№ 22104
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110113330 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба, подадена от В. И. Т., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. И. Т., ЕГН
**********. Изложени са твърдения, че ответникът е брат на молителката. В
периода 08.02.2024г. – 08.03.2024г. ответникът изпращал на молителката
електронни писма, които били агресивни, съдържащи закани, подигравки за
лечение.
На 09.04.2024г. срещу ответника е издадена заповед за незабавна защита
по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която му е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т.
1 мярка за защита.
В съдебно заседание молителката чрез процесуалния си представител
поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез особения представител моли
молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
1
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не са описани
твърдяните актове на домашно насилие по време, място и начин на
извършване.
От представените копия на електронни писма се установява, че от
електронен адрес *******@**********.*** към електронен адрес
****************@**********.*** са изпратени такива на 16.02.2024г.,
08.03.2024г., 10.02.2024г.,11.02.2024г., 18.02.2024г., 21.02.2024г., 24.02.2024г.,
20.02.2024г., 19.02.2024г., 18.02.2024г., 02.03.2024г., 07.03.2024г., 08.03.2024г.,
23.02.2024г., 05.03.2024г., 26.02.2024г., 13.02.2024г., 14.02.2024г., 22.02.2024г.,
15.02.2024г., 29.02.2024г., 03.03.2024г., 11.02.2024г., 21.02.2024г., 06.03.2024г.,
07.02.2024г., 01.03.2024г., 21.02.2024г., 08.02.2024г., 05.03.2024г., 04.03.2024г.,
15.02.2024г., 09.02.2024г.
Изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, молителката заявява, че не е
провеждала терапия със специалисти във връзка с психични разстройства;
ответникът не е обитавал семейното жилище, респективно не е имал
възможност да й посегне физически; изявленията са представени по делото;
не се е случвало брат й да й е посягал физически.
От показанията на св. Латинка Веселинова Т. се установява, че
молителката започнала да става много нервна, да пуши, да слабее. Тя
получила имейли, в които пишело, че ще бъде въдворена в лудница или
някъде, където да се лекува. Сутрин, когато молителката се събуждала и пиела
кафе, ръцете й треперели, притеснявала се, не можела да спи. Молителката
била видимо отслабнала, била много напрегната, мълчала, затваряла се. Като
се прибирала, молителката се оглеждала непрекъснато, заключвала вратите,
само ги проверявала, влизала от задния вход на блока, спряла да излиза и се
затворила вкъщи.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св. Т.
като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като
не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй
като няма лични възприятия за тях, както и в частта им относно
имуществените отношения с ответника, доколкото същите са ирелевантни към
предмета на доказване.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебнопсихологична
2
експертиза, видно от заключението на която изследването не установява
данни в личностните характеристики на молителката, които да определят, че
същата страда от психично разстройство. Изследван е личностният профил с
личностните характеристики и функционирането на психичната дейност.
Използвани са качествени, количествени и проективни методики, от които са
установени основни и детайлни личностни характеристики и поведенчески
отреагирания в различни ситуации. В данните от делото и за целите на
експертизата няма предоставена медицинска документация, която да е в
подкрепа на психопатологични проблеми. Изследването не установява данни
за психопатологични последици от негативните интеракции от вербален тип.
В посочения от молителката период се установява, че същата е изпитала
страхове, тревожност, степен на самоизолиране, които са поставили психиката
в състояние на хроничен стрес, от който не се установяват психопатологични
последици и феномени. Повтаряемостта и честотата на съобщенията му
определят една негативна фиксация спрямо молителката, от която е изводимо
възприемането на съобщенията като заплахи, закани за саморазправа,
прекомерна агресия. Изследването установява данни за упражнено насилие от
емоционален тип спрямо молителката. Симптомите на хроничния стрес, който
е често състояние от периода на влошените интеракции и продължаването на
същите могат да поставят психоемоционалната дейност в състояние на
промени от психопатологичен тип.
Съдът не кредитира заключението на съдебнопсихологичната експертиза
в частта й относно обстоятелството, че ответникът е автор на съобщенията до
молителката, тъй като посоченото обстоятелство подлежи на доказване в
съдебното производство и не е от компетентността на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителката твърди извършени актове на домашно насилие в периода
08.02.2024г. – 08.03.2024г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
3
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН,
„За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие“.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 6 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално
- правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото
разглеждане. По делото се установи, че ответникът е брат на молителката.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че заявените от молителките актове на
домашно насилие са недоказани, респ. молбата за защита е неоснователна.
Установи се, че на процесните дати молителката е получила електронни писма
от електронен адрес *******@**********.***, в резултат което станала нервна,
започнала да пуши, да слабее. Молителката се затворила, била много
напрегната, мълчала, като се прибирала, непрекъснато се оглеждала,
заключвала вратите, проверявала ги, влизала от задния вход на блока, спряла
да излиза и се затворила вкъщи. В подкрепа на изложените последици от
получаването на електронните писма и съобщения са показанията на св. Т.,
която лично е възприела състоянието на молителката, както и изготвената
съдебнопсихологична експертиза. По делото обаче не се доказа, че процесните
електронни писма и съобщения са написани и изпратени от ответника. В
уточнителна молба с вх. № 109189/03.04.2024г. молителката е заявила, че на
твърдяните актове на домашно насилие не са присъствали свидетели, като
представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не представлява годно
доказателство. По делото не се доказа при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е притежател на горецитирания електронен адрес,
както и че същият от този електронен адрес е написал и изпратил на
молителката описаните в молбата електронни писма и съобщения.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
4
който молителката да е пострадала, респ. молбата за защита от домашно
насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер от 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
пострадалото лице.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от молителката по делото. Предвид изхода на спора,
искането й следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от В. И. Т., ЕГН **********, с искане
за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. И. Т., ЕГН
**********, поради осъществени от страна на последния актове на домашно
насилие в периода 08.02.2024г. – 08.03.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да
бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. И. Т., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
5
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6