№ 283
гр. София, 10.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600442 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІI от НПК.
С протоколно определение от 14.01.2022 г. по НОХД №15416/2021 г., на
СРС, НО, 112 състав е прекратил съдебното производство по делото и е
върнал същото на ДП за отстраняване на допуснати на тази фаза отстраними
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
обвиняемия на защита.
Срещу това определение е постъпил частен протест от прокурор при
СРП, в който твърди, че същото е незаконосъобразно. Излага подробни
съображения в тази насока, като акцентира на това, че в в ОА подробно са
описани действията на обв.Ш., чрез които се твърди той да е осъществил
състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, като в тази връзка и
пределно ясен е и механизмът на извършване на деянието, като
обстоятелството, че в диспозитива на ОА не е посочено дали механизмът е
словесен или чрез физическо действие не сочи на неяснота на обвинението
във връзка с това престъпление. Твърди, че в ОА ясно, точно и конкретно е
описано словесно механизма на осъществяване на конкретното деяние с
всички негови признаци от обективна и субективна страна, поради което не е
налице неяснота на обвинението, нито съществено процесуално нарушение,
което да е довело до нарушаване правата на обвиняемия на ДП. Посочва още,
1
че ако съдебният състав прецени, че не е налице извършено престъпление с
тази правна квалификация при така описаните факти и механизъм на деянието
в ОА или че то не се доказва, то ще следва да оправдае подсъдимия, но това
не е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на ДФ.
Иска от въззивния съд да отмени определението на СРС и да
Протестът се явява подаден в срок и процесуално допустим. По същество
същият е изцяло основателен, по следните съображения:
Делото е внесено в съда с ОА срещу Ш.А.Ш. с обвинение по чл.339, ал.1
от НК, по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.28, ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на ОА прокурорът е посочил, че на
инкриминираната дата и място пострадалият- св.К. пиел бира и чакал
приятел, като се твърди, че към него се приближил подс.Ш., карайки
велосипед и му се представил като охранител на парка на НДК. Твърди се, че
подс.Ш. показал на св.К. прикачен на дрехата си бадж с надпис „ЦРУ“ на
латиница и казал на св.Ш., че е употребил алкохол, като така нарушава
законите. Твърди се още, че св.К. казал на подс.Ш., че не е истински
охранител и тогава подс.Ш. извадил от кобура на колана си газ- сигнален
пистолет „ЕКОЛ Специал 99“, кал.9 мм ПАК с фабр.№ЕВ-1131700 без
стеснителна муфа в предната част на цевта, снаряден с 2 бр. боеприпаси
/патрони/ с кал. 9 мм за огнестрелно оръжие, които държал без да има
разрешение за това съгласно закона, като вкарал патрон в цевта и насочил
пистолета към главата на К., като му казал „Ей сега ще видиш дали не съм
охранител!“.
Твърди се още, че К., уплашен, избутал ръката на подсъдимия, с която
той държал пистолета, но подс.Ш. отново насочил пистолета към главата на
свидетеля, а последният силно уплашен започнал да се извинява не
подсъдимия и да го успокоява, при което подс.Ш. прибрал пистолета в
кобура си.
При така описаните в обстоятелствената част на ОА факти на Ш. е
повдигнато обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, формулирано по
следния начин в диспозитива на ОА: на 29.04.2021 г. около 23:50 ч. в
2
гр.София, пл.България №1 на входа на метростанция НДК подс.Ш. се заканил
с убийство на Х. К., като извадил от кобура на колана си газ- сигнален
пистолет „ЕКОЛ Специал 99“, кал.9 мм ПАК с фабр.№ЕВ-1131700 без
стеснителна муфа в предната част на цевта, вкарал патрон в цевта и насочил
пистолета към главата на К., като му казал: „Ей, сега ще видиш дали не съм
охранител!“ и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му.
За да прекрати съдебното производство по делото първостепенният съд е
приел в мотивите към определението си буквално следното: „този съдебен
състав, намира, че обвинението, повдигнато на подс.Ш. за закана с убийство,
е неясно, а това е така, тъй като от словесната формулировка на обвинителния
диспозитив не става ясно по какъв начин точно е осъществен механизма на
престъплението. Липсват твърдения дали заканата е словесна или
осъществена чрез физически действия, а тези факти трябва да бъдат изрично
уточнение, тъй като касаят изпълнителното деяние, с което прокурорът
твърди, подсъдимият да е осъществил престъплението и засягат пряко
елементите на обвинението, които подлежат на доказване в наказателното
производство“. Приел е, че поради това делото следва да се върне на ДП, тъй
като неясното обвинение ограничава правото на защита на подсъдимия.
Въззивният съд счита, че принципно, теоретичните постановки,
застъпени в мотивите на СРС относно необходимостта от яснота на
обвинението, включително относно яснота на механизма на извършване на
изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление, са правилни,
доколкото без съмнение всякога неясното обвинение всякога ограничава
правото на защита на обвиняемия.
Това обаче са единствените верни изводи на първостепенния съд, тъй
като тези теоретични постулати не намират база в конкретния случай и в
конкретния ОА, който и що се касае до обвинението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК е пределно ясен, подробен, последователен и непротиворечив. В
обстоятелствената част на ОА прокурорът е посочил конкретното поведение
на подсъдимия- конкретно извършените от него действия и конкретно
казаните от него думи и реплики (цитирани по- горе в настоящите мотиви),
които след това е инкриминирал като такива, чрез които прокурорът
поддържа подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на
3
инкриминираното престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, за което той е
предаден на съд. Прокурорът видно от диспозитива на ОА е инкриминирал не
само определени действия на подсъдимия, но и изречени от него конкретни
думи- т.е. конкретна отправена към пострадалия реплика. Не е налице и
противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на ОА по този
въпрос. Повече от ясно и очевидно е, че така инкриминираното поведение на
подсъдимия, посочено в диспозитива на ОА като закана е както такова
осъществено чрез физическо действие, така и словесно, тъй като са
инкриминирани както действия, така и думи на подсъдимия. Липсата на
посочване в ОА- било в обстоятелствената, било в диспозитивната част на
същия дали става въпрос за закана осъществена чрез физически действия
и/или за словесна закана не прави обвинението неясно, противоречиво и
непълно. От значение е в ОА да са посочени ясно, конкретно и
непротиворечиво конкретните действия, бездействия и/или думи на дееца (т.е.
конкретното фактическо поведение на дееца), чрез които се твърди да е
осъществена заканата, като в закона (разпоредбата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК) никъде няма изискване да се посочва дали заканата е осъществена чрез
физически действия (бездействия) и/или словесно. Това в конкретния случай
е направено, поради което и обвинението не е нито неясно, нито неточно,
нито противоречиво, като то по никакъв начин не ограничава правото на
подсъдимия на защита. Това е видно дори и от заявеното от подсъдимия в
съдебно заседание, който не само не твърди да не разбира обвинението и не
само не твърди да не му е ясно какво твърди прокурорът, но дори иска
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК-
т.е. с признаване на всички факти, посочени в ОА, което повече от ясно
показва, че подсъдимият напълно разбира какво се твърди и какви факти се
поддържат от прокурора. В този смисъл и заявеното от първостепенния съд,
че така както било формулирано обвинението в диспозитива на ОА било
неясно и ограничавало правото на защита на подсъдимия, очевидно е и
невярно.
Единствено за въззивния съд остана непонятно какво точно е имал
предвид първостепенния съд и какво още иска от прокурора да запише в
диспозитива на ОА.
С оглед на всичко изложено протестът се явява основателен и следва да
4
бъде уважен, а определението на СРС като незаконосъобразно- да бъде
отменено изцяло, а делото върнато обратно на СРС за продължаване на
съдопроизовдствените действия по него, чрез разглеждане на делото по
същество.
Така мотивиран и на основание чл.345 НПК, СГС, НО, 15-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 14.01.2022 г. по НОХД
№15416/2021 г., на СРС, НО, 112 състав, с което е прекратено съдебното
производство по делото и делото е върнато на ДП за отстраняване на
допуснати на тази фаза отстраними съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на обвиняемия на защита.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по него по съществото на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5