О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ .09.2018год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри
състав, в разпоредително съдебно
заседание, проведено на 24.09.2018 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана Х. Наталия
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело №2085 по описа за 2018 година,
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Ив. Ж., Д. П., Т. Т., Т. А., Й. А., Н. Ж.,
Д. С., всички чрез адв. Г. срещу решение №2627/05.06.2018г., постановено по
гр.дело №3316/2017г. по описа на ВРС. Жалбоподателите считат, че решението е
неправилно и необосновано, поради което молят да бъде отменено. На първо място
считат, че се легитимират като собственици въз основа на представения по делото
КНА, в който процесният имот е индивидуализиран по граници, площ и местонахождение, като
СТЕ без съмнение констатира, че имотът по нотариалния акт е идентичен с ПИ 42
по кадастралния план на селото, действащ към 1977г. На следващо място излагат,
че отхвърлителните мотиви на съда относно претенцията им за придобиване по давностно владения са неправилни. Твърдят, че
никой не е навеждал твърдения, че имотът е държавен. Ответникът твърдял, че
имотът е общински и го е придобил по peгулация. Ако съдът е считал, че ищците е следвало да докажат,
че имотът не е принадлежал на държавата, а на друго физическо лице преди да го
придобият те, е следвало да го посочи в доклада и да даде точни указания.
Излагат, че от доказателствата по делото се установява, че в разписния лист
като собственик на ПИ 42 е записан техният наследодател, а на съседните имоти-
други физически липа, което предвид удостоверителната сила на разписния лист
като документ, е категорично доказателство, че имотът не е бил държавна или
общинска собственост. Считат за неправилни и мотивите досежно начина на
упражняване на давностното владение, като излага, че на практика всички ищци са
владеели имота- лично и чрез съсобственика си И.С.Ж.. По изложените съображения
молят да бъде
постановено решение, с което бъде отменено първоинстанционното такова, като
бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде уважен, както и да им бъдат присъдени направените разноски пред двете
инстанции. Ако въззивният съд приеме, че първоинстанционният съд, в нарушение на
съдопроизводствените правила не им е указал да посочи доказателства, че
процесният имот е принадлежал в миналото на трети физически лица, и не е
принадлежал на държавата, то въззивниците молят да им бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабдят от Областна управа на гр.Варна
с друго такова, от което да е видно дали имотът (или част от него), описан в НА №49, том 14, н.д. №7352 от
07.08.1975год. е, или е бил държавна собственост, и в случай, че е бил държавна
собственост, да се посочи в кой период и на какво основание е бил придобит от
държавата.
Срещу въззивната жалба е постъпил
писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Въззиваемата страна счита, че жалбата е
допустима, но изцяло неоснователна, а обжалваното решение –правилно и
законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд обстойно е обсъдил всички
събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита,
че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като
от тях са изведени правилни
фактически и правни изводи за
основателност на предявените искове. В заключение се моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като
правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират и присъждане на направените
разноски.
Жалбата е депозирана от лице, имащо
право на обжалване, в предвидения от закона срок. Изпълнени са и другите,
установени в разпоредбата на чл. 260 и сл. от ГПК изисквания, предвид което жалбата е допустима
при съответното прилагане на чл. 262 вр. чл. 267 ГПК и производството следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Във
връзка със съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане, следва
да се отбележи, че първоинстанционният съд не е допуснал прoцесуално нарушение.
Извършеният доклад, макар и
схематичен е коректен, като правилно е
разпределена доказателствената тежест досежно установяването на релевантните за
спор факти. В тежест на ответника е
да докаже наведените от него положителни правоизключващи възражения по иска, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност, че са били
налице предпоставките по издаване на АЧОС, както и, че имотът е придобит на
посоченото в него основание- чл. 2, ал.1, т.7 ЗОС, което изключва и възможността по отношение на имота да
е текла придобивна давност в полза на ищците и техните наследодатели.
Отделно
от това следва да се има предвид, че доказателства в тази връзка се съдържат в
заключенията на двете СТЕ, приети в хода на първоинстанционното производство, предвид което искането следва да бъде
оставено без уважение.
Воден от горното, и на осн. чл. 266, ал.3 ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито о.с.з. въззивна
жалба вх.№44640 от 02.07.2018г. от Ив. Ж., Д. П., Т. Т., Т. А., Й. А., Н. Ж., Д. С., всички чрез адв.
Г. срещу решение №2627/05.06.2018г., постановено по гр.дело №3316/2017г. по
описа на ВРС.
На
осн. чл. 266, ал.1 ГПК ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане на
въззивниците за издаване на съдебно
удостоверение за установяване дали
имотът (или част от него), описан в hА №49, том 14, н.д. №7352 от 07.08.1975год. е,
или е бил държавна собственост, и в случай, че е бил държавна собственост, да
се посочи в кой период и на какво основание е бил придобит от държавата.
НАСРОЧВА производството по
делото в о.с.з. на 10.10.2017г. от 09.30 часа, за която дата и час да се
уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.