Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК във вр. с чл.317 от ГПК. С Решение № *5 от 12.02.2014 година, постановено по ГР.Д.№802 по описа за 2013 година на Павликенски районен съд, на основание чл. 344, ал.1, т.2 и ал.3 от КТ са отхвърлени предявените от М. С. С., ЕГН-*, с адрес от с. М., община П., ул.„*” № *, против К. ЗА С. У. – гр. П., с адрес гр. П., ул.„Л. К.” №*, обективно кумулативно съединени искове за отмяна на Заповед №* от 18.10.2013 година на Директора на К. за С. У.; за възстановяване на ищцата на предишната работа; за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 3 456 лв., като неоснователни и недоказани. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от М. С. С., чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението - допуснати процесуални и правни нарушения. Изложени са доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно, и да бъдат уважени предявените искови претенции. Претендират се разноски. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Постъпил е отговор от насрещната страна в законоустановения срок. Заето е становище, че депозираната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно и обосновано. Изложени са съображения във връзка с това становище. Направено е искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдено обжалваното решение. Съдъткато взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са искови претенции: за признаване уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; за обезщетение поради незаконно уволнение за периода, през който ищцата е останал без работа, за срок от шест месеца, считано от уволнението; и за обезщетение поради забавено изпълнение на парично задължение. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Предявеният иск е процесуално допустим. Спазен е преклузивния срок, визиран с разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ във вр. с ал.2, т.1, предложение първо на чл.358 от КТ. Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за неправилно. Крайният извод на въззивната инстанция е, че исковите претенции са основателни и доказани. За този извод съдът е мотивиран от следното: Районният съд е обсъдил част от събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях, с изключение на съдържанието на „Заповедта за уволнение” и на съдържанието на „Докладна записка” от 15.10.2013 година – л.15 и л.16 от представените от ответника към отговора на исковата молба „Документи” на ищцата. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, които районният съд е обсъдил, с посочените изключения, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства, обсъдени от районния съд, с посочените изключения. Освен това въззивната инстанция чрез приетите по делото писмени доказателства приема за установено от фактическа страна следното: От съдържанието на процесната „Заповед №* от 19.10.2013 година” настоящият състав установява, че същата съдържа посочване на правни норми от КТ и в частта „Фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение” е посочено само „неспазване на Етичния кодекс на работещите с деца на ЗАЗД”, след което е възпроизведен дословно текста на т.3 от задълженията, поети от ищцата във връзка с посочения кодекс, както и е посочена дата, на която е извършено нарушението. Други конкретни факти - какво точно е извършила ищцата на посочената дата, няма вписани. Приетите като писмени доказателства в първоинстанционното производство документи „Докладна записка” от 15.10.2013 година; и „Протокол за проведена екипна среща” от 03.10.2013 година, приложени на л.15-л.16 и л.17 от представените от ответника към отговора на исковата молба „Документи” на ищцата, са частни свидетелстващи, удостоверителни документи, издадени от управителя на ДДУИ, където е изпълнявала трудовата си функция ищцата. Посочените документи могат да имат обвързващата доказателствена сила само по отношение на съдържащите се в тях неизгодни за издателя си факти. Такива факти те не съдържат. Фактите, които съдържат, са „изгодни” за издателя факти. Изложеното обосновава извод, че чрез съдържанието на посочените документи съдът не може да приеме за осъществили се описаните в тях факти. Освен това чрез съдържанието им не е удостоверено нито едно конкретно действие, извършено от ответницата. В частта, в която е отразено, че след разговор с децата, които потвърдили, че ищцата си е позволила да бие детето, имат характер на свидетелски показания. Поради което са недопустими доказателствени средства относно това какво са казали децата. Процесният „Нощен рапорт 2/3 окт.13 г.”-л.19 от представените от ответника към отговора на исковата молба „Документи” на ищцата, дори да има, с оглед задължението на лицата, които са го съставили, да удостоверяват чрез писмен рапорт определени факти и обстоятелства, обвързващата доказателствена сила относно фактите, които удостоверява, не съдържа удостоверяване на нито едно конкретно действие, извършено от ищцата. Във въззивното производство са приети като писмени доказателства два документа: „Отчетна форма за явяване, неявяване на работа през месец октомври 2013 г., К. за С. У. ДДУИ - с. М.”, съставил управителя на ДДУИ-л.30 от въззивното дело, чрез съдържанието на която се установява, че на работа на 2/3.10.2013 г. е била санитарката В.М.; и „Служебна бележка от 11.04.2014 година на Агенция по заетостта”- л.26 от въззивното дело, чрез съдържанието на която се установява, че от 29.10.2013 година и към датата на издаване- 11.04.2014 година, ищцата е безработна. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на обсъдените от районния съд доказателства, също приема за установени, с посочените изключения, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявените кумулативно обективно съединени искови претенции са с правно основание:обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, а обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ ичл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. По отношение на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Уволнението е незаконно, а заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание, е незаконосъобразна. До този извод съдът стига по следните съображения: При спор за законността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на законосъобразността на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, в тежест на работодателя е да докаже, че са спазени разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.195, ал.1 от КТ. Разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.195, ал.1 от КТ са императивни. Неспазването им е абсолютно основание за отмяна на дисциплинарното наказание „уволнение” и на заповедта, с която е наложено. Не е необходимо като основание за признаване незаконността на дисциплинарното наказание уволнение и неговата отмяна в исковата молба да е посочено неспазването на посочените разпоредби. Съдът следи служебно за тяхното прилагане. Аргумент за изложеното по отношение на чл.193, ал.1 от КТ е разпоредбата на ал.2 на чл.193 от КТ, която гласи: ”Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество”. Аргумент за изложеното по отношение на чл.194, ал.1 от КТ е факта, чесроковете са преклузивни. Това е така, защото тяхното неспазване води до погасяване дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респективно до погасяване правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание. За спазването на преклузивните срокове съдът следи служебно. Аргумент за изложеното по отношение на чл.195, ал.1 от КТ е, че съдът е длъжен да осъществява съдебния контрол само в рамкитена посочените в заповедта конкретни обстоятелства, характеризиращи действието или бездействието, като нарушение на трудовата дисциплина със съществените му признаци от обективна и субективна страна. В настоящия казус при издаване на атакуваната заповед са спазени императивните изисквания, визирани в чл.193, ал.1 от КТ и чл.194, ал.1 от КТ, а именно: Изискани са обяснения от ищцата преди налагане на дисциплинарното наказание. Ищцата е дала обяснения, като не е признала да е извършила нарушение на трудовата дисциплина. Обстоятелства, установени чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства „Покана” и „Писмено обяснение” – л.13 и л.14 от представените от ответника към отговора на исковата молба „Документи” на ищцата. Процесната заповед е издадена преди изтичане на визираните с разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ двумесечен преклузивен срок от откриване на нарушението и едногодишен преклузивен срок от извършването му. Твърди се, че нарушението е извършено на 02.10.2013 година. “Откриване на нарушението” по смисъла на чл.194, ал.1 от КТ е моментът, от който работодателят е узнал за извършеното нарушение, времето и мястото на извършване му, както и е узнал за конкретния извършител. В настоящия казус това е 15.10.2013 година. Обстоятелства, установени както чрез приетите по делото писмени доказателства „Докладна записка” – л.15 от представените от ответника към отговора на исковата молба „Документи” на ищцата. Дисциплинарното наказание, съгласно чл.195, ал.3 от КТ, е наложено с връчване на ищцата на заповедта на 21.10.2013 година.Обстоятелство, установено чрез съдържанието на процесната заповед - л.8 от първоинстанционното дело. В настоящия казус при издаване на процесната заповед неса спазени императивните изисквания, визирани в чл.195, ал.1 от КТ, а именно: В процесната заповед не са конкретизирани действията, представляващи нарушение на трудовата дисциплина. Не са посочени в заповедта конкретните обстоятелства, характеризиращи действието, като нарушение на трудовата дисциплина със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Не е достатъчно да се посочи нормативна разпоредба, визираща действия, и квалифицираща ги, като нарушения на трудовата дисциплина. В настоящия казус чл.190, ал.1, т.7 от КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.10 от КТ във вр. с Етичния кодекс и поетите лично от ищцата задължения, чието съдържание е възпроизведено в заповедта, а именно: „в никакъв случай да не използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи достойнството на детето”. Нито е достатъчно да се посочи кога е извършено, като дата, и че представлява „неспазване на Етичния кодекс на работещите с деца на ДАЗД”, както е в настоящия казус. Конкретно трябва да е индивидуализирано извършеното действие, а не само да е посочено трудовото задължение, което не е изпълнено. Твърдяното нарушение на трудовата дисциплина трябва да е индивидуализирано със съществените му признаци от обективна и субективна страна. В противен случай се нарушава правото на защита на работника или служителя и съдът не може да осъществи съдебния контрол. Както се посочи по-горе съдът е длъжен да осъществява съдебния контрол само в рамките на посочените в заповедта конкретни обстоятелства, характеризиращи действието или бездействието, като нарушение на трудовата дисциплина със съществените му признаци от обективна и субективна страна. Съдебният контрол се осъществява чрез проверка осъществили ли са се в обективната действителност конкретните обстоятелства, вписани в атакуваната заповед, И АКО са се осъществили помясто, време и съществени признаци от обективна и субективна страна така, както са описани в заповедта, представляват ли нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 от КТ - виновното неизпълнение на трудовите задължения от вида нарушения, визирани в чл.187, ал.1, от т.1 до т.10, включително от КТ. Конкретизацията на твърдяното нарушение в посочения смисъл е необходима и за извършване на съдебния контрол дали наложеното наказание „дисциплинарно уволнение” съответства на тежестта на извършеното нарушение. Аргумент чл.190, ал.2 от във вр. с чл.189, ал. 1 от КТ. Само при спазване посочения начин на преценка следва да се осъществи съдебния контрол за законността на наложеното дисциплинарно наказание и заповедта, с която е наложено, за да се осигури правото на защита на работника и служителя. В настоящия казус процесната заповед не съдържа конкретизация в посочения по-горе смисъл. Изложеното е достатъчно за да бъде признато уволнението за незаконно и да бъде отменено то и заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”. КÓкто бе посочено по-горе касае се за наличие на абсолютно основание за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Не е необходимо да се обсъжда дали са доказани и другите посочени в исковата молба основания за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна. Дори да се приеме, че заповедта е мотивирана, което настоящият състав не приема по изложените вече съображения, то извършване на вписаното в заповедта нарушение от ищцата не е доказано с нито едно от приетите по делото писмени доказателства по съображения, които съдът изложи при обсъждане на събраните по делото писмени доказателства. Не е налице признание от страна на ищцата да е извършила вписаното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.Което обосновава и доказателствената задача и доказателствената тежест за работодателя. При спор за законността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение” работодателяттрябва да докажев съдебното производство чрез допустими и визирани в ГПК доказателствени средства, че ищцата е извършила вписаните в атакуваната заповед нарушения на трудовата дисциплина, които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание. Както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства нито един от представените от ответната страна документипритежава обвързваща съда доказателствена сила за вписаните в него обстоятелства. Те са частни свидетелстващи документи и могат да имат обвързваща съда доказателствена стойност само, ако съдържаха неизгодни за съставилата ги страна факти. Освен това не съдържат факти, от които да се направи обоснован извод, че ищцата е извършила вписаното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина. Недопустимо е само на „предположение” или на „вероятност” съдът да приема за осъществени твърдени от страните факти. Колкото е вероятна възможността констатираните травми на детето да са причинени от физическо насилие, осъществено от ищцата, също толкова вероятно е да са причинени от други деца или поради падане на детето. Дори вероятността ищцата да е причинила травмите на детето да е най-голяма, пак се касае за вероятност, въз основа на която е недопустимо съдът да приема за установени твърдени от страната факти. За ответната страна е съществувала обективната възможност да ангажира гласни доказателства, установяващи факти, от които съдът да направи извод, че вписаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина са извършени от ищцата на посочената в заповедта дата. Ответникът трябваше да поиска да бъдат разпитани в качеството на свидетели сестрата и санитарката, констатирали травмите на детето Илиян, и лицата, които са разговаряли с децата, твърдящи, че ищцата е ударила детето Илиян, както и лицата, пред които ищцата е „давала обяснения”. За да установят свидетелите пред съда конкретните факти, които са ги мотивирали да си направят категоричен извод, че ищцата е тази, която е причинила травмите на детето Или н. Неустановяването, недоказването, чрез допустими доказателствени средства, че ищцата е извършила вписаните в атакуваната заповед действия, които са мотивирали работодателя да наложи дисциплинарното наказание, само по себе си СЪЩО обосновава извод за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание и доказаност на исковата претенция за неговата отмяна. По изложените съображение въззивната инстанция приема, че работодателят при издаването на атакуваната заповед не е упражнил законно правото да уволни и прави извод за незаконност на уволнението и основателност на исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Поради което уволнението и атакуваната заповед следва да бъдат отменени. По отношение на претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Достатъчно е уволнението да бъде прието за незаконно и да бъде постановена отмяната му, за да бъде уважен иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. По отношение на претенцията с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. По делото са установени всички изискуеми се предпоставки, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа, а именно: незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение /прекратяване на трудовата й дейност при ответника/ и вреда /не получаване на трудово възнаграждение/ за периода, от срок от шест месеца, считано от прекратяване на трудовото правоотношение – налагане на дисциплинарното наказание уволнение – 21.10.2013 година. Размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ на основание чл.228, ал.1, предложение последно от КТ следва да се изчисли на база последното получено от ищцата преди уволнението месечно брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец. Чрез съдържанието на приетата като писмено доказателство „Справка”, приложена на л.34 от първоинстанционното дело, е установен размера на последното получено от ищцата преди уволнението месечно брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец. Дължимото обезщетение за период от шест месеца при съответното аритметично пресмятане ев размер на3 456 лв.. Пълният размер на дължимото обезщетение следва да бъде присъденс оглед правомощията на въззивния съд, като съд по същество на спора, и на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, а именно: съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. По изложените съображения исковата претенция за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана за посочения период и в претендирания размер и следва да бъде уважена така, както е предявена. По отношение на искът с право основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Поради основателността на обуславящия иск и обусловеният иск е основателен. Има възникнало парично задължение, чието изпълнение е забавено. Поради което и тази искова претенция следва да бъде уважена, считано от постъпване на исковата молба в съда - 20.12.2013 година, до окончателното изплащане на дължимата сума. С оглед фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, изложени по-горе, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е порочно - неправилно.Жалбата е основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено, вместо което уважени исковите претенции така, както са предявени. При този изход на делото: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски за водене на делото в двете инстанции в размер общо на 990 лв.; Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ върху уважените искове и ДТ по жалбата общо в размер на 332,36 лв. На основание чл.315, ал.2 от ГПК срокът за обжалване на решението тече от деня, в който е обявено – т.е. 28.04.2014 година. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № *5 от 12.02.2014 година, постановено по ГР.Д.№802 по описа за 2013 година на Павликенски районен съд, ИЗЦЯЛО, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. С. С., ЕГН-*, с адрес от с. М., община П., ул.„*” № *, по Заповед №* от 18.10.2013 година, на Директора на К. ЗА С. У. – гр. П., с адрес гр. П., ул.„Л. К.” №*, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С., считано от датата на връчване на заповедта. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,1, т.2 от КТ М. С. С., ЕГН-*, с адрес от с. М., община П., ул.„*” № *, на заеманата преди уволнението длъжност – „санитар” в ДДУИ – с. М., община П.. ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и на основание чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД К. ЗА С. У. – гр. П., с адрес гр. П., ул.„Л. К.” №*, да заплати на М. С. С., ЕГН-*, с адрес от с. М., община П., ул.„*” № *, сумата 3 456 лв. /три хиляда четиристотин петдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконно уволнение, считано от прекратяване на трудовото правоотношение за срок от шест месеца, заедно със законната лихва върху обезщетението, считано от 20.12.2013 година до окончателното му изплащане. ОСЪЖДА К. ЗА С. У. – гр. П., с адрес гр. П., ул.„Л. К.” №*, да заплати на М. С. С., ЕГН-*, с адрес от с. М., община П., ул.„*” № *, направените разноски за водене на делото в двете инстанции в размер общо на990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/. ОСЪЖДА К. ЗА С. У. – гр. П., с адрес гр. П., ул.„Л. К.” № *, да заплати ДТ върху уважените искове и ДТ по жалбатаобщо в размер на 332,36лв. /триста тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалванепред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок, считано от 28.04.2014 година, датата на обявяването му. |