№ 310
гр. Ш, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет *****
при участието на секретаря А. СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет ***** Гражданско дело №
************** по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.45, ал.1 от ЗЗД и
чл.84, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от К. С. Х. с ЕГН
********** от гр.Ш, ул.“А З“ № 16, вх.1, ет.3, ап.9, чрез адв. Г Г от АК – Ш със съдебен
адрес гр.Ш, ул.С“ № *** срещу Р. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр. Ш, ул.“Г С“ № 10.
В исковата молба се твърди, че ищцата притежава сватбена агенция, находяща се на
адрес гр.Ш, ул.“Г С“ № 3, като било платено и паркомясто на Община Ш за по-лесното
паркиране на клиенти на агенцията. Ответникът редовно спирал на паркомястото, без да има
право на това, за което тя подавала писмени жалби в Общината. На **/**/****г. в гр.Ш,
ответникът отново се опитал да спре на адреса, като ищцата го предупредила да не прави
това и застанала на паркомястото. Ответникът вместо да спре, привел автомобила на заден
ход и управлявания от него „******“ с рег. № **** ВС блъснал ищцата два пъти. Тя се
опитала да се предпази с ръка, като удара от автомобила попаднал в областта на китката, при
което изпитала силна болка. Ответникът напуснал местопроизшествието и се прибрал в дома
си на отсрещната страна на улицата. След това ищцата се обадила на номер 112 и на място
пристигнали представители на реда, а ответника бил отведен от полицаите. От
гореописаното ищцата много се уплашила, а китката й била увредена и изпитвала болки и
страдания. При медицински преглед било установено, че има болезнена гривнена става на
дясната ръка с оток, водещ до ограничени движения. След случилото се изпаднала в стрес,
безсъние, както и притеснения, че ще бъде блъсната отново. Било й проведено и
медикаментозно лечение за овладяване на описаното състояние. С Решение по АНД №
****/****г. на ШРС ответникът бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК за престъпление по чл. 325, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и му била наложена глоба от
1
1000 лв., като решението и*****рактер на присъда по силата на чл.300 от ГПК. До
настоящия момент същият не е проявил загриженост какво е състоянието й.
В заключение моли за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 2 000 лв.,
представляваща претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, стрес, страх, нервност и психическо напрежение, като последица от
противоправното поведение на ответника, изразяващо се във виновното и умишленото й
блъскане с управлявания от него лек автомобил с рег. № Н **** ВС, за което бил осъден по
АНД № ****/****г. по описа на РС-Ш, ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на деликта - **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна бил депозиран
писмен отговор. В отговора се сочи, че исковете са неоснователни, тъй като описаната
фактическа обстановка не отговаряла на истината. Действително същият спира на
паркомястото, но само когато магазинът е затворен и след освобождаване на място
премества колата. Описват се предходни случаи, при които ищцата сигнализирала в
полицията за неправилно паркиране. На **/**/****г. ищцата била паркирала не на мястото
на платения си абонамент, а на друго свободно място, като той свирнал с клаксон да си
разменят местата. Вместо това, тя се развикала, че няма да премести колата си. Докато
паркирал наблюдавал колите, които се движели по улицата и нейната кола. В последния
момент я забелязал, че стои отдясно на колата му и с юмрук два пъти ударила дясната страна
на колата му. След като паркирал, тя продължила да се кара с него и да набира телефон 112.
Виждайки, че й няма нищо, се прибрал в дома си. След три часа бил задържан от органите
на полицията. Споразумението в наказателното производство било сключено от него с цел
избягване на по-нататъшни конфликти с ищцата. Счита, че липсва причинна връзка между
неговото поведение и увреждането на ищцата, която сама се поставила в такава ситуация.
По отношение на медицинската документация представена от нея, счита, че е несъотносима
в случая, тъй като е с дата две години преди инцидента. В заключение моли за отхвърлянето
на претенциите и присъждане на разноските в производството.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с упълномощеният от нея адв. Г Г
от ШАК, като се поддържа исковата молба и в хода по същество се моли за уважаване на
исковете, поради пълното му доказване от страна на ищеца. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован се явява лично по делото, заедно с адв. Ю Р от ШАК.
Оспорват се твърденията в исковата молба, като се поддържа изцяло депозирания писмен
отговор. В хода на съдебните прения се излага, че претенцията е прекомерна, тъй като
ищцата допринесла за травмата си в ръката вследствие от удара нанесен от нея върху колата.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата притежавала сватбена агенция, като стопанисвала и магазин за подаръци, в
2
който се помещавала агенцията, находящ се в гр.Ш, ул.“Г С“ № 3.
За паркирането на клиентите пред магазина и извършване на товаро-разтоварни
работи, ищцата заплатила абонамент за паркомясто на Община – Ш, видно от представена
по делото фактура № *********** от 08.08.2024г., издадена от Община за сума от 300 лв.
Между страните имало предходни спорове за ползването на паркомястото, породени от
поведението на ответника, който спирал неоснователно там. Във връзка с това ищцата
подала жалба Вх.№ ЖГ-******** от **/**/****г. до Община Ш (лист 6 от делото).
На **/**/****г. на горепосочения адрес на магазина, ответникът предприел действия
за паркиране на управляваното от него МПС – микробус марка „*********“, модел
„*********“ с рег. № Н **** ВС, като ищцата излязла от магазина си и го предупредирала
да не спира там. Същият обаче не преустановил движението на моторното средство и
блъснал ищцата, която междувременно застанала върху паркомястото в опит да го спре.
Същият не преустановил движението на автомобила и ударил Х., която от своя страна
ударила автомобила в опит да преустанови движението. Ответникът привел отново
микробуса в движение и завършил маневрата си, избутвайки ищцата. В резултат от
действията на ответника било нанесено травматично увреждане в дясната гривнена става на
Х., от което изпитала силна болка. След като паркирал автомобила, същият не се
заинтересувал от състоянието й, като се прибрал в дома си, находящ се наблизо. Ищцата
била много уплашена и подала сигнал на телефон „112“, като пристигналите на място
полицейски служители установили извършителя. Видно от Определение № *** от
**/**/****г., състав на ШРС одобрил постигнато споразумение за прекратяване на
наказателното производство по АНД № ****/****г. на ШРС, с което ответникът Р. Н. Н. на
основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
наказание глоба в размер на 1000 лв. за извършено от него престъпление по чл.325, ал.3, във
вр. с ал.1 от НК, а именно, за това, че на **/**/****г. в гр.Ш, ул.“Г С“ № 3 извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като отправил груби реплики към пострадалата К. С. Х. и привел в
движение на заден ход микробус рег. № Н **** ВС и два пъти я блъснал, причинявайки й
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето.
По делото е представена медицинска документация – Амбулаторен лист от
**/**/****г., издаден от д-р Стефан Юриев С, в който се сочи, че пациентката била видимо
напрегната и тревожена, емоционално лабилна и била изписана медикаментозна терапия, за
което била издадена рецепта. От амбулаторен лист от **/**/****г., издаден от д-р Т се
установява, че пациентката е с болезнена гривнена става с ограничени движения на китката
и оток, без кръвонасядания. От извършената ренгенография е установено, че няма данни за
фрактура. Приложена е и рецепта от **/**/****г. за изписани лекарства основно за външно
приложение във връзка с болката в ръката.
На описаният инцидент свидетел била А Е Х – колежка на ищцата, работила в
бръснарница отсреща. В показанията си посочва, че й било известно, че между двамата
имало спорове за паркомястото. Във въпросния ден двете стояли в магазина на ищцата, като
3
към 15.15 ч. чули клаксон. След повторното му използване, ищцата излязла и започнал спор
на висок тон, в който ответникът искал ищцата да премести личния си автомобил, който бил
спрян на друго свободно място и да го паркира на платеното от нея паркомясто пред
магазина. При отказа й, свидетелката видяла как Н. бутнал Х. със задната част на микробуса
и паркирал. После ищцата повикала полиция, защото свид. Хасан нямала телефон във себе
си. Свидетелката твърди, че и друг път е имало спорове между ответника и останалите лица,
които имали платени абонаменти.
Впоследствие помощ на ищцата оказал свидетеля А Ф О – фармацевт, собственик на
аптека в съседство, който разказва, че познава и двете страни по делото. Разбрал от
минувачи за инцидента и веднага отишъл на място, като намерил ищцата седнала на стол в
безпомощно състояние, вцепенена и много бледа. Измерил кръвното й налягане, което
установил, че е високо. Тъй като установил, че е много уплашена, се върнал в аптеката за
лекарства, които предал на баща й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
По отношение на коректната дата на рецептурна бланка от „**/**/****г.“ (лист 9 от
делото), издадена от д-р С, съдът намира следното: Доказателството е изключено от
кориците на делото, тъй като датата на рецептата (**/**/****г.) е извън процесния период. В
съдебно заседание се представя Удостоверение от **/**/****г., изхождащо от д-р С за
допусната техническа грешка при изписване датата на рецептурната бланка, която била
напълно автентична и съвпадала с датата на абмулаторния преглед на ищцата – **/**/****г..
Въпреки, че в удостоверението е допусната отново грешка при изписване на датата на
рецептата, то съдът намира, че рецептата е издадена във връзка с предписаното с
Амбулаторен лист от **/**/****г. медикаментозно лечение и следва да се приложи по
делото, доколкото няма данни ищцата да е имала предходни посещения при този лекар.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на допустимостта на иска: При извършената проверка относно
допустимостта му, съдът е установил, че са налице положителните процесуални
предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от
отрицателните такива.
По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД: За да е основателен предявения иск с правно
основание по чл.45 от ЗЗД следва да са налице всички кумулативно дадени елементи на
нормата, а именно противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и
вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователността на
иска.
Съгласно чл.413, ал.2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Изрично в чл.413, ал.3 от НПК е посочено, че предходната разпоредба
4
се прилага и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма (освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание) и двадесет и девета
(решаване на делото със споразумение). При това положение настоящия съдебен състав
намира, че нормата на чл. 300 от НПК следва да се тълкува разширително, в каквато насока
са и мотивите на ВКС, изложени в т.15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на
ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК. В тях се приема, че решението по чл.78а от НК, с което
наказателния съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание е приравнено по значение на влязла в законна сила присъда. В
случая при наличие на влязло в сила Определение за одобряване на споразумение № *** от
**/**/****г. по АНД № ****/****г. на ШРС, то настоящия състав приема, че по делото е
доказано извършването на противоправно деяние от ответника, който е действал виновно,
при форма на вина – пряк умисъл. В настоящото производство се доказаха и нанесеното на
ищцата травматично увреждане и причинната връзка между деянието и вредите от него.
Поради това са налице всички кумулативно дадени елементи от състава на чл.45 от ЗЗД.
По отношение на възражението на ответника, че липсва причинна връзка между
поведението му и уврежданията на ищцата, съдът намира същото за неоснователно.
Уврежданията на ищцата са настъпили в резултат на привеждането на заден ход на
управляваното от него МПС и блъскането й на два пъти, което е описано в диспозитива на
престъплението с правна квалификация по чл.325, ал.3, във вр. с ал.1 от НК. С подписване
на споразумението пред съда ответникът е признал вината си за вмененото му деяние.
Следователно в настоящото производство предмет на изследване е размера на вредите
претърпени от ищцата и настъпили в резултат на противоправното поведение на ответника.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват засягане на нематериални
блага, те не могат да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством
имуществена облага, която се определят съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а именно по
справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на
редица конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне на обезщетението. Така съобразявайки начина на получаване на травматичното
увреждане и стресът от преживения инцидент; негативните преживявания на ищцата,
изразяващи се в уплаха, а в последствие емоционална лабилност и безпокойство и
съобразявайки предписаното лечение, което е било медикаментозно, то съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението е 2 000 лв. Поради това предявеният иск се явява
основателен до пълния му предявен размер. Следва да се отбележи, че твърденията на
ответника, че ищцата следва да спира само на платеното от нея паркомясто и това е именно
поведението било причина за инцидента не се възприемат от съда, тъй като заплащането на
абонамент за паркиране пред магазин е във връзка с улеснението на достъпа на клиентите на
магазина. От друга страна ответника умишлено е предприел действия, с които е увредил
здравето на друго лице, за което е понесъл и съответната отговорност.
По отношение на иска по чл.84, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът
намира следното: Безспорно при непозволено увреждане лихвите се дължат от деня на
5
събитието, когато е извършено увреждането. Съгласно чл.86 от ЗЗД, лихвите се дължат от
деня на забавата. При непозволеното увреждане, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, се дължат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава
се явяват компенсаторни, а не мораторни, и те се дължат като допълнение на обезщетението
от деня на събитието, защото съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без
покана. Ето защо върху уважената част от иска, следва да бъде присъдена законната лихва,
считано от деня на причиненото увреждане – **/**/****г. до окончателното изплащане на
сумата.
Постановения правен резултат, обуславя и основателност на искането на ищцата за
присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Разноските направени в производството от нея са за
реално заплатено адвокатско възнаграждение и са в размер на 500 лв., която сума ответника
дължи на ищеца.
Предвид характера на настоящото производство на основание разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК, то ответника следва да бъде осъден да заплати направени разноски в размер на
80 лв. за държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД Р. Н. Н. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Г
С“ № 10 да заплати на К. С. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“А З“ № 16, вх.1, ет.3,
ап.9, чрез адв. Г Г от ШАК, съдебен адрес гр.Ш, ул.С“ № ***, сумата от 2000 лв. (две
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание, стрес, психическо напрежение и нервност, вследствие
извършено от ответника престъпление по чл.325, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което
ответникът е признат за виновен с влязло в сила Определение № *** от **/**/****г. по АНД
№ ****/****г. на ШРС и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а именно **/**/****г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати на
К. С. Х. с ЕГН ********** направените по делото разноски за защита и съдействие от един
адвокат в размер на 500 лв. (петстотин лева), съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Р. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 80 лв. (осемдесет лева),
представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
6
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
7