СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 4123 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 307190 от 08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 37093/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 43 състав, Агенция „П.И.“ е осъдена да заплати на З. „Л.И.”
АД, на основание чл. 213, ал. 1, КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 157,60
лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение за настъпили имуществени
вреди на лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № ********, по щета №
0000-1261-12-251693, образувано при З. „Л.И.” АД, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Агенция „П.И.“.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоИ.танционното
решение. Въззивникът аргументира, че приетият по делото протокол за ПТП е
частен документ относно механизма на произшествието и не е подписан от
представител на въззивника, за да има доказателствена сила по отношение на него
за неизгоден за него факт, признат извънсъдебно. Оспорва механизма на ПТП и
причинно-следствената връЗ.а между вредите и ПТП. Излага доводи за липсата на
снимков материал от произшествието. Твърди противоречие между свидетелските
показания и отразеното в протокола за ПТП. Сочи, че не се установява скоростта
на движение на водача на лекия автомобил. Обръща внимание, че протоколът за ПТП
е съставен 55 минути след настъпване на произшествието. Релевира доводи, че в
приетата по делото САТЕ са направени изводи на база предположения. Оспорва да е
настъпило застрахователно събитие. Посочва, че не се установява дали ответникът
е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в
причинно-следствена връЗ.а с това изпълнение.
Прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата ЗК „Л.И.” АД в
законоустановения срок е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1, КЗ (отм.), вр.
чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Въззивният съд споделя доводите на въззивника, че
приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на
произшествието. Неоснователно обаче е възражението в жалбата, че механизмът на
ПТП и причинно-следствената връзка не са установени по делото. От приетия по
делото протокол за ПТП се установява наличието на щети по процесния автомобил,
неговото местоположение и наличието на необезопасена дупка на плътното платно на
около 200 м. пред КПП Владая, както и нейните приблизителни размери. В тази си
част протокола за ПТП е официален свидетелстващ документ, тъй като видно от
същия длъжностните лица са посетили мястото на настъпване на ПТП и са
установили горните обстоятелства лично в рамките на служебните си задължения
като длъжностни лица. Следователно в тази си част за горните обстоятелства
протоколът има материална доказателствена сила. Неоснователно е възражението на
въззивника, че не е ясно с какво техническо средство са измерени размерите. За
уважаване на иска не е необходимо да се установят точните размери на
необезопасената дупка.
Механизмът на ПТП и причинно-следствената връзка, за
които протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила, се установяват от
приетата по делото експертиза и събраните гласни доказателства. Видно от
приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, която
съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, вещото лице приема изцяло
изложеният в протокола за ПТП механизъм, както и че настъпилите щети са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че изводите в приетото по делото заключение са направени на
база предположения. Вещото лице подробно и обосновано е изложило какви
материали е използвало и как е направило експертните си изводи. Съдът намира
заключението за обосновано и компетентно дадено. Същото не е оспорено от
страните по делото и въззивният съд му дава вяра и основава правните си изводи
въз основа на установените в експертизата факти. Ирелевантно е за решаване на
правния спор обстоятелството, че протоколът за ПТП е съставен 55 минути след
настъпване на произшествието. Неотносимо към предмета на делото е и липсата на
снимков материал от произшествието. Въззивният съд не споделя довода на
въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по делото са
недоказани. Фактическият състав на чл. 213, ал. 1, КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД е
установен и доказан по делото с други доказателства. В закона няма ограничение
на доказатествените средства, които могат да се използват за установяване на
пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за противоречие
между свидетелските показания и отразеното в протокола за ПТП. Свидетелските
показния на В.В.– участник в процесното ПТП са логични, последователни и
вътрешно непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра. Същите кореспондират
с останалия доказателствен материал по делото, включително протокола за ПТП. Свидетелят
посочва, че дупката на пътното платно се е появила след завой и не е имало как
да я избегне. Свидетелства, че същата не е била сигнализирана. Описва щетите по
лекия автомобил.
Въззивният съд изцяло споделя правните изводи на
първоинстанционния относно направеното от ответника възражение за
съпричиняване. Същото е недоказано по делото, като не са искани и събиране
доказателства в тази насока, а доказателствата тежест да го установи при пълно
и главно доказаване се носи от ответника. Обстоятелството, че не се установява по
делото скоростта на движение на водача на лекия автомобил не води до извод, че
същият е карал с превишена или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Поради изложеното възражението за
съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС стига
до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Поради изложеното, от така установените
факти по делото за механизма на ПТП, вредоносния резултата и
причинно-следствената връзка настоящият въззивен състав прави извод, че е
настъпило е настъпило застрахователно събитие и е неоснователно възражението на
ответника в тази насока.
Софийски градски съд споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд относно задължението на ответника да поддържа пътя, на
който е реализирано процесното ПТП. От материалите по делото се установява, че
произшествието е осъществено на републикански път Е 79 и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата задължен да поддържа и
ремонтира пътя е Агенция „П.И.“. Бездействието на ответника по изграждането,
ремонта и поддържането на процесния път е неизпълнение на това задължение,
поради което същият дължи поправяне на причинените вреди.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до
които въззивната инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни
изводи на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба –
оставена без уважение.
По
разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1,
вр. чл. 273 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 307190 от 08.01.2018 г.,
постановено по гр.д. № 37093/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********сума в размер на 100 лв.,
представляващи разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.