Решение по адм. дело №18/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Й. Е. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, чрез адв. Д. Т., срещу уведомително писмо с изх. № 01-6500/7491#20 от 16.12.2024 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г.

В жалбата се излагат доводи, че оспореният акт е незаконосъобразен, немотивиран, постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответната страна – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че жалбоподателят е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 439396 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), като на 15.05.2013 г. е подал заявление за регистрация и заявление за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Същият е одобрен за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1), с конкретно определени площи, за период от пет последователни години, видно от уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. с изх. № 01-6500/13422 от 28.10.2013 г. по описа на Държавен фонд „Земеделие“.

При извършване на административни проверки по реда на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент органът е установил, че жалбоподателят не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за кампания 2016 г. За установеното, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, на оспорващия е изпратено писмо с изх. № 01-6500/592 от 15.03.2024 г., с което е уведомен за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, тъй като не е подал заявление за плащане по мярката през кампания 2016 г. В него е посочено също, че ако не е съгласен с направените констатации, може в 7-дневен срок да направи възражения и да представи допълнителни доказателства.

Във връзка с уведомлението за неизпълнение на поетия ангажимент, в депозирано в Държавен фонд "Земеделие" с вх. № 01-6500/592 от 30.04.2024 г. възражение жалбоподателят Е. е посочил, че за кампания 2016 г. БЗС, за което е имал одобрение и е участвал по направление ВПС-1 не е било включено в специализиран слой „Площи с висока природна стойност“, поради което не е било възможно заявяването му, респ. подаване на заявлението по този начин.

На 16.12.2024 г. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" издал процесното уведомително писмо за кампания 2016 г. с изх. № 01-6500/7491#20 от 16.12.2024 г., с което във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005, на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) е отказана финансова помощ и е прекратен поет агроекологичен ангажимент.

Административен съд - Кюстендил, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

Жалбата, като подадена срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Според чл. 20а, ал. 4, в приложимата редакция, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В тази връзка по делото е представена заповед № 03-РД/1969#1 от 10.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за делегиране на правомощия на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", сред които и да издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания". Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Твърденията на оспорващия за немотивираност на акта са неоснователни. Оспореното уведомително писмо е мотивирано в достатъчна степен. Посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да прекрати агроекологичния ангажимент. Извършено е позоваване на правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти е счетено, че са налице условия за отказ от финансова помощ и прекратяване на агроекологичния ангажимент.

Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 от АПК да уведоми кандидата за подпомагане за започналото административно производство и за правомощието на ДФЗ – РА да прекрати агроекологичния ангажимент. Актът е издаден, след като са изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, включително и след обсъждане на направените от кандидата възражения.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден и при правилното приложение на материалноправните разпоредби на закона.

Агроекологичните дейности по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. се изпълняват за период от пет последователни години (чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.), като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само "Заявление за плащане". Съгласно чл. 67, ал. 1 от горепосочената Наредба, земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".

Анализът на посочените по-горе разпоредби налага изводът, че неподаването на заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания", каквото жалбоподателят не е подал за четвъртата година от поетия петгодишен агроекологичен ангажимент, води до една единствена правна последица по смисъла на чл. 67, ал. 1 от Наредбата, а именно: прекратяване на агроекологичния ангажимент, без значение на причините, довели до липсата на заявление.

По делото, въпреки изложените от оспорващия твърдения, не се установява наличието на форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на легалното определение на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата - смърт на подпомаганото лице, дългосрочна професионална нетрудоспособност на подпомаганото лице, отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът, сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството, разрушаване на оборите в стопанството в резултат на инцидент, епизоотична болест, засягаща всички или част от животните в стопанството. Отделно, нормата на чл. 18, ал. 7 от Наредба № 11/06.04.2009 г. установява, че случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в състояние да направят това.

По делото не са ангажирани доказателства оспорващият да е съобщил писмено на ДФ „Земеделие“ за наличието на форсмажорно обстоятелство, поради което възражението в тази насока също е неоснователно.

Относно доводите в жалбата за изтичане на давностните срокове, регламентирани в чл. 3, параграф първи от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г., следва да бъде отбелязано, че с оспорения акт не се изисква възстановяване на изплатените на жалбоподателя суми по поетия от него ангажимент по мярка 214, а този ангажимент само е прекратен, т. е. земеделският стопанин е изключен от подпомагане. Липсва диспозитив за възстановяване на изплатените суми. Поради това възражението за погасителна давност се явява неотносимо.

По изложените съображения, в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде уважено за сумата от 200 лева, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Й. Е. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, срещу уведомително писмо с изх. № 01-6500/7491#20 от 16.12.2024 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г.

ОСЪЖДА Г. Й. Е. от [населено място], общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил да заплати на Държавен фонд “Земеделие” сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.