Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 14.07.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №25 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.111 ал.1 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на А.Т.С. против Заповед №
Л-639/29.12.2022 г. на Началника на затвора в град Стара Загора за отнемане в
полза на Фонд „Затворно дело“ на предмети, иззети от лишения от свобода, който
ги е държал при себе си неправомерно. При извършване на обиск и претърсване на
лишения от свобода С., констатирано с докладна записка №ИЗ-7588/29.12.2022
година, се установило, че същият е държал при себе си, без да има право на
това: телефонни карти „Виваком“ 100 импулса 47 броя. Предвид този факт и протокол № 0336 и на
основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС са отнети в полза на Фонд „Затворно дело“
горепосочените предмети. Указано е на адресата, че има право да оспори
заповедта в 14-дневен срок от запознаваното с нея пред Административен съд
Стара Загора. Заповедта е обявена на жалбоподателя на 29.12.2022 г., а жалбата
е подадена на 12.01.2023 г. в срока по
чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС. Предвид установения в чл.122 ал.2 от ЗИНЗС общ срок от
14 дни за обжалване на административните актове, то и производството не се
развива в рамките на процесуалните срокове по чл.111 от ЗИНЗС – не е бързо или
незабавно, а се следват правилата на тази разпоредба относно родово и местно
компетентния съд за въззивен и касационен контрол, както и нормите за условията и реда за оспорване и проверка на
административния акт.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е материално незаконосъобразна, без
да са налице основанията за отнемане на вещите, посочени в чл.122 ал.2 от ЗИНЗС
– държане на забранена вещ или на вещ, собствеността върху която не е
установена. Поддържа се, че държането на фонокартите е правомерно, тъй като той
осъществявал връзка с близките си чрез тях. Производството било протекло при
съществени нарушения на закона, а именно в случая протоколът за обиск не е съставен
на С., а на друго лице - А.. Освен това вещите не били индивидуализирани в
момента на изземването, а в един по-късен
момент без присъствието на поемни лица и от лице, което не било извършило
обиска. Заповедта била издадена при пълна липса на мотиви. Той е придобил
вещите от лице, което нямало качеството на затворник. Релевира доводи, че собствеността
върху фонокартите била безспорно установена. Иска от съда да бъде отменена
заповедта и да бъде разпоредено връщането
на иззетите вещи.
Ответникът Началникът на затвора в град Стара Загора чрез процесуалния
си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. При
извършеното претърсване на 28.12.2022 г. е установено, че жалбоподателят държи процесните
фонокарти. Въз основа на протокола за претърсване и обиск и докладната записка
на служителите на НОС и писмените обяснения на девет лишени от свобода, в
условията на обвързана компетентност, е наредено отнемане на неразрешените вещи
в полза на Фонд „Затворно дело“. Процесната заповед е издадена на основание
чл.122 ал.2 от ЗИНЗС с препращане относно мотивите към докладната записка и
касае отнемане на вещ, собствеността на
която не е установена. От съда се иска да потвърди оспорената заповед.
По делото беше допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля М.Т.Х., който установи, че в деня на освобождаването му от затвора имал
събрани телефонни карти и ги дал на Атанас. Баща му изпратил пари на съпругата
му за тях. От тези фонокарти една част били купени, а други разменени, а някои
са му оставени за ползване от други затворници.
Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
На първо място разпоредбата на чл.122 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС има за
цел – трябва да постигне като резултат, контрол и санкция на забраните, чието
спазване е вменено на лишените от свобода като дисциплинарно задължение по
спазване на вътрешния ред с разпоредбата на чл.97 т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7 от ЗИНЗС. Ето защо една от хипотезите е намирането на
вещ, която лишеният от свобода е закупил
от друг затворник. Следващите хипотези по чл.97
т.3, т.5, т.6 и т.7 от ЗИНЗС
въвеждат забрани, включително по отношение съдържанието на разрешени за
притежаване вещи, като например печатните и други материали, които не са
посочени в списъка на личните вещи и хранителни продукти по чл.122 ал.1 от ЗИНЗС, но могат да бъдат държани с оглед разпоредбите на ЗИНЗС касателно
правата на лишените от свобода. Следователно за конкретния случай е необходимо
с оглед спазване условието за материална законосъобразност и предвид отнемането на фонокартите да се посочи в
мотивите към заповедта – в нейното съдържание или докладната записка,
причината, поради която държането на процесните вещи е забранено.
На следващо място, не се установява допуснато процесуално
нарушение на чл.103 от ППЗИНЗС, относно задължително условие по реда за
постановяване на заповед с правно основание чл.122 ал.2 от ЗИНЗС. Заповедта се
издава само при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането
на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, а той се
съставя от лицето или лицата, извършили обиска и в присъствието на поемни лица
съгласно чл.87 ал.3 от ППЗИНЗС. Протоколът за изземване може, но не е
задължително да бъде отделен документ от протокола за претърсване и обиск, тъй
като двете действия се извършват последователно, като в протокола за
претърсване и обиск се описват намерените вещи, чието държане не е разрешено и
се изземват. Следователно изземването се извършва при претърсването, като е
необходимо обаче действието изземване да се извърши в присъствието на поемни
лица, тоест свидетели, за това какви вещи се изземват, тоест свидетелства за
извършване и на това действие в присъствието на един свидетел, който е положил
подписа си за удостоверяване на този факт. Протоколът за претърсване е връчен
на С., както изисква чл.87 от ЗИНЗС. Налице е допусната техническа грешка при
съставяна на протокола- С. е посочен като свидетел , а не като нарушител, но
това не е основание за отмяна на
заповедта на това основание. Протоколът е подписан от С.. Той в обясненията си
изрично е казал, че е закупил фонокартите от друг лишен от свобода.
Следва да се отбележи, че установяването на
собствеността върху вещите, които лишеният от свобода държи при себе си, става с представяне на
съставените при получаването на вещите описи и издаваните на лишения от свобода
служебни бележки.
Лишените от свобода могат по
три начина да държат при себе си разрешени вещи.
Първо, те могат да ги носят
при постъпването си в местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.28 ал (2) от
ППЗИНЗС личните вещи на новопостъпилия затворник се описват. Описите се
изготвят в три екземпляра - един за лишения от свобода, един за затворническото
досие и един за склада на затвора или поправителния дом.
Лишените свобода могат да
получават вещи по време на свиждане по аргументи на чл. 73,ал.14 от ППЗИНЗС. Вещите следва да са придобити по регламентиран начин по реда на чл.
86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС вр. чл.
82, ал. 1 от ППЗИНЗС и да са
вписани в картона на лишения от свобода за получени
вещи при свиждане.
Те могат да ги закупят от лавката на затвора.
По делото не са представени такива служебни бележки, Към жалбата няма
представени доказателства за собствеността на жалбоподателя върху иззетите вещи
– същите не се съдържат в описите и в служебните бележки.
Съдът не установи сред иззетите
със заповедта вещи такива, за които по делото да са представени доказателства
за собствеността на жалбоподателя, които да са включени в списъка на
разрешените вещи и да съответстват на разрешеното количество.
С чл.
122, ал. 2, първото изречение от ЗИНЗС е въведено задължение за
изземване на предметите, които не е установено чия
собственост са. Съгласно чл.
122, ал. 2, изречение второ ЗИНЗС, на основание протокола за
изземването им за началника на затвора е възникнало задължение, в условията на
обвързана компетентност, да отнеме собствеността им в полза на Фонд
"Затворно дело", като издаде заповед. Задължението за изземването на
вещите, чиято собственост не е доказано, че е на жалбоподателя, и правните
последици от това възникват, без да е налице задължение за административния
орган да установява чия собственост са
вещите и на какво основание се държат от жалбоподателя. За да бъдат иззети
вещи, държането на които не е разрешено, е достатъчно само да бъдат установени
видът и броят на вещите и констатацията, че държането им е забранено – поради
липсата на доказателства за собствеността, поради броя им или поради др. Съдът
намира, че с посочване на броя на фонокартите и импулсите вещите са в
достатъчна степен индивидуализирани.
Съдът не дава вяра на
показанията на Д., че той като свободно лице вече е предал вещите на С.. Тоест
че не е нарушена забраната на чл. 97, ал.1 т.2 от ЗИНЗС.
Поради което съдът приема, че
оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимия закон, при
спазване на административнопроизводствените правила, а жалбата се явява
неоснователна
Водим от тези мотиви и на основание чл. 111 ал.6 т.1 от ЗИНЗС,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.С. против Заповед № Л-639/29.12.2022 г. на
Началника на затвора в град Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ