№ 430
гр. Велико Търново, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА СТ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20224110200926 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от "С..." ЕООД, гр.Л., с проц.представител адв.Н.Н. от
ВТАК, против наказателно постановление №644833-F654590/29.06.2022год., издадено от
и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за нарушение по чл.38ал.1т.1 от
Закона за счетоводството, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
348.40 лева на основание чл.74ал.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се отправя искане за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и
неправилно. Представено е писмено становище от проц.представител. Твърди се , че АУАН
е издаден при неспазване на 3 м. срок от откриване на нарушителя, считано от датата на
извършване на нарушението, тъй като ТР е публичен. Отделно от това била налице
неточност на правната квалификация в описателната част на АУАН. Алтернативно счита
случая за маловажен по чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски по представен списък.
Въззиваемата страна – директор ТД на НАП В.Търново, редовно призован – се
представлява от проц.представител. Същият счита НП за законосъобразно и правилно. Моли
съда да го потвърди изцяло. Твърди, че доводите на жалбоподателя са неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за
установяване на административно нарушение № F654590/16.05.2022год. от Д. В. –
ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново при условията на чл.40ал.4 от
1
ЗАНН в отсъствие на свидетели. В акта е описано, че при извършена проверка по писмо от
Агенцията на вписвания вх.№ 12-00-48/24.02.2022г. по описа ЦУ на НАП се установило, че
„С..” ЕООД, като търговец по смисъла на Търговския закон, не е изпълнил задължението си
да подаде заявление и представи за обявяване годишен финансов отчет за 2020г. в
Търговския регистър в законоустановения срок до 30.09.2021г.
Съгласно чл.38ал.1т.1 от Закона за счетоводството/действал към момента на
довършване на нарушението/ в срок до 30 септември на следващата година търговците по
смисъла на Търговския закон следва, да публикуват годишния си финансов отчет, чрез
заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър. Такова задължение за 2020
год. било налице и по отношение на жалбоподателя „С..” ЕООД, като следвало годишния
финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 30.09.2021 година.
Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение по чл.38ал.1т.1 от
Закона за счетоводството. АУАН е издаден при условията на чл.40ал.4 от ЗАНН, тъй като
нарушението е издадено въз основа на официален документ писмо от Агенцията на
вписвания вх.№ 12-00-48/24.02.2022г. по описа ЦУ на НАП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя В.. Същата потвърждава в цялост фактическата обстановка, описана в
АУАН и залегнала в НП.
Описаната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от всички събрани
в рамките на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. По същество описаното
не се отрича от проц.представител, а именно, че дружеството жалбоподател не е подало
ГФО за 2020 год. в законоустановения срок – до 30.09.2021 год. пред Агенция по
вписванията за вписване в търговския регистър. Дружеството е подало ГДД по чл.92 от
ЗПКО за 2020год. до НАП. Предоставянето на информация на съответно подразделение на
НАП не изключва задължението по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на
ТД на НАП - гр. В. Търново, съгласно заповед № ЗМФ-644/28.08.2020год. на Министъра на
финансите. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН е издаден в сроковете чл.34 ал.1 от ЗАНН. Законодателят е предвидил, че
административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт в
тримесечен срок от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението, респ.две години за данъчни нарушения. Публичността на данните в
2
Търговския регистър не може да обоснове извод, че нарушението е било известно на
контролния орган в момента на неговото довършване, тъй като разпоредбата на чл.34, ал.1
от ЗАНН гласи, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, който в случая
съвпада с датата на която на данъчната администрация фактически е станало известно
съдържанието на писмо от Агенцията на вписвания вх.№ 12-00-48/24.02.2022г. по описа ЦУ
на НАП, а едногодишния срок, респ.двегодишния от извършване на нарушението.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок от
съставяне на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 34ал.3 от ЗАНН.
В случая се касае за налагане на имуществена санкция и е ирелевантно обсъждането
на виновно поведение на конкретно лице. Образуваното административнонаказателното
производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е
издадено обжалваното наказателно постановление, като административно наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че е
допуснато нарушение по чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството. Установено е, че „С..“
ЕООД е търговец по смисъла на Търговския закон и като такова за него съществува
задължение във връзка с дейността по смисъла на чл.38ал.1т.1 от Закона за счетоводството
до 30 септември на следващата година да публикува годишния си финансов отчет чрез
заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл ГФО на
дружеството жалбоподател за 2020 г. е следвало да бъде подаден и обявен за публикуване в
Търговския регистър до 30.09.2021 г., което не е било направено. Не е допуснато
съществено процесуално нарушение в АУАН досежно материалноправната квалификация. В
описателната част изрично е посочена правната квалификация по чл.38ал.1т.1 от ЗСч. При
това съгласно чл.53ал.2 от ЗАНН, НП се издава въпреки нередовност в АУАН, стига да са
установени по безспорен начин извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Правилно е била приложена санкционната разпоредба - чл.74ал.1 от Закона за
счетоводството, където е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическо
лице, при неизпълнено задължение във връзка с дейността по чл. 38 от Закона за
счетоводството. Предвидена е имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лв. Санкцията е определена в размер от 348.40 лв., който е
минималния предвиден в законовата норма, като адм. наказващият орган е взел предвид
обстоятелството, че нарушението е първо и от него не са произлезли вредни последици,
които макар и несъставомерни имат значение с оглед индивидуализиране на наказанието.
Правилно е определена санкцията, тъй като видно от ГДД по чл.92 от ЗПКО за 2020год.,
„С..“ ЕООД е декларирал нетни приходи от продажби в размер на 348402.92 лв.
Конкретният случай не е маловажен случай. Преценката за маловажност на
случая подлежи на съдебен контрол, съобразно ТР № 1/2007г. Нарушението по чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството по своя характер е формално и наличието на вредни
последици за обществените отношения не е елемент от фактическия му състав. Деянието,
3
не е резултатно и е достатъчно наличието на бездействие, за да възникне административно-
наказателна отговорност за неподалият заявление и не представил за вписване в Търговския
регистър ГФО в предвидения от закона срок. Законодателят е отчел повишената степен на
обществена опасност на такъв вид нарушения, предвид това, че установяват неблагоприятни
икономически условия за останалите участници в търговския оборот. Публичността на
финансовото състояние на всеки такъв субект, е гаранция за възможностите му да поема, и
изпълнява задължения по настоящи и бъдещи договори с другите участници в търговския
оборот. В настоящият случай допуснатото от страна на жалбоподателя нарушение не се
отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Законодателят е предвидил значителна по размер санкция за
това неправомерно поведение – имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният
финансов отчет, но не по-малко от 200 лв., което говори за неговата преценка за високата
степен на засягане на защитените обществени отношения.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че по делото безспорно бе установено, че „С..”
ЕООД, не е изпълнило в законоустановения срок до 30.09.2021 год. своето задължение да
заяви и представи за обявяването му в Търговския регистър на годишния си финансов отчет
за 2020 година.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП и
ел.фишове страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл. 143 и
чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал
отменения акт или отказ . С оглед искането на юрк.К. за присъждане на юристконсултско
възнаграждение, съдът определя такова съгл.чл.63д ал.5вр.ал.4 от ЗАНН вр.чл.37 от ЗПП
вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 80 лева/като
съобрази размера на имуществената санкция и обстоятелството , че е проведено едно
съд.заседания/.
На основание чл.63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление №644833-F654590/29.06.2022год.,
издадено от и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на "С..." ЕООД, гр.Л. за
неизпълнение на задължение във връзка с дейността на чл.38ал.1т.1 от Закона за
счетоводството на основание чл.74ал.1 от с.з.е наложена имуществена санкция в размер на
348.40 /триста четиридесет и осем лева и 40ст./ лева.
ОСЪЖДА "С..." ЕООД, гр.Л., да заплати на ТД на НАП Велико Търново , сумата от
80.00 лв./осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
4
обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5