Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 16.09.2021 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Тони Томов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1530 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/ във вр. с глава ХІІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, против Решение № 662/18.05.2021 г.
по адм. дело № 25/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на Ж.Х.Д., изтърпяващ наказания „лишаване от
свобода“ в Затвора Варна, сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за
периодите 13.04.2018г. – 29.08.2018г. и 18.06.2020 -04.08.2020г., настъпили в резултат на бездействието на
органи по изпълнение на наказанията от Районна служба „Изпълнение на
наказанията“ - Добрич да изпълнят задължението по чл. 3, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, в резултат на което ищецът
е изтърпял мярка „Задържане под стража“ в Следствен арест – Добрич в спални
помещения, които не отговарят на изискванията за минимална жилищна площ по чл.
43, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр.
чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража; за осветление, проветрение, достъп до санитарен
възел, течаща вода и минимум обзавеждане по чл. 43, ал. 5 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. ал. 2 и 3,
чл. 21, ал. ал. 1 и 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража и без престой на открито не по-малко от
един час на ден по чл. 86
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ведно със
законната лихва от 06.01.2021 година до окончателното погасяване на задължението.
Жалбата съдържа
доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като се
твърди, че не е изпълнен в цялост състава на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, с което
да се ангажира отговорността на ответника. Сочи се, че не е установено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй
като не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на служители на
ГДИН и не са доказани претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в
пряка и непосредствена причинна връзка с такива действия и бездействия. Касаторът твърди, че
първоинстанционният съд не е установил действителната фактическа обстановка по
делото, като по този начин не се е съобразил с изискванията на чл. 7 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил
доказателствата в тяхната взаимна връзка и че не е кредитирал всички факти,
които сочат, че служителите на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" са изпълнили законово регламентираното си задължение за
опазване здравето и човешкото достойнство на ищеца като не са проявили бездействие. Предвид изложеното се иска
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С писмено
становище с.д. №13051/07.09.2021г. процесуалният представител на касатора,
поддържа жалбата и моли Решение № 662/18.05.2021г. да бъде отменено като
неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът Ж.Х.Д., чрез процесуалните
си представители адв. М. и адв. Л., е подал
отговор по касационна жалба, като
моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на адвокатски хонорар.
С писмена молба с.д.
№13501/15.09.2021г. адв. М., заявява че оспорва жалбата и поддържа депозирания
писмен отговор, като отново моли да им бъде присъден адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2, връзка ал. 2, вр. чл. 36 от ЗАдв., определен по
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание се явява
лично ответникът Д., който моли жалбата да бъде отхвърлена.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
Съдът, като
съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 285, ал. 1, изр. ІІ от ЗИНЗС, и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Административен съд - Варна е образувано по искова молба на Ж.Х.Д. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата
от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периодите
13.04.2018г. – 29.08.2018г. и 18.06.2020 – 04.08.2020г., следствие
незадоволителни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчна жилищна
площ, естествена светлина и проветрение, наличие на насекоми, неосигурен
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, липса
на обособено място за разходка и престой на открито, както и липса на
обзавеждане на спалните помещения. С Решение № 662/18.05.2021г., постановено по
адм. дело № 25/2021г. по описа на АС – Варна, съдът частично е уважил
предявения иск, като „Главна дирекция изпълнение на наказанията“ – София е
осъдена да заплати на Ж.Х.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Варна, сумата от 1500,00 лв., ведно със законната лихва от 06.01.2021
година до окончателното погасяване на задължението, като в останалата част е
отхвърлил исковете за разликата до 30 000.00 лв., като неоснователни.
За да постанови този резултат
първоинстанционният съд е установил, че Ж.Х.Д. е
пребивавал в Следствен арест – Добрич за периода 13.04. – 29.08.2018 година и е
бил настанен в помещения № № 4, 5, 7, 8 и 13 и за периода 18.06. – 04.08.2020
година - в помещения № № 3 и 5. От справката е видно, че помещения № № 3, 4, 5,
7 и 8 са с размер 1,60 м./3,08 м./2,63 м. – 4,93 кв.м., а помещение № 13 е с
размери 3,0 м./3,0 м./2,63 м. – 9 кв.м. В справката е посочено, че помещения №
№ 3, 4, 5, 7 и 8 са обзаведени с две легла, тип „вишка“ с дървен нар, а
помещение № 13 е обзаведено с четири легла, тип „вишка“.
Първоинстанционният съд е приел,
че от представените справки от
Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Добрич и от показанията на
разпитания свидетел се установява безспорно, че помещенията в Следствен арест –
Добрич са с квадратура, която не отговаря на изискванията за минимална жилищна
площ, в спално помещение за всеки лишен от свобода – по – малко от 4 кв. м.,
което е нарушение на чл. 43, ал. 4, вр. чл. 240 от ЗИНЗС. Счел е също така, че
в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито, с което са нарушени разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 1 и чл. 256, ал.
1 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че килиите в ареста не разполагат с прозорци,
които да осигуряват непосредствен достъп до свеж въздух и естествена светлина,
с което не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 2
от ППЗИНЗС. Съдът е приел за установено и наличието на дървеници в спалните
помещения. При постановяване на решението си първоинстанционният съд, приема че
от представените писмени доказателства безспорно се установява липсата на
санитарен възел и течаща вода, в спалните помещения, което е преценено като
нарушение на чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС, вр. чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Също така съдът
приема, че не е спазено изискването на чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, вр. чл.
21, ал. 6 от ППЗИНЗС, тъй като не са осигурени условия за задължителна смяна на
личното и постелъчното бельо най – малко веднъж седмично. Освен изложеното съдът е приел,
че спалните помещения не са били обзаведени с шкафчета за лични вещи, каквото е
изискването на чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС.
При определянето на размера на вредите,
съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, естеството и степента на претърпените
вредни последици и тяхното времетраене, като е уважил частично исковата
претенция за сумата от 1 500 лева, ведно със законната лихва от 06.01.2021г. до окончателното изплащане на главницата
и е отхвърлил като неоснователен иска в останалата му част /за разликата до
пълния размер от 30 000 лева/.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на първостепенния съд от
фактическа страна и правните му изводи.
Правилна е преценката на Административен
съд – Варна за осъществяването на трите кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС – 1/ акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС, 2/ настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, и 3/
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд обективно е установил
фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е
мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи,
които се споделят от настоящия състав. В този смисъл неоснователно е
възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
В случая безспорно
е установено неизпълнение на
законови задължения – липса на течаща вода и тоалетна в помещенията, в които
ищецът е изтърпявал наказание, свеж въздух и достъп до открито пространство,
достатъчно проветряване, в следствие на което са претърпени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия в помещенията.
В тази
връзка, съдът намира за неоснователни твърденията в касационната жалба, че
администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
изпълнила вменените си със ЗИНЗС задължения за създаване на условия за
задържане при недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на
човешкото достойнство.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя становището на касатора, че предвид характера на
институцията и причината за престой в съответния арест е несъстоятелно искането
за свободен режим в него. Изискванията за условията в местата за задържане са
нормативно установени, поради което възражението се явява неоснователно.
Липсата на установени по
делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до
неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не
покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото
достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови
условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение /в този смисъл е
Решение № 3127/05.03.2019г., постановено по адм. дело № 13729/2017г. на ВАС/.
Неоснователни са възраженията на ГД
"Изпълнение на наказанията", че по делото не са били доказани реално
претърпените вреди, които да са били в резултат на бездействията на
администрацията в затвора, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни последици
върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се
установи самия факт на нечовешко и унизително отношение, от което автоматично
следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Въз основа на събраните по
делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера
и степента на въздействието върху ищеца на условията в следствения арест на гр. Добрич, където е бил задържан
ищеца.
С оглед горното, освен материално
законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка се
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор претенцията
на ответникът по касация за присъждане разноски
по делото, следва да
се уважи и на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС на адвокатите му, които са
осъществили процесуално представителство по делото чрез писмения отговор на
касационната жалба и изразеното за съдебното заседание писмено становище, следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на 335,00 лева, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата , вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1,
изречение второ от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА в обжалваната част решение № 662/18.05.2021 г., постановено по адм.
дело № 25/2021 г. на
Административен съд – Варна, с което ГДИН, гр. София е осъдена да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” е осъдена да заплати на Ж.Х.Д.,
изтърпяващ наказания „лишаване от свобода“ в Затвора Варна, сумата от 1500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периодите 13.04.2018г. – 29.08.2018г.
и 18.06.2020 -04.08.2020г., настъпили
в резултат на бездействието на органи по изпълнение на наказанията от Районна
служба „Изпълнение на наказанията“ - Добрич да изпълнят задължението по чл. 3,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, в
резултат на което ищецът е изтърпял мярка „Задържане под стража“ в Следствен
арест – Добрич в спални помещения, които не отговарят на изискванията за
минимална жилищна площ по чл. 43, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража, вр. чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража; за осветление,
проветрение, достъп до санитарен възел, течаща вода и минимум обзавеждане по
чл. 43, ал. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
вр. чл. 20, ал. ал. 2 и 3, чл. 21, ал. ал. 1 и 6 от Правилника за прилагане на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и без престой на
открито не по-малко от един час на ден по чл. 86 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, ведно със законната лихва от 06.01.2021
година до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, ул. „Н. Столетов“ № 21 ДА ЗАПЛАТИ на адвокатите В.О.М. и Ц.К.Л.
от Адвокатска колегия – Варна сумата от 335 (триста тридесет и пет)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :