№ 837
гр. Ловеч, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500466 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр. дело № 466 по описа
за 2022 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК
Подадена е частна жалба №3458/16.09.2022 г./подадена по куриер на
14.09.2022 г./ от „Й**** Б****“ЕАД-София против разпореждане
№810/26.08.2022 г. по ч.гр.д. №418/2022г. на ЛРС., в частта ,в която е
отхвърлено искане за заплащане на адв. хонорар в размер на 360 лв. Посочва
се, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че приложеният към
делото Договор за правна помощ, сключен на 16.08.2022 г. година не
удостоверява реално плащане на уговореното възнаграждение. Заявява, че
договорът е действителен и в т.4.1 от него е посочено, че плащането на
възнаграждението в размер на 360.00 лева с ДДС е извършено в брой от
доверителя- „Й**** Б****“ЕАД към момента на подписване на договора, а
самият договор служи като разписка за получаване на сумата. Обсъжда
действието на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и изтъква, че в него
няма допълнителни изисквания за представяне на документи. Твърди,че са
неправилни твърденията на Луковитския районен съд, че договорът няма
характер на „разписка“, като определя за релевантен документ, доказващ
извършеното плащане, фактурата, която довереникът трябва да съгласно
договорката между страните. Посочва, че в конкретния случай издаването на
фактурата е задължително, поради факта, че получателят е регистриран по
ЗДДС, но това не променя начина на доказване на реалното плащане,
предвиден в цитираното тълкувателно решение, а урежда задължения и
отговорност на получателя на сумата по ЗДДС и ЗСч. Заявява, че с оглед
1
процесуална икономия и в случай, че съдът е преценил, че следва да провери
дали са спазени изискванията на ЗДДС и ЗСч. от страна на получателя на
сумата, е следвало да даде указания на заявителя, на основание чл.101,ал.1
ГПК във вр. с чл.411, ал.2,т.2 ГПК, да представи съответната фактура.
Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната
част и да бъдат дадени задължителни указания на РС-Луковит за издаване на
заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 08.0.9.2022 г., а
жалбата е подадена на 14.09.2022 г. Следователно е спазен
законоустановения срок по чл. 413 ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по
делото и настоящето производство е допустимо.
Ловешки окръжен съд намира, че частната жалба на „Й****
Б****“ЕАД-София, с която се атакува съдебното разпореждане от 15.12.2021
г. на ЛРС само в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
„Й**** Б****“ЕАД-София е подал заявление с вх.
№3211/25.08.2022 г. срещу длъжника А. Д. К., от гр. Луковит, Ловешка
област и е постановено разпореждане №810/26.08.2022 г. по ч.гр.д.
№418/2022на ЛРС, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
парично вземане в размер на 235.22 лева-задължение за предходен период за
незаплатени месечни абонаментни такси и такса за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер
****/09.06.2020 г. и 97.39 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, както и 25.00 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса. С цитираният съдебен акт от 25.08.2022 г. на
ЛРС е отхвърлено искането относно сумата 360 лева- разноски за адвокатско
възнаграждение. Посочено е в мотивите на акта, че заявителят не е
представил доказателства за реално плащане на хонорара и договора не е
съобразен с норми от публичен порядък, а именно чл.7,ал.1 от ЗСч.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПк
е подадено от адв. С.М. като процесуален представител на заявителя „Й****
Б****“ЕАД-София.С пълномощно №3032/01.07.2020 г. „Й**** Б****“ЕАД-
София е упълномощил А**** С***** И**** да представлява дружеството
пред всички съдилища и съдебни инстанции по адм.,граждански, наказателни
, изпълнителни дела. Представено е пълномощно без дата ,с което А****
С***** И**** като пълномощник на законните представители на
дружеството е упълномощила А**** Д*****, Н**** И****,А**** Б**** и
Б***** Ж**** да сключват договори за правна защита и съдействие с адв. С.
М. от САК да представлява дружеството пред всички съдилища и съдебни
инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното и приключване.
Вложено е и пълномощно без дата ,с което А**** И**** въз основа на
пълномощно №3032/01.07.2020 г. е преупълномощила адв. С. В. М. да
2
представлява заявителя пред всички съдилища. Слючен договор за правна
помощ на 16.08.2022 г. с предмет: правна помощ , изразяваща се в изготвяне и
подписване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. К. и
процесуално представителство в образуваното заповедно производство .
Вписано е в т 4.1, че плащането ще се извърши към момента на подписване на
договора в брой, като договора служи за разписка на получения адв.хонорар в
размер на 360 лева с ДСС и за полученото плащане довереникът издава
фактура.
Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е
определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора
следва да е вписан начина на плащане. Съдът намира, че жалбоподателят не е
представил доказателства за реално извършено плащане на сумата от 360 лева
. В текста на приложения договор за правна помощ от 16.08.2022 г. – т.4.1 е
вписано, че плащането ще се извърши в бъдеще време, а не че е осъществено
към момента на подписване на договора . Предвид на това съдът приема, че
има противоречие между т.4.1 и т.4.2 от договора, която не дава яснота за
начина плащане на сумата
Настоящата инстанция счита, че предвид договарянето на адв.
възнаграждение с включен ДДС-т.2.1 по договора за правна помощ от
16.08.2022 г. се касае до субект, който е регистриран по ЗДДС . С оглед
уредбата на чл. 112 от ЗДДС данъчно задължените по ЗДДС лица следва да
издадат документи – фактура, известие към фактура и протокол, като по този
начин се документира и надлежно удостоверява данъчното събитие.
Цитираните правни норми са относими към казуса предвид факта, че
доставчикът на услугата е данъчно задължено лице смисъла на чл. 3 от ЗДДС.
Съдът приема, че на основание чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на
информация за регистрирана стопанска операция, която следва да се
комплектова с документ за извършено плащане по операцията - касов бон или
разписка. Същевременно изрично е уговорено в договора за правна помощ от
16.08.2022 г., че на основание т.4.3 от договора за плащането се издава
фактура. Такава фактура в Луковитски районен съд не е представена. Едва
пред въззивната инстанция е приложена фактура №********** /18.08.2022 г.,
в която обаче не е посочено платената сума по кое заповедно производство се
отнася и счетоводният документ не може да се свърже с делото.
Следователно искането за присъждане на сумата 360 лева –
адв.възнаграждение в заповедното производство по гр.д. 418/2022 на ЛРС от
заявителя-жалбоподател е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че
разпореждането №810/26.08.2022 г. по ч.гр.д. №418/2022г. на Луковитския
районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което
следва да бъде потвърдено.
3
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, разпореждане №810/26.08.2022 г.
по ч.гр.д. №418/2022г. Районен съд – Луковит, в частта, в която е отхвърлено
искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в
размер на 360 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4