че:
- А. Д. Т. не е могъл да придобие право на собственост върху
процесните имоти, тъй като е чужденец и към датата на покупко-продажбата
и до прекратяването на брака с Я. Б. Т. не искал и не е получил необходимото
за това разрешение от министъра на финансите, съгласно чл. 29 от ЗС.
Ответникът - Ж. Й. Л., ЕГН ********** е подал отговор на исковата
молба /л. 99 по гр.дело № 1587/2018г. на СГС/, с който оспорил
основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи,
4
че А. Д. Т. не е придобил право на собственост върху процесните имоти
поради установената в закона забрана на чужденците да притежават земя и
сгради и отсъствието на надлежно разрешение от министъра на финансите за
придобиването им.
При условията на евентуалност е направила възражение, че е придобила
по давност правото на собственост върху имота, който е получила в дял,
съгласно договора за доброволна делба от 14.09.2004 г.
Поискала присъждане на направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти, които не се оспорват от ищците с въззивната жалба.
По делото е представен нотариален акт № 93 от 02.09.1993 г. /л. 18/, от
който се установява, че П. К. Д. и Д. Д. Д. са прехвърлили с договор за
покупко-продажба на дъщеря си А. Д. Л. и на Я. Б. Т. по ½ идеална части от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ неурегулирано
дворно място, цялото с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на кв.
***, местността „Синьовец“, съставляващо имот пл. № 262, кад. лист 640 от
кадастралния план на гр. София, кв. ***, ведно построената двуетажна
жилищна сграда с площ от 43 кв.м.
С договор за дарение, извършен с нотариален акт № 176 от 12.12.1996 г.
/л. 20/ А. Д. Л. и нейният съпруг Й. Н. Л. са прехвърлили на дъщеря си Ж. Й.
Л. притежаваната от тях ½ идеална част от правото на собственост върху
имота.
Първият ищец А. Д. Т. и Я. Б. Т. са сключил на 23.05.1990 г. граждански
брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 3050 от длъжностното
лице по гражданското състояние на Общински народен съвет „Люлин“.
От брака е роден вторият ищец Д. А. Т..
5
След прекратяването на брака, с договор за делба на недвижим имот от
14.09.2004г. /л. 25/ Ж. Й. Л. и Я. Б. Т. са прекратили съсобствеността върху
недвижимия имот - двуетажна жилищна сграда и дворно място, като в дял на
Ж. Й. Л. е поставен първия етаж от двуетажна сграда, състоящ се от дневна с
кухненски бокс, баня и други сервизни помещения, заедно с тоалетна под
стълбището за втория етаж, ведно с втори отделен вход за първия етаж, ведно
с целия сутеренен етаж на сградата, състоящ се от една стая и складово
помещение, ведно с целия таван на сградата, ведно с 2/3 идеални части от
общите части на сградата, ведно с цялото дворно място, в което е построена
сградата с площ 1050 кв.м.
В дял на Я. Б. Т. е поставен вторият етаж от двуетажна жилищна сграда,
състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, ведно с 1/3
идеални части от общите части на сградата с ползване на тоалетната под
стълбището на втория етаж.
С договора е запазено правото на ползване на П. К. Д., съобразно
нотариален акт № 176 от 12.12.1996 г.
За уравнение на дяловете е уговорено Ж. Й. Л. да заплати на Я. Б. Т.
сумата от 9 000 лв. в срок до 14.09.2007 г.
Я. Б. Т. е починала на 24.08.2007 г. и вторият ищец е наследник по
закон.
Ж. Й. Л. е обособила от дворното място два самостоятелни УПИ, като с
договор за покупко – продажба, извършен с нотариален акт № 167 от
11.11.2011 г. /л. 25/ е прехвърлила на втория ответник правото на собственост
върху обособения УПИ с идентификатор 68134.1970.4261.
В първата инстанция е прието заключението на извършена техническа
експертиза /л. 189/, от което се установява, че недвижимият имот с пл. номер
262, кад. лист 640 от кад. план на гр. София, кв. ***, е идентичен с имоти с
идентификатори 68134.1970.4261 и 68134.1970.4262, като и двата имота
произлизат от поземлен имот със стар пл. номер 262, кад. лист 640 от кад.
план на гр. София, кв. ***.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадена от ищците
6
жалба и спорът се концентрира до основателността на предявените искове.
По първия предявени иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗН във вр.
с чл. 34, ал. 2 от Закона за собствеността:
Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗН, Когато делбата е
извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна, а
разпоредбата на чл. 34,ал. 2 от ЗС изрично предвижда, че разпоредбите за
делба на наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот.
По втория иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съгласно който
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това:
С тази разпоредба защитата на правото на собственост се постига чрез
защитата на правомощието владение, като едно от основните правомощия на
собственика.
Ищец по иск с правно основание чл. 108 от ЗС може да бъде само
собственикът, респективно носителят на ограниченото вещно право.
Ответник по иска може да бъде всяко лице, което владее или държи
чуждата вещ без да има основание за това. То е владелец по смисъла на чл. 68
от ЗС и упражнява фактическа власт върху веща, която държи лично или чрез
другиго, като своя или е държател, когато също упражнява фактическата
власт върху веща, но не я държи като своя.
Понятието основание, употребено в чл. 108 от ЗС следва да се разбира
като наличието на всякакви юридически факти или субективни права,
изключващи неправомерността на владението или държането от ответника.
Предявените искове ще следва да се уважат когато ищецът докаже, че е
титуляр на правото на собственост, основанието от което произтича и факта,
че към момента на предявяване на иска ответникът владее или държи
неговата вещ.
7
Въпросът за основателността на исковете, предмет на настоящото
производство предпоставен от въпроса дали първият ищец по силата
възмездния придобивен способ, осъществил се по време на брака с Я. Б. Т. е
възникналата СИО, а след нейното прекратяване е придобил ¼ ид.ч. от имота
с площ от 1050 метра, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда?
Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд,
че ищецът А. Д. Т., като чужденец - гражданин на Р. Гърция не е придобил по
силата на брака и СИО, а след нейното прекратяване идеална част от правото
на собственост върху имота, предмет договора за продажба от 1993 г.
Това е така, защото разпоредбата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
Конституцията на Р. България, в редакцията от 1991 г. до изменението с ДВ,
бр. 18 от 2005 г., в сила от 1.01.2007 г. е установявала забрана чужденците и
чуждестранните юридически лица да придобиват право на собственост върху
земя освен при наследяване по закон, в който случай те следва да прехвърлят
собствеността си.
При определени със закон условия чужденците и чуждестранните
юридически лица са могат да придобиват право на ползване, право на строеж
и други вещни права.
Разпоредбата на чл. 29 от Закона за собствеността в редакцията от 1990
г. до прекратяването на брака през 2000 г. е предвиждала чуждите граждани с
местожителство в чужбина да могат да придобиват недвижим имот в страната
само с разрешение на министъра на финансите.
Такова разрешение не е било поискано и не е било издадено на първия
ищец, поради което и последният не се е легитимирал като съсобственик с
право да участва в делбата, независимо дали ще е доброволна или съдебна.
Договорът за доброволна делба е сключен на 14.09.2004 г. и дори да се
признаеше, че първият ищец по силата на СИО и нейното прекратяване се е
легитимирал като титуляр на ¼ ид.ч. от правото на собственост, това
обстоятелство не променя извода за неоснователност на ревандикационния
иск.
Това е така, защото ответникът Ж. Й. Л. с отговора на исковата молба е
направил правопогасяващото възражение, че е придобила по давност,
8
респективно всеки един от ищците е изгубил ¼ ид.ч. от правото на
собственост върху УПИ с идентификатор идентификатор 68134.1970.4261.
Доказателтвата сочат, че ответникът Ж. Л., считано от 14.09.2004 г. е
манифестирала и осъществила непрекъснато и спокойно владение върху
цялото дворно място и първият етаж от двуетажната жилищна сграда,
съобразно индивидуализацията, направена с договора за доброволна делба и е
придобила по давност правото на собственост.
С оглед на изложеното предявените искове са неоснователни, както и
неоснователна е въззивната жалба, поради което следва да се потвърди
изцяло обжалваното решение.
По разноските:
С оглед изхода на делото всеки един от ищците, поотделно следва да
заплати на ответника Ж. Й. Л., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 750 лева с включен ДДС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3102 от 13.05.2021 г.,
постановено по гр.д. № 1587/2018 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ищите А. Д. Т., гражданин на Република Гърция, жител на
гр. ***, роден на *** г. и Д. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, поотделно да заплатят на Ж. Й. Л., ЕГН **********, деловодни
разноски, в размер на сумата от 750 лева с включен ДДС.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9