Решение по в. гр. дело №16073/2019 на Софийски градски съд

               Р      Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

            гр. София, 26.03.2021 г.

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                 ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                    Мл. съдия : Мария Малоселска

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 16073/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 108427/07.05.2019 г. по гр. д. № 82746/2017 г. по описа на СРС, 127 с - в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Н.И.Т. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 4 430,78 лв. - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен номер 134936, апартамент № 6, находящ се в гр. София, бул. „******, ведно със законна лихва за периода от 07.08.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и сумата от 49, 06 лв., стойност (цена) на услугата „дялово разпределение“, ведно със законна лихва за периода от 07.08.2017 г. до изплащане на вземането за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.08.2017 г. по ч. гр. д. № 54239/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

С решението са изцяло отхвърлени исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1 055, 14 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 31.07.2017 г., върху вземането за доставена топлинна енергия в процесния имот в размер на 4 430, 78 лв., както и за сумата от 12, 33 лв. - законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 31.07.2017 г., върху вземането за стойност (цена) на услугата „дялово разпределение" в размер на 49, 06 лв. Ответницата е осъдена за разноски в исковото и заповедното производства, съобразно изхода от спора.

Въззивна жалба е подал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, в частта, в която исковете за установяване на задължения за лихви за забава са отхвърлени изцяло, с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Ищецът се позовава на чл. 32, ал. 1 от ОУ на дружеството от 2008 г., в които е определен реда и срока, по който потребителите заплащат сумите за ТЕ. Излага единствено съображения, че в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът е изпаднал в забава и дължи лихви върху непогасените вземания за топлоенергия. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част относно лихвите и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът Н.И.Т. не е изразила конкретно становище по жалбата на ищеца.

От своя страна Н.И.Т. оспорва посоченото по - горе решение в частите, в които исковете се уважени срещу нея. Поддържа, че решението е незаконосъобразно в тази част. Неправилно и в противоречие с доказателствата СРС е приел, че между страните са налице облигационни отношения за доставка на ТЕ в периода само въз основа на ОУ на дружеството, без да се налага тяхното приемане от страна на потребителя. Поддържа, че не е в договорни отношения с ищеца и с „Т.с.“ ЕООД, като не е установено, че е собственик на имота. Твърди, за част от периода задължението е погасено по давност, за което е направено своевременно възражение пред СРС. Моли да се остави без уважение, като се потвърди решението в оспорената част.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД, редовно призовано, не взема становище по жалбите.

Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :

 Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите. Съдът проверява служебно решението единствено за нарушения на императивните материалноправни норми.

В случая решението е валидно и допустимо постановено. То се оспорва изцяло по въззивни жалби и от двете страни.

Предявените пред първоинстанционният съд обективно съединени  искове са при квалификацията на чл. 415, ГПК, вр. чл.  422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване дължимост на суми за разходвана топлинна енергия, дялово разпределение и лихви за забава върху тях на процесния имот в процесния период. Производството се развива след подадено в срок възражение от ответницата по реда на чл. 414 ГПК.

Действително, пред СРС не е подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, но съдът констатира, че във възражението си по чл. 414 ГПК ответницата изрично е оспорвала дължимостта на вземанията по основание, размер с доводи за липса на договорно правоотношение, както и по давност.

В практиката се приема последователно, че доколкото заповедното производство е част от исковото, което е негово продължение, съдът следва да разгледа и да се произнесе по възраженията, направени в срока по чл. 414 ГПК, включително по тези за погасяване на вземанията по давност, дори ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 от ГПК. (така съгласно в решение № 111/08.10.2010 г. по търг. дело № 1068/2009 г. на І ТО на ВКС, решение № 396 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., г. к., ІV ГО на ВКС и др.).

Приетото разрешение по т. 9 от ТР № 4/2014 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на искова молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Съгласно застъпеното от ВКС становище в т. 11 а от ТР № № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК.

ВКС приема още, че съдът следва да разгледа в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК обоснованите във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като например: на основанието, от което произтича вземането, респ. за липса на такова основание или за неговата недействителност, за погасяване на вземането, включително по давност, за неистинност на документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и т. н. Възраженията относно надлежното упражняване на правото на иск, като например: за нередовност на исковата молба, недопустимост на иска, отвод за подсъдност и т. н. следва да се заявят в писмения отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Отделно от изложеното въззивният състав намира, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) В настоящия случай ищецът е следвало да установи, при условията на пълно главно доказване, следните правопораждащи факти : 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топлоенергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало и е настъпила неговата изискуемост, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения, които следва да докаже.

След като още във възражението си по чл. 414 ГПК ответницата е оспорила договорното правоотношение с ищеца - т. е. качеството си на потребител на ТЕ за имота в периода, както и размерите на претенциите, като е направила възражение за погасяването им по давност, СРС неоснователно и в противоречие с процесуалния закон е приел в мотивите на решението за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на топлоснабдения имот, а от там потребител на ТЕ в периода.

Въпреки изложеното в мотивите на решението, въззивният състав констатира, че с определението си по чл. 140 ГПК, СРС не е обявил по чл. 146, ал. 1 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. ответницата е била собственик на топлоснабден имот - апартамент с номер 6, находящ се в гр. София, бул. „******.

Следователно, на общо основание по чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е следвало да ангажира доказателства за този правопораждащ вземанията му факт.

Доколкото решението се оспорва изцяло, според настоящият въззивен състав, за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана топлоенергия за главница и лихви за забава, на  първо място следва да се обсъди възражението на ответницата за недоказано договорно правоотношение с ищеца.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Не следва нищо по - различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на  обстоятелството, че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което изрично е поискало откриване на партида на свое име.

След преценка на представените пред СРС писмени доказателства настоящият съдебен състав намира, че в производството не са представени годни писмени доказателства, от които да се установява безспорно, че ответницата е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот през периода или лице, с което е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот по смисъла, посочен по – горе (чрез подаване на заявление за откриване на партида).

Пред СРС единствено е представено удостоверение за наследници на лицето Р.Б.И., която е вписана в списъка на домсъвета от 1976 г. на лицата, живущи в сградата, находяща се в гр. София, на бул. „Толбухин № 89 а, вх. Б, от което удостоверение се установява, че Р.И. е починала на 27.07.2007 г. и е оставила ответницата Н.И.Т. за свой единствен наследник по закон.

Въззивният съд намира, че посочените доказателства не установяват каква е била собствеността на имота, нито че той е бил в патримониума на Р.И., а от там – не се установява качеството на ответницата Н.И.Т. на потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ, посочен по – горе.

Ищецът, чиято е била доказателствената тежест, изрично указана от СРС,  не е представил други годни доказателства (писмени договори или нотариални актове) в подкрепа на твърденията, че ответницата е потребител (клиент) по доставката на ТЕ по смисъла на ЗЕ и че между страните поделото е възникнало  договорно правоотношение в процесния период.

При това настоящият въззивен състав, за разлика от СРС приема, че ищецът не е установил ответницата да е собственик или носител на вещното право на ползване върху имота, според изискванията на закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). В противоречие със събраните доказателства СРС е приел, че тя е страна по облигационното правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ в имота през процесния период и дължи стойността й.

Предвид изложеното до момента следва да се приеме, че в производството не се установява между ищцовото дружество и ответницата да е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период. Ищецът не е доказал пасивната материалноправна легитимация на ответницата да отговаря по исковете. Възраженията на ответницата в жалбата в посочения смисъл, са основателни.

При направените до момента извода въззивният съд намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите писмени доказателства във връзка с установяване на реалната доставка, потребление и отчитане на ТЕ за имота и нейната стойност. Същите изводи се отнасят и за стойността на услугата дялово разпределение.

След като главните искове за установяване цената на ТЕ са недоказани по основание и размер, изцяло неоснователни се явяват и акцесорните искове - за установяване задължения за лихви за забава.

Доколкото изводите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени в оспорените от ответницата уважителни части и вместо това исковете да се отхвърлят.

В оспорените от ищеца отхвърлителни части, решението следва да се потвърди, макар и по различни от изложените от СРС съображения.

Предвид промяна в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частите, в които ответницата е осъдена за заплащане на разноски в полза на ищеца за исковото и заповедното производства. Тъй тя не претендира разноски пред СРС, такива не се присъждат в нейна полза.

По разноските пред СГС :

При този изход от спора, право на разноски пред настоящата инстанция има ответницата Н.Т.. Доколкото тя не е претендирала разноски пред въззивната инстанция, съдът не присъжда разноски в нейна полза.

При тези мотиви, Софийски градски съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 108427/07.05.2019 г. по гр. д. № 82746/2017 г. по описа на СРС, 127 с – в, в частите, в които е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Н.И.Т. ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, с адрес ***, сумата от 4 430, 78 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен номер 134936, представляващ апартамент с номер 6, находящ се в гр. София, бул. „******, както и сумата от 49, 06 лв., стойност (цена) на услугата „дялово разпределение", ведно със законна лихва върху сумите от 07.08.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.08.2017 г. по ч. гр. д. № 54239/2017 г. по описа на СРС, 127 състав и Н.И.Т. ЕГН **********, е осъдена за разноски, по чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ, исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, за признаване за установено, че Н.И.Т. ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, с адрес: ***, сумата от 4 430, 78 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г. в имот с абонатен номер 134936, представляващ апартамент с номер 6, находящ се в гр. София, бул. „******, както и сумата от 49, 06 лв., стойност (цена) на услугата „дялово разпределение", ведно със законна лихва от 07.08.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.08.2017 г. по ч. гр. д. № 54239/2017 г. по описа на СРС, 127 състав.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108427/07.05.2019 г. по гр. д. № 82746/2017 г. по описа на СРС, 127 с - в, в частите, в които изцяло са отхвърлени исковете „Т.С." ЕАД, ЕИК *****, с адрес: *** срещу Н.И.Т. ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за дължимост на сумата от 1 055, 14 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 31.07.2017 г., върху вземането за доставена топлинна енергия в процесния имот в размер на 4 430, 78 лв., както и за сумата от 12, 33 лв. - законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 31.07.2017 г., върху вземането за стойност (цена) на услугата „дялово разпределение" в размер на 49, 06 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.