Р Е Ш Е Н И Е
№2011/11.5.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди и осемнадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Гергана Дженкова,
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 18029
по описа на Варненски районен
съд за 2017г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск от Е.А.Н., ЕГН ********** *** срещу
Прокуратура на Република България, с административен адрес гр. София, бул.
Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лева представляващи имуществени вреди
причинени на ищеца, вследствие на внесени от Варненска районна прокуратура
искания по чл. 157 ЗЗ, по които са образувани ЧНД № 597/2017г. и ЧНД №
4030/2017г. на ВРС.
В
исковата молба се излагат твърдения, че на 08.02.2017г., както в последствие на 07.09.2017г. ВРП е внесла
искания по реда на чл. 157 ЗЗ по отношение на ищеца, за които обстоятелство са
образувани съответно ЧНД № 597/2017г. и ЧНД № 4030/2017г. по описа на ВРС,
които искания на са уважени, а производства са прекратени, поради липса на
критериите визирани в Закона за здравето. Излага се, че досежно тези съдебно
производства ищеца е стори разноски посредством заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер от по 500 лева за всяко едно от делата, при което
релевира искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лева, съставляваща нанесените
му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2017г. до окончателно изплащане на
задължението.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който предявения иск се
оспорва, като неоснователен при възражения, че не е налице фактическия състав
на чл. 49 ЗЗД. Намира предявения иск за недоказан, както по основание така и по
размер, поради което желае същия да бъде отхвърлен.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на искане №
2/2017г. по описа на ВРП по реда на чл. 157 ЗЗ е образувано ЧНД № 597/2017г.,
по описа на ВРС.
С разпореждане от
10.02.2017г. производството по делото е насрочено за о.с.з., като на
21.02.2017г. е проведено о.с.з. в което е взел участие ищеца, представляван от адв. Атанасов, разпитани са свидетели и е изслушано вещо
лице.
С протоколно определение от
о.с.з. проведено на 21.02.2017г. производството по ЧНД № 597/2017г. на ВРС е
прекратено,като искането на ВРС за назначаване на СПсих.Е
е оставено без уважение.
Представено е по ЧНД №
597/2017г. на ВРС пълномощно,с което ищеца упълномощава адв.
Атанасов да осъществи процесуално представителство по делото. Към пълномощното
е представен и договор за правна защита и съдействие № 263177/21.02.2017г., от
който се установява, че е уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 500 лева.
Въз основа на искане №
8811/2017г. по описа на ВРП по реда на
чл. 157 е образувано ЧНД 4030/2017г. на ВРС.
С разпореждане от
11.09.2017г. производството по делото е насрочено за о.с.з., като на 16.11.2017г.
производството по делото е прекратено доколкото лицето чието освидетелстване се
иска не се намира на територията на страната.
Представено е по ЧНД №
54030/2017г. на ВРС пълномощно,с което ищеца упълномощава адв.
Атанасов да осъществи процесуално представителство по делото.
Представен е и договор за
правна защита и съдействие № 317465/21.09.2017г., от който се установява, че е
уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 500 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Искът намира правното
си основание в общата разпоредба на чл.49 ЗЗД и подлежи на разглеждане по общия исков
ред, доколкото в исковата молба липсват
твърдения ищецът да е бил настанен за лечение, което настаняване за лечение да
е било отменено поради липса на законово основание, което от своя страна да предпостави приложение на разпоредбата на чл.2, т.4 ЗОДОВ.
Съгласно нормата
на чл.49 от ЗЗД този, който е възложил
на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при
или по повод
изпълнението на тази работа.
Според ППВС № 7/1958г. отговорността по
чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия;
тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от
вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за
възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето,
което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се
установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква
вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни
или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.
Според ППВС № 9/1966г. отговорност по
чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/ Когато
вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б/ Когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл.49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа.
Отговорност
по чл.49 ЗЗД не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения
между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали
при или по повод изпълнението на възложената работа.
В настоящия
случай се претендират вреди, сторени разноски по заплащане на
възнаграждение за процесуално представителство с оглед производство по реда на
чл. 157 ЗЗ, което е инициирано по искане на Варненска районна прокуратура, въз
основа на които искания са образувани ЧНД №597/2017г. и ЧНД № 4030/2017г. по
описа на ВРС.
От фактическа страна
съдът приема, че и двете цитирани ЧНД по описа на ВРС са образувани по повод
искане на прокурор при ВРП, на осн. чл.157 ЗЗ при
посочване в исканията, че лицето чието освидетелстване се иска е опасно за себе
си и околните. Образувано е ЧНД № 597/2017г., в което с протоколно определение
искането на прокуратурата за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза
спрямо ищеца не е прието, а в
производството по ЧНД № 4030/2017г., същото е прекратено поради неявяване на
ищеца. И по двете съдебни производства развили се пред ВРС ищеца е
представляван от адв. Атанасов, като са ангажирани и
договори за правна защита и съдействие, от които се установява, че ищеца е
заплатил сумата от по 500 лева за всяко едно от делата за осъществяване на
процесуално представителство.
За да бъде уважена претенцията
по чл.49 ЗЗД е необходимо да се установи
на първо място възлагането на работа и на
второ място наличието на осъществен деликт от лицето на което
е възложено изпълнението на работата, при
и по повод на която се
твърди, че са причинени вреди,
т.е. да е налице отговорност по реда на
чл.45 ЗЗД от прекия причинител на вредата.
В исковата молба се твърди, че
причинените на ищеца имуществени
вреди са в резултат на образуваните срещу
него производства по
чл.159 от ЗЗ, в резултат от искания на ВРП, действаща
чрез съответния прокурор, при липсата на предпоставките по чл.155 от ЗЗ.
Не се спори, че обезщетенията за имуществени
вреди, които се претендират
от ищеца са за вреди причинени му именно във връзка
с действията на посочените магистрати при и по повод
на образувано срещу него производство
по ЧНД № 597/2017г. и ЧНД 4030/2017г. по реда на Закона за
здравето, от което следва,
че се претендират
вреди от действията на магистрати,
извършени от тях при осъществяване
на съдебната власт.
Съгласно чл.132 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите
и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен
ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
От цитирания текст следва, че
магистратите имат функционален имунитет и носят отговорност за действията си
извършени при осъществяване на функциите си и при постановяване актовете сисамо в случай на умишлено
престъпление от общ характер, каквито твърдия за извършено умишлено престъпление липсват в исковата
молба.
При тези съображения липсата на предпоставка от фактическия състав на чл.
49 ЗЗД, а именно извършителя на възложената работа да отговаря за вреди по чл.
45 ЗЗ, предполага и неоснователност на исковата претенция, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
разноските:
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100
лева, определени от съда на осн. чл. 78, ал.11, вр. ал.8 вр.чл.37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявения иск от
Е.А.Н., ЕГН **********
*** срещу Прокуратура на Република България, с административен адрес гр. София,
бул. Витоша №2 за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000
лева представляващи имуществени вреди причинени на ищеца, вследствие на внесени
от Варненска районна прокуратура искания по чл. 157 ЗЗ, по които са образувани
ЧНД № 597/2017г. и ЧНД № 4030/2017г. на ВРС, на осн. чл. 49 ЗЗД.
Осъжда Е.А.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на Прокуратура на Република България, с административен
адрес гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 100
(сто) лева съставляващи определено от съда юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство, осн. чл. 78, ал.11, вр. ал.8 вр.чл.37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :