Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …… 09. 04.2020
год. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна
колегия
На седми февруари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВНОХ дело № 24 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда
№ 166 от 30.10.2019г., постановена по НОХД № 2458/2019г., Бургаският районен
съд признал подсъдимата Е.Г.Р., ЕГН **********
***, за виновна в това, че на 16.09.2016
г. в гр. Бургас, на кръстовище на бул. „Ст. Стамболов“ и ул. „Лазар Маджаров“
при управление на товарен автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с ДК № В 0570
ВА, нарушила правилата за движение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 ППЗДвП и по непредпазливост причинила на Г. Ф. Г. тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.първо, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК й наложил наказание лишаване
от свобода за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложил за изпитателен
срок от три години.
На
основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата била осъдена и на наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
Съдът е
осъдил подсъдимата да заплати направените в наказателното производство
разноски.
Въззивното
производство е образувано по бланкетна жалба
на защитника на подс. Р. с искане за отмяна на обжалваната присъда, признаване
на подсъдимата за невинна и оправдаването
й по повдигнатото обвинение. В допълнението към въззивната жалба подробно са
развити доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Възразява
се срещу доказателствената дейност на съда, като се оспорва оценката на
гласните доказателства и неизпълнение от първоинстанционния съд на задължението му да изясни противоречията
между свидетелските показания на Г. и Р.. Твърди
се нарушаване на принципа за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства по делото, което е довело до неизяснен механизъм на извършване
на престъплението и необоснованост на
извода за авторството му. Във въззивно заседание защитникът поддържа доводите,
изложени в допълнението към въззивната жалба. Иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване
на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. Същото искане заявява и подс.Р.
в последната си дума.
Представителят
на Бургаската окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна, а
атакуваната присъда за законосъобразна, обоснована и правилна. Счита, че
фактическите констатации на съда напълно съответстват на доказателствата по
делото, които са били подробно анализирани.
Наложеното на подсъдимата наказание намира
за справедливо и адекватно на
обществената опасност на дееца и престъплението, като при определянето му е
отчетено и съпричиняването от страна на
водача на автобуса.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, приема
следното:
Въз
основа анализа на събраните по делото доказателства БРС правилно и обосновано е
установил фактическата обстановка, която и настоящата инстанция споделя, приемайки следните фактически обстоятелства:
На 16.09.2016 г. след 15:30часа свид.Д. Р.
управлявал в гр.Бургас по бул.“Стефан Стамболов“, в посока към центъра на града, автобус марка
„Мерцедес“, модел „0350“ с рег.№ А 9240 МС, собственост на „Сунай“ ЕООД. В същия
автобус се возел пострадалият – свид. Г. Ф. Г., на
когото предстояло да слезе на спирката срещу Окръжна болница. След кръговото
движение до хотел „Мираж” и приближаването на автобуса към спирката, свид.Г. станал
от мястото си и застанал прав, държейки
се с двете си ръце за дръжките на седалките.
По същото
време подсъдимата Р. управлявала товарен автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с
рег.№ В 0570 ВА, собственост на „ДИНИ ОТС“ ООД,
по ул. „Лазар Маджаров“ в гр. Бургас по посока бул. „Ст. Стамболов“, приближавайки образуваното
между двата пътя Т-образно кръстовище. На тротоара отдясно на ул.“Лазар
Маджаров“ в посока бул.”Стефан Стамболов”(посоката на движение на подсъдимата),
били поставени един над друг върху неподвижно закрепен стълб пътни знаци: „Б2
–Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!” и под него „Г2- Движение
само надясно след знака“. В самия разделителен остров, бил поставен отляво
пътен знак за идващите МПС от ул.“Лазар
Маджаров“ към бул.”Стефан Стамболов” „Б2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“. Самият булевард „Стефан Стамболов“ бил с две платна за движение,
като в посока юг, към центъра на града, пътното платно било еднопосочно с три
ленти за движение, с обща ширина от 11,40 метра, а между лентите имало положена
хоризонтална пътна маркировка. Крайната дясна пътна лента, обозначена като
BUS-лента, като била с ширина 3,90 метра. Времето било слънчево с добра
видимост, а пътната настилка била суха.
Подсъдимата Р., без да намали скоростта си от около
22 км/ч, с която управлявала МПС и без да спре, за да съобрази поведението си с
пътен знак „Б2- Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, въпреки, че
е възприела приближаващия се отляво на нея автобус, управляван от свид. Р., навлязла от ул. „Лазар Маджаров“ в
кръстовището с бул. „Ст. Стамболов“ и след десен завой заела най-дясната лента на булеварда. Същият автобус
се движил със скорост от около 60 км/ч , въпреки въведено ограничение от 50
км/ч, в най-дясната лента по пътя с
предимство - бул. „Ст. Стамболов“. Свид.
Р. видял, че автомобила, управляван от подсъдимата Р. е отнел предимството му и
заема лентата му за движение. Той подал звуков сигнал и въпреки, че реагирал с
аварийно спиране, с предния си десен ъгъл автобусът ударил задния страничен ляв ъгъл на товарния
автомобил марка „Пежо“, рег.№ В 0570 ВА. Ударът между двете МПС настъпил в
най-дясната лента от платното за движение, която била означена като BUS-лента
При удара
държащия се за дръжките на седалките прав пътник - свид. Г., изгубил
равновесие, залитнал към предното табло, ударил лявата си гръдна половина и
корем в монтираната на таблото метална дръжка и паднал на пода. Въпреки това пострадалият
преценил, че не се нуждае от спешна
медицинска помощ, и след слизането си от автобуса ,тръгнал към дома си, но му
прилошало и екип на спешна помощ го откарал в УМБАЛ - Бургас. Там лекарите
установили, че свид.Г. има разкъсване на слезката, което наложило нейното оперативно отстраняване.
В
доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд, основно значение са обсъдените гласните доказателствени средства: показанията
на свидетелите Д. Р., Г. Г. и К.П., дадени в
хода на съдебното следствие, а на последните двама и във фазата на досъдебното
производство, приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приетите по делото заключения
на автотехническите и съдебно
–медицинската експертизи, както и приобщените в съдебното производство писмени доказателства, подробно описани в мотивите към присъдата.
Показанията
на свидетелите П., М. и М., прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,
т.4,т.5 от НПК и заключението на оценъчната експертиза не допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства за начина на причиняване на
съставомерния резултат. Дадените от подсъдимата обяснения само частично изясняват
механизма на ПТП , като в преобладаващата им част изразяват мнението й за дължимото от водача
на автобуса правомерно движение и поради
това в тази им БРС им е придал значение
на упражнена форма на лична защита.
Доказателственият
материал събран от БРС е достатъчен за изясняване на всички обстоятелства от
значение по делото.
Причинените
на пострадалия наранявания , техните медико-биологични характеристики и начина
на получаването им се установяват от съдебно-медицинската експертиза №490/2016г.
и не се оспорват от страните. Според същата СМЕ на свид.Г. е била разкъсана
слезката, което е наложило оперативното й отстраняване. Пострадалият е претърпял още и контузия на
гръдния кош със счупване на 1-ва ребрена дъга, довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице травмите отговаряли да са
получени при удара на тялото в твърди
тъпи предмети с ограничена повърхност, намиращи се вътре в автобуса, при
внезапно спиране на същия и падане на пострадалия
след загуба на равновесие, което напълно отговаря на съобщеното от свидетелите
Г. , Р. и П..
Оплакването
в жалбата, че БРС не е констатирал противоречията в показанията на свидетелите Р.
и Г. не
кореспондира със съдържанието на мотивите към обжалваната
присъда. Сравнявайки противоречията в показанията на свидетелите Г. , Р. и П., дадени
в съдебно следствие с тези, приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК, и съпоставяйки ги с
останалите данни по делото, първостепенният съд е изложил много ясни съображения защо в отличие от показанията на
свид.П., не кредитира изцяло разказите на свидетелите Р. и Г. – гърба на л.81-гърба на л.82 от НОХД № 2458/2019г.
на БРС.
Изследвайки
механизма на ПТП първостепенният съд е отделил сериозно внимание на заключението
на автотехническите експертизи. При изготвянето на мащабната скица на ПТП вещото лице - инж.Гяуров, е посочило, че платното за
движение на бул.”Стефан Стамболов” в посока юг след кръговото кръстовище на
хотел „Мираж“ е двулентово в участъка на Т-образното кръстовище, образувано
между ул.”Лазар Маджаров” и бул.”Стефан Стамболов”, а непосредствено преди това
/между кръговото кръстовище на хотел „Мираж“
и Т-образното кръстовище/ и след същото Т-образното кръстовище платното е
трилентово, както и че на бул.”Стефан Стамболов” по посока на движение към
центъра на града няма поставени пътни знаци. Базирайки се на тези неточни данни
във втората допълнителна АТЕ, е дадено заключение , че водачът на автобуса е
следвало да навлезе в най-дясна лента само при условие, че тази лента не е
заета от друго ППС към момента на отклонителната маневра. Напълно основателно
съдът е приел за необосновано заключението в изпълнение на поставената му
задача № 1 и е кредитирал частично отговора на задача №6 от основната
АТЕ , а така също и допълнителната автотехническа експертиза
/л.46-48, том II от досъд.п./, в
частта й, в която се сочи, че на бул.”Стефан Стамболов” не е имало поставени
пътни знаци. В
посочените части заключенията на вещото
лице са неточни и противоречат на
останалите доказателствени източници.
Тази неточност, касаеща надлъжната маркировка(
неточно отразяване на крайната дясна
лента за движение на бул.”Стефан Стамболов” , преминаваща в BUS –лента
–л.56, т.1 от досъд.п.) и регулиращите
движението по бул. „Ст. Стамболов” пътни знаци
в района на кръстовището, образувано с
ул. „Лазар Маджаров“, е отстранена от БРС, след детайлно съпоставяне на
описанието на пътния участък, съдържащо се в протокола за оглед протокола за
оглед, съставен от разследващия полицай непосредствено след пътния инцидент и в документацията
за строеж: „Изграждане на бърза автобусна линия и система от велосипедни алеи
по бърза автобусна линия, включително по реконструкция на светофари за
изграждане на система с приоритет за автобуси”, както и с изобразеното на предоставената схема от Община Бургас -л.190, том I; л.16, л.20-л.32, том II от досъд.п.
Видно от
схемата, предоставена от Община Бургас, тази най-дясната лента за движение на бул.”Стефан
Стамболов”, непосредствено след кръговото движение и преди кръстовището с ул.”Лазар Маджаров” е
с означена с пътна маркировка М10 – стрелки указващи посоките на за движение направо и надясно, а в
района на триъгълния остров същата лента вече е била обозначена ясно с
маркировка М18 като „BUS“-лента. Тези
данни са позволили на БРС да кредитира показанията на свид. Р., в частта им
описваща траектирията на движение на
автобуса, който след преминаването си през кръговото кръстовище и приближавайки кръстовището с ул.”Лазар
Маджаров”, продължил движението си в най-дясната, обозначена като BUS-лента на бул.”Стефан
Стамболов” . Този начин на придвижване
се потвърждава от показанията на свид.П.( отговори на въпроси на адв.К.:„Автобусът
не е променял посоката си на движение.Движеше се просто в дясната лента …Виждам,
че се движи в най-дясната лента, пък дали най-вдясно или по-наляво, не мога да
кажа.“ –л.38 от НОХД № 2458/2019г. на БРС) и
от описаните в протокола за оглед две следи от протриване на гуми,
разположени в същата лента за движение, една до друга , при това не под ляв
ъгъл по посоката на движение на автобуса ), а „успоредно на пътното платно и маркировка”.
При тези обстоятелства , правилна и
доказателствено издържана е преценката на БРС , че е ненужно да се обсъждат
поставените от защитата въпроси за евентуални нарушения на свид.Р. при преминаване от средната в дясна пътна лента бул.”Стефан Стамболов”
(предположение , основаващо се на неточности в коментираните заключения на АТЕ),
поради липса на доказателства да извършването на такава маневра след
процесното кръстовище.
Настоящият
състав намира, че направените от първоинстанционния съд изводи от фактическа
страна са обосновани, логично и правилно изведени въз основа на сериозен анализ
на събраните по делото доказателства. Не се констатират пороци при формиране на
вътрешното убеждение на БРС , като фактическите изводи са изведени при
изискуемото от закона обсъждане на доказателствените средства поотделно и комплексно
в тяхната съвкупност.
Окръжният съд изцяло приема фактическата обстановка,
която е установена от районния съд. Основните въпроси, свързани с това дали
подсъдимата Р. е допуснал нарушение на правилата за движение, налице ли е
съставомерен резултат и причинна връзка между нарушаване на правилата за
движение с този съставомерен резултат, са изяснени от първоинстанционния съд.
При тези
изводи от фактическа страна, настоящият състав споделя като правилни и законосъобразни
правните изводи на БРС, който въз основа на обективно, всестранно изследване на
обстоятелствата по делото е приел, че подс.Р. виновно е нарушила правилата за движение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 45, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП. На 16.09.2016 г. в гр.
Бургас, управлявайки по ул. „Лазар Маджаров“ товарен автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с
ДК № В 0570 ВА подс.Р. е приближила кръстовището с бул. „Ст. Стамболов“, който
е сигнализиран като път с предимство(„Б3- Път с предимство”) по регламентирания
в чл. 45, ал. 1 ППЗДвП начин за определяне реда за преминаване на пътните
превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя. Съгласно предписанието
на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Подсъдимата не се е съобразила с пътен знак „Б2” (поставен впрочем не само
отдясно на посоката на движението й, който твърди, че не видяла, но и отляво на
движението й в самия разделителен остров) и с правилото на чл. 46, ал. 2 ППЗДвП
да спре и при потеглянето си да пропусне
движещия се по бул. „Стефан Стамболов“ автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с
ДК № А 9240 МС, управляван от Д.Р. Р.. Без изобщо да спре на знака „Б2“, тя е навлязла в лентата за движение на автобуса,
която е част от пътя с предимство, което е предизвикало предприемане на
аварийно спиране на автобуса с последващо падане и нараняване на свид.Г.Г., довело
до разкъсване на слезката му и оперативното й отстраняване. Нанесената на пострадалия Г. телесна повреда
се квалифицира като загуба на слезката по смисъла на чл. 128, ал. 1 НК. Така причинената
тежка телесна повреда е в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП по
вина на подс. Р..
Налице е пряка
причинна връзка между виновното нарушаване на правилата за движение от страна
на подсъдимата и причинения съставомерен резултат.
В отговор
на доводите на защитата и на подсъдимата за оневиняването й, настойчиво
поддържани и пред въззивната инстанция, БРС много ясно посочил приноса на свид.Р.
за настъпилото ПТП. Действително е налице съпричиняване от негова страна,
поради допуснато нарушение на режима на скоростта, което е довело до
увеличаване на опасна зона на автобуса, правещо невъзможно спирането му пред предизвиканата
от подсъдимата опасност за движението му.
Приносът на свид.Р. за ПТП напълно необосновано се преувеличава от защитата и
по същество се свежда до единствената
причина за настъпването на удара между двете МПС. Именно виновното
поведението на подсъдимата обаче е поставило началото на причинно-следствения
процес, приключил с увреждането на свид.Г.. Извода
на БРС, че виновното поведение на водача на автобуса не оневинява подсъдимата е в пълно съответствие с правото
и обективния анализ на фактите по
делото.
По същия
начин настоящият състав преценя като правилен и обоснован извода на отказа на първостепенният съд да се съгласи с доводите на защитата за наличие на каузален
принос у пострадалия за нараняванията си , дължащо се на ставането му от пътническата
седалка и подготовката му за слизане на
приближаващата спирка.
БРС точно
е установил формата на вина на подъсдимата. Деянието е извършено по
непредпазливост. Подсъдимата обективно е причинила съставомерния резултат, без
да е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но като правоспособен водач от 2004г., който
познава правилата за движение, има достатъчно житейски опит и шофьорска
практика подс. Р. е била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати.
С оглед
тези съображения, БОС намира, че като е възприел деянието на подсъдимата като
съставомерно по текста на чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.I, вр. чл.
342, ал.1 от НК, БРС правилно е приложил закона, а направените от защитата и
подсъдимата оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни.
Престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение първо от НК е наказуемо с наказанията лишаване от свобода до четири години и лишаване
от право да управлява МПС.
За
извършеното от подс.Р. престъпление БРС й е наложил наказанията четири месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от 3 години и на десет месеца лишаване от право да управлява
МПС.
При
определяне на наказанията БРС е отчел
относително високата степен на обществена опасност на деянието, съобразявайки
допълнителните увреждания на пострадалия, ирелевантни за приетата квалификация,
както и относително ниската степен на обществена опасност на подсъдимата.
Съобразени са като смекчаващи отговорността й обстоятелства наличието на
независимо съпричиняване на вредоносния резултат, чистото й съдебно минало и
позвъняването й на Спешен телефон 112 ( поради щетата на управлявания от нея
служебен автомобил).
Индивидуализирането на наказанията по правилата на чл. 57, ал.2 от НК е
закономерна последица от установените по делото факти, защото по делото не са
налице нито са многобройни, нито изключителни по своя характер смегчаващи
вината обстоятелства, за бъде правена преценка за приложение на чл.55 от НК. Въззивният
съд намира, че при отмерване на основното наказание лишаване от свобода за срок
от 4 месеца и кумулативното лишаване от правоуправление в размер на 10 месеца,
специфичната тежест на деянието е правилно съобразена и добре съчетана с
данните за личността на дееца. От друга страна, конкретното проявление на подсъдимата
чрез реализираното ПТП, довело до
съставомерния резултат, не следва да се преценява изолирано, а е необходимо да
бъде обмислено и на база на данните, характеризиращи я въобще като водач на
МПС. БРС правилно е преценил, че с оглед
допуснатите от подсъдимата нарушения на правилата за движение , посочени в
справката от ОДМВР-Бургас - л.115-116, т.I от
досъд.п., л.55-л.62 от НОХД № 2458/2019г. на БРС, степента на опасност на
подсъдимата като водач на МПС е завишена. Възраженията на защита, че част от
нарушенията са извършени от друго лице, на когото подсъдимата била преотстъпила
управлението на автомобила си, са непотвърдени с доказателства, а неговото
уважение би довело до неоснователно пренебрегване на наличните по делото
доказателства. Тук впрочем, следва да се посочи, че БРС е изискал процесните
фишове за наложени на подсъдимата
административни наказания съвсем не „абсолютно произволно и неправилно,
дори при условията на служебното начало“
, каквото виждане изразява защитата в пледуарията си пред въззивния съд, а
уважавайки искането, направеното от защитника в съдебно заседание на
13-09.2019г. – гърба на л.48-л.49 от НОХД № 2458/2019г. на БРС. Обясненията на
подсъдимата, в тази им част, правилно са били възприето от първостепенния съд като защитна версия, предвид системния характер на нарушенията(7 фиша , от които
последните 5 през 2017г) и неизползваната от собственика процедура по ЗДвП
за санкциониране на действителния водач
на МПС. Така определеният размер на наложеното кумулативно наказание лишаване
от право да управлява МПС ще допренесе в достатъчна степен за по-ефективна преоценка и
преосмисляне на бъдещето поведение на подсъдимата като водач на МПС.
Преценката
на първостепенния съд за приложението на чл.66, ал.1 от НК и съображенията за възможността за постигане на целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимата без отделянето й от обичайната й среда
чрез изолирането й в пенитенциарно заведение се споделят и от настоящия състав.
По
мнението на въззивния съд, така определените по размер и наложени наказания в
своята съвкупност отговарят на изискванията на чл.57, ал.2 от НК и са напълно достатъчно за постигане целите
както на специалната, така и на генералната превенция. Липсва основание за
тяхната промяна.
Ввъзлагането
в тежест на подсъдимата на разноските по воденото наказателно производство е постановено
в съответствие с нормата на чл. 189, ал.3 от НПК.
При
извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда настоящата
инстанция не установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нито нарушения на материалния закон, обосноваващи наличие на основания за
нейната отмяна или изменение, поради което въззивната жалба следва да бъде
оставен без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 166 от 30.10.2019г., постановена
по НОХД № 2458/2019г. по описа на Районен съд, гр.Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.