№ 315
гр. Перник, 17.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500121 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 917/30.10.2024 г. по гр.д. № 5709/2023 г., районен съд - гр. П. е
отхвърлил предявения от Б. Р. Т. с ЕГН **********, с адрес с. Д. срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център,
иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че Б. Р. Т., ЕГН
********** не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********
сумата 3032,28 лв., представляваща цена на преизчислено количество електрическа
енергия, начислена въз основа на констативен протокол № 002756/13.11.2023 г., за
която е издадена фактура № **********/15.11.2023 г. за обект на адрес се в с. Д., кл. №
530002282048 като неоснователен и осъжда Б. Р. Т., ЕГН ********** с адрес с. Д., ДА
ЗАПЛАТИ НА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч
Марк Бизнес център сумата от 440,00 лв. съдебни разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от Б. Р. Т., чрез адв. Б. В. е обжалвал решението изцяло,
като счита същото незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Излага съображения, че
първоинстанционното решение е неправилно защото съдът неправилно е приел за
доказани всички фактически твърдения на ответникът и най –вече облигационната
връзка между страните и промяната на схемата за схемата на свързване в хипотезата
на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която води до неправилни и неточно измерване на
количества енергия за по краткия период от датата на констатиране на това измерване
до последната извършена проверка и периода от 3 месеца предхождащ датата на
констатиране на измерението. Също така, сочи че съдът неправилно е приел, че през
исковия период са приложими нормите на чл.56,ал.1 и ал.2 от Правилата за измерване
на количество енергия от 12.11.2019 г. Твърди, че първоинстанционния съд е допуснал
противоречия е мотивите на обжалваното решение относно качеството на ответника-
1
краен снабдител или оператор на електроразпределителна мрежа и не е изследвал това
обстоятелство. Сочи, че съдът неправилно е приел, че категорично се установява от
събрания по делото доказателствен материал, че ищцата е собственик на процесния
имот, находящ се на адрес с. Д., както и че е подадено от страна на ищеца
заявление-декларация за продажба на електрическа енергия досежно имота.
Следователно, между страните е сключен договор за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат
в сила за потребителите, без изрично писмено приемане, за което облигационно
отношение, освен общите условия на доставчика на електрическа енергия, се
прилагат и нормативните изисквания на Закона за енергетиката и Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР. Излага
съображения относно законосъобразността на извършената корекция. Допълва, че от
страна на дружеството не е доказана посочената във фактурата за преизчисление
количеството на електроенергия, която не е отчетена поради неправилно и неточно
измерване на ел.енергия. Сочи, че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по
възражението за уведомяване на клиента в общите условия на доставчика при
действието на ПИКЕЕ от 2019г. Твърди, че съдът не е взел предвид възражението за
активната легитимация на дружеството. Посочва че в съдебната практика е прието че,
ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД е оператор на електроразпределителна
мрежа и в това му качество е от съществено значение, че в случая ответникът не е
материално – правна легитимирана страна за въпросното вземане. Само на това
основание липсва материално правна легитимация на ответника да претендира
процесната сума и искът се явява неоснователен следователно решението на РС-П.
трябва да бъде отменено изцяло. Сочи, че това възражение не е разгледано в
мотивите от РС-П., което води до неговата необоснованост, незаконосъобразност и
неправилност и се позовава на съдебната практика. Също така първоинстанционния
съд не се произнесъл и относно възражението за липса на ред за уведомяване на ред на
клиента в Общите условия на доставчика. Излага съображения, че липсата на такъв
ред не възниква правото да се извърши корекция за определен период и определена
фактура. Сочи, че първоинстанционния съд в мотивите на се произнесял по тези
оспорвания, което води на нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди, че неправилен е крайния извод на съда, че е налице основание даващ
възможност на ответното дружество да извърши едностранна корекция на
сметката на ползвателя на мрежата за коригиране. Сочи, че това основание е имено
фактът на конкретно неправилно изчисляване количество ел.енергия за конкретен
период, който факт не е доказан по делото и не може да бъде изведен от СТЕ или от
допълнителна СТЕ, която изчислява евентуално правилно цената на корекцията, но не
е установено нито от протоколите нито от разпита на свидетелите, че въпросния
електромер е работил на 100% през исковия период. Излагат се съображения, че
съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.1 и чл.2 от ОУ на дружеството.
Трябва да е налице облигационна връзка за ползване на мрежата между собственика на
имота и електроразпределителната мрежа. Счита, че неправилно съдът е приел, че
ответникът има право на корекция по смисъла чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Сочи, че
въведеното с чл. 56, ал. 1-3 ПИКЕЕ право на корекция в ползвана
електрозапределителното предприятие /мрежови оператор/ е нищожно. Отбелязва, че
съдът не е обсъдил направеното възражение за нищожност като същевременно се е
позовал на практика на ВКС, постановена във връзка с извършен касационен контрол
на решения за факти и обстоятелства неотносими към настоящия случай. Счита, че
решаващия съд неправилно е приел, че корекцията е вземане, което е доказано по
2
основание и размер, като твърди, че нито е доказано основанието, нито ликвидността
на това вземане. Твърди се, че в цялата практика относно правото на корекция по см.
на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, по който режим е направена и настоящата корекция, е
застъпено схващането, че корекцията е способ за изравняване на неоснователно
обогатяване, когато от потребителя е консумирано определено количество ел.енергия,
но същото не е било отчетено от електромер. По подробни аргументи се сочи, че с
постановеното си решение съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил в пълнота
доказателствата по делото съобразно изискванията на материалните норми и
процесуалните му задължения, въз основа на което правните изводи на съда се явяват
немотивирани от фактическа страна. Твърди се, че в конкретния случай всички
действия по извършването на техническата проверка са извършени едностранно и
служебно от електроразпределителното предприятие (ЕРП) и в разрез със
установените конкретни правила, а и от служители на дружество което няма право на
това, което навежда на извода, че в настоящия случай се касае за едностранна промяна
на законовите и на договорните условия за доставка на електроенергия от страна на
дружеството - оператор на мрежа и принуда за уреждане на спора при изцяло изгодни
за него условия. Допълва, че това от своя страна противоречи, както на забраната за
злоупотреба с монополно положение, така и на изискванията за най-висока по степен
защита на потребителите. Подробно изложените мотиви за неправилност на
постановеното от първата инстанция решение, като се сочи съдебна практика. Твърди,
че цитираната съдебната практика на първоинстанционния съд е неотносима.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение като уважи
предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред всички
инстанции. Прави възражение за прекомерност за юрисконсултско възнаграждение за
ответната страна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
„Електроразпределителни мрежи Запад" АД, чрез юрк. В. А., с който се иска
депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение се
сочи за правилно и законосъобразно, въз основа на което следва да бъде потвърдено.
Излагат се подробни съображения за неоснователност на изложените в нея твърдения.
Сочи, че изложените твърдения във въззивната жалба не се отнасят за случая, същите
са противоречиви и не съответстват с предмета и книжата по делото. Оспорва
твърденията, че дружеството не е материално – правна легитимирана страна за
въпросното вземане. Оспорва твърденията за незаконосъобразност на ПИККЕ и
процесната корекция е извършена по реда на новите ПИККЕ. Твърди, че в
производството ясно и категорично е доказано наличието на облигационна връзка
между страните. Оспорва като неоснователни възраженията на въззивника, че
първоинстанционния съд не се произнесъл по въпроса за уведомяване на клиента за
извършената проверка. Моли съда да постанови решение с което, обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за
прекомерност за възнаграждението на процесуалния представител на въззивната
страна.
Прави се искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция
включително и за юрисконсултско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
3
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер
на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 09.04.2025 г. от 11,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4