Р Е Ш Е Н И
Е
№
1753 08.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 8713 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *******
със седалище и адрес на управление ************2, офис 4, представлявано
поотделно от *******, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *******, против
Д.М.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира
установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3265/03.09.2018 г. по
ч.гр.д. № 6423/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо
1 334. 06 лева, включваща 500
лева - главница по договор за паричен заем, сключен
на 08.05.2017 г. между „Вива Кредит“ ООД и длъжника,
вземанията по който са цедирани на „Агенция по
събиране на вземания” ЕАД, съгласно договор за цесия от 22.01.2013 г. и
приложение № 1 към него от 02.02.2018 г., сумата от
87. 61 лева – вземане за договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. /падежа на
първата неплатена вноска/ до 02.02.2018 г. /падежа на
последната вноска по договора/, сумата от 236. 25 лв. – такса за експресно
разглеждане на искането за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018
г., сумата от 175 лева - такса разходи
за събиране на просрочени вземания и
сумата от 70 лева - такса разходи за
дейност на служител, сумата от 236. 25 лева – вземане за неустойка за периода
от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г. , сумата от 28.95
лева – вземане за лихва за периода от 08.06.2017 г. до 31.03.2018 г. и законна
лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението – 31.08.2018г., до
окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на разноските по
делото, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между
страните облигационно правоотношение по горния договор за паричен заем,
съгласно който “Вива кредит” ООД е предоставило на
длъжника паричен заем в размер на 500 лв., като последният се е задължил да го
върне ведно с договорна лихва в размер на 87. 61 лв. или общо сумата от 587. 61
лв. на 9 равни месечни погасителни вноски от по 65. 29 лв., като падежът на
първата вноска е 07.06.2017 г., а на последната – 02.02.2018
г. т.е. на тази дата е настъпил уговорения карен падеж. Съобразно уговорките
между страните по договора към датата на депозиране на заявлението по чл. 410
от ГПК са останали дължими търсените в настоящото производството суми.
Начислена е и неустойка в размер на 236. 25 лв., поради неизпълнение на
задължението на заемателя за представяне на
обезпечение в тридневен срок от сключването на договора. Вземания са
прехвърлени от “Вива кредит” ООД с приложение № 1 от
02.02.2018 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. на “Агенция за събиране на
вземания” ООД, което дружество е преобразувано в “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД.
По делото в срок е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представил адвокат Д.-М., като се излага становище за допустимост на
исковете, но за тяхната неоснователност, без да се излагат доводи за това,
поради връзката на контакт с ответника.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3265/03.09.2018
г. по ч.гр.д. № 6423/2018 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
С
договор за предоставяне на паричен заем „Вивакредит
План“ № *******, сключен на 08.05.2017 г. между ответника и „Вива Кредит“ ООД, последното му е предоставило в заем сумата
от 500 лв. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 9 месечни погасителни
вноски от по 91. 54 лв., като от тълкуването му се налага извода, че общата
дължима сума от 823. 86 лева, включва освен главницата от 500 лв., еднократна
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 236. 25 лв. и договорна
/възнаградителна/ лихва в размер на 87. 61 лв. Падежът
на първата вноска е на 07.06.2017 г., а на последната такава е на 02.02.2018 г. Фиксираният годишен лихвен процент /ГЛП/ по
заема е в размер на 40. 28 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ - 49. 44 %.
Изрично е посочено също така, че при така изчисления ГПР са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава, неустойки за неизпълнение. В
чл. 4 е предвидено задължение за заемателя да предостави в 3-дневен срок обезпечение –
поръчителство или банкова гаранция. Съгласно чл. 4, ал. 2 в случай на
неизпълнение на горното задължение на заемателя се
начислява неустойка за неизпълнение в размер на 236. 25 лева, която се
разсрочва на равни части, като всяка част е платима на съответната падежна дата
и в този случай дължимата вноска е в размер на 117. 79 лв. Така и съгласно чл.
8, ал. 1 в случай, че заемателят не изпълни
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна може до доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от страна на заемателя.
Настоящият член има силата на предупреждение за последиците от просрочие на дължимите погасителни вноски, съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 16 от ЗПК.
Представен
е и сключения между ищеца и „Вива Кредит“ ООД рамков
договор за цесия от 22.01.2013 г., като съгласно приложение № 1 към него от 02.02.2018 г. са
прехвърлени и вземанията към ответника в общ размер от 1 305. 11 лв. към
тази дата.
Цедентът е упълномощил ищеца-цесионер
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази връзка е
изпратено уведомително писмо до длъжника – ответник по постоянния му и настоящ
адрес, като няма данни да е връчено, като е върнато с отбелязване, че пратката
не е потърсена.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
При
това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно
който „Вива Кредит“ ООД е прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за паричен заем, като прехвърлено е осъществено
на 02.02.2018 г., която е и крайната падежна дата по
договора за заем. Същевременно съдът намира, че е налице редовно уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като първоначалният
кредитор – цедент е упълномощил цесионера
да стори това, като са налице изрични пълномощни в този смисъл и уведомление,
приложени към исковата молба, а последните следва да се считат за редовно
връчени на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Получаването
на отпуснатия заем в размер на 500 лева се потвърждава от представения разходен
касов ордер, в който е посочен и номерът на процесния договор за заем. При това
и по отношение на дължимостта на търсените суми,
съдът намира, че исковете за главница и възнаградителна
лихва като основателни следва да бъдат уважени, тъй като не се представиха
доказателства за изпълнение на поетите задължения за тяхното плащане. Дължима
се явява и търсената мораторна лихва, с оглед в забава в плащанията от страна
на длъжника.
По
отношение на неустойката съдът намира следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
С
оглед съдържанието на същата и съобразявайки разпоредбата на чл.143,
т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която
гласи, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка,
съдът намира, че процесните клауза за неустойка е нищожна. В случая
неустойка е уговорена за неосигуряване на обезпечение и същност като такава излиза извън типичната й функция, като
дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при
изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума ведно със
съответната възнаградителна лихва отново съобразно
уговорките по договора се дължи претендирана
неустойка, което противоречи на същността на неустоечната
клауза. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 Закона
за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на
разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК също е нищожна и плащане по нея
не се дължи.
При това и съдът намира, че искът за неустойка следва да
се отхвърли.
Това се отнася и по отношение сумите претендирани
като такса разходи за дейност на служител, за събиране на просрочени задължения
и за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита. Друг е и
въпросът, че по делото не се представиха каквито и да било доказателства за направата на разходи
било за дейност на служител, било за събиране на просрочени вземания и въобще
на каквито и да било действия за извънсъдебно събиране на вземанията от страна
на „Вива Кредит“ ООД.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
да му заплати сумата от 237. 24 лв., съобразно уважената част от исковете. При
определянето им съдът взе предвид разноски за заплатена държавна такса от 173.
32 лв., депозит за особения представител в размер на 170 лв. и 170 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на материалния интерес и с оглед степента на фактическа и правна
сложност на делото.
При
това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 35. 43 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 272.
67 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Д.М.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ************2,
офис 4, представлявано поотделно от *******, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 3265/03.09.2018 г. по ч.гр.д. № 6423/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 500 лева -
главница по договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № *******, сключен на 08.05.2017 г. между „Вива
Кредит“ ООД и Д.М.К., ведно със сумата от
87. 61 лева – вземане за договорна
лихва за периода от 07.06.2017 г. /падежа на първата неплатена вноска/ до
02.02.2018 г. /падежа на последната вноска по
договора/ и 28.95 лева – вземане за лихва за периода от 08.06.2017 г. до
31.03.2018 г., като вземанията са цедирани на „Агенция по събиране на вземания” ЕАД, съгласно
договор за цесия от 22.01.2013 г. и приложение № 1 към него от 02.02.2018 г., и законна лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението – 31.08.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, като отхвърля останалите
исковете за сумата от 236. 25 лв. – такса за експресно разглеждане на
искането за периода от 07.06.2017 г. до 02.02.2018
г., сумата от 175 лева - такса разходи
за събиране на просрочени вземания и
сумата от 70 лева - такса разходи за
дейност на служител, сумата от 236. 25 лева – вземане за неустойка за периода
от 07.06.2017 г. до 02.02.2018 г.
Осъжда Д.М.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ************2,
офис 4, представлявано поотделно от *******, сумата от 272. 67 лв. /двеста седемдесет и два лева и 67 ст./ за
направените по делото разноски, от
които 35. 43 лв. по ч.гр.д. № 6423/2018 г. и 237. 24 лв. по гр.д. № 8713/2018
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.