Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

гр.Габрово, 9.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 252 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.215 ОТ Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалби с вх. № 1362/9.09.2019г. по описа на Административен съд – Габрово на Главния архитект на Община – Севлиево – арх. Ц.Й.В.и на Р.Д.Ч. с ЕГН ********** *** насочени  срещу Заповед № ДК-11-Г-1/15.08.2019г. на ВР.И.Д.Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ – Габрово. С обжалваната заповед е отменено издаденото от Главния архитект на община Севлиево Разрешение за строеж № 64/29.07.2019г., както и одобрения на 4.07.2019г. инвестиционен проект за строеж „вилна сграда“ в имот № 65927.88.1 в местността „Балък ямаса“, землище на гр. Севлиево, на името на Р.Д.Ч..

         В жалбите, в становищата по делото, включително и по съществото на спора, се изразява позиция за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Заявлението за издаване на разрешение за строеж, било подадено в тригодишния срок предвиден в Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/. Това, че администрацията на община Севлиево е възможно да е допуснала грешка при вътрешното движение на документа, не следвало да вреди на гражданина. Били спазени всички изисквания за издаване на разрешението за строеж.

         Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите. По отношение жалбата на главния архитект, изразява позиция, че същата е недопустима, с оглед изменението на нормата чл.215, ал.5 от ЗУТ. По отношение жалбата на Р.Ч. в заявените становища, в пледоарията по същество и в допълнително представени писмени бележки изразява подробни съображения за нейната неоснователност. Заявлението  вх. № ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019г. по което било издадено отмененото разрешение за строеж /РС/ било подадено след изтичане на тригодишния срок по ЗОЗЗ и правилника за приложението му, а заявлението с вх. № ДД-4-А-21.86 от 25.04.2019г. било депозирано в община Севлиево на 21.08.2019г. а не на посочената дата /25.04.2019г./ Претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски.

         По допустимостта

         Съдът споделя становището на ответната страна, че жалбата на Главния архитект на община Севлиево е недопустима. До този извод се достига посредством историческото тълкуване на нормата на чл. 215, ал.5 от ЗУТ.

         Посочената норма е създадена с изменението на ЗУТ обнародвано в ДВ, бр. 87 от 2010г. От този момент до 30.03.2019г., въпреки няколкото редакции, които е претърпяла посочената норма, в същата неотменно съществува изр. „първо“,  според което, органът издал акта по чл. 216, ал. 1, има право да обжалва заповедта, с която актът е отменен. С изменението на закона /ДВ, бр. 13 от 2017г./ изрично е предвидено правото на главния архитект, издал разрешение за строеж да обжалва заповедта на ДНСК, с която издаденото от него РС е отменено. В действащата към настоящия момент редакция на чл.215, ал.5 от ЗУТ /ДВ бр.25/2019г. в сила от 30.03.2019г./ текстът на бившето изр. „първо“ е премахнат, следователно активната легитимация на главния архитект да оспорва заповедта на ДНСК е отнета. Това, че в производството, следва да бъде призован органа който е издал отменения акт, съвсем не означава, че същият има право да обжалва заповедта на ДНСК. В този смисъл е и константната съдебна практика, която изрично отрича правото на главния архитект да оспорва заповедта, с която е отменено издаденото разрешение за строеж, с мотиви, че производството пред съд има за  цел да бъдат защитени правата на граждани и организации, но не и за решаване на спорове между два административни органа.

         Жалбата на главния архитект на община Севлиево следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част следва да бъде прекратено.

         Жалбата на Р.Ч. е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Относно основателността

         Съдът за да се произнесе съобрази следните, относими към настоящия правен спор факти:

         Със Заповед № 0277/18.03.2016г. на кмета на община Севлиево, е одобрен ПУП за ПИ 65927.88.1 в землището на град Севлиево. С Решение № К-2 от 12.05.2016г. на комисия по чл. 17, ал.1, т.1 от Закона за опазването на земеделските земи /ЗОЗЗ/ е променено предназначението на посочения недвижим имот, от земеделска земя – за неземеделски нужди. Посоченото решение за промяна на предназначението на земята е влязло в сила на 1.06.2016г.

         Със Заявление с вх. № ДД-4-А-19.19/25.04.2019г. Р.Ч. е поискала одобряване на инвестиционен проект за строеж „вилна сграда“ в ПИ 65927.88.1. Към заявлението е приложен комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания на закона, изготвен от „***“ ЕООД – Севлиево.    

         По делото е приложено и Заявление за издаване на разрешение за строеж вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г. за обект находящ се в посочения поземлен имот.

         На същата дата /25.04.2019г./ с една приходна квитанция са внесени две такси: -за одобряване на идеен, технически или работен проект и -за издаване на разрешение за строеж. Прави впечатление, че срещу описанието и на двете услуги е посочен един и същ входящ номер на подадено искане – този на заявлението за одобряване на инвестиционен проект  - вх. № ДД-4-А-19.19/25.04.2019г.

         С писмо изх. № ДД-4-А-19.19-1/12.06.2019г. Главният архитект на община Севлиево е върнал внесения инвестиционен проект поради непълнота на документите и несъответствие на комплексния доклад с подробно посочени изисквания на ЗУТ.

         С ново Заявление за одобряване на инвестиционен проект с вх. № ДД-4-А-19.19-2/20.06.2019г. г-жа Ч. е внесла отново инвестиционен проект, придружен от нов комплексен доклад, извършен отново от „***“ ООД. Видно от поставените печати върху отделните части на проекта, същият е съгласуван на 4.07.2019г.

         Със Заявление вх. № ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019г., инвеститорката е поискала издаване на разрешение за строеж. Главният архитект на община Севлиево в предвидения от закона седемдневен срок на 29.07.2019г. е издал Разрешение за строеж № 64 от същата дата.

         С обжалваната в настоящото производство Заповед № ДК-11-Г-1/15.08.2019г. Началникът на РДНСК – Габрово е отменил като незаконосъобразни одобрения на 4.07.2019г. инвестиционен проект и Разрешение за строеж № 64/29.07.2019г. за строеж „вилна сграда“ в имот № 65927.88.1 в местността „Балък ямаса“, землище на гр. Севлиево, на името на Р.Д.Ч. издадено на основание заявление вх. № ДД-4-А-21.75/22.07.2019г. За да постанови този резултат административният орган се е позовал на чл. 24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ, според който ако в тригодишен срок от влизане в сила на решението с което е променено предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, не бъде поискано издаване на разрешение за строеж, губи правно действие. Приел е, че тригодишния срок е изтекъл на 1.06.2019г., заявление за издаване на разрешение строеж е подадено след изтичане на срока – на 22.07.2019г. Земята отново имала характер на земеделска, което се явявало пречка за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж.

         Така постановената заповед от Началника на РДНСК – Габрово е законосъобразна.

         Изложените по-горе факти не са спорни между страните.

         Спорът се свежда до това има ли подадено заявление за издаване на разрешение за строеж преди 1.06.2019г. и в частност -  дали Заявление за издаване на разрешение за строеж с вх. № ДД-4-А-21.86 е депозирано в деловодството на община Севлиево на 25.04.2019г. или на друга дата след 1.06.2019г.

         В полза на позицията защитавана от жалбоподателката /че посоченото заявление е подадено на 25.04.2019г./ са показанията на разпитаните свидетели – Д. Ч. и Н. Х.. /л.1132-1133/. Първият, от тях /син на жалбоподателката/ твърди, че на 25.04.2019г., е придружил майка си при посещението й в сградата на община Севлиево, където подали две заявления – за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж. Нямал спомен колко заявления за издаване на разрешение за строеж са били подадени. Нямал спомен също, каква е причината да бъде подадено заявление на 22.07.2019г.  Свидетелката Х. твърди, че тя е служителят който е нанесъл входящия номер ДД-4-А-21.86 и датата 25.04.2019г., както и че подписа на „приел“ е неин. Номерът който се нанася на съответния документ се генерирал от компютърната програма, и щом на документа стояла дата 25.04.2019г. значи тогава е генериран и входящия му номер.

         В полза на същата позиция е предположението на вещото лице Й.Й. при изготвяне от негова страна на единичната експертиза /л.1171/. Вещото лице предполага документът с вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г. е приключен автоматично, от деловодната системата АКСТЪР, поради изтичане на срока в който  исканата услуга е следвало да бъде предоставена. Самата услуга не била предоставена поради забавяне на съгласуването на инвестиционния проект. След като проектът бил коригиран и внесен  със заявление № ДД-4-А-19.19(2) от 20.06.2019г. и този проект бил съгласуван е вече станало възможно извършването на услугата заявена с вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г. По тази причина след като било подадено ново заявление за издаване на разрешение на строеж с вх. № ДД-4-А-21.75/22.07.2019г., на 21.08.2019г. бил възобновен и скоро след това приключен основния документ – този с вх. № ДД-4-А-21.86/ 25.04.2019г.

         В подкрепа на обжалваната заповед са показанията на свидетеля В.М. – служител в РДНСК – Габрово /л.107/. Той твърди, че практиката на РДНСК е в петнадесетдневен срок от уведомяване от съответния главен архитект, че е издадено разрешение за строеж, да бъде извършена проверка на книжата, по които е издадено разрешението. В конкретния случай служители на РДНСК – Габрово /той и негов колега/, спазили така описаната практика. След като дирекцията била уведомена за издаденото разрешение за строеж, двамата посетили община Севлиево. Там им била предадена цялата преписка. Направило им впечатление, че сроковете по ЗОЗЗ били изтекли. В преписката липсвало заявление  вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г. Обадили се на главния архитект и го уведомили, че ще следва отмяна на издаденото разрешение.

          В същия смисъл /че заявление вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г. е създадено като документ след 1.06.2019г./ е и заключението на тройната експертиза, чието заключение е изслушано и прието като доказателство по делото. Тримата експерти единодушно и без съмнение заключават, че документът е създаден на 21.08.2019г.

         Съдът възприема, за отговаряща на обективната действителност втората от двете описани тези по следните съображения.

Безспорно е, че първата част от входящия номер, т.нар. „префикс“ или „индекс“ се избира от служителя в зависимост от вида на документа. В случая частта от входящия номер „ДД-4-А-21“ се отнася за заявления за „строителни разрешения“ /така например л.155 колона 9/ и именно тя се избира от служителя приемащ документа. Следващите цифри /в случая „86“/ представляват поредния номер на конкретното заявление и се генерира от компютърната програма по възходящ ред. Този номер не се генерира хаотично, а нараства с единица за всяко следващо заявление.

Видно от приложения по делото архив на регистрите на входящите документи, постъпили в община Севлиево е че на 25.04.2019г. /л.155/ в 11:45:00 е заведено заявлението на Р.Ч. за издаване на разрешение за строеж с номер окончаващ на 86, а пет минути по-късно в 11:50:08 е заведено заявление на друг гражданин, с вх. № ДД-4-А-21.44 от същата дата. Прави впечатление че по-късно заведеното заявление е със значително по-малък пореден номер.

Нещо повече - подаденото от г-жа Ч. заявление с вх. № ДД-4-А-21.75 по което е издадено отмененото впоследствие Разрешение за строеж, е „входирано“ в деловодството на общината на 22.07.2019г. Отново прави впечатление, че близо три месеца след датата 25.04.2019г. поредния номер /“75“/ е по-малък от вх. № ДД-4-А-21.86 от 25.04.2019г.

Видно от заключението на тройната експертиза и от приложените на л.318-л.329 извлечения от архива на входящите документи за периода 19-23.08.2019г. е, че на 19.08.2019г. в деловодството е заведено заявление за издаване на разрешение за строеж с вх. № ДД-4-А-21.85, а на 23.08.2019г. е заведено заявление с вх. № ДД-4-А-21.87. Между тези две заявления липсва, в посочения период /19-23.08.2019г./ отразяване на документ с номер следващ първия посочен и предхождащ втория, а именно документ с номер 86. В тази посока са и представените от юрисконсулт П. *** в които номерацията на заявленията следва своята логична поредност.

Всичко изложено сочи, че вх. № ДД-4-А-21.86 не следва логичния и естествен порядък и че същият не е възможно да е генериран на 25.04.2019г. Като се има предвид това, както и кога документа е сканиран и му е присвоена първа задача или първоначално насочване /действия които се извършват веднага след постъпването в деловодството/ се стига до несъмнения извод, че вх. № ДД-4-А-21.86 е генериран на 21.08.2019г. В този смисъл е и категоричното становище на тройната експертиза.

В подкрепа на същия извод е и факта, че в приходната квитанция с която са заплатени двете такси – тази за съгласуване на инвестиционния проект и тази за издаване на разрешение за строеж /л.77/, са посочени двете услуги, но и за двете е посочен един същ номер ДД-4-А-19.19/25.04.2019г. с който е заведено в деловодството на общината заявлението за одобряване на инвестиционния проект. Ако на дата 25.04.2019г. заявление с вх. № ДД-4-А-21.86 съществуваше, то точно този номер щеше да бъде посочен срещу услугата по т.2 от квитанцията.

До същия извод се стига и при прочита на Разрешение за строеж № 64/29.07.2019г., отменено със заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство. В него изрично е отбелязано, че същото се издава въз основа на Заявление вх. № ДД-4-А-21.75 от 22.07.2019г. Ако беше вярно твърдението на жалбоподателя, че процедурата е започнала с подаването на заявление с вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г., то Главният архитект на община Севлиево щеше да посочи именно този номер в издаденото Разрешение за строеж.

Лишено от фактическа логика е предположението на в.л. Й. описано по-горе, че всъщност документът с вх. № ДД-4-А-21.86/25.04.2019г. е приключен автоматично, от деловодната системата АКСТЪР поради изтичане на срока за приключването му и след като било подадено ново заявление за издаване на разрешение на строеж с вх. № ДД-4-А-21.75/22.07.2019г., на 21.08.2019г. документът с пореден № 86 бил възобновен. Няма никаква причина на 21.08.2019г. да бъде възобновявана процедура, която вече е приключила близо месец по-рано с издаване на Разрешение за строеж № 64/29.07.2019г.

Документът с вх. № ДД-4-А-21.86 е създаден на 21.08.2019г. за нуждите на настоящото обжалване, едва след като главния архитект е уведомен от органите на РДНСК, че издаденото разрешение ще бъде отменено.

Заповед № ДК-11-Г-1/15.08.2019г. на ВР.И.Д.Началник на РДНСК – Габрово е законосъобразен административен акт.

Съгласно чл. 24, ал.5, т.2 от ЗОЗЗ и чл.64а, ал.1, т.2 от Правилника за приложението му, ако в тригодишен срок от влизане в сила на решението с което е променено предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, не бъде поискано издаване на разрешение за строеж, това решение губи правно действие. Както бе посочено по-горе решението с което е променено предназначението на земята е влязло в сила на 1.06.2016г. Липсва подадено заявление за издаване на разрешение на строеж преди 1.06.2019г. Нормите на чл.143, ал.1, т.4 и чл.144, ал.1, т.4  от ЗУТ изискват за да бъде одобрен и съгласуван инвестиционен проект и да бъде издадено разрешение за строеж, да бъдат спазени условията поставени в специалните закони, какъвто несъмнено е ЗОЗЗ.

Оспорването следва да бъде отхвърлено, а в полза на ДНСК следва да бъдат присъдени 1.995,- лева, от които 1.795,- лева депозити за изготвените експертизи и 200,- лева юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, in fine и чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд Габрово

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Р.Д.Ч. с ЕГН ********** ***  срещу Заповед № ДК-11-Г-1/15.08.2019г. на ВР.И.Д.Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Габрово.

 

         ОСЪЖДА Р.Д.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция за национален строителен контрол – Габрово сумата 1995,- /хиляда деветстотин деветдесет пет/ лева разноски по делото.

 

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Главния архитект на Община – Севлиево – арх. Ц.Й.В.срещу Заповед № ДК-11-Г-1/15.08.2019г. на ВР.И.Д.Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Габрово.

 

         ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по АД № 252 по описа на Административен съд – Габрово за 2019г. в тази му част.

 

Решението в тази му част, с характер на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: