№ 33067
гр. София, 05.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110139039 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Р. Я., с която срещу . и . са предявени искове
за прогласяване нищожността на договор за паричен заем бърз кредит № 939653, сключен с .
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр. 3 ЗЗД и за прогласяване нищожността на договор
за предоставяне на гаранция № 939653, сключен с . на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и/или пр.
3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 20.07.2021 г. е кандидатствал за отпускане на кредит от ., като по ел.
път са му били изпратени договор за паричен заем бърз кредит № 939653 и договор за
предоставяне на гаранция № 939653. Отпуснат му бил паричен заем в размер на сумата от
300 лева. Определена е била месечна вноска в размер на 55,99 лева. След подписване на
договора за поръчителство с . вноската му нараснала на сумата от 72,35 лева, като се
добавила сума в размер 16,36 лева - възнаграждение "Гарант". С договора за кредит бил
определен ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 49 %. С начисленото му
възнаграждение "гарант" общо следвало да изплати сума в размер на 434,10 лева. Поддържа,
че това възнаграждение е разход по кредита по смисъла на ЗПК, който обаче не е бил
включен в обявения на потребителя ГПР. Позовава се на нарушения на чл. 11,а л. 1, т. 10
ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че е налице заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. На следващо място изляга съображения, че включването в съдържанието
на договора за кредит изискване за сключване на договор за поръчителство /чл. 3/ е в
нарушение на добрите нрави. Счита, че кредитодателят има задължение да оцени
платежоспособността на кредитоискателя, с оглед което и с тази клауза на практика се
прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на длъжника чрез увеличаване на
финансовата тежест за последния. По този начин се внасяло неравновесие в кредитното
правоотношение в ущърб на длъжника.
Ответникът . оспорва предявения срещу него иск. Сочи, че от 02.06.2022 г. и въз основа на
1
сключен с . договор за цесия, вземанията към ищеца, произтичащи от сключения договор за
кредит са прехвърлени на това дружество, с оглед което и ответникът вече не е кредитор на
ищеца. Излага, че е упълномощил цесионера от името на цедента да уведоми длъжника за
настъпилото прехвърляне. Не твърди ищецът да е бил уведомен. Сочи, че към 02.06.2022 г.
ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора за кредит, с оглед което и е била
обявена предсрочна изискуемост на вземанията по същия. В тази връзка обобщава, че
предявеният срещу този ответник иск е недопустим поради липса на легитимация за
ответника по същия. Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск
срещу ответника. По същество оспорва иска, като излага подробни доводи за неговата
неоснователност. Счита, че разпоредбите на чл. 19 ЗПК не са нарушени. Изтъква доводи, че
правоотношението по договора с другия ответник е самостоятелно и акцесорно, с оглед
което и оспорва възнаграждението на гаранта да се включва в ГПР по договора за кредит.
Изразява становище, че не е налице нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР
се изчислява към момента на сключване на договора, а кредиторът нямало как да знае, дали
заемателят ще представи обезпечение. Противното би означавало в ГПР да се включва
стойността на услуга, предоставена по волята на потребителя. Излагат се съображения
относно действителността на договора за предоставяне на гаранция. Прави искане за
прекратяване на производството по този иск, а в условията на евентуалност за неговото
отхвърляне.
Ответникът . оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Поддържа,
че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, като ищецът е потърсил услугите
на този ответник, за да гарантира изпълнението на задълженията си по договора за кредит.
Счита, че така постигнатите договорки не противоречат на добрите нрави, нито с договора е
нарушено изискването за еквивалентност на престациите. Освен това потребителят е имал
възможност да избере вида на обезпечението, което да предостави на кредитора по договора
за кредит. Обръща внимание, че е търговец и за него не е налице интерес да сключва
безвъзмездни сделки. Изразява становище, че двете правоотношения не бива да се смесват.
Поддържа, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, те е приложима към процесното
правоотношение по договор за предоставяне на гаранция. Искането, отправено до съда, е да
отхвърли предявения срещу този ответник иск. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда
основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона и/или поради накърняване на
добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в
гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване, че със същите договори, се нарушават изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.
В тежест на ответниците е да докажат основателността на възраженията си, както и че на
2
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
В тежест на ответника . е да установи по делото твърденията си, че вземанията по
процесния договор за кредит по силата на сключен на 02.06.2022 г. договор за цесия с трето
за делото лице са били валидно прехвърлени, че е упълномощил цесионера по този договор
да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне от името и за сметка на цедента, че към
датата на предявяване на иска /19.07.2022 г./ ищецът е бил уведомен за цесията.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че следва да
се отделят следните обстоятелства: че на 20.07.2021 г. между ищеца и всеки от ответниците
са били сключени договор за паричен заем бърз кредит № 939653, сключен с . и договор за
предоставяне на гаранция № 939653, сключен с ., че по договора за кредит на ищеца е била
отпусната сума в размер на 300 лева, че ГПР по договора за кредит е определен със същия в
размер на 49 %, като в същия не е включено възнаграждението, дължимо от ищеца на .,
което съгласно договора за предоставяне на гаранция възлиза на сумата от 98,16 лева и е
било платимо, ведно с погасителните вноски по договора за кредит.
Следва да се приемат като доказателства представените с исковата молба писмени
документи.
Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани с исковата молба, следва да се остави без уважение като ненеобходимо
за разрешаването на спора.
Отводът за недопустимост на производството, релевиран от ответника . с отговора на
исковата молба, е неоснователен. Страната по един договор разполага с правен интерес да
иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като само на това основание съдът не
може да приеме, че се касае за злоупотреба с право. Исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани от съда. Противно на поддържаното от ответника . исковата молба
съдържа твърдения относно процесуалната легитимация по претенцията за прогласяване
нищожността на договора за кредит. Ето защо и не са налице предпоставки за прекратяване
на производството.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или друг начин за доброволно
уреждане на спора.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като УКАЗВА на
страните, че могат да вземат становище по него и по дадените със същия указания най-
3
късно в първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника ., че не сочи доказателства за твърденията си, че вземанията по
процесния договор за кредит по силата на сключен на 02.06.2022 г. договор за цесия с трето
за делото лице са били валидно прехвърлени, че е упълномощил цесионера по този договор
да уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне от името и за сметка на цедента, че към
датата на предявяване на иска /19.07.2022 г./ ищецът е бил уведомен за цесията.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.01.2023 г. от 10:20
часа, за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства - отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и преписи от
отговорите на исковата молба, подадени от ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4