Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от „С.” гр. С., със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „С.” № 13, ЕИК .., представлявано от изпълнителните директори Евгений И. О. и Д. Г. А., действащ чрез пълномощника си Д. Б. П., против протоколно определение от 17.02.2011 год., постановено по гр.д. № 4652/2010 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което е прекратено производството по гр. дело № 4652/2010 г. по описа на ВТРС. В частната жалба се прави оплакване, че определението е незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че за да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд бил приел на основание чл. 238, ал. 2, изр. 1 от ГПК, че ищецът, въпреки редовното му призоваване, не е изпратил представител, както и не е изразил становище към момента на провеждане на съдебното заседание по направените в писмения отговор на ответника оспорвания, касаещи пълното отрицание на претендираното материално право. Жалбоподателят твърди, че е нередовно призован чрез юристконсулт Ивета Стоева, тъй като последната не е пълномощник по горепосоченото дело, както и че писмен отговор не му е изпратен заедно с призовката, следователно представляваното от него дружество не е могло да вземе становище по твърдения, които не са му били известни. Освен това според жалбоподателят законът не му е предоставил нито процесуално право да взема такова становище преди откритото заседание, нито пък му е предписал такова правно задължение, следователно действие, което не е правно релевантно, не може при неизвършването му да доведе до неизгодни за бездействалата страна процесуални тежести или пораждащи процесуално право на насрещната страна, в случая прекратяване на производството по делото. Твърди се също, че протоколно определение №421/17.02.2011г. е неоснователно, тъй като на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК при неявяване на ищеца и при формално допустимо искане на ответника съдът може да постанови неприсъствено решение, когато искът е вероятно неоснователен с оглед направените възражения и подкрепящите ги доказателства. В случая съдът, според жалбоподателя, е следвало да отхвърли искането на ответника за прекратяване на делото и да постанови нормално решение с мотиви или неприсъствено решение. Претендира се да се отмени протоколно определение от 17.02.2011 год., постановено по гр.д. № 4652/2010 год. по описа на Районен съд – В. Т. и съдът да се произнесе с решение, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, което решение със силата на присъдено нещо да установи вземането на „С.” гр. С. срещу длъжника „Й. Й.” гр. В. Т., както и да се присъдят на ответника направените разноски по делото. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от другата страна. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по гр. д. № 4652/2010 г. по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявен от „С.” гр. С., със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „С.” № 13, ЕИК ., представлявано от изпълнителните директори Е. И. О. и Д. Георгиев Александров, действащ чрез пълномощника си Д. Б. П. против „Й. Й.”, гр. В. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК. С протоколно определение от 17.02.2011 год., постановено по гр.д. № 4652/2010 год. по описа на Районен съд – В. Т. е прекратено производството по гр. дело № 4652/2010 г. по описа на ВТРС. В мотивите си, в частта относно обжалваното определение, районният съд е приел, че на основание чл. 238, ал. 2, изр. 1 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като в съдебното заседание не се представлява ищцовото дружество „С.” гр. С., както и не е изразено становище по направените в писмения отговор на ответника оспорвания. Разбирането на районния съд, че ищецът се счита редовно призован чрез юристконсулт Ивета Стоева, се споделя от настоящата инстанция. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването на търговци и юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши от всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя – в случая Ивета Стоева, като юристконсулт на „С.” , има право да получи призовката от името на дружеството, като в разписката е удостоверено нейното съгласие да я получи чрез поставения от нея подпис. В разписката са посочени също името и длъжността на получателя. Що се отнася до твърдението на ищеца, че с призовката не е изпратен отговорът на ответника на исковата молба, което е обусловило липсата на становище на ищеца относно направените оспорвания, както първоинстанционният съд, така и настоящата инстанция, не е отчел данни за реалната липса на такъв препис от отговора на ответника. Напротив, на самата призовка с ръкописен текст е посочено, че се връчва с отговор. На следващо място районният съд е счел, че съгласно текста на чл. 238, ал. 2, изр. 1 от ГПК ответникът, при неявяване на ищеца в първото съдебно заседание, при липса на становище по отговора на исковата молба, както и когато ищецът не е поискал азглеждане на делото в негово отсъствие, може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски. След като такава молба от страна на ответника е постъпила пред съда, последният следва да констатира процесуалните факти и да прецени дали са налице условията на цитираната разпоредба. Районният съд е приел, че са налице основанията ответникът да иска прекратяване на делото и с оглед на това е постановил акта си. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, като счита, че искането на ответника за прекратяване на делото, поради неявяването на ищеца е основателно, с оглед липса на интерес от страна на последния. Що се касае до твърдението на ищеца, че съдът следва да постанови неприсъствено решение при неявяването му в съдебното заседание, следва да се отбележи, че съдът не може да постановява неприсъствено решение служебно – искане за постановяване на такова не е направено от ответника. Съдът следва да се произнесе по направеното искане, в случая за прекратяване на делото и присъждане на разноски. Що се отнася до липсата на становище по отговора на исковата молба, такова не е вменено като задължение за ищеца. Той може да вземе становище в самото съдебно заседание. Самото неявяване на ищеца в първото съдебно заседание, след като се счита, че е редовно призован, е достатъчно основание за появата на правото на ответника, позовавайки се на разпоредбата на чл. 238, ал. 2, изр. 1 от ГПК, да поиска прекратяване на делото. Неявяването на ищеца в случая предполага незаинтересованост и липса на интерес от изхода на делото от негова страна. Поради това частната жалба срещу определението на районния съд, с което е прекратено производството по делото, като неоснователна следва да се остави без уважение. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което протоколно определение от 17.02.2011 год., постановено по гр.д. № 4652/2010 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което е прекратено производството по гр. дело № 4652/2010 г. по описа на ВТРС следва да се потвърди. По изложените съображения, Окръжен съд – В. Т. О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.02.2011 год., постановено по гр.д. № 4652/2010 год. по описа на Районен съд – В. Т., с което е прекратено производството по гр. дело № 4652/2010 г. по описа на ВТРС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |