Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 23.04.2018 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1700 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на А.А.Т., ЕГН ********** ***, против “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.велинград, ул.“Г.Кирков“ , представляван от управителя Н.Л..

 

Ищецът твърди, че е работил по трудови договори в ответното дружество, като от 03.07.20111г всяка година от м.март до м.декември бил назначаван  като сезонен работник. Работа й се състояла в бране  на малини, а възнаграждението било в размер на минималната работна заплата за съответния период. Да края на 2014г. заплата била изплащана нередовно и в непълен размер.

Твърди да била назначена на 26.03.2013г. и освободена на 02.12.2013г. , като  в този период от 26.03.2013г.-02.12.2013г., съгласно сключения трудов договор следвало да получава месечно трудово възнаграждение в размер на 300лв. То обаче не му било изплатено в пълен размер през всичките месеци когато заемал длъжността по този трудов договор. За това време й били изплатени за заплати следните суми: 269,05лв. – за м.04.2013г.; 269,05лв. – за м.05.2013г.; 0,0лв. – за м.06.2013г.; 269,05лв. – за м.07.2013г.; 269,05лв. – за м.08.2013г.; 270,45лв. – за м.10.2013г.; 269,05лв. – за м.11.2013г.; 0,0лв. – за м.12.2013г. или общо 1884лв., вместо дължимите 2400лв. В резултат не били изплатени общо 515лв., като трудово възнаграждение, за което и се дължали мораторни лихви за забава.

Настоява се на това, че за период от 26.03.2013г.-02.12.2013г. ответника дължи за неизплатени трудови възнаграждения и лихви за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на искова молба на 18.12.2017г., които са следните суми: 30,95лв. – ТВ за м.04.2013г. с 14,60лв лихва; 30,95лв. – ТВ за м.05.2013г. с 14,33лв. лихва ; 300,0лв. – ТВ за м.06.2013г. с 136,27лв. лихва; 30,95лв. – ТВ за м.07.2013г. с 13,80лв. лихва; 30,95лв. – ТВ за м.08.2013г. с 13,53лв. лихва; 30,95лв. – ТВ за м.09.2013г. с 13,27лв. лихва; 29,55лв. – ТВ за м.10.2013г. с 12,67лв. лихва; 30,95лв. – ТВ за м.11.2013г. с 12,57лв. лихва; 300,0лв. – ТВ за м.12.2013г. с 120,91лв. лихва. Или общо за този период се дължат трудови възнаграждения в размер на 515,25лв. с лихви от 351,95лв.

От 07.04.2014г. отново била назначена на същата длъжност със заплата от 340лв., като трудовото правоотношение било прекратено на 08.01.2015г. За това време й били изплатени за заплати следните суми: 245,20лв. – за м.04.2013г.; 66,22лв. – за м.05.2013г.; 206,50лв. – за м.06.2013г.; 204,80лв. – за м.07.2013г.; 206,50лв. – за м.08.2013г.; 56,50лв. – за м.09.2013г.; 104,80лв. – за м.10.2013г.; 206,50лв. – за м.11.2013г.; 206,50лв. – за м.12.2013г. или общо 1503,52лв., вместо дължимите 2720лв. В резултат не били изплатени общо 1216,48лв., като трудово възнаграждение, за което и се дължали мораторни лихви за забава.

Настоява се на това, че за период от 07.04.2014г.  до 08.01.2015г.  ответника дължи за неизплатени трудови възнаграждения и лихви за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на искова молба на 18.12.2017г., които са следните суми: 273,78лв. – ТВ за м.05.2014г. с 98,84лв. лихва; 133,50лв. – ТВ за м.06.2014г. с 47,08лв. лихва ; 135,20лв. – ТВ за м.07.2014г. с 46,50лв. лихва; 133,50лв. – ТВ за м.08.2014г. с 44,78лв. лихва; 283,50лв. – ТВ за м.09.2013г. с 92,71лв. лихва; 235,20лв. – ТВ за м.10.2014г. с 74,89лв. лихва; 133,50лв. – ТВ за м.11.2014г. с 41,39лв. лихва; 133,50лв. – ТВ за м.12.2014г. с 40,24лв. лихва. Или общо за този период се дължат трудови възнаграждения в размер на 1216,48лв. с лихви от 486,43лв.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1731,73 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периодите 26.03.2013г.-02.12.2013г. и 07.04.2014г.-08.01.2015г., в това число:  515,25лв. - неизплатени части от трудови възнаграждения за периода 26.03.2013г.-02.12.2013г. и 1216,48лв. -неизплатени трудови възнаграждения за периода 07.04.2014г.-08.01.2015г., както и за присъждане на мораторни лихви в размер на общо 838,38лв. за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на искова молба на 18.12.2017г., в това число 351,95лв. за неизплатени трудови възнаграждения в първия период и 486,43лв. за неизплатени трудови възнаграждения в първия период, в размери посочени помесечно в искова молба, едно със законна лихва върху общата сума, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него намира иска за частично основателен. Прави възражение за изтекла давност на претенции на ищеца за трудови възнаграждения до м.12.2014г., по съображения, че искова молба е постъпила в съда на 19.12.2017г. Твърди, че съобразно направената в счетоводството справка на ищеца се дължали следните трудови възнаграждения: 206,50лв. – за м.12.2014г. и 295,15лв. за м.01.2015г. или общо 501,65лв. Тази сума обаче била пратена на ищцата, съгласно сигниран от самата нея РКО за плащания след 2015г., който се съхранявал в касата на дружеството. Признава лихви само за времето след завеждане на искова молба. Предлага и постигане на споразумение с ищеца, според котето да и се заплатят дължимите суми на посочена от нея банкова сметка. ***еуважената част от иска.

 

В о.з. ищецът редовно уведомен, лично и чрез пълномощника си адв.А., е оттеглил частично предявените искове и на осн. чл.232 ГПК производството по делото е прекратено в частта и по отношение на следните суми: сумата от общо 1343,73лв. – за трудови възнатараждения, в това число 515,25лв. - неизплатени части от трудови възнаграждения за периода 26.03.2013г.-02.12.2013г. и 849,48лв. -неизплатени трудови възнаграждения за периода 07.04.2014г.-31.10.2014г., както и за мораторни лихви в размер на общо 756,75лв. Поддържа предявените искове за заплащане на общо 267,00лв. –трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014г. от по 133,50лв. с общо 81,63лв. лихва върху тях за същите периоди.

В о.з. ответникът редовно уведомен, за него се явява законния представител Л.. Ответника заявява, че признава исковете в размерите от общо 267,00лв. –трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014г. от по 133,50лв. с общо 81,63лв. лихва върху тях за претендираните периоди.

Предвид направеното от ответника признаване на останалите за разглеждане искове ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Страните не спорят по обстоятелството, между тях да е съществувало трудово правоотношение в процесните периоди, а и същото се установява от представеното копие от Трудова книжка на ищеца и издадените й от ответника по реда на чл.128а КТ служебни бележки за получени трудови възнаграждения в периодите  април -декември на 2013 и 2014г. Видно от направени записвания в ТК ищецът е работил при ответника през 2014г. при уговорено ОТВ от 340лв. месечно, а според служебните бележки е получил по 206,50лв. за ноември и декември 2014г.

 

На основание чл. 237, ал.1 ГПК, съдът като намира да направеното от ответника изявление, че признава исковите претенции за неизплатено ТВ в размер на общо 267,00лв. –сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014г. от по 133,50лв., ведно с общо 81,63лв. лихва върху тях, то е признато право на ищецът да му бъдат заплатени трудовите възнаграждения в този размер заедно с мораторни лихви от общо 81,63лв. и лихвите за забава от подаване на искова молба на 18.12.2017г. –явяваща се дата на поканата за плащане до окончателното плащане, което право е признато от закона и в този смисъл не противоречи на закон и добрите нрави, а и изявлението е направено от представляващ по закон юридическото лице ответник, то налице са предпоставките за постановяване на решение при признаване на иска.

Поради което и съдът постановява решение при признаване на иска в размер на признатото задължение и за следните суми: сумата от общо 267,00лв. –сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014г. от по 133,50лв., ведно с общо 81,63лв. – сбор от мораторни лихви върху тях за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на искова молба на 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на искова молба - 18.12.2017г. до окончателното плащане.

По отношение на претенцията за разноски на ищеца, съдът намира същата за основателна, до колкото предвид изхода на делото съгл. чл.78, ал.1 КТ има право на разноски, а и независимо ответникът да е признал иска, то до колкото се касае за неизплатени трудови възнаграждения, което си задължение ответникът не е изпълнил при прекратяване на трудовия договор на ищецът и до момента не се установява да изпълнено,  то именно поведението на ответника е станало причина за завеждане на настоящото дело и за него неприложима е хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК.

Неоснователно съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение. Видно от Договора за ПЗС договорено е възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв., платено изцяло и в брой.  В този смисъл представени са доказателства за заплатени от ищеца разноски в размер на 300лв.  Действително делото не е с правна и фактическа сложност, цената на иска по чл.245 КТ при предявяването му е общо 2570,11 лв., а съгласно чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за МРАВ (в редакцията й от 23.05.2017г.) за защита по граждански дела по дела с определен интерес възнагражденията са следните: от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или минималното адв възнаграждение е 409,90лв. Според чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за МРАВ при цена на иска останал за разглеждане от общо 348,63 лв., т.е. под 1000лв. – минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300лв. – толкова колкото са направените от ищеца разноски. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата Посочената норма в ал.2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет. При прилагането на  чл.78, ал.5 ГПК съдът е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до до минималния такъв според Наредба № 1.

Ето защо и независимо делото да не е с фактическата и правна сложност, като и ответникът да е признал иска, то направените от ищеца разноски за адв.възнаграждение от 300лв. за един адвокат не е прекомерно, поради което и не подлежи на намаляване. Поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300,0лв. - разноски по производството.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 50,0лв. в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.Велинград, ул.“Г.Кирков“, представляван от управителя Н.Л., да заплати на А.А.Т., ЕГН ********** ***, Сумата от общо 267,00лв. (двеста шестдесет и седем лева), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2014г. от по 133,50лв., както и СУМАТА от общо 81,63лв. (осемдесет и един лева и 63ст.), представляваща сбор от мораторни лихви върху тези ТВ за периодите от 1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до подаване на искова молба на 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на искова молба - 18.12.2017г. до окончателното плащане.  

ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.Велинград, ул.“Г.Кирков“, представляван от управителя Н.Л., да заплати на А.А.Т., ЕГН ********** ***, Сумата от 300,0лв. (триста лева), разноски за производството за адв.възнаграждение, както и да заплати на ВлРС държавна такса от 50,0 лева (петдесет лева), в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от дата обявена на страните за изготвянето му – 25.04.2018г., а копие от същото да им се изпрати, като на ответника се изпрати и копие от банкова сметка ***.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)