№ 4311
гр. Варна, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от С. В. Пенева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502418 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на В. П. Я. чрез адвокат И. Т.
против определение № 417 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1562 по описа за 2021 г.
на втори състав на Районен съд – Девня, с което е спряно на основание член 229, алинея 1,
точка 4 от ГПК производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на
производството по гр.д.№ 47073/2020 г. по описа на Софийски районен съд - 125 състав.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъбразност и за неправилност на
атакувания съдебен акт. Счита се, че производството по гр.д.№ 47073/2020 г. по описа на
Софийски районен съд не се явява преюдициално за решаването на настоящия спор, тъй
като страните и предмета на двете съдебни дела са различни. Излага се, че искът по
посоченото за преюдициално дело е недопустим, защото са изтекли всички срокове за
оспорване акта на припознаване на частната жалбоподателка. Твърди се, че практиката на
Съда на ЕС отказът да бъде признато дадено лично или семейно положение, валидно
създадено в държава-членка, представлява нарушение на член 21 от ДФЕС. Навеждат се
доводи във връзка със състоянието на Виолета Я., която е била в трайна невъзможност да
разбира и ръководи действията си по извършената от нея упълномощителна сделка. В
заключение се сочи макар между двете дела да има връзка, то тя не е на обусловеност, а в
обстоятелствената част на двата иска има взаимно изключващи се твърдения, поради което
и обжалваното определение следва да се отмени.
В срока по член 276, алинея 1 от ГПК са депозирани отговори на частната жалба от
ответниците, с които се оспорва същата. Излага се, че допустимостта на иска по гр.д.№
47073/2020 г. по описа на СРС не може да бъде преценявано по настоящото дело. Набляга
се, че релевантно за преценката за преюдициалност е дали решението по другото дело ще
рефлектира върху правния спор на производството, чието спиране се иска, а не дали е
налице тъждество между страните и/или предмета на двете дела. Също така се коментират
събраните по делото пред СРС доказателства. Иска се потвърждаване на атакуваното
определение.
1
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените
оплаквания и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск от частния жалбоподател против Т. Г. Д. с правно основание член 108
от ЗС за установяване, че В. П. Я. в качеството си на законен наследник на П. Х. Я. е
единствен и изключителен собственик на ПИ с идентификатор 35376.10.337 и построената в
имота сграда с идентификатор 35376.10.337.1, както и да бъде осъдена Т. Г. Д. да предаде на
В. П. Я. владението на процесните имоти. Като трети лица-помагачи на ответницата Д. са
конституирани Д. Д. Я. и П. Д. Я..
Интересът на ищцата В. Я. от предявяване на настоящия ревандикационен иск е
обоснован с твърдения, че тя е единствен наследник по закон на едноличния собственик на
имота.
Не се спори между страните, а и се установява от писмо с изх.№ 126556 от 22.06.2022
г. на Софийски районен съд, че пред този съд е образувано и висящо гр.д.№ 47073/2020 г.,
по което е предявен отрицателен установителен иск с правно основание член 124 от ГПК с
ищец Д. Х. Я. за признаване установено, че между починалия П. Я. и В. П. Я. не е
възникнало наследствено правоотношение.
Въведеното възражение за недопустимост на този иск не може да бъде коментирано в
настоящото производство.
Доколкото с иска пред СРС се оспорва качеството на В. Я. като наследник на П. Я., а
това обстоятелство определя правнияп й интерес от водене на настоящото дело, то
отричането на качеството й на наследник би изключило съществуването на положителна
процесуална предпоставка, обосноваваща процесуалната й легитимация по настоящото дело.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
връзката на преюдициалност между две дела е в зависимост от това дали решението по
другото дело ще рефлектира върху правния спор на производството, чието спиране се иска,
а не дали е налице тъждество между страните и/или предмета на двете дела
С оглед изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 417 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1562 по
описа за 2021 г. на втори състав на Районен съд – Девня.
Определението може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3 във връзка
с член 280 и следващи от ГПК с частна касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна до
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3