№ 666
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение от 13.08.2024 г. по гр.д. 8409/2022 г. на СГС е осъден „Привиа” АД, ЕИК:
********* със седалище в гр. София да заплати на ищеца в първата инстанция С. В. М. с
ЕГН: ********** с постоянен адрес в гр. София на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД
сумата 27 947,83 лева, представляваща заплатена сума с преводно нареждане от 14.09.2020г.,
като в платежното нареждане като основание е вписано - проформа 286, заедно със
законната лихва от 09.08.2022г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 3 817,91 лв. Без разглеждане е оставен евентуален иск с правно основание чл.
55, ал.1, предл. 2 ЗЗД за сумата 27 947,83 лева, представляваща заплатена сума на „Привиа“
АД от С. В. М. с преводно нареждане от 14.09.2020г., като в платежното нареждане като
основание е вписано - проформа 286. Решението е постановено при участието на трето лице-
помагач (ТЛП) на страната на ищеца – „Фри Енерджи Медия’ ЕАД, ЕИК: ********* със
седалище в гр. София.
Против така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Привиа” АД с
доводи за неправилност на съдебното решение, поради което желае отмяната му и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове като
неоснователни по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.
Подадени са отговори на въззивната жалба от Ст. М. и третото лице-помагач, с които
жалбата се оспорва като неоснователна и се счита, че първоинстанционното решение
1
следвало да се потвърди. Въззиваемият претендира разноски.
Не са искани и не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд.
С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от
материалите по делото следното:
Ищецът М. твърди, че през месец септември 2020г. между него и ответното дружество
започнали преговори за сключване на договор за наем на два броя автомобили. Ответното
дружество издало фактура за сумата от 27 947, 83 лева и на 14.09.2020г. ищецът заплатил
сумата по банкова сметка на ответното дружество. Посочва още, че между страните не е
сключен договор за наем на автомобили, преговорите са преустановени. Ищецът твърди, че
не са предоставяни автомобили под наем, нито получавани, нито ползване. Твърди още, че с
определение № 6598/11.07.2022г., постановено по гр.д. № 7265/2022 по описа на СГС е
допуснато обезпечение на бъдещ иск и е издадена заповед за обезпечение. Образувано е
изп.дело № 326 по описа на ЧСИ Б. Я. с рег. № ***. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца - 27 947, 83 лева, представляваща
недължимо получена сума, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба - 09.08.2022г. до окончателното изплащане.
Ответникът „Привиа“ АД в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
депозирал писмен отговор. В него се оспорва твърдението, че с ищеца да са водили
преговори за сключване на договор за наем на автомобили, както и такъв изобщо да е
сключван. Ответникът посочва, че има облигационно правоотношение с предмет договор за
наем на три броя автомобили с „Фри Енерджи Медиа“ ЕАД /в качеството на наемател/, като
твърди, че е изпълнил точно и качествено задълженията си, за което е получил плащане от
ищеца. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск.
Доказателствата в първата инстанция са били само писмени.
Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение
(каквото е и обжалваното), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията,
релевирани във въззивната жалба.
Първият въззивен довод е за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални
нарушения. Но не е посочено нито едно конкретно нарушение на конкретна процесуална
норма, което да е довело до незаконосъобразно съдебно решение. Твърди се още неправилно
приложение на материалния закон, без да се посочи в какво се изразява то. Направено е
бланкетно възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания, но то не
е направено нито с отговора на исковата молба, нито до обявяване на доклада по делото на
първоинстанционния съд за окончателен, поради което то е и преклудирано.
Същевременно, доколкото е разгледан иск, основан на базата на неоснователното
обогатяване (чл. 55 ЗЗД), то ищцовата страна следва да докаже единствено даването на
съответната сума пари и намаляването на имуществената си сфера, докато ответното
дружество дължи доказване на основанието за получаване на имущественото благо.
В конкретния случай, ищецът М. е доказал извършване на превод от лична банкова сметка
2
в такава на „Привиа” АД. Обратно – дружеството-ответник не доказва основанието да
задържи процесната парична сума. Твърденията за договорни и преддоговорни отношения с
третото лице-помагач в процеса - за отдаване под наем на автомобили - което било причина
М. да плати по банков път парите, остават изцяло недоказани, доколкото всички документи,
представени в тази връзка пред СГС, не носят подписа на лице, което да представлява
третото лице-помагач и да го обвърже валидно по твърдените сделки, сочени като основание
за плащането на М. към „Привиа” АД по представената проформа-фактура. Липсват и
доказателства за предаване владението на цитираните движими вещи и ползването им под
наем, който да е бил заплащан от ищеца.
При всички изложени по-горе съображения, обжалваното решение на СГС ще следва
да се потвърди изцяло с препращане към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.
При този изход в спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дружеството-въззивник дължи
сторените разноски за настояшата инстанция от въззиваемия, а именно – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2700 (две хиляди и седемстотин) лева, за което не е
налице възражение за прекомерност. Ето защо, сумата следва да се възложи в тежест на
„Привиа” АД.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.08.2024 г. по гр.д. 8409/2022 г. на СГС.
ОСЪЖДА „Привиа” АД, ЕИК: *********, София, бул. „С.ско шосе” 93В, ет. 1 да
заплати на С. В. М., ЕГН: **********, съдебен адрес – София, бул. „Дойран” 23, адв. Л. К.
от САК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева
разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на С.
В. М. – „Фри Енерджи Медия” ЕАД, ЕИК: *********, София, бул. „Черни връх” 26, ет. 1,
офис 1.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3