Присъда по дело №94/2015 на Районен съд - Балчик

Мотиви

към присъда № 13/25.09.2015 год.

по НОХД № 94 по описа за 2015 г. на Районен съд гр. Балчик

         Балчишката районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 4/2015 год. по описа на РУ на МВР-Албена ,срещу  подсъдимият Д.Д.П. с ЕГН**********,за това че на 20.11.2014 год., на 07.01.2015 год. и на 15.02.2015 год. в с.Църква, общ.Балчик в дома му находящ се на ул.“****, в условията на продължавано престъпление е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол - майка си Т.Д.П. с ЕГН ********** ***, като я принудил към това със сила и изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини-престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и за това, че на 20.11.2014 год. в с.Църква, общ.Балчик в частен дом находящ се на ул.“***** заканил с убийство против личността на малолетната Р.Д.Р. ***, като й казал, че „Ако каже на някой ще я заколи и ще й счупи ръката“, като тази закана е възбудила основателен страх у Р.Р. за осъществяването й-престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Делото е гледано при закрити врата.

В хода на съдебното производство подсъдимия П.  редовно призован, явява се лично и с адв. М., ДАК, служебно назначен.

В съдебно заседание адв.М. заявява, че  подзащитния му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е  повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.

         В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия П. възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК.

Подсъдимия П. изрично е заявил ,че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е констатирал, че самопризнанията направени от подсъдимия П. се подкрепят от събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги подкрепят.

В съдебно заседание представителят на Балчишка Районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152,ал.1,т.т.1 и 2 във вр.с чл.26,ал.1,във вр.с чл.18,ал.1 от НК и по чл.144,ал.3 от НК.

         Представителят на обвинението е поискал подсъдимия П. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години,което съгл.разпоредбата на чл.58а от НК намалено с 1/3 и определено наказание от две години лишаване от свобода,като пледира наказанието да бъде отложено на осн.чл.66,ал.1 от НК с изпитателен срок от три години и по отношение на престъплението по чл.144,ал.3 от НК да му бъде наложено наказание  над минимума предвиден в закона за срок от 24 месеца,което наказание на осн.чл.58а от НК бъде намалено с 1/3 и определено да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 16 месеца което също на осн.чл.66,ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години,т.к.подсъдимият не е осъждан .

Пледира така определените наказания да бъдат групирани на осн.чл.23,ал.1 от НК и определено най-тежкото от тях  ,което следва да бъде две години лишаване от свобода и на осн.чл.66,ал.1 от НК бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Наред с определяне на наказанието представителя на прокуратурата пледира за възлагане на разноските по делото ,спрямо подсъдимият .

         Подсъдимият П.  в хода на съдебното следствие е заявил, че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен , че е извършил престъплението по чл.152,ал.1,т.т.1 и 2 ,във вр.с чл.18,ал.1,във вр.с чл.26,ал.1 от НК и по чл.144,ал.3 от НК.

В хода на съдебните прения той е  посочил отново, че се признава за виновен.Съжалява за извършеното .

В последната си дума подсъдимият ,заявява,че съжалява за извършеното и предоставя на съда какво наказание да му наложи.

         Адв.М. пледира за изяснена фактическа обстановка и при това че подзащитният му не е осъждан да се има предвид от съда при определяне на наказанието.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:         Според обвинителния акт на РП-Балчик подсъдимият Д.Д.П. *** заедно с възрастната си майка Т.Д.П., племенницата си К.К.С. и двете малолетни деца на другата си племенница

Д.К.А., за които грижи полагала Т.П. поради отсъствието на Д.А. от страната.

На 20.11.2014 год. Т.П. си била у дома заедно със сина си Д.П. и двете деца. Вечеряли около 20.00 часа, след което П. приканила сина си да си разделят завивката с Д.Р. наполовина, защото времето било студено. Д.П. се съгласил, като помолил майка си да му помогне. П. отишла в съседната стая и застлала леглото, след което се насочила към входната врата, за да излезе от помещението. Установила обаче, че П. е заключил вратата с цел да не й даде възможност да напусне помещението. П. завел насила възрастната жена до леглото и разкопчал панталона й, след което започнал самият той да съблича дрехите си. Помъчил се да свали и бельото й, но тя започнала да вика, като попитала сина си какво иска от нея. П. е изложила още, че синът й искал да прави секс нея. От виковете на баба си двете деца успели да изблъскат вратата на заключената стая и нахлули в помещението. Д.Р. извикал на вуйчо си да остави баба му на мира, а Р.Р. се обърнала към него със обидна дума.

Ядосан от това нейно действие Д.П. се насочил към Р. и я хванал с ръцете си за врата. Веднага след това отишъл до съседната стая, взел нож и се върнал пред вратата, показал ножа, който бил взел и се обърнал към Р. с думите „С този нож ще те убия“. Детето се изплашило, разтреперило се и се разплакало.

През това време Д.Р. изтичал при съседите, за да ги помоли да се обадят в полицията, а минути по - късно пристигнал и полицейския автопатрул.

На 07.01.2015 год. Т.П. си била у дома, когато около 15.30 часа в дома им се прибрал и Д.П., който бил във видимо нетрезво състояние. П. била сама в дома си. Сложила масата, за да се нахрани П., а след като последният обядвал седнал до майка си на леглото, за да си поговорят. Съборил я на леглото и започнал да я съблича, като насилствено свалил панталона й, а след това и долното й бельо. Възрастната жена се опитала да се съпротивлява, но предвид възрастта и здравословното й състояние не била в състояние да окаже съпротива съответстваща на принудата осъществена от сина й. П. легнал върху майка си, като члена му бил във възбудено състояние и се опитал да проникне в нея, но не могъл, поради оказаната съпротива на П.. След като не успял обърнал майка си по корем, легнал върху нея и отново се опитал да проникне, но полов акт така и не бил осъществен.

След като еякулирал върху краката й, се отдръпнал, а П. успяла да стане и да почисти семенната течност от себе си. Тръгвайки П. заплашил майка си, че ако каже на някого за случилото се щял да я убие или да й запали къщата, но въпреки това П. разказала какво е станало на внучка си К., когато последната се прибрала, сигнализирана била и полицията.

На 15.02.2015 год. Д.П. бил на работа почасово, след което се прибрал и легнал да спи. Т.П. заедно с внучката си К.С. решили да отидат до магазина, след което С. останала там, а П. се прибрала сама в дома си, където П. все още спял в леглото на майка си. Тя решила също да си легне, като отишла в неговата стая и затворила вратата, пуснала и резето, като допълнително залостила вратата с чук с цел да предотврати евентуалното влизане на сина си в стаята докато е сама там.

След като П. се събудил се насочил към стаята, в която спяла майка му и започнал да блъска по вратата и да иска тя да му отвори, на което възрастната жена отговорила, да я остави на мира и че не иска да му отваря вратата. От напора на тялото му вратата поддала, отворила се и П. нахлул в стаята. Отново събул бельото на майка си и започнал да я опипва, а П. се опитала да се съпротивлява, но той я стискал силно. Членът му не бил в еректирало състояние и до секс не се стигнало, като П. приканил възрастната жена да се изкъпят заедно, а тя се съпротивлявала и отказвала. Тогава П. отишъл до банята, а майка му  казала, че ако не я остави на мира ще се обеси. Успяла да излезе навън на улицата, отишла до съседите си и помолила да се обадят в полицията.

През това време се върнала и внучката й К. и заедно изчакали пристигането на полицията.

П. е изложила, че многократно е била нападана от сина си, който имал сексуални апетити към нея, но тъй като той много й помагал тя често премълчавала за случващото се.

Изложила е още, че алкохолното му опиване повлиявало върху сексуалните му апетити, като последният я нападал с искане да прави секс с нея само след употребата на алкохол.

Изложеното от П. се потвърждава и от изготвената по делото справка с характеристични данни за лицето Д.Д.П., в която са обективирани регистрираните пред годините сигнали за сексуално насилие над П. осъществено от сина й Д.П..

Видно от изготвената по делото комплексна съдебно - психиатрична експертиза с участието на психолог, отправените заплахи са възбудили у малолетната Р. основателен страх от осъществяването им. Нещо повече в заключението на изготвената съдебно - психиатрична експертиза вещите лица са заключили, че отправените заплахи ще оказват въздействие върху психиката на детето и в бъдеще, тъй като то живее в условията на депривация. Следва да бъде отбелязана и крехката възраст на детето, ранимата и чувствителна детска психика, които допълнително са засили изживяването на страх и безпокойство.

От изготвената Съдебно - психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият П. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. При него са налице данни за разстройство на личността и поведението в зряла възраст - емоционално нестабилна личност - импулсивен тип. Вредна употреба на алкохол, но същият може да носи наказателна отговорност.

Към датите на извършеното инкриминирано деяние П. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психическо състояние на обвиняемия му позволяват правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

В хода на съдебното заседание по делото съдът назначи и допълнителна психиатрична и психологична експертиза  от чието заключение е видно,че  П. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза.При него са налице данни за Разстройство на личността и поведението в зряла възраст-емоционално нестабилна личност-импулсивен тип.Вредна злоупотреба с алкохол.Като след извършване на деянието не е изпаднал в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието”,което да изключва вменяемостта.Физическото и психическото му състояние позволяват да участва в наказателния процес и да дава годни обяснения.

В с.з. вещите лица поддържат експертизата,заявяват че е изготвена въз основа на писмената документация съдържаща се в кориците на делото и въз основа на експертизата ,изготвена от д-р Н. по отношение настаняването на задължително лечение в ДПБ-Карвуна.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия П.. Извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК.

След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законноустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,  ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия П. събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид горното съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на чл.373, ал.3 от НПК въз основа на  самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото, а именно : постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение,протокол за разпит на обвиняем,,вкл.и такъв пред съдия в РС-Балчик,протоколите за разпит на свидетелите Т.

П.,А.,С.,р.,Р.,К.,К.,К.,М,С.,П. и Б.,Съдебно-психиатричната и психологична експертизи,справка за съдимост,характеристични данни,декларация за семейно и материално положение.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, неоспорена от страните и приети от съда.

Същата е събрана и приобщена към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направеното  самопризнания от подсъдимият.

         Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна :

С деянието си от обективна и от субективна страна подсъдимия Д.П. е осъществил състава на престъпление  по чл.152,ал.1,т.1, и 2 ,във вр.с чл.18,ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението са налице. От събраната по делото доказателства е видно, че на посочените по горе дати обвиняемият е целял именно да се съвкупи със своята майка, като престъпната му дейност оставала недовършена поради независещи от него причини, а именно намесата на трети лица при деянието осъществено на 20.11.2014 год., в единият от случаите на 07.01.2015 год. оказаната съпротива от страна на пострадалата и невъзможността на дееца да осъществи проникването, както и недостигането му до състояние на ерекция при осъщественият акт на 15.02.2015 год., като принос за осъществената престъпна дейност, както и стадият, в който е останала, следва да се отбележи, че има и състоянието на алкохолно опиване, в което се е намирал П.. За намерението, което П. е имал следва да се съди и от свидетелските показания на всички свидетели по делото, както и от собствените му обяснения давани по наказателното производство, включително и по реда на чл.222 от НПК. Подсъдимият е съзнавал невъзможността на пострадалата да се защити и отсъствието на съгласие от нейна страна да участва в полов акт.

Следва да се отбележи, че невъзможността деецът да се възбуди не прави опита негоден, щом като принудата е осъществена, както и че не е налице доброволен отказ, след като той се дължи на съпротивата на пострадалата. Нещо повече, след осъщественият опит за извършване на деянието на 20.11.2014 год. осуетен от невръстните му племенници, П. не намерил доводи за укоримост на поведението си, като отново пристъпил към изпълнение на намисленото от него на 07.01.2015год. и на 15.02.2015 год., които деяния са извършени при една и съща обстановка и еднородност на вината, а това категорично сочи, че последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите-съгл.чл.26,ал.1 от НК и чл.18,ал.1 от НК.

По отношение на деянието по чл.144,ал.3 от НК съдът приема,че  Д.Д.П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на това престъплението на 20.11.2014 год. в с.Църква, общ.Балчик в частен дом находящ се на ул.“** се заканил с убийство против личността на малолетната Р.Д.Р. ***, като й казал, че „Ако каже на някой ще я заколи и ще й счупи ръката“, като тази закана е възбудила основателен страх у Р.Р. за осъществяването й.

Извършването на самото деяние, както и неговото авторство са безспорно и категорично доказани от събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства - разпити на свидетели, както и обясненията на самият подсъдим.

Видно от изготвената по делото комплексна съдебно - психиатрична експертиза с участието на психолог, отправените заплахи са възбудили у малолетната Р. основателен страх от осъществяването им. Нещо повече в заключението на изготвената съдебно - психиатрична експертиза вещите лица са заключили, че отправените заплахи ще оказват въздействие върху психиката на детето и в бъдеще, тъй като то живее в условията на депривация. Следва да бъде отбелязана и крехката възраст на детето, ранимата и чувствителна детска психика, които допълнително са засили изживяването на страх и безпокойство.

От субективна страна и двете деяния са осъществени от подсъдимият при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

Мотивите за извършване на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, незачитане на законите в страната и нравствеността, ниска правна култура.

         Наказанието предвидено в НК за престъпление по чл.152, ал. 1, т.т.1 и 2,  вр. с чл.18, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е лишаване от свобода за срок от две до осем години.

При индивидуализацията съгласно изискванията на чл.54 от НК на наказанието съдът на първо място следва да се съобрази със степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като висока, тъй като деянието засяга личността  на пострадалият,неговата полова неприкосновеност, което предполага завишена степен на обществена опасност и   степента на обществена опасност на подсъдимия П. ¸която съдът определя като висока, макар последният да не е осъждан,но предвид тяхната повторяемост и продължителност във времето,т.к. по делото съществуват доказателства,че св.П. многократно е сигнализирала РУ на МВР-Албена по този повод.

Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и чл.54,ал.1 от НК и предвиденото наказание в разпоредбата на по чл.152, ал. 1, т.т.1 и 2,  вр. с чл.18, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина и чистото съдебно минало и отегчаващите вината факти –лошите характеристични данни и злоупотреба с алкохол,съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на  подс. П. ,наказание “лишаване от свобода” в размер на три години.

Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр.с чл.373,ал.2,във вр.с чл.372,ал.4 от НПК съдът намали така определеното наказание с 1/3-та, което представлява две години и осъди подсъдимия да изтърпи наказание „ лишаване от свобода” в размер на две години .

Предвид факта,че подсъдимият П. не е осъждан и поради това,че съдът прецени че не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и по този начин биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието съдът постанови определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години

Постанови и възпитателна работа с подсъдимият която по време на изпитателният срок да се осъществява от районният инспектор по местоживеенето му а именно от РУ на МВР-Албена.

Предвиденото наказание за престъплението по чл.144,ал.3 от НК е лишаване от свобода до шест години.

При индивидуализацията съгласно изискванията на чл.54,ал.1 от НК на наказанието съдът на първо място следва да се съобрази със степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като висока, тъй като деянието засяга личността  на пострадалият,ниската възраст на пострадалата, което предполага завишена степен на обществена опасност и   степента на обществена опасност на подсъдимия П. ¸която съдът определя като висока, макар последният да не е осъждан и предвид факта че е отправена към дете.

Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК и чл.54,ал.1 от НК и предвиденото наказание в разпоредбата на по чл.144,ал.3 от НК-наказание лишаване от свобода до шест години, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина и чистото съдебно минало и отегчаващите вината факти –лошите характеристични данни и злоупотреба с алкохол,съдът счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на  подс. П. ,наказание “лишаване от свобода” в размер на две години .

Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр.с чл.373,ал.2,във вр.с чл.372,ал.4 от НПК съдът намали така определеното наказание с 1/3-та, което представлява две години и осъди подсъдимия да изтърпи наказание „ лишаване от свобода” в размер на една година и четири месеца .

Предвид факта,че подсъдимият П. не е осъждан и поради това,че съдът прецени че не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и по този начин биха могли да бъдат постигнати целите на наказанието съдът постанови определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години

Постанови и възпитателна работа с подсъдимият която по време на изпитателният срок да се осъществява от районният инспектор по местоживеенето му а именно от РУ на МВР-Албена.

По отношение на подс. П.  според настоящия състав на съда са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Фактът, че подсъдимия признава вината си и изразява съжаление за стореното, сам по себе си не може да се яви като такова обстоятелство.       

По отношение на подс.П. са неприложими и разпоредбите на чл. 78а от НК, макар да не е осъждан, то предвиденото в закона наказание е от три до осем години лишаване от свобода и до шест по отношение на деянието по чл.144,ал.3 от НК.

По отношение на П. е налице прилагане на разпоредбите на осн. чл.23,ал.1 от НК,т.к.е извършил няколко отделни престъпления това по чл.152,ал.1,т.т.1 и 2 и това по чл.144,ал.3 от НК,преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях.

Съдът след като определи  наказанието по всяко едно от тях приложи разпоредбата на чл.23,ал.1 от НК като групира и определи най-тежкото от тях за изтърпяване, а именно наказанието Лишаване от свобода за срок от две години.

Постанови това наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години на осн.чл.66,ал.1 от НК.

Постанови по време на изпитателният срок с подсъдимият да се осъществява и възпитателна работа с районен инспектор по местоживеенето му, а имено от РУ на МВР-Албена.

Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия П. наказание ще бъдат постигнати най-ефективно целите на чл. 36 от НК.

По делото няма предявен граждански иск.

         Предвид хода на делото съдът осъди на осн.чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият П., да заплатив полза на Държавата,по бюджетната сметка на ОД на МВР-Добрич направените в досъдебното производство разноски в размер на 720,00  лева,да заплати  в полза на Държавата по сметка на ВСС сумата от 210,16 лева,деловодни разноски по делото,представляващи възнаграждение на вещите лица и в полза на НБПП-София сумата от 200,00лева,за участие на служебен защитник в досъдебното производство.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                   Съдът се произнесе по въпроса за мярката за неотклонение „Подписка”,съгл.чл.309,ал.4 от НПК,като постанови нейната отмяна,предвид наложеното наказание лишаване от свобода,постановено да бъде отложено на осн.чл.66,ал.1 от НК.

          Гр.Балчик                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: