РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Благоевград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградИвайло
Альошев Филипов (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600750 по описа за 2021 година
Благоевградският окръжен съд е сезиран с жалба от адв. А.К. като
защитник на осъдения Н.Ч. по ч.н.д. № 466/2021 г. по описа на РС - Петрич
срещу постановеното по делото Определение № 172/27.09.2021 г., с което е
оставена без уважение молбата на Н. Е. Ч. за допускане на съдебна
реабилитация по осъждането му с Определение № 341/27.05.2016 г.,
постановено от РС - Петрич по н.о.х.д. № 495/2016 г., влязло в сила на
27.05.2016 г., като неоснователна.
В жалбата на защитника на осъдения се сочи несъгласие с мотивите на
районния съд, който неправилно е приложил закона. Излагат се доводи, че
съдебна реабилитация следва да бъде постановена от съда с изтичането на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание лишаване
от свобода /в случая наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
отложено за изтърпяване за срок от 3 г., като кумулативно наложените
наказание лишаване от право да управлява МПС осъденият е изтърпял на
1
23.05.2017 г., съответно на 28.05.2016 г. е платил глобата в размер на 200 лв./,
а не от изтичане на изпитателния срок, който не е наказание, а само условие за
активиране на наказанието ако в този срок са налице предпоставки на чл. 68
НК, като се изразява становище, че се поставят в по-неблагоприятно
положение осъдените на условно лишаване от свобода от ефективно
изтърпяващите такова наказание по отношение на сроковете, в които могат да
поискат съдебна реабилитация.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено и осъденият Ч.
реабилитиран от съда, тъй като същият е изтърпял наложеното му условно
наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца на 27.02.2017 г., от която
дата е изтекъл срок от 3 години по чл. 87, ал. 1 НК и в този срок същият не е
извършвал престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко
наказание и е имал добро поведение.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят
на ОП - Благоевград счита жалбата за неоснователна, като не са налице
според прокурора предпоставките на чл. 87 НК за допускане на съдебна
реабилитация – наказанието следва да бъде изтърпяно, за да се допусне
реабилитация; според прокурора не само не е изтекъл срокът от 3 години, а и
не може да се приеме, че осъденият се е поправил в рамките на досега
изтеклия срок. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.
Пред въззивната инстанция осъденият не се явява, редовно призован.
Защитникът на осъдения - адв. К., представя писмени доказателства и
пледира, че са налице предпоставките на чл. 87 НК, тъй като е изтърпяно
наложеното условно наказание лишаване от свобода и е изминал срок от 3
години, в който осъденият е имал добро поведение, като висящото срещу него
наказателно производство е в период извън тези 3 години; изтъкват се
съображения, че тълкуването по аналогия утежнява положението на условно
осъдения.
Пред въззивния съд е проведено съдебно следствие, в което са събрани
писмени доказателства, представени от защитника на осъдения и служебно
изискани от съда.
Вьззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените
доводи в жалбата, становището на страните, които се явяват, събраните
доказателства в хода на проведеното съдебно следствие в
2
първоинстанционния и въззивния съд и след като провери изцяло
правилността на определението съобразно правомощията си по чл. 436, ал. 3
вр. чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните в производството писмени доказателства, касаещи
съдебното минало на молителя Н.Ч., се установява, че по отношение на същия
са постановени и влезли в сила два съдебни акта, с които са приключили
водени срещу него дела за извършени престъпления от общ характер.
Първото по време приключило наказателно дело е това по н.о.х.д. №
1747/2008 г. на РС – Петрич, с присъдата по което, влязла в сила на 18.02.2009
г., на молителя Ч. е наложено наказание пробация за срок от 7 месеца,
включващо двете задължителни пробационни мерки с тази продължителност
и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като наказанието пробация е изтърпяно на
05.10.2009 г., а наказанието лишаване от право да управлява МПС – на
09.03.2009 г., поради което към 05.10.2012 г. на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и
т. 3 НК за молителя Ч. е настъпила реабилитация по право за това осъждане
като пълнолетно лице /в тригодишен срок от изтърпяване на наказанието
пробация, тъй като е последно по време на изтърпяване и е по-тежкото от
кумуллативно наложените му наказания осъденият не е извършил
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание/,
поради което за следващото осъждане е налице пречка за реабилитация по чл.
86, ал. 1 НК с оглед изричната забрана в ал. 2 на чл. 86 НК. Следващото
осъждане на молителя Ч. е това, за което се иска да бъде постановена съдебна
реабилитация - с Определение № 341/27.05.2016 г., постановено по н.о.х.д. №
495/2016 г. на РС - Петрич, влязло в сила на 27.05.2016 г., за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 23.05.2016 г., молителят Ч. е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, отложено за изпълнение
за изпитателен срок от 3 години, и кумулативно на наказание глоба в размер
на 200 лева, платена един ден след одобряване на споразумението – вж.
вносна бележка от 28.05.2016 г., както и на наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година, което е изтърпяно на 23.05.2017 г.
Молбата за съдебна реабилитация касае това последно по време /второто/
осъждане на молителя Ч. за извършено от него престъпление.
Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд за това, че не
са налице предпоставките за допускане на съдебна реабилитация. Не е налице
3
основната предпоставка, предвидена по чл. 87 НК за реабилитиране на
осъдения, а именно - да са изтекли 3 години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание.
Въззивната инстанция споделя мотивите на районния съд, като поради това
намира за неоснователни възраженията в жалбата. Тригодишният срок,
предвиден в чл. 87 НК, започва да тече след изтичането на изпитателния срок
по чл. 66 НК, посочен в присъдата, в конкретния случай този срок е започнал
да тече от 27.05.2019 г., когато е изтекъл изпитателният срок по н.о.х.д. №
495/2016 г. Съдебна реабилитация се иска, когато не може да настъпи
реабилитация по право, като заличаването на последиците на осъждането чрез
постановяване на съдебна реабилитация става по волята на осъдения, което
волеизявление е налице в конкретния случай с подадената молба до съда,
постановил присъдата /определението за одобряване на споразумението/ като
първа инстанция. За да бъде постановена съдебна реабилитация, трябва
наложеното наказание да е било изтърпяно, като при условно осъждане с
определен изпитателен срок /каквото е налице с одобреното споразумение с
последиците на влязла в сила присъда, съдебна реабилитация по което се иска
в настоящето производство/, наказанието следва да се приеме за изтърпяно с
изтичане на определения изпитателен срок /в конкретния случай на 27.05.2019
г./, тъй като при извършване на престъпление в този срок е било възможно да
се приведе в изпълнение отложеното наказание. Не е изтекъл обаче
предвиденият в чл. 87, ал. 1 НК тригодишен срок след изтичане на
изпитателния срок. С оглед на тези съображения и въззивният съд намира, че
не са налице всички предпоставки за допускане на съдебна реабилитация на
Н.Ч., поради което обжалваното определение на РС – Петрич следва да бъде
потвърдено. Не е налице и добро поведение на осъдения Ч. след влизане в
сила на последния по време съдебен акт, за който се иска постановяване на
съдебна реабилитация – срещу молителя Ч. има образувано и неприключено
наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК, насрочено за
разглеждане по чл. 371, т. 2 НПК /като е очевидно, че извършването на
същото е било повод да се подаде молба за съдебна реабилитация/; макар и
осъденият да работи, разпитаната като свидетел негова майка и работодателят
на осъдения да дават положителна характеристика за него, наличието на
висящо наказателно производство за престъпление от общ характер е пречка
да се направи извод за добро поведение на осъдения, като въззивната
4
инстанция не се съгласява със становището на защитника на осъдения, че
престъплението, което е предмет на висящото наказателно производство е
извън тригодишния срок, необходим за постановяване на съдебна
реабилитация. Налице е постоянна съдебна практика, че доброто поведение
на осъдено лице следва да е налице към момента на постановяване на съдебна
реабилитация, а не само в срока от три години, който трябва да е изтекъл след
изпълнението на наказанието.
Въззивната инстанция намира за правилни мотивите на районния съд,
че е неоснователно становището на защитника на осъдения, че под изтичане
на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване
наказание не следва да се има предвид изтичане на изпитателния срок при
условно осъждане, а следвало да се приеме, че това е срокът на наложеното
наказание лишаване от свобода /в случая 9 месеца/ и същият срок тече от
влизане в сила на присъдата, с която е наложено наказание при условията на
чл. 66 НК, след като това наказание не подлежи на изпълнение. Въззивната
инстанция не споделя и становището, че при изчисляване на 3-годишния срок
за съдебна реабилитация след изтичане на изпитателния срок се поставяли в
неравностойно положение осъдените условно с осъдените на наказание
лишаване от свобода, което следва да се изтърпи ефективно. Предвид
задължителната съдебна практика за това, че срокът за реабилитация тече при
неизпълнено ефективно наказание лишаване от свобода след изтичане на
давността за изпълнение на наказанието, не може да се твърди, че е налице
различно третиране на осъдените, а и доколкото началото на изтърпяване на
наказанието не винаги е незабавно след влизане в сила на присъдата, това не е
аргумент да се приеме друг начален момент на срока за съдебна реабилитация
при условно осъждане. Следва да се има предвид, че за преценка кое
наказание лишаване от свобода е по-тежко значение има срокът на същото, а
не ефективното му изтърпяване или приложението на чл. 66 НК. Цитираното
решение в жалбата на защитника е инцидентно и не дава възможност за
несъобразяване с другата съдебна практика кога при условно осъждане и в
какъв срок, след изтичането на който може да се иска съдебна реабилитация.
В подкрепа на посочените по-горе доводи за това, че под изтичане на срока на
наложено наказание по смисъла на чл. 87, ал. 1 НК при условно осъждане
следва да се има предвид изтичане на изпитателния срок, следва да се посочи
5
и Решение № 447 от 18.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1429/2014 г., III н. о., НК,
докладчик съдията П. П. в което се сочи, че „срокът на наложеното наказание
с присъдата може и трябва да се счете за изтекъл едва след изтичане на
определения изпитателен срок, когато при неизвършване на друго умишлено
престъпление в този срок отпада напълно възможността за изтърпяване на
наказанието“.
Във връзка с посоченото в жалбата ТР № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по
т.д. № 2/2017 г., ОСНК, според въззивната инстанция становището на
районния съд не е в противоречие с мотивите на тълкувателното решение за
допустимост на реабилитация, когато наказанието е изпълнено или не
подлежи на изпълнение, защото е изтекъл изпитателният срок, защото има
помилване, освобождаване от изтърпяване или изтекла давност, заради която
наказанието не подлежи на изпълнение. В конкретния случай наказанието
лишаване от свобода не подлежи на изпълнение след изтичане на
изпитателния срок /в който смисъл са мотивите на тълкувателното решение/ и
след този срок следва да изтече срокът от 3 години, за да може да се допусне
съдебна реабилитация, когато такава се иска, съответно след този срок
започват да текат сроковете за реабилитация по чл. 88а НК.
Поради изложените по-горе съображения и на основание чл. 436, ал. 3
НПК и чл. 87 НК Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 172 от 27.09.2021 г. по ч.н.д. №
466/2021 г. по описа на РС – Петрич.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест. Да се
уведомят страните за постановяване на същото.
Препис от решението да се изпрати на РС – Петрич с оглед искана
справка по н.о.х.д. № 540/2021 г. по описа на същия съд.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7