№ 5691
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110171454 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А Б“ АД срещу ЗАД „О З“ АД.
Ищецът твърди, че на 08.04.2021г., около 16.40 ч., на път за гр. Враца, водачът на МПС
марка „Форд“, модел „Реинджър“, с рег. № ... при наличие на знак Б-2 не пропуска
движещия се с предимство лек автомобил, вследствие на което реализира ПТП с МПС
„Пежо“ с рег. № ...., в резултат на което му били причинени имуществени вреди. Посочва, че
за последното имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета № 0300-21-459-500529, по която на 01.06.2021 г.
заплатил сумата от 17010,10 лв. за отстраняване на повредите по увредения автомобил като
застраховател по имуществена застраховка „Каско“. Твърди, че водачът на л.а. марка
„Форд“, модел „Реинджър“ с рег. № ... е бил застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „О З“ АД. Ищецът поддържа, че е
изпратил регресна покана до ответника (в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите), с която претендира процесната сумата. На
13.09.2021 г. ответното дружество е изпратило отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 17015,10 лв. (от
която 17010,10 лв. – застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидиационни разноски за
определянето му), ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на исковата молба 13.12.2021 г. до окончателно изплащане на задължението и 434,87 лв. –
мораторна лихва за периода от 13.09.2021г. до 13.12.2021г.
Ответникът ЗАД „О З“ АД е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Отрича вината на застрахования при него
водач. Възразява да е налице причинна връзка между вредите и ПТП. Намира претенцията за
1
завишена. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ, а искът за мораторна лихва е по чл. 86 ЗЗД. За възникване на регресното вземане по
иска с правно основание чл. 411 КЗ, е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, а именно – вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е сключена при него и ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
В настоящия случай от приложената застрахователна полица се установява, че към датата на
настъпване на ПТП между ищеца и собственика на увреденото МПС е било налице валидно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, а от публичния регистър на
Гаранционен фонд е видно, че по отношение на другото МПС, към датата на ПТП е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От представения по делото протокол за ПТП, както и от неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че на 08.04.2021г., около 16:40 часа, МПС марка
„Форд“, модел „Реинджър“, с рег. № ... се движи по път III-101 и на кръстовището с
Обходен път на гр. Враца, водачът не спира на пътен знак Б2 и реализира ПТП като блъска
друго МПС, което вследствие на удара се отклонява и блъска изчакващите на кръстовището
автомобили, сред които и МПС марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № ..... От приетата
експертиза се установява, че от техническа гледна точка причината за ПТП е поведението на
водача на процесното МПС марка „Форд“, модел „Реинджър“, с рег. № ..., който е имал
възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако е изчакал преминаването на
ударения от него автомобил.
Съгласно заключението щетите по увреденото МПС са причинени в резултат на
настъпилото събитие.
Стойността на вредите, претърпени в резултат на процесното ПТП, следва да се определи
съобразно действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Изключение от принципа, че размерът на обезщетението се определя по средни пазарни
цени е предвидено в чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за
задължителното застраховане по отношение на задължението на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно цитираната норма действителната
стойност на вредите е в размер на стойността на ремонта съгласно издадената и изплатена
2
фактура, в случаите когато фактурата е издадена от официален вносител и то за МПС със
срок на експлоатация до 3 години. Същото правило се отнася и до нормовремената и
стойността на сервизния час (чл. 19, ал. 1 от Методиката). В същия смисъл е и практиката на
въззивната инстанция (вж. напр. Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение № 469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г.,
IV-Г с-в, Решение № 3145 от 18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в,
Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и мн. др.).
В настоящия случай, видно от приетата САТЕ, към датата на ПТП са изминали по-малко от
3 години от датата на първоначалната регистрация на процесното МПС (приблизително 2
години), поради което в случая е приложимо правилото на чл. 17, ал. 1 Методиката към
Наредба № 24/08.03.2006г., а стойността на вредите следва да се определи по цените на
ремонта, съгласно изплатената фактура към официален сервиз. В случая същата се равнява
на 17000,10 лв., видно от приложените към щетата писмени доказателства, потвърдени и от
заключението на вещото лице по допълнителната САТЕ.
Ето защо, предявеният иск за главница следва да се уважи като основателен за сумата от
17015,10 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
17000,10 лв. и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 15,00 лв.
Предвид акцесорния характер на претенцията, основателно е и искането за присъждане на
законната лихва за периода от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, както и искът за мораторна лихва в размер на 434,87 лв. за периода от
13.09.2021г. до 13.12.2021г.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за сумите, както следва: 735,60 лв. –
държавна такса за образуване на производството и за издаване на съдебно удостоверение,
250 лв. – разноски за експертиза и 1264,20 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О З“ АД, с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. Възраждане, ул. ...... № 7, ет. 5 да заплати на ЗАД „А Б“ АД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „.......“ № 59 следните суми: 17015,10 ЛЕВА
- регресна претенция по чл. 411 КЗ за платено застрахователно обезщетение от ЗАД „А Б“
АД по имуществена застраховка „Каско“ и ликвидационни разноски за определянето му за
вреди на МПС марка „Пежо“, модел „5008“, с рег. № ...., причинени от ПТП, настъпило на
08.04.2021г., около 16.40 ч., на обходен път на гр. Враца, ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба – 13.12.2021г. до изплащане на вземането,
434,87 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 13.09.2021г. до 13.12.2021г., както и
сторените по делото разноски, както следва: 735,60 ЛЕВА – държавна такса, 250 ЛЕВА –
разноски за експертиза и 1264,20 лева – адвокатско възнаграждение.
3
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4