№ 188
гр. С., 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
р. СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Гражданско дело №
20241870100188 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. К. К.,
ЕГН:********** против СУ “О.П.“ - гр.С., ул.Б. 2, представлявано от Л. И. М.
– директор, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
1851.15лв., представляваща неизплатено увеличение на трудовото
възнаграждение за положения труд в периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. в
размер на 264.45 лв. на месец.
Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника по
силата на което до 01.08.2023г. е работила в ответното училище като старши
учител, до прекратяване на трудовия договор. Със Закона за държавния
бюджет на Република България за 2023г. било предвидено увеличение на
индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в
системата на образованието. На това основание на 10.08.2023г. е бил сключен
анекс № Д 01-192 към колективния трудов договор /КТД/ за системата на
предучилищното и училищното образование с № Д 01-269/06.12.2022г., с
който бил променен чл.27 и със задна дата - считано от 01.01.2023г. - са били
увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти и непедагогичския персонал в системата на образованието не по-
малко от 15 %, а в частност за ищцата– 15%. Посочва, че брутното й трудово
възнаграждение от 01.01.2023г. е увеличено с 264.45лева или за 7 месеца има
да получава брутно възнаграждение от ответника в размер на 1851.15 лв.
Въпреки отправеното заявление до училището това увеличение не било
изплатено на ищцата поради прекратяването на трудовото й правоотношение
с ответника. Ищцата сочи, че Законът за държавния бюджет за 2023 г., макар и
обнародван на 01.08.2023г., е в сила от 01.01.2023г. и урежда отношенията
считано от тази дата, поради което отказът за изплащане на дължимото
1
увеличение счита за неправилен и моли за присъждане на претендираните
суми. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, с което исковата молба се оспорва като нередовна и
неостователна. Твърди се, че предвиденото увеличение е дължимо само за
членовете на синдикалните организации, страни по цитирания анекс към КТД,
като по делото липсват твърдения и доказателства ищцата е била член на
някоя от синдикалните организации. Дори и такова членство да бъде
установено, ответникът счита, че при прекратяването на трудовото й
правоотношение е преустановено и членството в синдикалната организация в
училището. Позовава се и на чл.27, ал.2 от анекса към КТД, като твърди, че
към датата на подписването му ищцата не е имала и качеството на заето лице в
системата на предучилищното и училищното образование, поради което
увеличение не се дължи. Оспорва се доводът на ищцата за обратно действие
на анекса, като посочва, че основанието за увеличението на работната заплата
е възникнало към датата на подписването на анекса - 10.08.2023г., към която
дата следва да се определя и кръгът на правоимащите лица. Позовава се на
писмо от 06.12.2023г. на заместник-министъра на образованието и науката
относно прилагането на анекса от 10.08.2023г. към КТД, с което на ответника
било указано, че не съществувала правна възможност лицата с прекратени
трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на новите
работни заплати да получат разликата от увеличението на индивидуалните
работни заплати за минал период от време. Предвиденото увеличение се
извършвало от работодателя единствено на работници и служители, които
имали действащи трудови договори към момента на увеличение на работните
заплати.
С.ски р. съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В случая е безспорно по делото и се установява от представените
писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение по трудов договор в процесния период от 01.01.2023 г. до
01.08.2023 г., като договорът е бил прекратен считано от 01.08.2023г. Не се
спори, че ищцата е заемала длъжността “старши учител”, както и че е член на
Синдиката на българските учители към КНСБ до 01.08.2023г.Страните не
спорят също така, че на 10.08.2023г. е бил подписан анекс към колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, с
който е изменен чл. 27 от договора касаещ минималните основни заплати за
системата на училищното и предучилищно образование и считано от
01.01.2023г. заплатата на заемащите длъжността „старши учител“ е увеличена
с 15%.
В хода на производството е назначена съдебно-икономическа
експертиза която да отговори на въпроса какво би било дължимото брутно
възнаграждение на ищцата за периода 01.01.2023г. до 01.08.2023г.Съгласно
даденото заключение вещето лице е посочило че дължимата сума на
увеличеното брутното възнаграждение за посочения период е
1963.12лева.Тоест с около 100лева над исковата претенция.По експертизата
2
възражения не постъпиха.
С оглед на така установените факти и приложимото право, съдът
приема предявеният иск за изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на
чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. Разпоредбата на чл. 57 КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по
договора. В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период
от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника и е замела длъжността “старши учител”, като
за страните са действали разпоредбите на колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование.
Основният спорен по делото въпрос е дали с изменението на КТД,
направено с анекс, с който са определени минималните работни заплати на
служителите със задна дата - считано от 01.01.2023г. – се прилага за тези
работници или служители, които към датата на приемане на анекса са с
прекратено трудово правоотношение, респ. кой е релевантният момент към
който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се
предвижда увеличение на възнагражденията. В случая законодателят с
приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр.66 от
01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75 от 01.09.2023 г.), е
приел същите да се прилагат считано от 01.01.2023г. С това е преуредил вече
възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти.
Също така приетото изменение на КТД предвижда нов размер на основните
възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г., за работните
заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените
разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента, към
който нормите влизат в сила и имат правно действие, т.е. към 01.1.2023 г., са
отговаряли на изискванията на закона – да са страни полагали труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение. Следва да се посочи още, че с придадената обратна сила
се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която
е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в
Закон за държавния бюджет, наредбата и КТД увеличение на работната
заплата. Ирелевантно е обстоятелството, че трудовият договор е бил
прекратен считано от 01.08.2023г., на която дата е приет и Закон за държавния
бюджет, тъй като претенцията обхваща период преди прекратяване на
правоотношението. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да
се приеме, че считано от 01.01.2023г. е било увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемала ищцата и искът се явява доказан по своето
3
основание. Ищцата е била синдикален член до 01.08.2023г. , тоест до
последния ден на спорния период.Ирелевантно е че след тази дата не членува
в синдиката, тъй като с анекса за увеличение на доходите се урежда период в
който същата е била член.
При горните изводи и доколкото страните не спорят относно размера на
претенцията, която е в размер под даденото заключение и след представянето
същата не бе изменена то искът следва да бъде уважен изцяло в предявения
размер от общо 1851.15 лв.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 359 КТ, следва в тежест на ответника да бъде
възложено заплащането на държавна такса в размер на 74.05 лв. Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК и представените доказателства и списък, в
тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в
размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение и 120лева – възнаграждение
за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, С.ски р. съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. у. “О.П.“ - гр.С., ул.Б. 2, представлявано от Л. И. М. –
директор, да заплати на Н. К. К., ЕГН:********** от гр.С. сумата общо 1
851.15 лв. (хиляда осемстотин петдесет и един лева и петнадесет стотинки),
представляваща неизплатено увеличение на трудовото възнаграждение за
положения труд в периода от 01.01.2023 г. до 01.08.2023 г. в размер на 264.45
лв. (двеста шестдесет и четери лева и четиридесет и пет стотинки) на месец,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 19.02.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1120 лв.
(хиляда сто и двадесет лева) - разноски по делото.
ОСЪЖДА С. у. “О.П.“ - гр.С., ул.Б. 2, представлявано от Л. И. М. –
директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на р.
съд гр. С. сумата от 74.05 лв. (седемдесет и четири лева и пет стотинки) –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при р. съд – С.: _______________________
4