Р Е Ш Е Н И
Е
София, 13.09.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Вероника Димитрова, с участие на прокурор Величкова, като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 528 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от РП Етрополе и жалба на адвокат Д.М. – защитник на подсъдимия А.Д.П. от гр. Ветово, срещу присъда № 4 от 01.08.2018 г., постановена по НОХД № 15 по описа за 2018 г. на Районен съд Етрополе.
С обжалваната присъда, съдът е признал подсъдимите А.Д.П. и Н.В.Д. за виновни в извършване на престъпление, като им е наложил и наказания, както следва:
Подсъдимия П. за виновен в това, че на 08.06.2017 г. в гр. Етрополе, обл. Софийска, при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1, буква „а” от НК, след предварителен сговор с Н.В.Д. от гр. Ветово за извършване на измама, като се представил за длъжностно лице - полицай от криминална полиция, с цел да набави за себе си и за Н.В.Д. имотна облага, в телефонни разговори по стационарен телефонен номер 0720 63817 и мобилен телефонен номер 0878 348058, възбудил и поддържал у Добрина Иванова Микова от гр. Етрополе заблуждение, изразяващо се във формиране на невярна представа у нея, че трябва да съдейства на полицията за залавянето на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 035.00 лева и 400 евро, равностойни на 782.33 лева, или всичко на обща стойност 1 817.33 лева. Престъпление по чл. 211, пр. 3, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
На основание посочените разпоредби, а така също и във връзка с чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на подс. П. е определено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета, поради което е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “строг” режим.
По отношение на подс. П., на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е постановено приспадане на времето от 23.10.2017 година до влизане на присъдата в законна сила, през което е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
На основание чл. 70, ал. 7 от НК е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода” за срок от два месеца и двадесет и четири дни, от изтърпяване на което подс. П. е бил предсрочно, условно освободен с определение от 22.12.2016 год., постановено по ЧНД № 1022/2016 год. на ОС Плевен.
Подсъдимия Д. за виновен в това, че на 08.06.2017 г. в гр. Етрополе, обл. Софийска, след предварителен сговор с А.Д.П. от гр. Ветово за извършване на измама, като се представил за длъжностно лице - полицай от криминална полиция, с цел да набави за себе си и за А.Д.П. имотна облага, в телефонни разговори по стационарен телефонен номер 0720 63817 и мобилен телефонен номер 0878 348058, възбудил и поддържал у Добрина Иванова Микова от гр. Етрополе заблуждение, изразяващо се във формиране на невярна представа у нея, че трябва да съдейства на полицията за залавянето на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в размер на 1 035 лева и 400 евро, равностойни на 782.33 лева, или всичко на обща стойност 1 817.33 лева. Престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 2, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
На основание посочените разпоредби, а така също и във връзка с чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК на подс. Д. е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с една трета, поради което е осъден на една година лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален “общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, е постановено приспадане на времето от 19.09.2017 г. до влизане на присъдата в законна сила, през което подс. Д. е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 506/2016 г. по описа на РУ на МВР Димитровград.
Недоволен от присъдата е останал прокурора от РП Етрополе, който на 14.08.2018 г. е подал протест, с който иска изменение на присъдата, като бъде увеличен размера на наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимите А.Д.П. и Н.В.Д.. Счита за неправилна преценката на съда за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение на двамата подсъдими. Изтъква извършване на деянието от страна на подс. П. в изпитателния срок по постановено предсрочно условно освобождаване , както и при условията на опасен рецидив, а по отношение на подс. Д. извършване на деянието две години след изтичане на изпитателен срок по условно осъждане за подобно деяние. Акцентира и върху обществената опасност от този вид деяния, при които се засягат възрастни и самотно живеещи хора, каквато е и пострадалата по делото Добринка Микова. Изтъква и отправените заплахи от подсъдимите към пострадалата при осъществяване на деянието.
Счита, че тези обстоятелства разкриват по-висока степен на обществената опасност както на личността на подсъдимите, така и на конкретното деяние, поради което счита, че определените наказания са несъразмерно ниски спрямо предвиденото в санкционните норми. Счита, че наказания в минимален размер няма да окажат достатъчно въздействие спрямо подсъдимите за да бъдат изпълнение целите по чл. 36 от НК.
В съдебно заседание представителят на ОП София поддържа подадения протест. Счита за неправилно определяне на наказанията при превес на обстоятелствата, смекчаващи вината. Иска определяне на наказанията към максималния предвиден размер.
Недоволен от присъдата е останал и адвокат Д.М., който на 09.08.2018 г. е подал въззивна жалба, с която иска постановяване на нова присъда, с която подс. Ат. П. бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като се прави и алтернативно искане за намаляване на наложеното наказание на този подсъдим до минималния размер, предвиден в общата част на закона.
Счита, че по делото няма доказателства за осъществяване на квалифициращите елементи – представяне на подсъдимия П. като длъжностно лице, както и за наличието на предварителен сговор между двамата подсъдими. Счита за неправилно приложение на материалния закон привеждането в изпълнение на наказание, от изтърпяване на което подсъдимото лице е било предсрочно, условно освободено, като не са отчетени доводите на защитата, че деянието не е извършено в определения изпитателен срок.
Счита, че наказанието явно несправедливо, в каквато насока изтъква наличието на достатъчно смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, което не е сторено от първия съд. В тази насока изтъква и разликата в присъдите на двамата подсъдими.
В съдебно заседание подс. П. се явява лично, както и с упълномощения защитник – адвокат Е.Б.. Защитата счита, че е допуснато съществено процесуални нарушение от първия съд, изразяващо се в неизвършване на преценка дали фактите, изложени в обвинителния акт се подкрепят от доказателствата по делото. В същата насока изтъква, че липсват доказателства за извършено от подс. П. действие – представяне за длъжностно лице, като посочва, че доказателства за такива действия са налице за втория подсъдим. Счита, че липсват и доказателства за предварителен сговор на двамата подсъдими за осъществяване на деянието. Иска връщане на делото на първоинстанционният съд.
Алтернативно иска оправдаване на подс. П., като бъде приета правна квалификация, различна от изложената от страна на държавното обвинение.
Счита също така, че първостепенният съд неправилно е приложил закона в частта по определяне на наказанието. Счита, че е налице изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, в каквато насока се позовава на доказателства за съжителството му с лице, страдащо от тежко заболяване, наличието на малко дете, съдействието, оказано в хода на досъдебното производство, изразило се в описание на фактите за извършеното пред служител на МВР – свидетеля Дуков. Изтъква и факта, че парите не са отнети от възрастната жена. В тази насока, също алтернативно, иска приложение на чл. 55 от НК и определяне на наказание под минимума, предвиден в закона или намаляването му без приложение на посочената правна норма.
При упражняване правото си на последна дума подсъдимия А.П. поддържа изложеното от защитникът му, като иска намаляване на наказанието.
Подсъдимият Н.Д. се явява лично пред въззивната инстанция, както и с упълномощения защитник – адвокат И.А.. Не се присъединяват към подадената въззивна жалба от втория подсъди. В хода на съдебните прения защитата иска потвърждаване на присъдата, постановена от първоинстанционният съд. Счита, че не са допуснати твърдените процесуални нарушения, както и че правилно са оценени смекчаващите обстоятелства по отношение на подс. Д..
Подсъдимия Д. иска потвърждаване на на присъдата на РС Етрополе.
В хода на производството пред настоящия съд са приложени писмени доказателства – направление за хоспитализация, и характеристика на подс. П..
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата, подадени от адвокат М. и протеста са допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, като са администрирани по съответния ред от първоинстанционният съд.
По същество са неоснователни.
Съдебното следствие пред РС Етрополе е протекло при условията на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в съдебно заседание на 01.08.2018 г. подсъдимите А.П. и Н.Д. лично, в присъствие и със съгласие на своите защитници, съответно адвокат Е.Б. и И.А., са признали всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че признанието се подкрепя от доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред първия съд, се осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при осъществяване от първия съд на процедурата по признание на фактите, изложени в ОА, както и подкрепа на изложените в обв. акт обстоятелства от доказателствата по делото.
Основателно съдебния състав при РС Етрополе е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от признанието на фактите, направено от подсъдимите лица в присъствие на защитниците им, след като на подсъдимите П. и Д. са разяснени последиците от това признание, след което е направено изявлението от тяхна страна, поради това настоящият съд намира, че основателно е постановено провеждане на съдебното следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за подкрепа на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част от обв. акт от доказателствата по делото. В тази насока въззивният съд намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно и без никакви противоречия описаната в обв. акт фактическа обстановка. Предвид това изложените от първостепенния съд фактически изводи са доказателствено подкрепени и напълно се споделят и от настоящия съд.
Установените по този начин обстоятелства, значими за правилното решаване на делото са следните:
На 07.06.2017 г. подсъдимите А.Д.П. и Н.В.Д. и двамата от гр. Ветово съвместно са решили да извършат телефонна измама, при което са уточнили какви измамливи обстоятелства ще твърдят и за какви лица ще се представят. В подготовка за намисленото подсъдимите са се снабдили със SIM-карти, с различни номера, за мобилни апарати, с които да провеждат телефонните разговори. На същата дата подсъдимите са търсили лице, което да използват като приносител /„муле“/ за извършване на измамата, като предлагали работа и оставяли номерата на телефоните за обратна връзка. По този и начин подс. П., използвайки сим карта с мобилен телефонен номер „**********“ се свързал със свидетеля Кристиян Бориславов Милчев. Обаждането е инициирано от св. Милчев, а телефонният номер му е бил посочен от свидетелката Стоименка Иванова Керемекчиева - журналист в „Нова телевизия”, известна с творческото име Тина Ивайлова. Лице, което не е разпитвано в хода на наказателното производство, е подало информация на свидетелката Керемекчиева за телефонният номер, на който отговаря лице, желаещо да наеме работник от мъжки пол, който да участва като приносител на средства при осъществяване на телефонна измама. Свидетелката Керемекчиева е предложила на св. Милчев участие в разследването като такъв приносител, след което е последвало свързването на св. Милчев с подс. П.. При този разговор подсъдимия П. обяснил на св. Милчев, че търси да наеме работник във връзка с осъществявана търговска дейност - фирма за дограма от гр. Русе, който ще получава предплата за извършвана работа от тази фирма и ще отнася средствата до гр. Русе. Свидетелят Милчев се съгласил с предложението да получава по 250 лева на курс, както и пътните разходи, като посочил, че притежава лек автомобил, каквото условие било поставено за започване на мнимата работа, предложена от подс. П., който го е уведомил, че на следващият ден ще има поръчка за конкретна работа на свидетеля Милчев.
На 08.06.2017 г. подсъдимите, намирайки се в дома на подс. П. са позвънили на произволно избран номер „0720 6 38 17”, свързвайки се със свидетелката Добринка Иванова Микова – възрастна, самотно живееща жена на адрес в гр. Етрополе, ул. „Георги Антонов“ № 50, ползваща стационарен телефон с посоченият номер. Със свидетелката е разговарял подс. Н.Д., който се представил за полицай от криминална полиция, и който казал на възрастната жена, че трябва да съдейства за залавянето на телефонни измамници, които ще й позвънят, като обяснил, че са хванали двама от тях, а я предупреждават защото са намерили тефтер със записани телефонни номера и имена, сред които бил и нейният телефонен номер. Подс. Д. предупредил, че има още измамници, за залавянето на които е необходимо да помогне свидетелката, като я инструктирал, че обаждането им предстои във всеки момент, както и че свидетелката трябва да си остане на адреса и да се заключи. Подс. Д. успокоил свидетелката, че ще бъде пазена от полицаи, намиращи се пред домът й, а така също е поискал и получил от свидетелката номерът на мобилният й телефон „**********”.
Веднага след това, чрез позвъняване на домашния телефон на св. Микова, лицето, представящо се за измамник й наредило да събира всички пари, с които разполага, като я е заплашил с думите че ще отиде в домът й, както и заканата „ще ти отрежа главата и ще я сложа между краката ти“. Обажданията, продължили и от двамата подсъдими, които от мобилните си телефони се обаждали на домашния и мобилния телефон на свидетелката Микова, като и разменяли ролите си на полицай и измамник. От изпълняващият ролята на измамник свидетелката получила нареждане да приготви 50 000 лева и да побърза, тъй като идвал към домът й. След това свидетелката е получила обаждане от изпълняващия ролята на полицай, който й казал да събере всички пари и бижутата, които има и да ги сложи в плик. При последващо обаждане от лицето, представящо се за полицай, свидетелката Микова му е съобщила каква сума е събрала, а именно 1 035 лева и 400 евро, след което от същото лице е получила указание да вземе плика със събраните пари, да го изнесе и остави пред входната врата на двора си, след което да се прибере по най - бързия начин.
Също на 08.06.2017 година, подс. П. позвънил на св. Милчев от телефонен номер „**********“, от които номер впоследствие се свързвал с него, като му наредил да тръгва за гр. Етрополе. Свидетелят Милчев, придружен от св. Керемекчиева пристигнали в гр. Етрополе, където са уведомили началник РУ на МВР за случая. Около 15.30 часа подс. П. се обадил на св. Милчев и му посочил адрес, в гр. Етрополе, а именно ул. "Георги Антонов” № 50, като му обяснил, че пред портата имало оставен плик, който трябвало да вземе. Свидетелят Милчев изпълнил нареждането, като в последващо обаждане е съобщил каква сума е открил в плика, след което получил указание да си вземе 250 лева от намиращите се в плика и да тръгва за гр. Русе.
Свидетелят Милчев и св. Керемекчиева са предприели пътуване към гр. Русе, преди което са предали в РУ на МВР Етрополе намираща се в плика парична сума – 1 035 лева и 400 евро /обща сума от 1 817.33 лева/, като при пристигането им в гр. Русе на същата дата, Милчев е получил нареждане по телефона да тръгне за гр. Разград, след което не са осъществени никакви обаждания както към посоченият свидетел, така и към св. Микова в гр. Етрополе.
По отношение на св. Микова обажданията са прекратени след като същата им е съобщила, че пред домът й има представители на полицията.
Така установените факти по реда на чл. 373, ал. 4 от НПК, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се установяват безпротиворечиво от протоколите за отделни процесуално-следствени действия, осъществени в хода на ДП, както следва: От разпити на свидетелите Кристиян Бориславов Милчев Стоименка Иванова Керемекчиева, Добринка Иванова Микова и Д. Руменов Дуков; От заключения по извършените в хода на ДП фоноскопна експертиза, установяваща, че подс. П. е провел телефонните разговорите със св. Милчев, като и съдебно оценителна експертиза; От протокол за разпознаване, извършено на 14.09.2017 година, при което св. Милчев е разпознал по глас подс. П. като лицето, с което е провеждал телефонните разговори и което лице му е давало указания за отделните действия, извършени от свидетеля както и от протокол за разпознаване, проведен на 10.10.2017 година, при което св. Микова е разпознала по гласа подс. Д. като лицето, с който разговаряла при извършването на измамата; От приложените писмени материали – справки от мобилни оператори, установяващи местонахождение в гр. Ветово на телефоните, осъществели разговорите в периода 07-08.06.2017 г. с телефоните на свидетелите Милчев и Микова.
При тези установени факти правилно първостепенният съд е достигнал до извод за осъществяване на съставомерните обективни и субективни признаци на престъплението по основния състав на чл. 209, ал. 1 от НК, а именно подсъдимите, чрез съвместните си действия са възбудили и поддържали у Добринка Иванова Микова заблуждение, изразяващо се във формиране на невярна представа у нея, че трябва да съдейства на полицията за залавянето на телефонни измамници, с което са я мотивирали да извърши имуществено разпореждане с притежаваните от нея парични средства в лева и валута, възлизащи на общата сума от 1 817.33 лева.
Осъществено е квалифициращото обстоятелство – предварителен сговор на подсъдимите за извършване на деянието, което личи от последователните действията по подготовка, набавяне на средства – сим карти, и наемане на участник – приносител на средствата, които ще бъдат получени от въведеното в заблуждение лице. Характерът на тези действия, както и периодът на извършването им показва внимателно, последователно обмисляне и приготовление към извършване на деянието по предварително намислен и договорен между тях план на действие. Това личи от съвместното извършване на тези действия от двамата подсъдими в периода 07-08.06.2017 г. и особено при осъществяване на телефонните обаждания до св. Микова, които по своя характер са целели въвеждането на това лице в заблуждение. Несъмнено тези действия са били координирани непосредствено от двамата подсъдими, при предварително уговорен начин на осъществяване на измамата чрез съвместното въздействие над свидетелката Микова, осъществено с отделните телефонни обаждания.
Поради това правилно първостепенният съд не е възприел доводите на защитата, че липсват доказателства за предварителен сговор на двамата подсъдими, който извод се споделя напълно и от настоящия състав.
От обективна страна е налице също така и квалифициращото обстоятелство – представяне на дееца за длъжностно лице, което и настоящият съд приема за несъмнено установено основно от показанията на св. Микова, която описва подробно представянето за полицейски служител на лицето, потърсило я първоначално на домашния телефон – подсъдимия Д., в каквато насока косвени доказателства се установяват и от показанията на св. Дуков, описващ разказаното му от подс. П..
Тук следва да се отбележи, че неоснователно защитата на подс. П. счита че по отношение на него не е доказано наличието на това квалифициращо обстоятелство, тъй като предварителният сговор за осъществяване на деянието, предвиждащ различни роли в цялостната престъпна дейност по осъществяване на деянието, определя наличие на обективните квалифициращи признаци за всички участници в предварителния сговор за извършване и самото извършване на деянието, дори и някой от извършителите да е бил ангажиран с други елементи от изпълнителното деяние. Предварителния сговор, характеризиращ се със общ и предварително възникнал умисъл за извършване на конкретното деяние, проявяващ се, както бе посочено по-горе от извършените последователни действия през един не толкова кратък период от време и конкретния характер на тези действия, извършени при подготовка и осъществяване на деянието, показват обмислено, точно и предварително разпределение на ролите, каквото е характерно и за обстоятелствата при извършване на престъпното деяние.
Различно е отношението към субективните /лични/, квалифициращи обстоятелства, както определя разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от НК, поради което само по отношение на подс. П. е налице личното квалифициращо обстоятелство – извършване на деянието при условията на опасен рецидив, съответно само за него е налице квалифициране на деянието по предвидената разпоредба – чл. 211, пр. 3 от НК. Предходното осъждане на подс. П. е с определение № 105/2016 г. на РС Г. Оряховица по ЧНД № 41/2016 г., с което на основание чл. 25 от НК са групирани наказанията в т.ч. и лишаване от свобода, наложени по НОХД № 1531/2015г. на РС- Русе, НОХД № 966/2015г. на РС Г. Оряховица, НОХД № 1861/2015г. на РС Русе, НОХД № 2286/2015г. на РС Русе, на основание чл. 23, ал. 3 е присъединено е наказанието „глоба“ наложено по НОХД № 278/15г. на РС Самоков, а на основание чл. 24 от НК е увеличено с три месеца най-тежкото от наказанията „лишаване от свобода“, измежду наказанията, определени по посочените дела, като е определено за изтърпяване общо такова наказание за срок от една година и три месеца. Поради това основателно обвинението на подс. П. е за осъществяване на деянието при условията на опасен рецидив в хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл, след като действията им показват ясното съзнание у тях за отделните обективни елементи, в това число и за квалифициращите обстоятелства – предварителното им сговаряне за начинът на осъществяване на деянието, въвеждането в заблуждение на св. Микова посредством телефонните разговори, в които са се представяли за длъжностно лице, с цел придобиване на имотна облага. Придобиването на имотна облага като цел на двамата подсъдими определя наличие у тях на представи и желание за настъпване на вредните последици - причиняване на имотна вреда другиму.
Поради това обосновано и законосъобразно подсъдимите А.Д.П. и Н.В.Д. са признати за виновни в това, че на 08.06.2017 г. в гр. Етрополе, обл. Софийска, след предварителен сговор между тях за извършване на измама, като са се представяли за длъжностно лице - полицай от криминална полиция, с цел да набавят за себе си имотна облага, в телефонни разговори по стационарен телефонен номер 0720 63817 и мобилен телефонен номер 0878 348058, са възбудил и поддържал у Добрина Иванова Микова от гр. Етрополе заблуждение, изразяващо се във формиране на невярна представа у нея, че трябва да съдейства на полицията за залавянето на телефонни измамници, с което са й причинили имотна вреда в размер на 1 817.33 лева, като деянието е извършено от подс. П. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1, буква „а” от НК.
Законосъобразно първостепенният съд е определил наказанията на двамата подсъдими, отчитайки различните правни квалификации, съответно и различните рамки , в които следва да бъдат определени наказанията на двамата подсъдими, което е основната причина за различни срокове на определените им наказания „лишаване от свобода“, в каквато насока е неоснователно възражението на защитата на подс. П..
Преобладават смекчаващите вината обстоятелства са подс. Д., който е неосъждан към момента на извършване на деянието, след като с присъда по НОХД № 4069/2009 г. по описа на РС Пловдив, в сила от 13.08.2009 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от четири години, като с изтичането на този срок е настъпила реабилитация по право, съответно към 08.06.2017 г. е последиците от тази присъда са заличени. Налице са добри характеристични данни за подс. Д., както и данни, че е семеен с три деца. В същата насока правилно са отчетени и признанието, направено от подс. Д. в хода на съдебните прения пред първия съд, както и изразеното съжаление. Като отегчаващо вината обстоятелство може да бъде отчетена завишената обществена опасност на деянието, произтичаща от специфичния характер на този вид деяния, извършени чрез средства за комуникация и засягащи произволно и случайно избрани лица, в повечето случаи /и в настоящия/ лица в преклонна възраст, като извън това деянието не разкрива завишена обществена опасност, спрямо обикновените от този вид.
Съобразно изложените обстоятелства по чл. 54 от НК правилно първостепенният съд е определи размера на наказанието между минималния и средния, по-близо до минимума, предвидени за деянието с конкретната квалификация за подс. Д., при което законосъобразно е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и осем месеца, който размер е редуциран с една трета на основание чл. 58а, ал. 1 от НК.
Поради това неоснователно обвинението иска определяне на по-висок размер на наказанието „лишаване от свобода, което да бъде наложено на подс. Д., без да се излагат конкретни аргументи или обстоятелства, които не са взети под внимание от първоинстанционният съд.
Следва да се отбележи, че с диспозитив на обжалваната и протестирана присъда, съставът на РС Етрополе е посочил както наказанието, определено съобразно правилата на чл. 54 от НК, а така също е извършил и редукцията на това наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК. От формална страна това е нарушение на процесуалните правила, но по своя характер това нарушение не е съществено, съответно не опорочава постановения съдебен акт. Принципно, дейността на решаващ съд по определяне на наказанието, независимо дали това се извършва по реда на чл. 54 или чл. 55 от НК, следва да намери своя писмен изказ в мотивите на съдебния акт. Там следва да бъде индивидуализирано наказанието при отчитане на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по реда на чл. 54, респективно наличието на многобройни смекчаващи, обуславящо приложението на чл. 55, като също така в мотивите следва да се извърши редукцията по чл. 58а от НК /при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, когато не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК/, докато в диспозитив на присъдата следва да се посочи само редуцираният размер на наказанието и правното основание за това – мотиви по т. 2 на ТР № 2 от 2015 г. на ВКС по ТД № 2 от 2015 г. на ОСНК.
Практическото прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК в диспозитив на обжалваната присъда е нарушение на посочените правила, но това не може да бъде прието за съществено нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, тъй като не са засегнати по никакъв начин права на страните, а така също не може да се счита и че съдебният акт е неясен или неразбираем в тази част.
Законосъобразно е определено и наказанието на подс. П., като при него освен данните за семейното му положени, положителните характеристични данни, направеното признание и изразеното съжаление, основателно първостепенният съд е определил наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, но в по-малка степен отколкото при подс. Д., след като отчел отегчаващо обстоятелство – предходно осъждане на подс. П., последиците от което не са заличени. Съобразно това наказанието на подс. П., съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца, правилно е определено отново в рамките на минимума и средния, предвидени за деянието, но съобразно наличието на повече отегчаващи вината обстоятелства законосъобразно този размер е по-близък до средния. Предвид това според настоящия състав правилно е определен петгодишен размер на наказанието „лишаване от свобода“, което е редуцирано с една трета на основание чл. 58, ал. 1 от НК.
Напълно основателно, по отношение и на двамата подсъдими първостепенният съд е изложил аргументите си, поради които не се е съгласил с искането на защитата за приложение на чл. 55 от НК, заради многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Такива са налице и са повече от отегчаващите такива, но в същото време нито са многобройни или изключителни /самостоятелно или в съвкупност/, а преценени в съвкупност не дават основание за извод, че и най-лекото наказание, предвидено за деянието е несъразмерно тежко.
Законосъобразно съставът на РС Етрополе е постановил подс. П. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” за срок от два месеца и двадесет и четири дни, от изтърпяване на което е бил предсрочно, условно освободен с определение от 22.12.2016 год., постановено по ЧНД № 1022/2016 год. на ОС Плевен. Този съдебен акт е влязъл в сила на 29.12.2016 г., като за неизтърпеният остатък от предходното осъждане е определен шестмесечен изпитателен срок. Престъпното деяние по настоящото дело е извършено на 08.06.2017 г., тоест преди да е изтекъл определеният изпитателен срок, поради което на основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено изтърпяване на наказанието, от което подс. П. е предсрочно, условно освободен с цитирания съдебен акт. Действително с този съдебен акт е определен минималният изпитателен срок, предвиден в закона към този момент– шест месеца, докато с изменения на НК ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. няма установен минимален изпитателен срок, а за такъв се счита неизтърпяната част от наказанието, но не повече от три години, тоест налице е по-благоприятен закон за производствата по предсрочно условно освобождаване на осъдените лица от изтърпяване на търпените наказания, но принципът на чл. 2, ал. 2 от НК е неприложим в конкретния случай. Това е така, защото съдебния акт, с който подс. П. е условно, предсрочно освободен от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, е влязъл в сила преди цитираните изменения в НК, съответно няма висящо съдебно производство, в което да бъде отчетено и приложено това изменение, несъмнено по-благоприятно за осъдените лица. Правилно първият съд е изложил аргументите си в тази насока, които се споделят и от настоящия състав, като може да бъде допълнено, че в конкретния случай става дума за изпълнение на наказание, а не за определянето му, в който момент принципът на чл. 2, ал. 2 от НК за приложение на по-благоприятният закон намира своето приложение. /В този смисъл са Решение № 272 от 18.04.1973 г. на I н.о. при ВС и Определение № 96 от 26.02.1970 г. на I н.о. при ВС/.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата и протеста, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената присъда от първоинстанционният съд, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № 4 от 01.08.2018 г., постановена по НОХД № 15 по описа за 2018 г. на Районен съд Етрополе.
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4 от 01.08.2018 г., постановена по НОХД № 15 по описа за 2018 г. на Районен съд Етрополе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков